Р Е Ш Е Н И Е

 

84                                    23.03.2016 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети и четвърти февруари            две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                       

     РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                      МАРИАНА  МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1024 по описа за 2016 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България чрез процесуалния представител В.Г. – прокурор в Районна прокуратура гр. Гълъбово против решение № 85 от 20.10.2015 г., постановено по гр.дело № 293/2015 г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което се осъжда Прокуратурата на Република България гр.София да заплати на Р.В.К. обезщетение за имуществени вреди за периода от 05.01.2012г. до 14.01.2014г., претърпени вследствие на водено срещу него разследване, повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за което той е бил оправдан с влязло в сила решение, в размер на 800лв. за платеното от него адвокатско възнаграждение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2014г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за неимуществени вреди за периода от 05.01.2012г. до 14.01.2014г., за претърпени от него душевни болки, страдания, уронване на честта и достойнството вследствие на водено срещу него разследване, повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за което той е бил оправдан с влязло в сила решение, в размер на 6000лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.01.2014г. до окончателното й изплащане, като претенцията в останалата част до 15000лв. отхвърля като недоказана, както и направените от него разноски за производството в размер на 10,00лв. за платената държавна такса и 430 лв. за платеното адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете, и по сметка на РС-Гълъбово държавна такса в размер на 272 лв. съобразно уважената част от исковете.

 

Въззивникът Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител счита, че при приетата от съда за установена фактическа обстановка, същият   е стигнал до неправилни изводи, че предявеният от ищеца иск за претърпени неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от  ЗОДОВ е основателен и отчасти доказан. Неправилен бил извода на ГРС, относно размера на претърпените неимуществени вреди. Приетата стойност била силно завишена и не съобразена, както с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, така и с трайно установената съдебна практика. Въззивникът счита за неправилно решението и в частта за държавната такса, тъй като за делата по ЗОДОВ се прилага разпоредбата на чл.9а от ЗОДОВ. Моли съдът да измени решението на първоинстанционния съд в частта за присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000 лв. като определи по-нисък размер и в частта за ДТ, като се определи съгласно разпоредбата на чл.9а, ал.1 от ЗОДОВ.

 

