Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  86                             23.03.2016 година                      гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД    ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 24 февруари                                                                              2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА         

                                                                   

СЕКРЕТАР: П.В. …………………………………………..

ПРОКУРОР:……………………………………………………………………

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА в.гр.д. № 1027 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

      

Производството е образувано по въззивна жалба на Исторически музей – Чирпан, представляван от изпълнителния директор Г.В.Г. против решение № 60 от 19.11.2015 г., постановено по гр.дело № 341/2015 г. по описа на Чирпанския районен съд, с което се признава уволнението на Н.Д.Я. за незаконно и се отменя Заповед № 47 от 02.06.2015г. на Кмета на Община Чирпан, с която на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ е било прекратено трудовото й правоотношение, както и Заповед № 48 от 02.06.2015г. на Кмета на Община Чирпан, с която на основание чл.335 от КТ е било прекратено трудовото й правоотношение. Възстановява се на предишните й длъжности – Директор на Историческият музей гр.Чирпан на пълен щат и Уредник в Историческият музей гр.Чирпан на 1/2 щат. С решението се осъжда на основание чл.225, ал.1 от КТ, Историческия музей гр.Чирпан, представляван от и.д.директор Г.В.Г. да заплати на Н.Д.Я., сумата от 4505.43 лв., представляваща обезщетение за периода от 03.06.2015г. до 18.11.2015г., през който ищцата е останала без работа, поради незаконосъобразното й уволнение за двете длъжности.

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Намира, че е постановено в противоречие с фактите и обстоятелствата по спора, както и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал и в нарушение на материалния и процесуалния закони.  Освен това не било надлежно мотивирано. Излага подробни съображения, докладвани в с.з. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове от Н.Д.Я. срещу Исторически музей гр. Чирпан.

          Въззиваемата Н.Д.  Я. моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. За да постанови решението си първоинстанционният съд  обсъдил всички доказателства и постановил едно правилно и законосъобразно решение. Моли да й бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

 

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявени са искове за отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, във вр. с чл.220 от КТ и чл.225 от КТ.

Ищцата Н.Д.Я. твърди в исковата си молба, че до 20.09.2013г. е заемала длъжностите - Директор на Историческия музей Чирпан на пълен щат и трудово възнаграждение в размер на 660 лева месечно и Уредник в Историческия музей Чирпан на 1/2 щат и трудово възнаграждение в размер на 155 лева месечно. Със Заповеди № 82 и № 81 от 20.09.2013г. двете й правоотношения с Историческия музей Чирпан били прекратени, първото по реда на чл.328, ат.1, т.5 от КТ, а второто по реда на чл.334 и чл.335 от КТ. Ищцата своевременно оспорила уволненията си пред Районен съд Чирпан, въз основа на което било образувано гр.дело № 430/201Зг. по описа на същият съд. С Решение, постановено по посоченото дело ЧРС признал уволненията и по двете правоотношения за незаконосъобразни, отменил посочените заповеди и възстановил ищцата на преди заеманите длъжности. Така постановеното решение било обжалвано от ответникът по настоящия иск пред Окръжен съд Стара Загора, като с Решение по въззивно гр.дело №1349/2014г. съдът потвърдил решението на ЧРС. Впоследствие е депозирана касационна жалба, като с определение №547 от 19.05.2015г., постановено по гр.д.№ 1137/2015г. по описа на ВКС на РБ, състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване. След влизане в сила на горните решения ищцата Н.Д.Я. е депозирала уведомителни писма на 01.06.2015г. до Кмета на Община Чирпан – К.П. и тогавашния и.д. директор на Исторически музей Чирпан - Тодор Иванов и се явила в Исторически музей Чирпан за заемане на длъжностите от преди уволнението. На 03.06.2015г. й били връчени заповеди съответно № РД-09-566, № 47 и № 48 от 02.06.2015г. на Кмета на Община Чирпан. Със Заповед № РД-09-566, Кмета на Община Чирпан въз основа на посочените съдебни решения отменила своите Заповеди № 82 и № 81 от 20.09.2013г. и считано от 02.06.2015г. възстановила ищцата на двете длъжности. Със Заповеди № 47 и № 48 и двете от 02.06.2015г. отново били прекратени трудовите й правоотношения за посочените по-горе длъжности на основания, съответно чл.328, ал.1, т.5 от КТ и чл.335 от КТ, считано от 03.06.2015г. Ищцата заявява, че последните две заповеди са незаконосъобразни, поради което за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че извършеното със Заповеди № 47 и № 48 от 02.06.2015г. на Кмета на Община Чирпан уволнение е незаконно, а заповедите да бъдат отменени, като незаконосъобразни. Моли да бъде възстановена на заеманите преди уволнението длъжности - Директор на Исторически музей Чирпан и Уредник в Исторически музей Чирпан на 1/2 щат. Моли да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа по двете правоотношения, но за не повече от 6 месеца за всяко, в размера на 3960 лева за длъжността - Директор на Исторически музей Чирпан и 930 лева за длъжността - Уредник в Исторически музей Чирпан 1/2 щат и обезщетение по чл.220 от КТ за липса на предизвестие за прекратяването и на двете правоотношения – 660 лева, за длъжността - Директор на Исторически музей Чирпан, представляващо брутното и трудово  възнаграждение за месеца предхождащ уволнението и 155 лева за длъжността - Уредник в Исторически музей Чирпан 1/2 щат, представляващо брутното й трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението й.

Ответникът взема становище, че прекратяването на трудовите отношения между ищцата и Историческият музей гр.Чирпан е законосъобразно, съответно исковете са неоснователни, поради което моли същите да бъдат отхвърлени.  

         Не е спорно  по делото, че страните са се намирали в трудови правоотношения до 20.09.2013 год. като ищцата е заемала длъжностите - Директор на Историческия музей Чирпан на пълен щат и Уредник в Исторически музей Чирпан на 1/2 щат. Със Заповеди №№ 82 и 81 от 20.09.2013 год. на Кмета на  Община Чирпан двете правоотношения на ищцата с Историческият музей са прекратени, считано от 21.09.2013 год. първото по реда на чл.328, ал.1, т.5 от КТ, а второто по реда на чл.334 и чл.335 от КТ.  С Решение № 35 от 24.05.2014г., постановено по гр.дело № 430/201Зг. по описа на  Районен съд Чирпан, потвърдено от Решение № 363 от 21.11.2014г., постановено по въззивно гр.дело №1349/2014г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, уволненията и по двете правоотношения били признати за незаконосъобразни, посочените по-горе заповеди били отменени, като съдът възстановил ищцата на преди заеманите длъжности. С определение № 547 от 19.08.2015г. по гр.дело № 1137/2015г. по описа на ВКС, състав на  ВКС не е допуснал касационно обжалване на Решение № 363 от 21.11.2014г. постановено по въззивно гр.дело №1349/2014г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.

Не се спори между страните, че на 01.06.2015г. ищцата Н.Д.Я. депозирала уведомителни писма до Кмета на Община Чирпан – К.П. и тогавашния и.д. директор на Исторически музей Чирпан – Т.И. и се явила в Исторически музей Чирпан за заемане на длъжностите от преди уволнението, като на 03.06.2015г. й били връчени заповеди съответно № РД-09-566, № 47 и № 48 от 02.06.2015г. на Кмета на Община Чирпан. Със Заповед № РД-09-566, Кмета на Община Чирпан, въз основа на посочените съдебни решения, са отменени Заповеди № 82 и № 81 от 20.09.2013г. и считано от 02.06.2015г. е възстановена ищцата на двете длъжности. От приложените Заповеди № 47 и № 48 също от 02.06.2015г. се установява, че трудовите правоотношения между ищцата и Исторически музей Чирпан, за посочените по-горе длъжности са били прекратени отново, като първата заповед на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, а втората заповед на основание чл.335 от КТ, считано от 03.06.2015г.

В Заповед № 47 от 02.06.2015г. на Кмета на Община Чирпан, като мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата са посочени – „Липса на качества за ефективно изпълнение на работата - Несправяне с работата и трудовите задължения” като в скоби е посочено също така, че „За периода май-септември 2013г. е разходвала разходите за издръжка за цялата финансова година и се е наложило актуализация на бюджета на Община Чирпан, тъй като издръжката на общинския исторически музей е изцяло със средства от бюджета на общината”.

Законовото основание за прекратяване на трудовият договор по чл.328, ал.1, т.5 от КТ включва две кумулативно предвидени предпоставки – липса на качества на работника или служителя, които качества са необходими за ефективното изпълнение на работата. Тези основания следва винаги да се преценяват конкретно и с оглед на изискванията за определената трудова функция, възложена на работника или служителя по конкретното трудово правоотношение и следва да бъдат установени, т.е. законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, изисква работодателят да посочи и докаже точно какви качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно възложената му работа, които последният не притежава, като тези качества следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретните трудови задължения. В конкретния случай липсват такива, още повече, че след възстановяването й на работа реално ищцата не е изпълнявала каквито и да било трудови функции.  Възпроизвеждането само на законовия текст на чл.328, ал.1, т.5 от КТ, както е в конкретния случай, води до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Непосочването на фактическите основания за уволнението в заповедта, съставлява самостоятелно основание за признаване уволнението за незаконно, когато то е било извършено поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата.  При липса на мотиви съдът не може да провери осъществили ли са се релевантните за спора факти, съответно правилно ли е било прекратено трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание. Липсва и възможност за работника или служителя да се защити адекватно.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че са правилни изводите на първоинстанционният съд, че обжалваната заповед № 47 от 02.06.2015г. на Кмета на Община Чирпан е незаконосъобразна. 

В Заповед № 48 от 02.06.2015г. на Кмета на  Община Чирпан, въобще липсват мотиви за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, като е посочена само разпоредбата на чл.335 от КТ, според която трудовият договор се прекратява: 1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието; 2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието; 3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

От съдържанието на процесния трудов Договор № 047/03.04.2013г. и от приложената длъжностна характеристика за длъжността - Уредник в Отдел „Археология” при Историческия музей гр.Чирпан, която представлява неразделна част от договора се установява, че договорът не е за допълнителен труд. Поначало за вида на договора не се съди по посоченото в него правно основание, а по изрично предвидените от страните по него клаузи. Понятието „вид трудов договор” по смисъла на КТ следва да се свързва със специфичните съществени елементи в неговото съдържание. Това съдържание прави трудовите договори различни един от друг. Основен признак, който определя един трудов договор като вид трудов договор са особеностите при определяне на престацията на работната сила. Тези особености могат да бъдат различни – наличие или отсъствие на клаузата „срок”, връзка на трудовия договор с други трудови договори, уговорка относно престацията на работна сила като изпитване, заместване и пр.

В случая като се отчете спецификата на длъжността - Уредник в Отдел „Археология” при Исторически музей гр.Чирпан, посочените в длъжностната характеристика основни функции и задължения на длъжността, както и нейното нормиране се установява, че страните са сключили трудов договор за определен срок – до 02.04.2018г. за непълно работно време – 4 часа, извън работното време по основният трудов договор и това е посочено изрично в договора.

В тази връзка съдът намира, че Договор № 047/03.04.2013г. е сключен до завършване на определена работа по смисъла на чл.68, ал.1, т.2 от КТ. По принцип трудов договор до завършване на определена работа се сключва за изпълнение на определен вид и количество работа Тази работа в случая е била достатъчно ясно и точно определена като извършване на събирателска, фондова, научноизследователска, проучвателска и популяризаторска дейност, представяне на културното наследство, ръководство и участие в теренни проучвания и пр. дейности изрично посочени в длъжностната характеристика към договора, които ще се изпълняват от уредника до 02.04.2018г.

Когато трудов договор е сключен до завършване на определена работа на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, основанието за прекратяване на договора е завършване на определената работа, т.е. трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие със завършване на определената работа, на основание чл.325, т.4 от КТ.

С оглед на тези съображения съдът правилно и законосъобразно е приел, че разпоредбата на чл.335 от КТ е неприложима, тъй като не е налице нито една от визираните в нея хипотези, поради което Заповед № 48 от 02.06.2015г. на Кмета на  Община Чирпан за уволнение е незаконна и следва да бъде отменена.

Основателността на обективно съединените искове за отмяна на уволнението води и до основателност на исковете за възстановяване на предишните работи и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение.

Съгласно чл.225, ал.1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа. От трудовата книжка на ищцата се установява, че няма вписване на възникнало трудово правоотношение след прекратяване на трудовите договори с ответният музей. При това положение правилни са изводите на РС-Чирпан, че и този иск е основателен, като обезщетението е определено правилно и в съответствие със заключението на вещото лице.

         Неоснователни са оплакванията на въззивника в жалбата му за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Още повече, че същите са изложени бланкетно.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност на въззивната жалба и предвид изрично направеното своевременно искане от въззиваемата за присъждане на разноски и за настоящата инстанция, следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата  направените разноски по делото и за настоящата инстанция, които са в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

             

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 60 от 19.11.2015 г., постановено по гр.дело № 341/2015 г. по описа на Чирпанския районен съд.

ОСЪЖДА Историческия музей гр.Чирпан, ул. Г.Димитров № 87 да заплати на Н.Д.Я., ЕГН ********** *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

         Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

                                                       

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: