Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 94                            28.03.2016г.                Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІ състав

На двадесет и втори март 2016 г.

в публичното заседание, в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ : 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                              2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар  С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело № 1089 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 във вр. с чл.245, ал.1 от КТ.

 

Производството по делото е образувано по постъпила Въззивна жалба вх.№ 1816/27.01.2016г. от пълнолетния български гражданин Е.М.Г. ***, с която обжалват постановеното второ първоинстанционно Решение № 1278/28.12.2015г. по гр.дело № 4359/2014г. по описа на РС-С., с което е оставено без разглеждане искането му с Молба вх.№ 5762/08.05.2015г. за отмяна  и на първата Заповед № 68/16.06.2014г. за налагане на дисциплинарно уволнение, като недопустима. Счита, че атакуваното от него първоинстанционно Решение е незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни съображения за това. Моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло атакуваното Решение и да уважи всички негови обективно и субективно съединени искове, ведно със законните последици от това. В този смисъл е и писмената му Защита от процесуалния представител- адвокат пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендира всички свои разноски пред двете съдебни инстанции.

 

 В законоустановения 2- седмичен срок не е постъпил писмен Отговор на Въззивната жалба от въззиваемия/кандидат- работодателя/ “П.”- ООД, гр.С..

 

Настоящият въззивен съд, като се съобрази със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, като се съобрази със задължителните указание на ВКС- С., като обсъди становищата на всяка от страните, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правни основания по чл.344, ал.1, т.1 във вр. с чл.245, ал.1 и чл.215 от КТ.

 

Въззивната жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в законния 2- седмичен срок от връчването й на ищеца- жалбоподател, което е лице, имащо пряк правен интерес от обжалването на това първоинстанционно съдебно Решение, и е подадена чрез надлежния първоинстанционен РС- С. до настоящия надлежен въззивен ОС- С..        Атакуваното с нея второ по ред първоинстанционно Решение на РС- С. е валидно постановено в съответната писмена форма от родово и местно компетентния РС- С. по месторегистрацията на ответника- юридическо лице/работодател/ със седалище и адрес на управление в гр.С., същото съдържа всички основни атрибути по смисъла на чл.236 от ГПК, поради което същото е напълно валидно от външна страна.

 

          Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя- ищец/работник/ се явява напълно мотивирана, основателна и доказана, поради следните съображения :

 

Видно от постановеното първоначално въззивно Решение № 154/07.04.2015г./л.28- 29 от предходното в.гр.д.№ 1184/2015г. по описа на ОС- С./, с него е отменено частично Решение № 5/05.01.2015г. по гр.д.№ 4359/22014г. по описа на РС- С., в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от Е.М.Г.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***-А, адв.Б.Х. *** против П.- ООД, ЕИК-......., със седалище и адрес на управление в гр.С., Зона “Г.”, представлявано от Управителя С.Ж., иск с правно основание по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на дисциплинарното уволнение със Заповед № 75/16.06.2014г. за незаконно и отмяната му.

 

Като съгласно задължителните указания в Определение № 1323/19.11.2015г. по гр.д.№ 5065/2015г. по описа на Четвърто ГО на ВКС- С./л.23- 25 от делото на ВКС/, настоящият въззивен ОС- С. е пропуснал в диспозитивите на първоначалното си Решение да отмени изрично втората процесна Заповед № 75/16.06.2014г., което следва да се направи с настоящото второ въззивно съдебно Решение.

 

Наред с това, съгласно направения правилен, задълбочен и законосъобразен извод на РС и на ОС, между страните няма възникнало валидно трудово правоотношение по смисъла на КТ. В тази връзка е следвало първоинстанционният РС- С. да прецени и постанови, че поради пълната и цялостна липса на официално сключен трудов договор и на валидно трудово правоотношение по смисъла на КТ между страните, всички последващи фактически и правни действия на кандидат- работодателя/ответник/, предмет на исковата претенция и съответно на първоинстанцонното Решение, се явяват изцяло незаконосъобразни, ведно със законните последици от това.

 

Самият въззивник- работодател е оформил единния фактически състав на “прекратяване” на това трудово правоотношение не в нормалния и обичаен 1 бр. свой акт/1 бр. писмена Заповед/, а в 2 бр. отделни писмени акта/2 бр. отделни писмени Заповеди/- първата писмена Заповед № 68/16.06.2014г. за налагане на дисциплинарно уволнение/по която до момента въобще липсва произнасяне от РС и същият с атакуваното му второ Решение изрично отказва да се произнесе относно нея/, и втората писмена Заповед № 75/16.06.2014г. за дисциплинарно уволнение/отменена изцяло с Мотивите на първото първоначално въззивно Решение № 154/07.04.2015г./л.28- 29 от предходното в.гр.д.№ 1184/2015г. по описа на ОС- С./, и с Мотивите и Диспозитива на настоящото второ въззивно Решение по настоящото в.гр.д.№ 1089/2016г. по описа на ОС- С./.

 

Предвид на което и с оглед разпоредбата на чл.271, ал.1, изр.1 от ГПК, поради наличието на валидно и допустимо първоинстанцонно Решение, настоящият въззивен съд счита, че РС- С. неправилно и в първото, и във второто си/процесно/ съдебно Решение е възприел този гражданско- правен фактически и юридически казус като такъв с 2 бр. произнасяния, и съответно с 2 бр. абсолютно отделни писмени Заповеди, което не отговаря на установената от РС фактическа и правна обстановка по делото- напротив, процесният казус е един , единствен, като работодателят по своя воля е постановил вместо 1 бр. писмен акт/1 бр. Заповед за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” и прекратяване на трудовото правоотношение с работника си/ищец/, като е постановил 2 бр. отделни акта/2 бр. Заповед/, които са неразривно правно и житейски свързани помежду си. Поради което първоинстанционният РС е следвало да се произнесе и да отмени едновременно, както първата писмена Заповед № 68/16.06.2014г. за налагане на дисциплинарно уволнение/по която до момента въобще липсва произнасяне от РС, така и втората процесна Заповед № 75/16.06.2014г.

 

Поради което атакуваният отказ на РС- С., мотивиран с късно писмено искане от ищеца/работник/ за допълване на постановеното първоначално първоинстанционно Решение се явява изцяло незаконосъобразен, неоснователен и недоказан. Касае се до един и същи фактически и правен състав, материализиран в 2 бр. Заповеди, които са непосредствено и пряко правно и фактически свързани помежду си. Поради цялостната отмяна на втората процесна Заповед № 75/16.06.2014г., отказът на РС да се произнесе на формално процесуално основание и по отмяната на първата писмена Заповед № 68/16.06.2014г./оставяне без разглеждане искането на ищеца/, се явява неоснователен, незаконосъобразен и неправилен, и следва да се отмени, ведно със законните последици от това. Като настоящия въззивен съд разпореди връщането на делата обратно на първоинстанционния РС- С. за допълнително произнасяне по искането на ищеца/работник/ за постановяване на отмяна и на първоначалната писмена Заповед № 68/16.06.2014г.

 

Относно разноските по делото- никоя от страните няма претенции към другата страна за някакви направени разноски пред настоящата въззивна инстанция, поради което настоящият въззивен ОС- С. не следва да се произнася за тях, ведно със законните последици от това.

 

На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС- С., освен в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, при евентуалното наличие на касационните основания по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

Водим от горните мотиви, и на основание чл.271, ал.1 и чл.272 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и 3, във вр. с чл.245, ал.1 и във вр. с чл.215 от КТ, въззивният ОС- С.

 

 

                        Р    Е    Ш    И  :

 

 

ДОПЪЛВА диспозитива на своето първоначално въззивно Решение № 154/07.04.2015г. по предходното в.гр.д.№ 1184/2015г. по описа на ОС- С., като ОТМЕНЯ изрично втората процесна Заповед № 75/16.06.2014г. на , с която работодателят П.- ООД, ЕИК-......., със седалище и адрес на управление в гр.С., Зона “Г.”, представлявано от Управителя С.Ж., прекратява  трудовото правоотношение с Е.М.Г.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***-А, адв.Б.Х. ***.

 

ОТМЕНЯ изцяло отказа за произнасяне по искането за отмяна и на първата Заповед № 68/16.06.2014г. за налагане на дисциплинарно уволнение, с процесното второ първоинстанционно Решение № 1278/28.12.2015г. по гр.дело № 4359/2014г. по описа на РС- С..

 

ВРЪЩА делата по опис обратно на РС- С. за изрично произнасяне по искането за отмяна и на първата Заповед № 68/16.06.2014г. за налагане на дисциплинарно уволнение.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- С. пред ВКС на РБ- гр.С., при наличието на касационните основания по чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

                                                                                                                                      2.