Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 82 /21.03.2016 година                                                         Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                     ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети март                                                                            2016 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 

 

Секретар  С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1079 по описа за 2016 година.

                  

 

 

Обжалвано е решение № 1047/10.11.2015г. по гр.дело № 3305/2015г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Военно формирование .... - град С.  моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което да се отхвърлят предявените обективно-съединени искове. Представена е и писмена защита.  

 

Въззивницата Н.Т.А. е подала насрещна въззивна жалба, в която моли да се отмени решението в отхвърлителната му част над присъдените 2 208.56 лева до размера на претендираните 2 586 лева, като ответникът заплати обезщетение в размер на още 762.48 лева за периода от 21.09.2015г. до 12.10.2015г. Моли да се допусне изменение на предявения иск за обезщетение като искът да се счита предявен за сумата 3 348.48 лева за периода от 21.05.2015г. до 21.11.2015г. Претендира и за направените по делото разноски. Представена е и писмена защита.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно - съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ.

 

Установено е по делото, че ищцата е работила при ответника по трудов договор на длъжността “старши специалист”. Със заповед  от 07.05.2015г. й е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” и впоследствие със заповед от 20.05. същата година е прекратено трудовото правоотношение поради уволнение.

От заповед  ЛС-165/07.05.2015г. на Началника на формированието е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” поради това, че служителката на дата 23.03.2015г. е отказала да изпълни разпореждане на прекия си началник за изготвяне на справка, относно отпуските на цивилните служители, след което неточно и некачествено е изпълнила поставената задача, с което е извършила нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, т. 3, предл. 1 и т. 7 на чл. 187 КТ – за неизпълнение на възложената работа и за неизпълнение на законните нареждания на работодателя.

Въззивният съд намира, че не е налице основание за налагане на дисциплинарното наказание, поради липса на нарушение на трудовата дисциплина. Този извод следва от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетеля С. се установява, че ищцата не е отказала да изготви справка, а е отказала да подпише изготвената предварително от него справка, защото според нея имало неточности в данните. Свидетелят заявява, че разпореждането за изготвяне на справката е било дадено в присъствието на свидетеля Д., а този свидетел твърди, че ищцата не е казала нищо когато задачата й е била възложена. Същият свидетел казва, че окончателната справка за неползваните отпуски за предходни години е била изготвена след консултация и обсъждане с юрисконсулта по въпроса колко дни неползван отпуск могат да се прехвърлят за следващата година и по този начин е изготвена окончателната справка. От страна на ищцата са дадени писмени обяснения, които са приложение към протокол за извършване на служебна проверка с рег. № З -1702/15.04.2015г., в които ищцата излага мотивите си за несъгласие с изготвената от капитан С. справка като посочва конкретни пунктове от нея, които съдържат неточности.

С оглед показанията на свидетеля Д. по-късно ищцата е представила изисканата й справка, поради което следва да се приеме, че не е извършено твърдяното в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. 

Незаконосъобразна е и издадената заповед № ЛС – 166/20.05.2015г. за налагане на наказание “уволнение”, тъй като и двете деяния на ищцата посочени в заповедта: жалба с рег. № 2-481/25.03.2015г. и жалба от 08.05.2015г. – адресирана до Министъра на отбраната не са противоправни деяния, а осъществяване на гарантираното право на всеки български гражданин да се обърне към държавните органи с искане за защита на правата му. Не е осъществено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 от КТ, отнасящи се до злоупотреба с доверието на работодателя. Не са допуснати и системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ.

В жалбата от 25.03.2015г. лицето описва състоянието си по часове и излага недоволството си от това, че не й е разрешено да напусне работното си място и да потърси лекарска помощ. Посоченото поведение на служителката неправилно е преценено от работодателя като нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не съдържа елементите на дисциплинарно нарушение – посочени в чл. 186 КТ. Това се отнася и за действията във връзка с жалбата от 08.05. 2015г. От една страна не са събрани доказателства, че жалбата е подадена в Министерство на отбраната, а е предадена лично от ищцата на съпругата на Началника на формированието. Поради това, че А. не е депозирала никъде написаната от нея жалба, невъзможно е с написването на същата да урони доброто име на предприятието. Освен това жалбата засяга лични отношения и няма отношение към трудовите й задължения.

Във връзка с изложеното по-горе следва да се приеме, че правилно районният съд е отменил като незаконосъобразни посочените заповеди, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази част, а подадената въззивна жалба е неоснователна.

Относно подадената насрещна въззивна жалба.

Искът за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1, т. 3 КТ е основателен и доказан.

С исковата молба е поискано присъждане на обезщетение за периода от 21.05.2015г., до 21.09.2015г. В съдебно заседание е допуснато изменение на иска, който да се счита предявен в размер на 2 586 лева и обхваща периода от 21.05.2015г. до 12.10.2015г.

Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника за месеца предхождащ месеца в който е възникнало основанието за обезщетението или последното получено брутно трудово възнаграждение. От представената по делото заповед № ЛС - 167/20.05.2015г. относно прекратяване трудов договор с цивилен служител брутното трудово възнаграждение на ищцата е 747.04 лева. Размерът на обезщетението което районният съд е присъдил е 2 208.56 лева за периода до 21.09.2015г., като не се е съобразил с допуснатото от него изменение на иска като е добавен още един месец – месец октомври. Поради това решението в тази част следва да бъде изменено и осъден ответника да заплати допълнително сумата 747.04 лева.

В насрещната въззивна жалба е направено искане да се допусне изменение на предявения иск до 21.11.2015г. Въззивният съд отказа да допусне исканото изменение предвид разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК. Предвид изречение последно, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция може да се допусне изменение само за размера на предявения иск, а не и периода.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че следва да измени обжалваното решение в частта за присъденото обезщетение, да осъди ответника да заплати допълнително държавна такса в размер на 19.86 лева и да заплати на ищцата направените по делото разноски във въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният съд

      

            Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯ решение № 1047/10.11.2015г. по гр.дело № 3305/2015г., по описа на С. районен съд, в частта относно присъденото обезщетение и държавната такса, както следва:

 

ОСЪЖДА Военно формирование …. – гр. С., със седалище с. З., община С., представлявано от Началника И      ван Тенев Иванов, да заплати на Н.Т.А. с ЕГН **********,*** - допълнително сумата 747.04 /седемстотин четиридесет и седем  лева и 04 ст./ лева, представляваща обезщетение до месец октомври 2015г. включително, през което време е останала без работа поради незаконното й уволнение, заедно със законната лихва считано от датата на завеждането на иска – 06.07.2015г., до окончателното изплащане на сумата и сумата 600 /шестстотин/ лева, направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

 

ОСЪЖДА Военно формирование … – гр. С., със седалище с. З., община С., представлявано от Началника И. Т. И., да заплати държавна такса в полза на бюджета по сметка на Окръжен съд – гр. С., в размер на 19.86 лв.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК.

 

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:     1.                    

 

 

                                                                                           2.