Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер76                                 17.03.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 17 февруари                                         две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1004  по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Община-Стара Загора, подадена от юрисконсулт Д.В., против решение № 989 от 27.10.2015 г., постановено по гр.дело № 4206/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е осъдена Община Стара Загора да заплати на К.П.К. на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата 202,97лв., представляваща обезщетение за забава за времето от 17.02.2014г. до 02.10.2014г., изчислено върху главницата от 3197,10 лв., получена от ответника с оглед отпаднало основание по изп.д. №  20117660400290 по описа на ЧСИ К.А..

          Въззивникът Община-Стара Загора счита, че решението на Старозагорския РС е постановено при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с императивни законови разпоредби. Моли съда да го отмени изцяло и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения срещу Община – Стара Загора иск. Излага съображения. Моли да им бъдат присъдени направените разноски по делото. 

          Въззиваемият К.П.К. счита, че подадената въззивна жалба е неоснователна, тъй като постановеното решение от РС е правилно и законосъобразно. Излага съображения за това. Моли да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение и му бъдат присъдени направените разноски в двете инстанции.

 

 

 

 

 

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че срещу него е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №496/2012 г. на Старозагорския районен съд за сумата 2163,54 лв. и законната лихва върху нея, считано от 26.01.2011 г. до изплащане на вземането. Основание на вземането било неустойка по договор от 12.10.2007 г. Със заповедта за изпълнение била присъдена и сумата 43,27 лв. деловодни разноски. Поддържа, че е възразил в заповедното производство във връзка, с което е било образувано гр.д. №2781/2011 г. на СтРС по иск предявен от кредитора Община Стара Загора на осн. чл.415 и чл.422 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД. С решение по гр.д. 2781/2011 г. предявеният от Общината иск за сумата 2163,54 лв., представляваща неустойка по договора от 12.10.2007 г., бил отхвърлен. Решението на районния съд било потвърдено с решение по гр.д. №1132/2013 г. на Окръжен съд Стара Загора. Ищецът твърди, че въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №290/2011 г. на ЧСИ К.А., по което бил наложен запор на трудовото му възнаграждение и събрана сума в размер 3621,68 лв. главница, лихви и разноски. Твърди, че сумата е получена от ответника Община Стара Загора без основание, поради което подлежи на връщане след влизане в сила на решението, с което искът за съществуване на вземането е отхвърлен. Ищецът поддържа, че с писмо от 17.01.2014 г. е поканил Общината да му възстанови сумата, но това не се случило, поради което за периода от 17.02.2014 г. до 02.10.2014 г. Общината е изпаднала в забава, за което дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, а именно 229,93 лв. Претендира да бъде осъден ответника да заплати размера на обезщетението за забава. В частта относно претенцията за главница производството е частично прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес. Определението е влязло в законна сила.

Ответникът Община-Стара Загора оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции. Твърди, че не е получавал суми по изпълнителното дело и че поради несъществуване на главното вземане не дължи и обезщетение за забава.

По делото е безспорно установено, че Община Стара Загора е  подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу ищеца в настоящото производство К.П.К., по което е било образувано ч.гр.д. №496/2011г. на Старозагорския районен съд. Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист относно сумите 2163.54 лв., представляващи неустойка по договор от 12.10.2007г. за отдаване под наем на общински недвижим имот, законната лихва върху нея от 26.01.2011г. и 43,27 лв. разноски по делото. Тъй като длъжникът К. възразил се е провело исково производство, като с решение  №1293 от 30.11.2012г., постановено по гр.д. №2781/2011г. на Старозагорския районен съд, иска на кредитора Община Стара Загора относно установяване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, е бил отхвърлен. Решението било потвърдено от въззивната инстанция с решение №240/18.06.2013г. постановено по в.т.д. №1132/2013г. на Старозагорския окръжен съд, поради което е влязло в законна сила на 18.06.2013г.

          От приложеното заверено ксерокопие от изп.д. № 20117660400290 по описа на ЧСИ К.А. е видно, че в периода от издаването на заповедта за изпълнение до влизане в сила на отхвърлителното решение на съда, срещу К. било проведено принудително изпълнение, при което чрез запор върху трудово възнаграждение са му били събрани суми в общ размер на 3671,60 лева. От тях на взискателя Община Стара Загора са били преведени 3197,10 лева, а останалата част от 474,50 лева, представлява такси за съдебния изпълнител, които са приспаднати от събраната сума.

          След влизане в сила на решението, с което искът за вземането предмет на заповедното производство е бил отхвърлен, К. *** Загора покана за доброволно изпълнение от 16.01.2014г., с която поискал ответника да му възстанови в 14-дневен срок от получаването сумата 3621,68 лв., както и законната лихва върху нея, считано от датата на поканата. Поканата била връчена с обратна разписка на 20.01.2014г.

Предмет на настоящото дело е било претенцията за главницата, в която част РС е прекратил производството частично като недопустимо поради липса на правен интерес, като това определението е влязло в законна сила.

Производството е продължило само по отношение на претенцията на К.П.К. ***– Стара Загора за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва върху главницата, а именно 229,93 лв. за периода от 17.02.2014 г. до 02.10.2014 г.

Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парични задължения длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

В конкретния случай имаме предявен иск по чл.422 от ГПК – иск за съществуване на вземането. Съгласно ал.3 от посочената разпоредба, ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл.245 ал.3, изр. второ, който предвижда, че ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява като в този случай съдът, която е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Предмет на обратния изпълнителен лист са сумите, които са събрани по изпълнителното дело и предадени на кредитора, като върху тях се дължи и законната лихва, считано от момента на плащането им до окончателното им изплащане, което вземане е безспорно и не се налага установяването в отделен исков процес. В този смисъл е постоянната практика на ВКС. 

При предвиденото в закона специално производство за установяване на дължимостта, съответно на размера на вземането, както и в тази връзка с момента на изпадане в забава на длъжника, с оглед преценка на дължимостта и размера на акцесорното задължение за лихва, води до извода за недопустимост на предявената претенция в настоящото производство. Предвиденото специално производство по чл.245 ал.3 от ГПК изключва приложението на правилата на общия исков процес и правилата на неоснователно обогатяване в производството по установяване на основателността на искането за връщане на събрани суми, както и по установяване на момента на изпадане в забава на длъжника.  /т.13 на  ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. При липса на установена по съответния ред дължимост и размер на главното вземане, неоснователна е претенцията за лихва за забавено плащане на това вземане. Задължението за лихва е акцесорно по своя характер и е недължимо при недопустимостта на иска, съответно липсата на установено главно вземане или погасяване на главното вземане.

Предвид гореизложените съображения окръжният съд намира, че обжалваното решение е недопустимо, като такова постановено по недопустим иск, поради което и на основание чл.270 ал. 3 предл.първо ГПК следва същото да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.

Предвид изхода на спора -основателност на въззивната жалба, въззивният съд намира, че следва въззиваемият да бъде осъден да заплати на въззивника направените разноски по делото, които изчислени съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 300 лв., заедно със заплатената ДТ в размер на 25 лв. за въззивно обжалване, въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника общо разноски в размер на 325 лв.  

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 989 от 27.10.2015 г., постановено по гр.дело № 4206/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по делото.

 

ОСЪЖДА К.П.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Община Стара Загора с адрес гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики №107 сумата от 325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направените разноски във въззивното производство.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: