Р Е Ш Е Н И Е

 

№87                                        23.03.2016г.                            гр.Стара Загора

 

   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На двадесет и трети февруари две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                          ЧЛЕНОВЕ :             ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1003 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е образувано по 2 бр. въззивни жалби против първоинстанционното Решение № 575/09.06.2015г. по гр.д.№ 3126/2015г. по описа на РС- С., както следва :

 

Първата- от пълнолетната българска гражданка П.С.Ш. и от малолетната П.С.Ш.- и двете ищци от гр.С. против част от атакуваното първоинстанционно Решение, е отхвърлен изцяло искът за обезщетяване на причинени имуществени вреди и частично относно отхвърлената част от иска за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на всяка една от тях. В този смисъл е пледоарията на процесуалния им представител- адвокат, така и писмената им Защита по делото.

 

Втората- от пълнолетния български гражданин Б.Г.С. ***- един от общо 2 бр. ответници по първоначалния иск и ищец по обратния иск против третото лице- помагач застрахователя, в която е осъден да заплаща на двете ищци съответните суми за парични обезщетения за причинени неимуществени вреди, и се оплаква от прекратяване на исковата му претенция за директното осъждане на застрахователя му да заплати вместо него дължимите суми на ищците. Сочи подробни свои аргументи в този смисъл. Претендира и разноските си по делото пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му Защита по делото.

 

Въззиваемият/втория ответник/- също пълнолетния български гражданин С.Ж.С. от гр.С. не е подал въззивна жалба против това първоинстанционно Решение. Пледира пред настоящия въззивен съд чрез процесуалния си представител- адвокат, че атакуваното Решение е изцяло законосъобразно и правилно, поради което моли то да бъде изцяло потвърдено, ведно със законните последици от това. Претендира изцяло разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е и писмената му Защита по делото.

 

Въззиваемият/третия ответник/ С.Т.Н. *** не е подал въззивна жалба против това първоинстанционно Решение. Пледира пред настоящия въззивен съд чрез процесуалния си представител- адвокат, че атакуваното Решение е изцяло законосъобразно и правилно, поради което моли то да бъде изцяло потвърдено, ведно със законните последици от това. Счита, че С.Ж. не е собственик на процесното ударено животно/крава/, а такъв се явява един друг правен субект- търговско дружество “С.”- ЕООД, което било видно от ушните марки на пострадалото животно. Претендира изцяло разноските си пред двете съдебни инстанции.В този смисъл е и писмената му Защита по делото.

 

          Третата- насрещна въззивна жалба е от третото лице- помагач застрахователя ЗД”Е.”- АД, гр.С., като счита, че в атакуваната му част, където той е осъден под условия да заплати по обратния иск на Б.Г.С. съответните парични обезщетения на двете пострадали ищци, Решението на РС се явява изцяло недопустимо, неоснователно и незаконосъобразно. Моли в тази му част Решението на РС да бъде отменено, като се постанови друго, изцяло отменително такова от ОС- С.. Претендира изцяло разноските си пред двете съдебни инстанции- съответното юрисконсултско възнаграждение. Не се е явил процесуален представител пред въззивния съд, не е пледирал пред ОС- С. и не е представил писмена защита по делото.

 

          След като се запозна с постановения от РС- С. съдебен акт, със събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица, със становищата на всяка една от страните и третото лице- помагач и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, въззивният ОС- С. счита за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

          При обсъждане на събраните пред РС писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд се е съобразил с всички такива, взел е предвид естеството на претърпените неимуществени вреди, претърпени от всяка една от 2 бр. пострадали/ищци/, тяхната възраст, здравословно състояние, емоционални последици от ПТП. Поради което облигационните им искове за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от процесното ПТП от всяка една от тях са внимателно анализирани, подробно обсъдени и детайлно мотивирани. Ето защо въззивният съд намира, за уважените размери на паричните обезщетения в размер на съответно 500 лв. за пълнолетната майка П.Ш. и 700 лв. за малолетната й дъщеря В.Ш. са напълно мотивирани, законосъобразни и доказани, че не са налице факти и обстоятелства, които да налагат уважаването им в пълните размери от по 800 лв. за всяка една от тях. Поради което тяхната въззивна жалба се явява в този смисъл неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това, като в тази му част се потвърди атакуваното от тях първоинстанционно Решение на РС, ведно със законните последици от това.

          По отношение отхвърленото парично обезщетение и на двете пострадали лица/майката П.Ш. и дъщерята В.Ш./, вземайки предвид събраните пред РС писмени и гласни доказателства, както и събраните пред въззивния ОС-С. нови писмени доказателства/Удостоверение за сключен граждански брак от 18.09.1999г./, се установява по несъмнен и безспорен начин, че ищцата/въззивницата/ П.Ш./майката/ е направила разходи и е заплатила за ремонта на пострадалото МПС/л.а.БМВ/ съгласно представената пред РС Фактура сумата от общо 1 612, 37 лв. Това МПС/л.а.БМВ/, макар и записано като собственост на съпруга й А. М. Ш./едно външно, трето по делото лице, което не е страна в процеса/, се явява съпружеска имуществена общност/СИО/ между тези двама съпрузи- Ангел и П. Шумови/в брак от 18.09.1999г./, поради което тази сума следва да й се присъди изцяло, ведно със законните последици от това.

А по отношение исковата претенция на малолетната дъщеря В.Ш. за парично обезщетяване на някакви нейни имуществени вреди наред с майка й П.Ш.- за това малолетно дете липсват по делото каквито и да са данни то да е собственик/или съсобственик/ на това МПС, същото се явява СИО между двамата му родители/майката- ищцата П.Ш. и едно трето по делото лице- бащата А. Ш./, поради което напълно мотивирано, законосъобразно и правилно РС е отхвърлил в тази му част този иск, ведно със законните последици от това. Въззивната жалба в тази й част се явява напълно немотивирана, необоснована и недоказана, и следва да се отхвърли, ведно със законните последици от това.

По отношение отговорността на въззивника/ответник/  Б.Г.С. от гр.С.- видно от материалите по приключилото ЗМ № 179/2014г. по описа на РПУ- С., от събраните пред РС писмени и гласни доказателства, и от заключенията на 2 бр. съдебни автотехнически експертизи/пред РС и пред ОС/, се установи следното :

1.Съгласно заключението на САТЕ пред първоинстанционния РС същият е шофирал управляваното от него МПС- джип “Тойота- Ленд Крузер” със съобразена с пътната обстановка скорост, в участък от пътя със завой, при силно намалена видимост поради силно смрачаване, като скоростта е била по- ниска от максимално разрешената за такова МПС извън населено място. Това вещо лице е приело, че скоростта на движение е била съобразена с разстоянието на осветеност от късите светлини на фаровете му. Поради което той е имал възможност да спре преди мястото на удара.

2.Видно от заключението на САТЕ пред въззивния ОС, опасната зона за спиране на водача на  МПС- джип “Тойота- Ленд Крузер” Б.Г.С. е по- голяма от видимостта на къси светлини, поради което намиращата се на пътното платно крава е попадала в опасната за спиране зона и ударът е бил неизбежен. Следователно за водача не е имало възможност да спре преди мястото на удара и да заобиколи кравата от ляво, тъй като е имало насрещно движещ се лек автомобил БМВ в насрещната му лента за движение. Тази крава е била осветена от късите светлини на десния фар на джипа на около 16 см. от повърхността на пътното платно нагоре с краката й, като трупът на кравата е бил на разстояние по- малко от опасната за спиране зона пред “Тойота”- та.   

В тази връзка въззивният съд възприема изцяло становището на РС, че Б.С. като водач на МПС е следвало да види препятствието/кравата/, и да предприеме мерки да задейства спирачната система на автомобила си, като обаче не е можел да спре преди местоположението на кравата- тост той не е можел да избегне удара в кравата. Той не е предприел такива действия за спиране, а е предприел другата възможна маневра- опитал се е да заобиколи това препятствие/крава на платното/ отляво, в резултат на което е настъпило и стълкновението с л.а. БМВ на двете пострадали лица/майка и дъщеря/. Поради което той носи вина за настъпилите материални и морални щети, и следва да бъде осъден да ги заплати/възстанови/, ведно със законните последици от това. По делото не се установиха никакви категорични факти и обстоятелства, които да изключват изцяло вината му и отговорността му за това настъпило ПТП, и които да водят до някакъв категоричен извод, че исковете против него следва да се отхвърлят изцяло, със законните последици от това. Поради което това лице следва на осн. чл.45 във вр. с чл.49 и чл.51 от ГПК да бъде осъдено да заплати съответните парични обезщетения за нанесени имуществени/на собственика на л.а.БМВ/ и неимуществени/на П. и В. Шумови/ вреди, ведно със законните лихви върху тях от датата на увреждането/датата на ПТП/- 07.04.2014г., до окончателното изплащане на сумите.

По отношение осъждането на извършителя на ПТП и на Застрахователя му при уславията на съответната евентуалност- разпоредбата на чл.226, ал.1 от тогава действалия КЗ/отм. от 01.01.2016г./ предвижда, че увреденият/двете ищци- майка и дъщеря/, спрямо който застрахованият/ответника Б.С./ е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. И не е абсолютно задължително да се пристъпва към последната законова възможност по чл.229 от КЗ/отм./, съгласно която застрахованият/Б.С./ има право да получи застрахователното обезщетение, ако вече е удовлетворил увреденото лице/двете ищци- майка и дъщеря/. Поради което действително неправилно в атакуваната Решение РС е приел, че застрахователят ще заплаща на причинителя на ПТП само и едва тогава, след като той обезщети двете пострадали лица/майка и дъщеря/, но не направо, пряко и директно. В тази връзка в атакуваното му Решение РС- С. необосновано и незаконосъобразно е прекратил като недопустимо това съдебно производство в нарушение на законовите разпоредби на чл.226, ал.1 във вр. с чл.227 и чл.229 от КЗ/отм./, и е постановил едно осъждане под условие, което не е съобразено с нормативната уредба, с установената по делото фактическа обстановка и с многобройната, непротиворечива и константна практика на съдилищата от всички степени по аналогични казуси. Поради което в тази му част атакуваното Решение следва да се отмени частично, като се осъди направо третото лице- помагач/застрахователя/- ответник по насрещния иска, да заплати на пострадалите от ПТП 2 бр. лица, съответните парични обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в съответните установени и доказани по основание и размер суми, ведно със законните последици от това- лихви и разноски.

 

В останалата му част атакуваното Решение на РС- С. се явява напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди напълно, ведно с всички законни последици от това.

 

          Настоящото въззивно съдебно Решение е постановено при участието на ЗД”Е.”- АД, гр.С., като трето лице- помагач на страната на въззивника- ответник Б.Г.С. от гр.С., в качеството му на ответник по предявения против него насрещен иск.

 

          Относно разноските на страните- с оглед постановеното въззивно Решение по делото, предвид направените от всяка страна разноски пред въззивната инстанция и с оглед представените Списъци с разноските по чл.80 от ГПК, съответната страна следва да бъде осъдена да заплати на съответната друга страна на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.1, 2 и 3 от ГПК пропорционално на уважените и отхвърлените части от исковите претенции, направени разноски пред въззивната инстанция, а именно :

1.Б.Г.С. следва да бъде осъдена да заплати на П.С.Ш. сумата 482, 25 лв. за разноски по делото за ДТ и адв.хонорар на 1 адвокат.

2.П.С.Ш. следва да бъде осъдена да заплати на Б.Г.С. сумата 265, 00 лв. за разноски по делото за ДТ и адв.хонорар на 1 адвокат.

3.  Б.Г.С. и П.С.Ш. следва да бъдат осъдени да заплатят заедно съответно по 600 лв. за адв.хонорар на 1 адвокат на 2 бр. въззиваеми :

а/С.Т.Н., и

б/С.Ж.С..

 

С оглед цената на исковете и естеството на разглеждания по делото облигационен спор между страните и третото лице- помагач, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България- гр.С. съгласно разпоредбите на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК, освен при евентуално наличие на предпоставки на чл.280, ал.1 от ГПК.                                   

 

Ето защо предвид гореизложените Мотиви и на основание чл.271, ал.1, изр.1 във вр. с чл.273 от ГПК и във вр. с чл.45, чл.49 и чл.50 и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.224- 229 от КЗ/отм./, въззивният  ОС- С.

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ частично постановеното първоинстанционно Решение № 575/09.06.2015г. по гр.д.№ 3126/2015г. по описа на Районен съд- С., в частта, с която е :

 

ОТХВЪРЛЕН изцяло иска на П.С.  Ш.- ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл.С. против Б.Г.С.- ЕГН ********** ***, Оранжерия за цветя, за заплащане  на осн. чл.45 във вр. с чл.51 от ЗЗД на сумата  1 612, 37 лв./хиляда шестстотин и дванадесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка “БМВ”- рег.№ СТ 88- 85 СМ, вследствие на настъпило на 07.04.2014г. ПТП,  

 

  ПРЕКРАТЕНО изцяло като недопустимо производството по иска на Б.Г.С.- ЕГН ********** ***, Оранжерия за цветя, да бъде осъдено ЗД”Е.”- АД, със седалище и адрес на управление в гр.С., район И., бул.”Х.” № 43, ЕИК- ... да заплати на П.С.  Ш.- ЕГН ********** сумата 800 лв./осемстотин лева/ и на В.А.Ш.- ЕГН ********** сумата 800 лв./осемстотин лева/- и двете от с.С., общ.С., обл.С., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, както и сумата 1 612, 37 лв./хиляда шестстотин и дванадесет лева и тридесет и седем стотинки/ имуществени вреди вследствие  на  ПТП, настъпило на 07.04.2014г., и

 

ОСЪДЕНО ЗД”Е.”- АД, със седалище и адрес на управление в гр.С., район И., бул.”Х.” № 43, ЕИК- ... на осн. чл.229 от КЗ да заплати на Б.Г.С.- ЕГН ********** ***, Оранжерия за цветя, сумата 1 200 лв./хиляда и двеста лева/ по Договор за застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”- полица № 20113002045131/14.08.2013г.  на “Интерамерикан”ЗЕАД, в случай, че Б.Г.С. обезщети пострадалите от ПТП, настъпило на 07.04.2014г., като заплати на П.С.  Ш.- ЕГН ********** сумата 500 лв./петстотин лева/ и на В.А.Ш.- ЕГН **********/поради малолетие представлявана от майката П.С.  Ш.- ЕГН **********/ сумата 700 лв./седемстотин лева/- и двете от с.С., общ.С., обл.С., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди,

 

КАТО вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

 ОСЪЖДА Б.Г.С.- ЕГН ********** ***, Оранжерия за цветя, да заплати на П.С.  Ш.- ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл.С. на осн. чл.45 във вр. с чл.51 от ЗЗД на сумата 1 612, 37 лв./хиляда шестстотин и дванадесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка “БМВ”- рег.№ СТ 88- 85 СМ, вследствие на настъпило на 07.04.2014г. ПТП. 

 

ОСЪЖДА ЗД”Е.”- АД, със седалище и адрес на управление в гр.С., район И., бул.”Х.” № 43, ЕИК- ... на осн. чл.226 от КЗ/отм./ да заплати на Б.Г.С.- ЕГН ********** ***, Оранжерия за цветя :

 

          1. Сумата 1 612, 37 лв./хиляда шестстотин и дванадесет лева и тридесет и седем стотинки/, която следва да плати на П.С.  Ш.- ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл.С.,  представляваща парично обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка “БМВ”- рег.№ СТ 88- 85 СМ, вследствие на настъпило на 07.04.2014г. ПТП,

          2. Сумата 500 лв./петстотин лева/, която следва да плати на П.С.  Ш.- ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл.С., представляваща парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 07.04.2014г. ПТП, и

          3. Сумата 700 лв./седемстотин лева/, която следва да плати на малолетната В.А.Ш.- ЕГН **********/поради малолетие представлявана от майката П.С.  Ш.- ЕГН **********/- и двете от с.С., общ.С., обл.С., представляваща парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 07.04.2014г. ПТП.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 575/09.06.2015г. по гр.д.№ 3126/2015г. по описа на Районен съд- С., в останалата му част, като напълно мотивирано, законосъобразно и правилно.

 

ОСЪЖДА да заплатят направени разноски по делото пред въззивната инстанция, както следва :

1.Б.Г.С.- ЕГН ********** ***, Оранжерия за цветя, да заплати на П.С.  Ш.- ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл.С. сумата 482, 25 лв./четиристотин осемдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/.

2.П.С.  Ш.- ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл.С. да заплати на Б.Г.С.- ЕГН ********** ***, Оранжерия за цветя сумата 265, 00 лв./двеста шестдесет и пет лева/.

3.Б.Г.С.- ЕГН ********** ***, Оранжерия за цветя, и П.С.  Ш.- ЕГН ********** от с.С., общ.С., обл.С. да заплатят заедно съответно по 600 лв./шестстотин лева/ на 2 бр. въззиваеми, и двамата с един и същ общ съдебен адрес ***, офис №  3-А- адв.А.М. от АК- С.:

а/С.Т.Н.- ЕГН **********, и

б/С.Ж.С.- ЕГН **********.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                             2.