Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 88/24.03.2016 година                                                             Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С. окръжен съд                       ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети март                                                                            2016 година

В публично заседание, в следния състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  МАРИАНА МАВРОДИЕВА  

                                                                     НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 

Секретар  С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1083 по описа за 2016 година.

                  

 

 

Обжалвано е решение № 3/05.01.2016г. по гр.дело № 3686/2015г. по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът А.Ж.В. е подал подробна въззивна жалба, в която моли да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете и уважат предявените искове, като се присъдят направените разноски по делото в двете съдебни инстанции. Постъпила е и писмена защита.

 

Въззиваемият “М.” ООД – гр. С. е подал писмен отговор и писмена защита, в които както и в хода по същество на делото чрез процесуалния си представител моли, да се потвърди решението и присъдят направените разноски пред тази инстанция.

 

Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявени са обективно-съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1

и т. 4 от КТ и чл. 124 от  ГПК.

 

Не е спорно по делото, че между страните е било налице трудово правоотношение.

 

С молба вх. № 299/02.07.2015г. до управителя на ответника ищецът е поискал прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, считано от 06.07.2015г. В молбата е посочено същата да се счита за предизвестие в случай, че работодателят не приеме предложението.

 

Със заявление № 303/09.07.2015г. ищецът е уведомил управителя, че от 10.07.2015г. трудовото му правоотношение се счита за прекратено.

 

Със заповед № 26/09.07.2015г. трудовото правоотношение е прекратено с налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Заповедта е връчена на ищеца на 14.07.2015г., което не се оспорва.

 

От събраните по делото гласни доказателства се установява безспорно, че ищецът е извършил посоченото дисциплинарно нарушение и не се е явил на работа от 06 до 09 юли 2015г. включително.

 

При прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 от КТ – какъвто е настоящият случай, работникът отправя писмено предизвестие до работодателя, като по същото работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/. С разпоредбата на чл. 220 от КТ е предоставена възможност на всяка от страните по трудовия договор да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение – брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието.

 

Въззивният съд приема, че прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило на 10.07.2015г. с подаване на заявлението и посочване на дата, съгласно чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ, която предвижда, че при неспазване на срока на предизвестието трудовият договор се прекратява с изтичането на съответната част от срока на предизвестието.

 

В настоящият случай обезщетението по чл. 220 КТ е платено от работника на работодателя на 24.07.2015г., за което е представен документ.

 

Предвид изложеното въззивният съд приема, че предявените искове от ищеца са основателни. Трудовото правоотношение между страните е прекратено преди налагане на дисциплинарното уволнение. Действително заповедта е издадена на 09.07.2015г., но е връчена на ищеца на 14.07.2015г., а съгласно чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника. Настоящата инстанция счита за ирелевантно обстоятелството, че ищецът е изплатил дължимото обезщетение за неспазено предизвестие след връчването на заповедта за уволнение. Кодексът на труда не  не обуславя прекратяването на трудовото правоотношение с момента на изплащане на обезщетението. Разпоредбата на чл. 335 КТ относно на момента на прекратяване на трудовия договор е категорична и ясна и прекратяването на трудовия договор при неспазване на срока на предизвестието се свърза единствено с изтичането на съответната част от срока на предизвестието и не зависи от момента на изплащане на обезщетението.

 

Поради изложените по-горе мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено и уважени предявените искове. Уволнението следва да бъде признато за незаконно и отмени. Основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи. Искането което се предявява с този иск е за поправка на основанието за прекратяване на трудовия договор и с него се иска промяна на основанието, защото се твърди, че то е неправилно или неточно вписано и се иска вписване на правилното, на точното основание. Решението с което се уважава този иск със силата на присъдено нещо постановяват промяната – то предписва вписването на новото точно и правилно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В това е и неговото преобразуващо /конститутивно действие/.

 

В полза на въззивника следва да се присъдят направените по делото разноски в двете съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение, в размер на 720 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Въззиваемият следва да понесе, да заплати дължимата държавна такса съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 150 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният съд

      

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 3/05.01.2016г. по гр.дело № 3686/2015г. по описа на С. районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на А.Ж.В. с ЕГН **********,***, извършено със заповед № 26/09.07.2015г. на управителя на дружеството “М.” ООД гр. С. – И. Н. П. и го ОТМЕНЯ.

 

ЗАДЪЛЖАВА работодателя “М.” ООД – гр. С. да извърши поправка в трудовата книжка на А.Ж.В. с ЕГН **********,***, относно основанието на прекратяване на трудовото правоотношение, като същото се счита на основание чл. 326, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 220, ал. 2 КТ.

 

ОСЪЖДА “М.” ООД гр. С. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Х.” № ., представлявано от И. Н. П. в качеството на управител, да заплати на А.Ж.В. с ЕГН **********,***, сумата 720 лева – направени разноски за адвокатско възнаграждение в двете съдебни инстанции.

 

ОСЪЖДА “М.” ООД гр. С. с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. “Х.” № ., представлявано от И. Н. П. в качеството на управител, да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – гр. С. сумата 150 лева – дължима държавна такса.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване препис от същото пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:     1.                    

 

 

                                                                                           2.