Въззиваемият Р.В.К., чрез адв. Н.Г., оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Намира, че правилно, предвид събраните по делото доказателства съдът преценил необходимостта от присъждането на обезщетение за възмездяване на причинените му неимуществени вреди в резултат на действията на Прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение против него. Съдът съобразил критериите на справедливост макар и не изцяло в полза на ищеца, тъй като счита, че присъденото обезщетение не съответствало в пълна степен на претърпените от него неимуществени вреди. Моли с решението си съдът да отхвърли подадената въззивна жалба и да потвърди същото като правилно и законосъобразно, както и да му присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивникът по насрещната въззивна жалба, Р.В.К. чрез адв. Н. Г., обжалва решението на първоинстанционния съд в частта, в която съдът е отхвърлил за разликата над присъдените 6000 лв. до претендираните 15 000 лв. предявения против ответника иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на воденото срещу него разследване, повдигане и поддържане на обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като счита, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че така определения размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди не съответствал на принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и да постанови решение по спора, с което да уважи  ищцовата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния им размер от 15 000 лв., както и да присъди разноските в настоящата инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Р.В.К. твърди в исковата си молба, че на 15.07.2011г.  при управление на МПС, станал участник в ПТП, при което  пострадал пешеходецът Т.И.П.. Било образувано досъдебно производство по описа на ОД на МВР гр.Стара Загора за извършено от ищеца престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл.второ във вр.с чл.342, ал.1 от НК. На 25.02.2013г. бил привлечен в качеството на обвиняем, макар че още в хода на разследването, при разпитите като свидетел му било намеквано от разследващия полицай, че има вина за настъпилата впоследствие смърт на пострадалия. Било образувано съдебно производство в РС-Стара Загора по реда на чл.78а от НК. С Решение по АНД по описа на РС-Стара Загора ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Решението било протестирано от РП-Стара Загора и потвърдено с Решение на ОС-Стара Загора. Ищецът твърди, че докато течало разследването и съдебното производство, той бил подложен на стрес, който се отразил много сериозно на психическото и физическото му здраве и социално положение. Същият имал проблеми със съня, отслабнал драстично, спрял да се среща с приятели, затворил се в себе си. Чувствал се злепоставен в обществото, с уронен авторитет. Твърди, че действията на РП-Стара Загора по повдигане и поддържане на обвинението в две съдебни инстанции му причинили множество страдания, унижения и трайно  увредили доброто му име и престиж в обществото. Отделно от това,  претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в адвокатско възнаграждение – 300лв. за защита по ДП по описа на ОД на МВР гр.Стара Загора и 500лв. за защита в съдебното производство. Моли съда да осъди Прокуратурата на РБългария да му заплати причинените имуществени вреди за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., както и причинените неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки, страдания, уронване на честта и достойнството му в размер на 15000лв. заедно със законната лихва върху тези суми, считано от влизане в сила на решението, с което ищецът е признат за невиновен – 14.01.2014г. Ответникът Прокуратурата на РБългария, чрез процесуалния си представител оспорва иска като неоснователен, като оспорва размера на претендираните вреди. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че това престъпление не било тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, поради което на ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение – “Подписка”. Не били налагани други мерки за процесуална принуда, което означавало, че повдигнатото обвинение не нарушило съществено обичайния живот на ищеца. Твърди обаче, че твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди не били подкрепени с доказателства. Не били представени доказателства и за евентуалната причинна връзка между евентуалните неимуществени вреди на ищеца и воденото срещу него наказателно производство. Твърди, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размер на 15000лв. е силно завишена и в разрез с трайната съдебна практика, икономическия стандарт в страната и несъобразен с продължителността на наказателното преследване.  Неоснователна била и претенцията на ищеца за имуществени вреди, тъй като разноските за адвокатско възнаграждение следвало да бъдат разгледани в същото съдебно производство, в което са направени. Освен това нямало доказателства, че тези разноски действително са направени. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан по основание и размер.

 

От приложеното към настоящото производство АНД №723/2013г. по описа на РС-Стара Загора се установява, че на 15.07.2011г. ищецът, в качеството му на водач на МПС – лек автомобил „Опел Вектра” с рег.№СТ 6949 АН е причинил ПТП, при което е пострадал Т.И.П.. Пострадалият е получил средни телесни повреди и на 24.07.2011г. е починал.  Първоначално е било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, наблюдавано от РП-Стара Загора, в което ищецът е разпитан като свидетел още на  15.07.2011г.  След смъртта на пострадалия досъдебното производство е изпратено по компетентност на ОП-Стара Загора. След събиране на доказателствата, наблюдаващият прокурор при ОП-Стара Загора е прекратил досъдебното производство, като е приел, че смъртта на пострадалия не е в пряка причинна връзка с травмите получени при ПТП и е изпратил по компетентност преписката на РП-Стара Загора. Постановлението е било обжалвано и отменено от Окръжен съд гр.Стара Загора, видно от Определение №70/03.05.2012г. по  НЧД №17/2012г. по описа на ОС-Стара Загора. След извършено допълнително разследване от ОП-Стара Загора, с Постановление от 29.09.2012г. наказателното производство по ДП №453/2011г. по описа на ОД на МВР-Стара Загора, водено срещу Р.В.К. за престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК е било прекратено и преписката изпратена по компетентност на РП-Стара Загора,  с оглед извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” от НК. На 25.02.2013г. на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, предл. второ, във връзка с чл.342, ал.1, предл. трето от НК и по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка”. Материалите по разследването са предявени на ищеца с Протокол от 12.03.2013г., а на 29.03.2013г. е образувано АНД №723/2013г. по описа на РС-Стара Загора по внесено от РП-Стара Загора постановление по реда на чл.78а от НК. РС-Стара Загора е провел пет открити съдебни заседания и е постановил Решение №1059/06.11.2013г., с което е признал обвиняемия Р.В.К. – ищец в настоящото производство за невинен по повдигнатото му обвинение по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Решението е било протестирано от РП-Стара Загора и потвърдено с Решение №7/14.01.2014г. по ВАНД №1314/2013г. по описа на ОС-Стара Загора.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В конкретния случай решението с което ищецът е окончателно оправдан е постановено и влязло в сила на 14.01.2014г. от Окръжен съд - гр.Стара Загора. Със същото изрично е установено, че ищецът не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

За изясняване на фактите по делото са допуснати гласни доказателства От показанията на свидетелите Д.Б.К.– съпруга на ищеца, М.Д.А.– тъща на ищеца и А.П.Н. се установи, че ищецът е преживял сериозни притеснения вследствие на повдигнатото му обвинение, воденото разследване и съдебните производства в двете инстанции. Ищецът разбрал, че се води разследване срещу него още преди коледните празници на 2011г. Вследствие на това ищецът коренно се променил – започнал да „вдига кръвно”, отслабнал драстично, станал раздразнителен, не обръщал внимание на близките си, имал проблеми със съня. Освен това станал невнимателен на работното си място, като допускал инциденти. Наложило се да пие успокоителни медикаменти.

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, въпреки близката роднинска връзка на двама от тях с ищеца, тъй като показанията им са логични, непротиворечиви помежду си и не се опровергават от други, събрани по делото доказателства. От друга страна, заради близката си роднинска връзка, тези свидетели имат преки впечатления от състоянието на ищеца пред периода на наказателното производство. От свидетелските показания се установи, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение. Съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода, през който те са претърпени.

Съдът намира, че от показанията на св. К.– съпруга и на св. Н., се установява, че  ищецът е узнал за воденото срещу него досъдебно производство през м. декември 2011г., преди коледните празници.  Към този момент е издадено Постановление за прекратяване на наказателното производство на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора от 28.12.2011г., което е връчено на ищеца на 05.01.2012г. Предвид така установеното началния момент на търпените от ищеца неимуществени вреди следва да се приеме на края на м. декември 2011г. – началото на м. януари 2012г. Крайният момент за търпени неимуществени вреди е постановяването на окончателното оправдателно решение на Окръжен съд гр.Стара Загора – на 14.01.2014г., т.е. периодът, в който ищецът е търпял неимуществени вреди е близо две години. Установи се, че през този период ищецът е живял в постоянно притеснение, чувствал се е травмиран, че е обвинен несправедливо в извършване на престъпление. Ищецът безспорно е преживял тежко обвинението, което е довело и до здравословни проблеми. Безспорно се установи, че ищецът е имал отрицателни изживявания от момента на узнаване за воденото срещу него разследване до оправдаването му, с влязло в сила решение. Заради повдигнатото срещу него обвинение, ищецът се е чувствал неудобно пред приятели, познати и колеги. Това е било унизително за ищеца, който до този момент няма данни да е бил обвиняем или подсъдим по други обвинения и не е осъждан.

Размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно  понятие, а е свързано с преценката на редица   конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на размера, съдът  следва да съобрази всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди – продължителността на проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки и страдания и неудобства, с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е бил незаконно обвинен.

Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение, по – голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи по – нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение така, също следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено – икономически условия на живот. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – Решение № 391 от 28.10.2015г., по гр.д.№ 2899/2015г. ІV ГО и Решение № 123 от 23.06.2013г., по гр.д.№254/14г. ІІІ ГО.    

С оглед на установеното, че воденото наказателно производство е започнало и приключило в разумен срок – 2 години, наложената мярка за неотклонение е най – леката, повдигнатото обвинение е за престъпление, което не съставлява тежко умишлено такова, доказаните по делото болки и страдания не са извън обичайните негативни чувства и изживявания в такива случаи, а пострадалият е изживял последиците от повдигнатото и поддържано обвинение без това да е дало сериозно отражение върху здравето, семейното и служебно положение, в случая справедливото обезщетение, което следва да бъде определено от съда е в размер на 3000 лв. Това е така и защото неговото предназначение е да поправи конкретно установените по делото лични болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с незаконното повдигнато и поддържано обвинение, без същевременно да води до неоснователно обогатяване. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към датата на деликта, изхождайки от обществено - икономическите условия в страната към 14.01.2014г., като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер.   

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че решението в частта, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е уважен за разликата над 3000 лв. следва да се отмени, а предявеният иск над 3000 лв. до присъдените 6000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен. 

 

По претенцията за претърпени имуществени вреди, съдът изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК.  Безспорно е установено по делото, от приложения по ДП №453/2011г. по описа на ОД на МВР-Стара Загора, оригинал на Договор за правна защита и съдействие от 25.02.2013г. и по АНД №723/2013г. по описа на РС-Стара Загора, оригинал на Договор за правна защита и съдействие от 23.04.2013г., че ищецът е ползвал адвокатска защита по повдигнатото му обвинение, за което е бил оправдан с влязло в сила решение. Възнаграждението, което е било заплатено на адвоката е в размер на 300 лв. за защита по ДП №453/2011г. по описа на ОД на МВР-Стара Загора и 500 лв. за защита по АНД №723/2013г. по описа на РС-Стара Загора.

 

Ето защо въззивната инстанция намира, че претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди в размера на заплатеното от него възнаграждение за защитник е основателна и доказана и следва да бъде уважена, като ответникът Прокуратурата на Р България следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 800лв.

 

Така определените обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди са дължими, заедно със законната лихва, считано от  датата на влизане в сила на решението на Окръжен съд гр.Стара Загора - 14.01.2014г. до окончателното им изплащане.  

 

Незаконосъобразно е решението на районния съд и в частта, с която Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати държавна такса по сметка на РС-Гълъбово в размер на 272лв. съобразно уважения размер на исковете, както и разноските направени от ищеца в размер на 430 лв. за платеното от него адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете. В тази част решението следва да бъде отменено. Това е така, защото съгласно чл.9а от ЗОДОВ, за делата по този закон се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата на МС. Съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, чл.2а, по искове за обезщетения по ЗОДОВ се събира такса в размер на 10 лв. Допълнителна държавна такса, съразмерно на уважения иск не е дължима.  

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е частично основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца е присъдено обезщетение за размера над 3000  лв., както и определената държавна такса и разноски, съразмерно, като иска в отменената част следва да бъде отхвърлен. На ищецът следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство в размер на 200 лв., съразмерно на уважената част от иска.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 85 от 20.10.2015 г., постановено по гр.дело № 293/2015 г. по описа на Гълъбовския районен съд, в частта, с която се осъжда Прокуратурата на Република България гр.София да заплати на Р.В.К. обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от него душевни болки, страдания, уронване на честта и достойнството, вследствие на водено срещу него наказателно производство за размера над 3000 лв., както и в частта, в която е осъдена Прокуратурата на Р България да заплати  държавна такса в размер  на 272 лв. и разноски за адв. възнаграждение в размер на 430 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:

 

  ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.В.К., ЕГН **********,***  против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”Витоша” №2, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от него болки и страдания, настъпили в резултат на действията на Прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение против него по ДП № 453/2011г. по описа на ОД на МВР-гр.Стара Загора, по съдебно производство по АНД№ 723/2013г. на РС Стара Загора и ВАНД № 1314/2013г. по описа на ОС – Стара Загора, по които обвинения е оправдан за размера над 3000 лв./три хиляди / до 6000 лв. като неоснователен.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.”Витоша” №2 да заплати на Р.В.К., ЕГН **********,***  сумата от 200 /двеста / лв., представляващи направените пред първата инстанция разноски за адвокатска защита, съразмерно на уважената част от иска.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: