Р Е Ш Е Н И Е

Номер 58                                             01.03.2016г.                                  град Стара Загора

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

В открито съдебно заседание на 23 февруари 2016г. в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                                   

ЧЛЕНОВЕ :           ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                             НИКОЛАЙ УРУКОВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ, въззивно гражданско дело № 1040 по описа за 2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258273 във вр. с чл.124, ал.1 и чл.422 от ГПК и във вр. с чл.222, ал.1 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД.

 

Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 6996/11.12.2015г. от ОД- МВР- гр.С., против изцяло негативното за тях  първоинстанционно Решение № 350/23.11.2015 г. по гр.д. № 604/2015 г. по описа на Районен съд- гр.Р., обл.С., с което е отхвърлен изцяло установителния му иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК. Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания, че обжалваното първоинстанционно съдебно Решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като РС неправилно е интерпретирал събраните по делото писмени и гласни доказателства, като е стигнал до необоснования извод, за ответницата добросъвестно е получила процесната сума като парично обезщетение в размер на 1- месечното й трудово възнаграждение за четвърти пореден месец, което не й се е дължало изначално. Поради което моли същото да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което бъде изцяло уважен предявения установителен иск, ведно със законните последици от това. Претендира разноските си пред двете съдебни  инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- юрисконсулт, както и писмената му Защита по въззивното дело.

 

Въззиваемата страна- бившата служителка на МВР/ответницата/ Т.С.К. *** е депозирала писмен Отговор на въззивната жалба в законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК, че атакуваното Решение е изцяло законосъобразно и правилно, че не са налице сочените от в.жалбоподател пороци в първоинстанционното Решението, поради което същото следва да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това. Претендира разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител- адвокат, както и писмената й защита по въззивното дело.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства, като взе предвид липсата на нови доказателства пред настоящата въззивна съдебна инстанция, по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

Основният спорен въпрос в процеса е нали е налице или не е налице “добросъвестност” от страна на съкратената Т.К. ***, бивша служителка на ОД на МВР- С., по смисъла на чл.8, ал.2 от КТ.

Пред настоящата въззивна съдебна инстанция не бяха поискани, не са служебно изисквани и не са събирани никакви нови писмени и/или гласни доказателства, различни от вече събраните от първоинстанционния РС- гр.Р., обл.С..

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна гледна точка следното :

При извършената служебна проверка на процесната въззивна жалба, с която е сезиран, настоящият въззивният ОС- С. намира същата за процесуално допустима, тъй като тя е внесена за разглеждане в първоинстанционния РС- гр.Р., обл.С., постановил първоинстанционното решение, в законния 2- седмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и от правно легитимираната страна/ищеца/, имаща интерес от въззивно обжалване на това изцяло негативно за него първоинстанционно съдебно Решение. Обжалваното първоинстанционно Решение е валидно постановено от РС- гр.Р., обл.С. в кръга на неговата местна и родова подсъдност като първа съдебна инстанция по трудови спорове по реда на КТ.

Съгласно правилата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. В конкретния случай въззивният съд намира, че обжалваното Решение е допустимо и валидно, поради което настоящият въззивен съд следва да се произнесе по материалноправната същност на спора, изрично  изложена в процесната въззивна жалба. Съгласно императивната разпоредба на чл.8, ал.2 от КТ, добросъвестността при осъществяването на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното, което представлява оборима законова презумпция, като в тежест на ищеца/въззивник/ е било да я обори със съответните допустими писмени и гласни доказателства. Писмени такива доказателства в този смисъл очевидно не са ангажирани от задължената активна страна/ищеца- въззивник/ нито на първата инстанция РС- Р. Р., нито на настоящата въззивна инстанция ОС- С.. От ангажираните гласни доказателства/свидетелки показания/ на разпитани пред първоинстанционния РС- Р. по искане на работодателя 2 бр. свидетелки- В.К./л.53-  54, стр.2 от делото на РС/ и Жечка Дечева /л.54, стр.2- 55 от делото на РС/, при обсъждането им заедно и поотделно, първоинстанционният РС- гр.Р. напълно подробно, прецизно и обосновано е мотивирал своите фактически и правни изводи относно необорената в процеса по принцип оборима презумпция за “добросъвестност” от страна на бившия служител/ответницата- въззиваема/ по смисъла на чл.271, ал.1 във вр. с чл.8, ал.2 от КТ. Още повече, че очевидно това четвърто парично обезщетение по КТ/извън първите 3 бр. по КТД/ е поисквано масово от повечето съкратени служители от структурите на СОТ- ОД- МВР- С., включително и от една от свидетелките/която все още има висящ аналогичен съдебен спор/, заявено е писмено от бившата служителка още при напускане на системата на МВР/заедно с десетки други такива със стаж 20- 25 г. в МВР/, искането й е официално одобрено от всички съответни финансови и административни органи на бившия й работодател/включително от Главния счетоводител и Директора на ОДП- С./, и сумите са били своевременно приведени от работодателя по банковите сметки на служителите/включително и на Т.К./. Тоест тези парични средства са й дадени от бившия работодател чисто правно и финансово, към момент, когато се твърди, че е бил проведен с нея служебен телефонен разговор, че тази сума не й се дължи, за да не я изтегля, защото е недължимо платена и ще следва да я върне обратно. Писмени доказателства за датите и фактите на преводите на парите от ОДП на Банката, от Банката към банковата карта/банкоматите/, датите на провеждане на телефонните разговори и датата на физическото изтегляне от бившата служителка на процесната сума от 576, 72 лв. за още едно/четвърто/ 1- месечното парично обезщетение от банковата карта/банкомата/ не са подкрепени от никакви писмени доказателства нито пред първоинстанционния РС, нито пред настоящия въззивен ОС.   

Извършеният фактически и правен анализ води до единствения възможен и логичен извод, че напълно мотивирано, обосновано, законосъобразно и правилно първоинстанционният РС- Р. е приложил разпоредбата за добросъвестно получено парично обезщетение за прекратено трудово правоотношение/което е един вид заместващо трудово възнаграждение/ по смисъла на чл.271, ал.1 от КТ по конкретния казус, поради което не са налице никакви отменителни основания по отношение на атакуваното с въззивната жалба първоинстанционно съдебно Решение на РС- Р.. Същото се явява напълно обосновано, законосъобразно и доказано, поради което следва да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това.

В тази връзка настоящият въззивен съд препраща и към мотивите на Решението на РС- Р. по реда на чл.272 от ГПК.

 

            Относно разноските по делото пред настоящата въззивна инстанция- предвид изхода на спора, цялостното потвърждаване на атакуваното Решение на РС и изричното искане на въззиваемата/бивша служителка на въззивника/, и с оглед представения от нея Списък с разноските й пред ОС- С. по чл.80 от ГПК/л.32 от настоящото дело/, ОД- МВР- С. следва да бъде осъдена да й заплати изцяло всички разноски в размер на 300 лв. за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник съгласно представения писмен Договор за правна защита и съдействие- сер.СЗ, № 091054/22.01.2016г./л.22 от настоящото въззивно дело/, ведно със законните последици от това.

 

            Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно изричните правила на чл.280, ал.2 от ГПК.    

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.272- 273 във вр. с  чл.222, ал.1 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният Окръжен съд- С.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционното Решение № 350/23.11.2015 г. по гр.д. № 604/2015 г. по описа на Районен съд- гр.Р., обл.С..

 

            ОСЪЖДА ОД на МВР- гр.С., ЕИК …….., ул.”Г.” № ., да заплати на Т.  С.К.- ЕГН **********,*** общо сумата 300 лв./триста лева/ разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК.           

                         

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                       

                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                 2.