Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 63                               09.03.2016 г.                        град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ въззивен състав

На първи март 2016 година

в публичното заседание, в следния състав:

                                               Председател : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                   Членове : 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                   2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1068 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.224 чл.262, ал.1, т.1 и 2 от КТ.

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба вх.№ 14536/28.12.2015г. от работодателя ЕТ“П.” от гр.К., обл.С., с която се обжалва постановеното изцяло негативно за него Допълнително първоинстанционно съдебно Решение № 611/07.12.2015г. по гр.д. № 470/2015г. по описа на РС- гр.К., обл.С./л.56 от делото на РС/, с което е осъден да заплати на бившата си работничка/ищцата/ за неизползван платен годишен отпуск за 2014г.- м.12.2014г. парично обезщетение в размер на точно 298, 92 лв., ведно със законната лихва върху нея от 12.03.2015г. до окончателното й изплащане, ведно със законните последици от това. Счита, че така постановеното допълнително решение в обжалваната му част на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, тъй като по делото липсвали каквито и да са доказателства за дължимостта на тази сума, и липсвали мотиви за доказаност на това ищцово искане против него. Моли да се отмени в тази му част атакуваното допълнително Решение на РС и да му се присъдят разноските по делото пред двете инстанции в тази им част. Липсва по- подробно излагане на съображения в този смисъл. В проведеното едно открито съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция не се е явил жалбоподателя или негов процесуален представител- адвокат, не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция и не е представил писмена защита пред ОС- С..

 

В законоустановения срок е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от въззиваемата/бившата работничка/- ищцата Н.Т.Б. ***, която счита тази въззивна жалба за изцяло неоснователна и недоказана, и заявява, че сумата се доказва от самата Заповед на работодателя и с това е мотивирано и атакуваното допълнително Решение на РС. Счита, че атакуваното Решение в тази му част е напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, поради което моли този въззивна жалба да се отхвърли изцяло, като се потвърди напълно атакуваното с нея изцяло позитивно за нея Допълнително решение на РС, като й се присъдят разноските й пред ОС- С.в това производство. В този смисъл е и допълнителната писмена молба на повереника й- адвокат по делото. В проведеното едно открито съдебно заседание по делото пред въззивната инстанция се е явила лично въззиваемата и неин процесуален представител- адвокат, които са пледирали пред настоящата въззивна съдебна инстанция, но не са  представила писмена защита пред ОС- Ст.Загора.

 

Настоящият въззивен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано следното :

 

          Разгледана по съществото си тази втора въззивната жалба на жалбоподателя/бивш работодател/ против част от Допълнителното решение на РС- Казанлък се явява изцяло неоснователна и недоказана, поради следните съображения :

 

Дължимостта на процесната искова претенция е установена, доказана и необорена още с официалната писмена Заповед № 90/06.01.2015г./л.4 от делото на РС/, където в б.”б” изрично въззивникът/работодател/ сам е записал “На лицето да се изплатят следните обезщетения съгласно чл.224/очевидно от КТ/- 298, 92 лв.”

В хода както на първоинстанционното производство пред РС- Казанлък, така и в хода на настоящото въззивно производство пред ОС- С. не се твърди, установи или доказа, че тази претенция като фактическо и правно основание, и в този размер да е отменяна от работодателя/въззивник/, или да е изплатена междувременно от него на бившата му работничка/въззиваемата/. Поради което въззивният съд намира, че макар кратко и стегнато, в Мотивите на РС се съдържат достатъчно обосновки за дължимостта и размера/като главница и начална датата на дължимост на лихвата върху нея/ на тази последна процесна искова претенция.

 

Предвид което въззивният ОС- Ст.Загора счита, че първостепенният РС е стигнал до обоснования, законосъобразен и мотивиран извод, че с уважаването на процесния иск за главница и лихви в обжалваната част на атакуваното допълнително първоинстанционно Решение, ще се дължи претендираното парично обезщетение, като РС е определил напълно мотивирано, законосъобразно и правилно и дължимия размер, както и началната дата на дължимост и на лихвите върху нея, ведно със законните последици от това.

 

В заключение въззивният съд намира, че в обжалваната му част това атакувано допълнително Решение на РС се явява напълно правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това.

 

С оглед изхода на делото, предвид представените писмени доказателства за разноските по делото и приложимите разпоредби на чл.273 във вр. с чл.78, ал.2 от ГПК, въззивникът/бивш работодател/ следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата/бивша негова работничка/ направените по делото разноски пред въззивната инстанция ОС- С. в размер на общо 320 лв./Списъка на л.15 от делото на ОС/ за възнаграждение на 1 бр. адвокат- повереник в размер на 300 лв., съгласно писмения Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2016г./л.7 от въззивното дело/ и пътни разноски в размер на 20 лв./видно от касовия бон за гориво от 01.03.2016г./- л.14 от настоящото въззивно дело.

 

На основание новите разпоредби на чл.280, ал.2, т.3, пр.1 и 2 от ГПК/изм. и доп. с Д.в.бр.50/2015г./ настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно касационно обжалване пред ВКС на РБ- гр.С..

 

Ето защо водим от горните мотиви и на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.262, ал.1, т.1 и 2 от КТ, въззивният ОС- С.

 

 

                                                   Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Допълнително Решение № 611/07.12.2015г. по гр.д. № 470/2015г. по описа на РС- гр.К., обл.С..

 

          ОСЪЖДА ЕТ “П. Ш.”- ЕИК …., собственост на П. К. Ш.- ЕГН **********, със седалище и адрес на управление в гр.К., обл.С., ж.к.”И.” бл.., вх.., ет.., ап.., да заплати на Н.Т.Б.- ЕГН ********** *** общо сумата 320 лв./триста и двадесет лева/ разноски пред въззивния ОС- Ст.Загора. 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ - С. съгласно чл.280, ал.1, Т.3 от ГПК.

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

                                                                2.