Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 101                                 31.03.2016 година                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 02 март                                                                                       2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1039 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР – Стара Загора чрез процесуалния им представител юрисконсулт М.И.А. против решение № 349 от 23.11.2015 г., постановено по гр.дело № 603/2015 г. по описа на Радневския районен съд, с което е отхвърлен  като неоснователен предявения от ОД на МВР – Стара Загора срещу К.М.Г. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 585,54 лв., получена без основание от ответника като недължимо обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ във вр. чл. 25 КТД рег. № I-34261/31.03.2014 г. за четвърти месец, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 335/12.06.2015 г. по ч.гр.д. № 453/2015 г. по описа на РС-Раднево.

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно. Излага подробни съображения. Моли съдът да го отмени като такова и да постанови ново, с което да признае предявения иск за сумата от 585,54 лв., както и законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД върху главницата от датата на депозиране в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.06.2015 г. до изплащане на вземането за основателен,  както и да присъди съдебните разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата К.М.Г. чрез адв. Н.К. счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и обосновано, както и че не са налице сочените в жалбата нарушения – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита, че след подробен анализ на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, първоинстанционният съд приложил правилно материалния закон, като приел, че искът е неоснователен на основание чл.271 от КТ, тъй като същата е получила добросъвестно исковата сума. Цитира съдебна практика и излага подробни съображения. Моли съдът да остави без уважение жалбата на ОД на МВР – Стара Загора и в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд, както и да й присъди разноските за въззивното производство.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във в чл. 55, ал. 1, предложение 1 ЗЗД.

          Ищецът ОД на МВР – Стара Загора твърди, че със заповед № 1223 от 20.05.2014 г. е прекратено трудовото правоотношение на ответницата К.М.Г. поради съкращаване на щата, поради което следвало да й се изплати дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Твърди, че ответницата била член на Националния синдикат на гражданската администрация към МВР и спрямо нея били приложими разпоредбите на КТД, съгласно който служителите с трудов стаж над 20 години получават обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на БТВ за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 3 месеца. Твърди, че ответницата имала 22 години трудов стаж и разпоредбата на КТД имала действие спрямо нея, като следвало да й се изплати обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за 3 месеца. Въпреки това по подадени от ответницата 4 заявления с приложени бележки от Агенцията по заетостта и допусната грешка от касиера в ОД на МВР – Стара Загора на ответницата било изплатено обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за 4 месеца, вместо за 3 месеца. Твърди, че ответницата съзнателно е подвела работодателя, тъй като били съгласувани действията й и с още 6 други служителя с идентично положение. Твърди, че в деня на плащане на неследващото се обезщетение за четвъртия месец била открита грешката и бил проведен разговор с всички 7 служителки, на които им било преведено неследващото им се обезщетение за четвъртия месец, била им изпратена и покана за доброволно връщане на сумата, но те не я върнали. Твърди, че за претендираното вземане била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 453/2015 г. по описа на РС-Раднево, поради което иска да се признае за установено вземането по заповедта за изпълнение в размер на 585,54 лв. като получена от ответницата без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.06.2015 г.  до изплащане на вземането.

Ответницата взема становище за допустимост на иска, но поддържа неговата неоснователност. Не оспорва обстоятелствата, че трудовият й договор е прекратен със заповед № 1223 от 20.05.2014 г. поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е имала 22 години трудов стаж и е била член на Националния синдикат на гражданската администрация в МВР, страна по КТД рег. № I-34261/31.03.2014 г. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение от длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора й било обяснено, че ще й бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 1 БТВ и като член на синдикалната организация обезщетение от още 3 БТВ, като след изтичане на всеки месец следвало да представя документ от Агенцията по заетостта и заявление за изплащане на обезщетението. Оспорва твърдението, че заедно с другите служителки в идентично положение съзнателно е подвела работодателя. Твърди, че подадените четири молби за обезщетение били вследствие на дадени указания от длъжностни лица при ищеца. Не оспорва обстоятелството, че е получила обезщетение за 4 месеца в размер на 585,54 лв. за всеки месец. Твърди, че добросъвестно е получила обезщетението за четвъртия месец съгласно чл. 271 КТ и поради това не дължала връщане на сумата.

          По делото е безспорно установено, че трудовото правоотношение на ответницата е прекратено със заповед № 1223 от 20.05.2014 г. поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, както и, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответницата е имала 22 години трудов стаж и е била член на Националния синдикат на гражданската администрация в МВР, страна по КТД рег. № I-34261/31.03.2014 г. Не се спори също така, че тя е получила обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на БТВ за четири месеца в размер на 585,54 лв. за всеки месец.

          Основния спорен въпрос по делото е, дали ответницата е получила сумата недобросъвестно, т.е. дали е въвела съзнателно работодателя в заблуждение и със знанието, че не й се дължи обезщетението за четвъртия месец.

          Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ е в размер на БТВ за времето, през което служителят е останал без работа, за не повече от 1 месец. Този срок от 1 месец може да бъде увеличен с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор /както е в случая/ или с трудовия договор за по-дълъг срок. В случая с чл. 25 на КТД рег. № I-34261/31.03.2014 г. е предвиден по-дълъг срок на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ в зависимост от трудовия стаж, като в т. 2 е предвидено при трудов стаж над 20 години срокът да е не повече от 3 месеца. В този смисъл дължимото в настоящия случай обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ е за срок от 3 месеца.

Съгласно чл. 271, ал. 1 КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до доказване на противното /чл. 8, ал. 2 КТ/, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая следва ищецът да обори презумпцията за добросъвестност от страна на ответницата при получаване на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ за четвъртия месец.

Понятието „добросъвестност” е изяснено с актуалното и понастоящем Тълкувателно решение № 79 от 1965 г. на ОСГК на ВС /текстовете на чл. 82 КТ от 1951 г. е идентичен с чл. 271, ал. 1 от действащия КТ/. Съгласно същото за преценката за това дали работникът или служителя следва да върне сумите - определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му за връщане на сумите – достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми. Изхожда се от принципа, че добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно отношение, взаимно уважение и изпълнение на правата и задълженията, в съответствие със законовите разпоредби. Съгласно Тълкувателно решение № 135 от 1.12.1965 г. на ОСГК - плащането на недължимо възнаграждение е плащане на нещо при начална липса на основание. Даденото разрешение в посоченото тълкувателно решение е развито и последователно поддържано както в доктрината, така и в съдебната практика.

Не е спорно по делото, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че  на ответницата следва да се изплатят дължимите обезщетения съгласно Кодекса на труда и Колективния трудов договор в МВР. По делото има приложени заявления, от които е видно, че ответницата е подавала за всеки отделен месец заявление за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, като е прилагала служебна бележка от Бюрото по труда, че не е започнала работа. В първите две заявления от 23.06.2015 г. и 28.07.2015 г. ответницата е посочила като основание чл. 222, ал. 1 КТ, а в другите две заявления от 26.08.2015 г. и 26.09.2015 г. е посочила като основание чл. 25 КТД.

По делото е представена докладна записка от В.И. – главен счетоводител в ОД на МВР – Стара Загора до директора на ОД на МВР, в която е посочено, че на 23.10.2014 г., следобед, служител от изчислителен център на МВР-София се обадила по телефона на касиер Ж.Д. за констатирана грешка относно начислени в повече суми за обезщетения на служители, чиито трудови правоотношения са прекратени, за което била незабавно уведомена В.К. – касиер за допуснатата грешка. В докладната е посочено, че 7 служители са подали през месец октомври 2014 г. заявления за изплащане на обезщетение, което не им се дължало, като на 23.10.2014 г. били нареди съответните суми към служителите, а плащанията не можело да бъдат спрени. Посочено е, че поради това главният счетоводител незабавно е взел решение касиер-трудовичката да потърси бившите служителки по телефона за връщане на сумите в касата на ОД на МВР.

За изясняване на обстоятелствата по  делото районният съд е допуснал и разпитал свидетели - свидетелите В.Д.К. и Ж.Ж.Д., които понастоящем работят при ищеца, както и свидетеля Н.А.П., която е бивш служител на ищеца и с която ищецът има висящ съдебен спор с идентичен предмет.

          В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение общо са посочени дължимите обезщетения по КТ и КТД като основания за дължимост на обезщетението по чл.222 ал.1 от КТ. Не се сочи продължителността – за колко месеца се дължи посоченото обезщетение съобразно времето, през което ответницата е останала без работа и продължителността на трудовия стаж в системата на МВР. Работодателят – ищец не е издал нарочни заповеди, с които да се определи основанието и да се разпореди начисляване и изплащане за всеки месец на обезщетение, която да служи за основание на техническия изпълнител по заплащане на труда да ги включи във ведомостите за работните заплати за съответния месец. След подаване на молба от ответницата и резолюция от директора – “Финансов отдел” е оставено на технически изпълнител по заплащане на труда сам да преценява дали и колко по ред обезщетения да начислява във ведомостите за работни заплати.

          Изложеното се потвърждава и от разпита на двете служителки , заемащи длъжността “технически изпълнител по заплащане на труда” – свид. В.К. и Ж.Д..  

          Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че показанията на свид Н.П. били заинтересовани и неправилно били кредитирани от съда. Първоинстанционният съд е посочил в решението си, че всички разпитани по делото свидетели – В.К., Ж.Д. – като служители в МВР, които работят при ищеца и свид. Н.П., която е бивш служител на ищеца и която има висящ съдебен процес с идентичен предмет, са вероятно заинтересовани, поради което съдът е преценил показанията им с оглед на всички други данни по делото, като е отчел  тяхната възможна необективност съгл. чл.172 от ГПК.

          Неоснователно е и твърдението в жалбата относно това че е налице непълнота в протокола, поради което се е появило противоречие в показанията на св.Д. относно това кога се е появил спора относно дължимостта на четвъртото обезщетение – дали преди или след плащането му, тъй като  ако е имало непълноти и грешки в протокола страната е имала възможност да поиска отстраняването им своевременно съобразно правилата  на чл.151 ГПК, което безспорно не е сторено. Още повече, че тази противоречивост в показанията на посочените от ищеца свидетели е дало основание на съда да прецени, че свидетелите са заинтересовани и да кредитира или не показанията им с оглед всички събрани по делото доказателства. Не може да се приеме за основателно и изложеното във въззивната жалба твърдение за наличието на т.нар. “техническа грешка” при начисляване на спорното обезщетение поради  кратния трудов стаж на св.К. на длъжността “технически изпълнител” , тъй като това не е относимо към спора обстоятелство.

          От събраните по делото доказателства Радневския районен съд е направил правилен и законосъобразен извод, а именно, че ответницата при подаване на четвъртата молба и при получаване на съответното обезщетение не е била със съзнанието, че претендира и получава нещо, което не й се дължи.

Въззивният съд намира, че при постановяване на решението си районният съд е направил изключително подробен коментар на събраните гласни доказателства, който е правилен, поради което настоящата инстанция намира, че не следва да преповтаря същия.

 

         

 

          Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че правилни са крайните изводи на съда, а именно, че ответницата не е знаела за липсата на правно основание за получаване на процесната сума от 585,54 лв, поради което, макар че  служителката не е имала право да получи обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ във вр. чл. 25, т. 2 КТД рег. № I-34261/31.03.2014 г. за четвъртия месец, то с факта на добросъвестното получаване на сумата е получила право върху нея, т.е. освободила се е от задължението да я върне, защото е била добросъвестна. С оглед на това ответницата К.Г. не дължи на ищеца претендираната сума, тъй като не е установено нейно недобросъвестно поведение при получаването й, поради което правилно и обосновано е отхвърлен предявения срещу нея иск.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва изцяло да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност на въззивната жалба, следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените разноски за настоящата инстанция, които са в размер на 300 лв.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 349 от 23.11.2015 г., постановено по гр.дело № 603/2015 г. по описа на Радневския районен съд

 

ОСЪЖДА ОД на МВР– Стара Загора, ЕИК 129009952, с административен адрес гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев” № 16, да заплати на К.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***,Стара Загора, с п.а., сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща направените разноски пред въззивната инстанция - за адвокатско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 


                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: