Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 81                              21.03.2016 година                         гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД       ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 21 март                                                                                          2016 година

В закрито заседание в следния състав

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА       

 

                                                                   

СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА ……………………………………………..

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА в.гр.д. № 1102 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Община – Казанлък, чрез юрисконсулт М.К. против действието на ЧСИ Д.Д., рег.№ 867, с район на действие - ОС - Стара Загора -  постановление от 18.02.2016г. по изп.д. № 20168670400007, с което се намалява  адвокатското възнаграждение от 400 лв. до сумата 380,80 лв.

 

Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е неправилно. Поканата за доброволно изпълнение е получена на 05.02.2016г., като на Община Казанлък е предоставена възможност в двуседмичен срок от връчването да изпълни доброволно задължението си по горепосоченото изпълнително дело. С платежно нареждане от 09.02.2016г., в законоустановения срок, Община Казанлък е внесла по указаната от ЧСИ сметка цялата дължима сума по образуваното изпълнително дело. Моли да се отмени обжалваното действие и да се  намали адвокатския хонорар на 200 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1. Молят да им бъдат присъдени и направените разноски по делото.

 

Ответникът по жалбата – Б.Н.В., чрез адв. Д.Г. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли да се потвърди обжалваното действие на ЧСИ.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Д.Д., Рег.№ 867, с район на действие ОС – Стара Загора, в които се взема становище за неоснователност на жалбата. 

Съдът, като обсъди направените оплаквания и възражения и като прецени приложените по изпълнително дело № 7/2016г. по описа на ЧСИ Димитър Димитров, рег.№ 867, с район на действие ОС- Стара Загора писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.   

Производството по изпълнително дело № 20168670400007 по описа на ЧСИ Д.Д., рег.№ 867 е образувано по молба вх. № 273 от 03.02.2016г., подадена от адвокат Д.К.Г. от ХАК като пълномощник на Б.Н.В. с приложен изпълнителен лист от 25.01.2016 г., издаден по гр.д. № 2307/2014г. по описа на КРС, срещу ОБЩИНА КАЗАНЛЪК с предмет - събиране на парично вземане. При образуване на изпълнителното дело е представено адвокатско пълномощно с договор за правна помощ, в който е отразено, че взискателят е платил в брой разноски по ангажиране на адвокат в изпълнителното производство в размер на 400.00 лв. С нарочен протокол от 03.02.2016 г. ЧСИ е приел за събиране направените от взискателя разноски по ангажиране на адвокат. С връчването на ПДИ е връчено и копие от протоколът за разноски, в частта им за адвокатския хонорар, срещу което длъжникът е направил изрично възражение с вх.№453/17.02.2016 год., като е поискал намаляване на размера на приетите разноски позовавайки се на прекомерност. С обжалваното постановление от 18.02.2016 год., ЧСИ е уважил частично възражението на длъжника, като е намалил разноските до предвидения минимум съгласно НАРЕДБА № 1 за минималните размери на адвокатски възнаградения възнаграждения. От частичното намаляване с останал недоволен длъжникът и е депозирал настоящата жалба.

По делото е безспорно, че на 10.02.2016 год.- в срока на доброволно изпълнение по с преводно нареждане по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 2595.88 лв. - дължими по връчената ПДИ, с което длъжникът доброволно е изпълнил изпяло задължението си. Поради  постъпилото възражение за разноски от тази сума е изплатена само безспорната част -2128.00 лв. на взискателя, като в таза сума приетите разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на 200.00 лв. и 248.68 лв. такси на ЧСИ Д. - като таксата но т.26 от ТТРЗЧСИ е коригирана съобразно размера на вземането на взискателя, като е задържана сумата от 219.20 лв., с която ЧСИ сочи в мотивите се, че ще се постъпи според решението на съда -ще се разплати частично на взискателя и частично ще се върне на длъжника, или ще се върне изцяло на длъжника.

         В жалбата се излагат съображения, че размерът на разноските, свързани с адвокатското възнаграждение следва да се коригират до размера на дължимите минимални възнаграждения посочени в чл.10 т.1 от Наредба № 1 на ВАС, а именно възнаграждение за образуване на изпълнително производство, тъй като наредбата допуска разграничаване на пределите на упълномощаването според вида на действието и притезанието, което има да се удовлетворява. В конкретния случай при парично вземане, което длъжникът е изпълнил доброволно в срока на доброволно изпълнение не се е стигнало до извършване на изпълнителни действия и действията на адвоката се свеждат само до образуване на изпълнителното производство, поради което при определяне на минимума счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.10 т.2 от Наредбата, препращащ към разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2. Жалбоподателят излага също така съображение, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като се касае за събиране на суми от длъжника, който е юридическо лице с банкови сметки с бюджетни и собствени приходи, поради което не е налице правна и фактическа сложност по събиране на вземането на взискателя, още повече, че след приемане на ПДИ е извършено доброволно плащане в срока на поканата, поради което приетото като разноски по делото възнаграждение се явява „прекомерно" и следва да се намали до предвидения в чл.78 ал.5 от ГПК минимум определен с Наредбата по чл.З6 от ЗА.

Настоящият съдебен състав споделя напълно тези доводи и съображения, изложени от жалбоподателя. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а  за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

        Съдът счита, че в конкретния случай се следва адвокатско възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ- за образуване на изпълнително дело, в размер на 200 лв. Установява се, че единственото процесуално действие на адвоката на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело и посочване на начин на изпълнение – запор на банковата сметка. Доколкото съгласно разпоредбата на чл.426, ал.2 ГПК е предвидено, че в молбата си за образуване на изпълнителното дело взискателят посочва начина на изпълнение, следва да се приеме, че действията на пълномощника на взискателя се свеждат до такива по образуване на изпълнително дело. Освен това длъжникът веднага е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, няма други процесуалния действия, извършени от адвоката на взискателя, които да попадат по хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

        Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна. Следва обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение и вместо него бъде постановено намаляване на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство от 380,80лв. на 200 лв.

         С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция следва на жалбоподателят да бъдат заплатени направените разноски пред настоящата инстанция, както следва: ДТ в размер на 25 лв. и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

                                      Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ постановление от 18.02.2016г., с което се намалява  адвокатското възнаграждение от 400 лв. до сумата 380,80 лв. на ЧСИ Д.Д., рег.№ 867, с район на действие - ОС - Стара Загора по изп.д. № 20168670400007 и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

        НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от Б.Н.В. - взискател по делото, адвокатско възнаграждение на адвокат Д.Г. по договор за правна защита и съдействие от 03.02.2016 г. от 380,80лв. на 200 лв./двеста лева/.

         ОСЪЖДА Б.Н.В. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА Община –Казанлък сумата 225 лв. /двеста двадесет и пет лева/, представляваща направените разноски за настоящата инстанция.

        Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 ЧЛЕНОВЕ: