Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

99                                                    31.03.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори март                                                         две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

             РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1033 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на Д.М.П. чрез адв. Н.К. против решение № 1220 от 15.12.2015 г., постановено по гр.дело № 2775/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда „Енерготранс 2002” ООД – гр. Стара Загора, представлявано от управителя Н.Ж.Р. да заплати на Д.М.П. сумата от 304.08 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2012г., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.06.2015г. до окончателното й плащане, както и сумата от 88.46 лева представляваща лихва за забавено плащане за периода от 25.07.2012г. – 03.06.2015г., както и сумата от 831.15 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск както следва: за 2010г. – 332.46 лева, за 2011 г. – 332.46 лева и за 2012 г. – 166.32 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда 03.06.2015г. до окончателното й плащане, като се отхвърля иска в останалата му част до размера на претендираните 1504.66 лева, като неоснователен; присъдени са разноски и е определена дължимата държавна такса.

 

Въззивникът обжалва решението в отхвърлителната му част, по обективно съединените искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван отпуск, като счита, че е неправилно – постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон в тази част. Излага подробни съображения и моли съдът да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което да уважи обективно съединените искове по чл.224, ал.1 от КТ изцяло, заедно със законната лихва. Моли съдът да измени решението и в частта за разноските.

 

Въззиваемият „Енерготранс 2002” ООД – гр. Стара Загора, чрез адв. М.Г. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено. Излага подробни съображения и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди решението на СтРС в обжалваната част, както и да присъди направените по делото разноски.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е по предявени обективно съединени искове, с правно основание чл.224 от Кодекса на труда.

 

Ищецът Д.М.П. твърди в исковата си молба, че работил по трудов договор в ответното дружество на длъжност „Ръководител здравословни и безопасни условия на труд“. Със Заповед № 285/26.06.2012 г., считано от 01.07.2012 г. трудовият му договор бил прекратен по взаимно съгласие. При прекратяване на договора му било начислено обезщетение за неползван отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ за 2010 г. в размер на 633,15 лв. /чиста сума за получаване/ за 20 работни дни; за 2011 г. в размер на 703.94 лв. /чиста сума за получаване/ за 20 работни дни и за 2012 г. в размер на 184.71 лв. /чиста сума за получаване/ за 10 работни дни. Въпреки многократните разговори с управителя на дружеството работодател и устни обещания, че ще му изплати дължимите суми, до завеждане на иска не му били изплатени. Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван отпуск за 20 работни дни за 2010 г. в размер на 633.15 лв.; за 2011 г. за 20 работни дни в размер на 703.94 лв. и за 2012 г. за 10 работни дни в размер на 184.71 лв., всички чисти суми за получаване, заедно със законната лихва върху сумите от завеждане на иска до окончателното изплащане. Ответникът „Енерготранс 2002” ООД оспорва исковете като неоснователни и недоказани по размер. Не спори, че страните са били обвързани от трудови правоотношения, като на 23.06.2008 г. бил подписан безсрочен трудов договор помежду им със заемана от ищеца длъжност в ответното дружество „Ръководител отдел по безопасни условия на труд", с основно месечно възнаграждение от 430 лв. С допълнително споразумение № 15/02.04.2012 г. към трудов договор № 152/23.06.2008 г. работодателят променил работното време, както и месечното възнаграждение на ищеца, като последното било договорено в размер на 304 лева. Със Заповед № 285 от 26.06.2012 г. било прекратено трудовото правоотношение между страните по чл. 325 ал.1 от КТ, считано от 1.07.2012 г. Работодателят не спори, че дължи обезщетения по чл. 224 КТ на ищеца, както следва за 20 дни за 2010 г.  - 388.88 лв.; 20 дни за 2011 г. - 388.88 лв.; 10 дни за 2012 г. - 194.44 лв., заедно с допълнително възнаграждение към основната заплата на ищеца за трудов стаж и проф.опит в размер на 83.90 лв.

 

С протоколно определение в съдебно заседание от 16.11.2015г., по гр.дело №2775/2015г. по описа на Районен съд – Стара Загора на основание чл.214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявените искове по чл.224, ал.1 КТ, за обезщетение за неползван отпуск за 2010 година да се счита за предявен за сумата от 631.80 лева; за 2011 година - за сумата от 631.80 лева;  за 2012 година - за сумата от 241.06 лева.

 

Страните по делото не спорят, че между тях е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е изпълнявал длъжността „ръководител безопасни и здравословни условия на труд” в ответното дружество, съгласно трудов договор № 152/23.06.2008г. , при 8 часов работен ден за неопределено време и основно месечно възнаграждение 430 лв., допълнително възнаграждение за стаж и опит – 108.36 лв. С последващи допълнителни споразумения размерът на трудовото възнаграждение е увеличаван неколкократно.  С допълнително споразумение № 15/02.04.2012 г. към трудов договор № 152/23.06.2008г. е договорен 4-часов работен ден и основно месечно възнаграждение – 304 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 27.60 % - 83.90 лева и 20 дни платен годишен отпуск. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №285/26.06.2012г., на основание чл.325, т.1 от КТ по взаимно съгласие считано, от 01.07.2012г.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът намира за добросъвестно и компетентно изготвено. От заключението на съдебно-икономическа експертиза е видно, че не е установено ищецът да е ползвал платен годишен отпуск за 2010, 2011 и 2012 г. Сумите, дължими за неползван платен годишен отпуск, както и обезщетение за забавено плащане върху неизплатеното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ вещото лице е дало в два варианта. Първи вариант – на база последно получавано брутно трудово възнаграждение – при 4 -часов работен ден – 304 лв. Втори вариант –  при трудово възнаграждение за 8 часов работен ден, до датата на преминаване на ищеца на 4-часов работен ден, като към датата на последното допълнително споразумение към трудовия договор № 15/02.04.2012 г. същото се изчислява по среднодневния размер на последно получаваното възнаграждение при 8-часов работен ден, а останалите дни /съответстващи на полагащия се платен отпуск от 02.04.2012 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение/ при получаваното възнаграждение за 4 часа.

 

Съгласно разпоредбата на чл.224 ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за което не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 КТ, към деня на прекратяване на трудовото правоотношение /чл.224, ал.2 от КТ/. Разпоредбата на чл.177, ал.1 от КТ, предвижда, че за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най – малко 10 работни дни.  Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл.177, ал.1 от Кодекса на труда се установява,  като полученото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най – малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.

 

От експертизата се установява, че не е изплатено отразеното в заповед № 285/26.06.2012 г. за прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, на база последно получавано брутно трудово възнаграждение за 50 работни дни е общо 923.50 лева – брутна сума, съответно – 831.15 лева нетен размер в т.ч. изчислен по години: 2010 г. - за 20 дни е в размер на 332.46 лева; 2011 г. - за 20 дни е в размер на  - 332.46 лева; 2012 г. - за 10 дни е в размер  на 166.23 лева.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал. 1 от КТ за процесния период, следва да бъде уважен частично за сумата 831.15 лева, а в останалата част до претендираните 1 504.66 лева  следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Въззивната инстация намира, че дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е посоченото във вариант – първи от заключението на вещото лице, тъй като съгласно разпоредбата на чл.224, ал.2 от КТ, обезщетението за неползван платен годишен отпуск се изчислява по реда на чл.177 КТ, към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Към деня на прекратяване на ТПО, основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е 304 лв., заедно с добавка за трудов стаж – 83.90 лв., съгласно последното допълнително споразумение към трудов договор от 02.04.2012г.  При това положение, размерът на дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск следва да се изчисли въз основа на договореното с ищеца основано месечно трудово възнажраждение за 4 – часов работен ден – 304 лв. , заедно с добавката за трудов стаж – 83.90 лв.

Безспорно е, че на ищеца е дължимо обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2010г.,  2011г. и за 2012г. до 02.04.2012г. , през който период ищецът е работил на пълен 8 – часов работен ден, с възнаграждение за пълен работен ден. Считано от 03.04.2012г., обаче е налице допълнително споразумение за 4  - часов работен ден и съответно договорено възнаграждение за намаленото работно време, което споразумение е действало към момента на прекратяване на ТПО с ищеца – 26.06.2012г., считано от 01.07.2012г. Към момента на прекратяване на ТПО – 01.07.2012г., при прилагане реда на чл.177 КТ за изчисляване на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, среднодневното трудово възнаграждение за последния месец, предхождащ прекратяването на ТПО, за м. юни е 304 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 83.90 лв., върху който размер се изчислява дължимото обезщететие за неползван платен годишен отпуск за целия претендиран период.

 

С оглед на изложените съображения, макар и районният съд да не е изложил съображения защо е предпочел вариант - първи на заключението на вещото лице, тъй като правилно е приложен материалния закон, въззивната инстация намира, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.  

             

            В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 350 лв. за въззивната инстация.  

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1220 от 15.12.2015 г., постановено по гр.дело № 2775/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната част.

           

ОСЪЖДА Д.М.П.,***, ЕГН **********, съдебен адрес *** да заплати на „Енерготранс 2002” ООД със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ж.к. „Три чучура” бл.49, вх.юг, ет.14, ап.40, представлявано от управителя Н.Ж.Р., съдебен адрес ***, офис 13, чрез адвокат М. Г., сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляващи направените  разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: