Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 97    …………………31.03.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На втори март……………….…………………………………………..Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1031……по описа за 2016……………година.

 

        Обжалвано е решение № 1110 от 24.11.2015 г., постановено по гр.дело № 4709/2014 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И.П.М. и П.П.М. против Й.И.М. и С.Г.М. иск за преустановяване на неоснователното им действие- наводнение чрез теч, на апартамент 8, който ползват и обитават ищците, като извършат всички необходими ремонтни дейности за отстраняване на повредата във ВиК инсталацията на ап.12, причиняваща вредите в ап.8, находящи се в гр. Стара Загора, кв.”Казански”, бл. 33, вх.0. Отхвърлен е и предявеният от И.П.М. и П.П.М. против Й.И.М. и С.Г.М. иск за заплащане на основание чл.50 ЗЗД на сумата от 350 лева - обезщетение за имуществени вреди, произлезли от вещ - обща част /вертикален щранг/ в сграда в режим на етажна собственост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба- 11.11.2014 г. до окончателното изплащане.

 

        Въззивниците И.П.М. и П.П.М., чрез пълномощника си адв.Д.Х., считат, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно. Молят същото да бъде отменено и бъдат уважени предявените от тях искове, като им се присъдят направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемите Й.И.М. и С.Г.М. в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК вземат становище, че въззивната жалба е необоснована и неоснователна. Молят първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендират за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемите, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.45 ЗЗД. Ищците И.П.М. и П.П.М. твърдят в исковата си молба, че с договор за продажба на държавен недвижим имот от фонда на МНО от 08.10.1991 г. придобили при условията на СИО жилище- апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, кв.Казански, бл.33, вх.0, ет.2, ап.8, като преди това ползвали имота под наем. На 09.12.1997 г. дарили посочения имот на дъщеря си В.И.М., като си запазили правото всеки един от тях да обитава и ползва апартамента- пожизнено и безвъзмездно. Ответниците живеели в ап.12, който се намирал над тяхното жилище. Преди 7-8 години ответниците извършили ремонт в жилището си и от тогава започнали проблемите помежду им. В резултат на некачествен ремонт или в последствие на някаква повреда в тяхната ВиК инсталация, в тяхната баня-тоалетна, се появил теч, който видимо идвал от горния етаж. Теч имало и към настоящия момент. Твърдят, че когато ответниците отсъстват от жилището за повече от няколко дни, в тяхното помещение нямало изтичане на вода. В резултат на теча, тавана на баня-тоалетната им бил мокър, мазилката силно компрометирана, боята олющена. Течът слизал и по стените на помещението, които също били влажни и стигал до фаянсовата облицовка, която била на около 1.60-1.80 м от пода. Влагата предизвиквала неприятна миризма и мухъл в помещението. Всичко това смущавало тяхното право на ползване, създавало реална опасност от падане на мазилка в баня- тоалетната, повреда на ел.инсталация и бойлер. На два пъти боядисвали помещението. Опитали се да говорят с ответниците, за да решат възникналия проблем, но неуспешно. Консултирали се с майстор, който след извършен оглед на помещението заявил, че за ремонта ще са необходим приблизително 350 лв. Считат, че в качеството си на ползватели, имат задължението да се грижат за вещта, която ползват, да я поддържат в състоянието, в което им е предадена за ползване. Претендирали са съдът да осъди ответниците да преустановят своето неоснователно действие- наводнение чрез теч, от апартамент № 12, който ползват и обитават като собственици или ползватели, на апартамента, в който живеят, а именно: апартамент № 8, находящ се в гр.Стара Загора, кв.Казански бл.33, вх.0, ет.2, като извършат всички необходими ремонтни дейности за отстраняване на повредата във ВиК инсталацията в апартамент №12, причиняваща вредите в тяхното жилище както и да бъдат осъдени солидарно да им заплатят сумата от 350 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, причинени в тяхното жилище, в резултат на повредата във ВиК инсталацията в жилището на ответниците, ведно със законната лихва, считано от подаване на ИМ в съда до окончателното изплащане.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответниците Й.И.М. и С.Г.М. заявяват, че оспорват по основание и размер предявените искове, както и всички съдържащи се в исковата молба твърдения. Оспорват твърденията, че в тяхната ВиК инсталация се е появил проблем, в резултат на който в банята на ищците се появил теч, както и че течът е в причинна връзка с тяхно действие, респ. бездействие и че е налице и към настоящия момент. Твърдят, че оплакванията на ищците датирали от няколко години. По жалба на И.М. била образувана пр.пр. № 4382/2007 г. на РП- Стара Загора, като с постановление от 07.10.2007 г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство и прекратил преписката. Ищците подали жалба и до Община Стара Загора, по която в тяхното жилище била извършена проверка от служители на Общината, която установила, в жилището им не са констатирани конструктивни промени и не са нарушени строителните разпоредби. На 15.04.2014 г. било проведено Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр.Стара Загора, кв."Казански", бл.33, вх.0, тъй като от почти всички апартаменти в етажната собственост се оплаквали от течове в баните поради ерозиралите тръби. На събранието се взело решение да бъде назначена комисия, която да констатира проблема в банята на ищците М. и да състави констативен протокол, който да представи в кметството. Огледът бил извършен в присъствието на домоуправителя Г. и член на етажната собственост Иванов, съставен бил искания констативен протокол, в който било отразено, че е направена проба с наливане на вода от техния апартамент, но такъв теч не се е установил. Твърдят, че се в хода на извършените проверки от специалисти ВиК се установило, че течът не е в причинно- следствена връзка с техни действия или бездействия, поради което молят съда да отхвърли предявените искове.

 

        Не е спорно, а е видно и от представения с исковата молба нотариален акт № 93, том № XXX, per. № 7457, дело № 97/1997 г., че на 09.12.1997 г. ищците са дарили на дъщеря си В.И.М. недвижим имот- апартамент № 8, находящ се в гр.Стара Загора, кв.Казански, бл.33, ет.2, като запазили правото си всеки един от тях да обитават и ползват апартамента пожизнено и безвъзмездно.

 

        По делото са представени писмени доказателства: постановление за отказ да се образува предварително производство от 07.10.2007 г. по пр.пр. № 4382/2007 г. на РП- Стара Загора, образувана по жалба на ищеца И.М. за наводняването на апартамента му от ответниците, поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер; писмо, изх.№ 10-11-9260/22.07.2014 г. на Община Стара Загора по повод жалба вх.№ 10-03-345/10.07.2014 г., подадена от ищеца М., от което се установява, че е извършена проверка от служители на Община Стара Загора в банята на ответниците и писмо, изх.№ 10-11-9598/30.07.2014 г. на Община Стара Загора, с което страните са уведомени, че служителите не са констатирали конструктивни промени в банята на ответниците, не са нарушени разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите му актове и Община Стара Загора няма основание за предприемане на последващи действия от своя страна, като за отстраняване на теча и разрешаване на проблема е дадено предписание да бъде приложен чл.6 и чл.11, ал.1, т.8 и 9 ЗУЕС. Представени са и: протокол от 15.04.2014 г. от Общо събрание на собствениците на ЕС, от който е видно, че ОС е взело решение за събиране на оферти за изпълнител за смяна на вертикалните щрангове в апартаментите и общите части; по повод оплакването на ищеца е определена комисия за извършване на проверка относно теча в апартамента /банята му/ и съставяне на констативен протокол, който да представи в кметството. Такъв протокол е съставен и от същия е видно, че в присъствието на членовете на комисията е извършена водна проба, с наливане на вода от банята на ответниците, но теч в банята на ищците не е констатиран.

 

        По делото е представен и констативен протокол от 26.07.2015 г., оспорен по съдържание от страна на ищците, които не са представили доказателства във връзка с оспорването му, въпреки указаната доказателствена тежест. Ответникът И.М. не оспорва, че подписът положен на протокола срещу името му срещу т.2 е негов, но обяснява, че се е подписал без да прочете протокола. В този протокол е посочено, че домоуправителят Георгиева е била извикана на 26.07.2015 г. около 20.30 ч. от ищеца М. по повод на това, че отново има теч в банята на апартамента му отново от ап.12, ет.3, тъй като ответниците се върнали от море и вероятно са ползвали банята. Сформираната комисия от пет лица, вкл. ищеца М. и ответника М., констатирала, че в банята на ищеца М. в ап.8, ет.2, действително има капки по тавана в близост до вертикалния щранг, както и че в банята на ответниците ап.12, ет.3, е сухо, сифонът на пода е сух, от ревизията за водомера и вертикалния щранг е сухо. Установено било, че банята не е била ползвана от ответниците. Протоколът е подписан от всички лица, присъствали на огледа, вкл. от ищеца М. и ответника М..

 

        В съдебно заседание на 15.04.2015 г. двамата ищци са заявили, че след  10.01.2015 г. няма течове.

        По делото са разпитани и свидетели. Свидетелката Д.Г. - домоуправител, установява, че е запозната с теча и оплакванията на ищеца. Присъствала е на водни проби, извършени в присъствието на комисия, сформирана от членове на етажната собственост, която е констатирала, че няма теч към датата на съставяне на констативният протокол и извършване на водната проба. Етажната собственост имала проблеми с общата водопроводна инсталация. Твърди, че в нейната баня и други бани на ет.4, над апартамента на ответника, също имало оплаквания от собствениците за течове, поради което ОС на етажната собственост взело решение за смяна на щранговете и изчаквали представяне на оферти. Свидетелят И.И. твърди, че банята на ответниците не е ремонтирана. Знаел за оплакванията на ищеца М., тъй като преди повече от 5 години е слизал в неговата баня, но тогава не е имало теч. Знаел, че от построяването на блока не са сменяни общите тръби. Свидетелките З.Т. и И.М. - близки на ответниците, твърдят, че течът в банята на ищците е с давност от преди 5-6 години. При посещението си в дома на ищците през 2014 г. установили лично теч, който се изразявал в капки вода като роса, около вертикалния щранг.

 

        По делото са назначени, изслушани и приети заключения на три съдебно- технически експертизи. От заключението на първата експертиза е видно, че източникът на теча е от горния етаж; не може да се определи техническата причина с оглед на това, че няма видим проблем в горния апартамент; при направените водни проби в присъствието на страните вещото лице не е наблюдавало теч или влага; към момента на огледа не е имало теч или влага по стените в банята на ищеца. 

 

        В заключението на повторната техническа експертиза е посочено, че на база извършен пряк експертен оглед, техническата причина, поради която се е появило изтичане на вода към апартамента на ищците се дължи на некачествено извършен ремонт в банята- тоалетна на ответниците- не били изпълнени хидроизолационни работи преди полагането на подовата и стенна керамика.

 

        Според заключението на тройната съдебно- техническа експертиза източникът на наводнение в апартамента на ищците е от водопроводната мрежа. Точната техническа причина, поради която се е появило изтичането на вода в банята- тоалетна на ап.8 на втори етаж, е вертикалният водопроводен клон в хоризонталната връзка към водомерния възел на ап.12 на трети етаж. Проникването на изтеклата вода се дължало и на разкъртения и невъзстановен изолационен слой над основната междуетажна подова плоча около тръбите. Към момента на огледа експертите са установили, че няма следи от влага или навлажняване по тавана и стените на баня- тоалетната в ап.8. Няма теч от канализационната мрежа. Разходите за възстановяването на щетите според вещите лица възлизат на 62 лв. с ДДС.  В съдебно заседание вещите лица допълват, че са установили следи от минали течове, олющена мазилка, пожълтял таван и стени. При осветяване с фенер са установили, че пространството зад плочките до централния щранг е с разкъртена подова инсталация до ниво подова плоча между двата етажа. Всъщност именно от там вещите лица считат, че се е стичала водата, за да проникне в ап.8. Вещите лица в болшинството си са категорични, че течът е от вертикалния водопроводен клон и че, когато има корозирала част от вертикален шранг, по-добрият вариант е да се смени цялостно вертикалния щранг и връзката между него и водомерния възел на етажа и когато връзката е от един и същ материал, много по-задълго време могат да се отстранят всички бъдещи проблеми при възникване на подобни течове, не да се промени само част от този вертикален щранг и остане част от стария материал, при което много по-голяма е възможността да се получат отново течове и проблеми. Ако тръбата не е корозирала и не е първопричина за теч, не би следвало и е нямало да има теч на ет.2. Разкъртването на плочата не е причината за теча, а начин водата да проникне в апартамента на ищците. Периодичността на теча зависи от напора на водопроводната мрежа, зависи от консумацията в етажната собственост.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното:  Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Ищците имат пожизнено право на ползване върху процесния апартамент. Същите са поискали ответниците да бъдат осъдени да преустановят своето неоснователно действие- наводнение чрез теч, от апартамент № 12, в който те живеят, като извършат всички необходими ремонтни дейности за отстраняване на повредата във ВиК инсталацията в ап.12, причиняваща вредите в техния ап.8. Безспорно установено от доказателствата по делото- писмени, гласни, заключенията на експертизите и заявлението на двамата ищци в с.з. на 15.04.2015 г., че от 10.01.2015 г. в баня- тоалетната на техния ап.8, ет.2, теч няма, т.е. твърдяното неоснователно действие към момента не съществува. Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право- чл.235, ал.3 ГПК. Разпоредбата чл. 109 ЗС предвижда, че собственикът на една вещ може да иска от всяко трето лице да преустанови занапред неоснователни действия, с които пречи да се упражнява правото на собственост. Тъй като теч не се установява след 10.01.2015 г., то и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, както правилно е приел и районният съд.

 

        Първоинстанционният съд е бил сезиран и с иск за обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищците в резултат на повредата на ВиК инсталацията в жилището на ответниците, като в исковата молба са навели доводи за виновно бездействие на същите по отстраняването й, т.е. предявили са иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва противоправно деяние /действие или бездействие/, от което виновно са причинени вреди, които са пряка последица от деянието. По този текст е бил квалифициран иска с доклада по делото. Районният съд обаче е отхвърлил иск с правно основание чл.50 ЗЗД- за вреди, причинени от вещ. Такъв иск в настоящото производство не е бил предявен, нито първоначално предявеният иск е бил изменян в хода на производството по реда на чл.214 ГПК. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес, при което всякакви други фактически твърдения, които не се отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формират основанието на иска. Разпоредбата на чл.50 ЗЗД установява безвиновна отговорност за вреди, произлезли от каквито и да са вещи солидарно за собственика и лицето, под чийто надзор те се намират. Такива доводи и обстоятелства не са въведени с исковата молба. Произнасяйки се по спор по чл.50 ЗЗД с какъвто не е бил сезиран, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Налице са предпоставките на чл.270, ал.3, предл.3 ГПК за обезсилване на решението в тази му част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд за произнасяне по предявения иск /Р 69- 2015- ІІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. Когато са предявени два иска и недопустимостта се простира само по отношение на единия от тях, съдът следва да обезсили решението само по него, ако той няма качество на обуславящ, както е в настоящия случай /Р 137- 2011- І т.о. ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.

 

        Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в частта относно иска по чл.109 ЗС е правилно и следва да бъде потвърдено. По отношение на другия предявен иск- за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв., решението следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд и произнасяне по предявения иск.  При този изход на делото на въззиваемите следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 200 лв.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                 Р   Е   Ш   И :

 

        ОБЕЗСИЛВА решение № 1110 от 24.11.2015 г., постановено по гр.дело № 4709/2014 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта относно предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв.

 

        ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд в тази му част за ново разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявения иск.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1110 от 24.11.2015 г., постановено по гр.дело № 4709/2014 г. на Старозагорския районен съд в частта относно иска по чл.109 ЗС.

 

        ОСЪЖДА И.П.М., ЕГН **********, и П.П.М., ЕГН **********,***, да заплатят на Й.И.М., ЕГН **********, и С.Г.М., ЕГН **********, двамата от гр.Стара Загора, кв.Казански, бл.33, вх.0, ет.3, ап.12, разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 200 лв. /двеста лева/.

 

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ само в частта относно иска по чл.109 ЗС при наличие на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

          

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: