Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 116                               11.04.2016 година                     гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

Нa 11 март                                                   две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                          

СЕКРЕТАР:………….. Н. КАРАДЖУНОВА…………………………

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

гр.д. № 17  по описа за 2014 г., за да се произнесе съобрази:

    

     Предявен е иск с правно основание чл. 29 ал.3 от СК.

Ищецът Д.Д.Ж. твърди в исковата си молба, че с ответницата Н.Ж.Д. са бивши съпрузи. Бракът им бил сключен на 28.06.1981 г. и прекратен с решение на СтРС по гр.д.№ 1311/2013г., влязло в сила на 29.04.2013 г. По време на брака си придобили възмездно движими и недвижими вещи, представляващи съпружеска имуществена общност, налични към момента на прекратяването на брака, подробно описани в исковата молба. Ищецът твърди още, че ответницата е завела дело за делба на описаните подробно в исковата молба движими и недвижими вещи, като претендирала делбата да се допусне и извърши при равни квоти - по 1/2 за всеки от тях. По това искане било образувано гр.д. №505/2013 г. на РС Раднево, което към момента е висящо. Ищецът смята, че приносът му за придобиване на имуществото значително надхвърля този на ответницата и то не само по отношение на финансовото осигуряване, но и грижи за дома и децата, вкл. за тяхното образование. Всичко изложено в исковата молба му давало основание да предяви настоящия иск, като моли след доказване основателността на претенцията му, съдът да постанови решение, с което да му признае по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака му с ответницата в режим на семейна имуществена общност в размер на 4/5 идеални части от семейната общност, поради значително надвишаващ негов принос в придобиването на имуществото. Моли да му бъдат  присъдени разноските по делото съгласно представен списък на разноските. Подробни съображения излага в писмена защита.

         Ответницата Н.Ж.Д.  изразява становище, че  предявения иск е допустим, но неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен като такъв. Моли да й бъдат присъдени разноските по делото съобразно представения списък. Подробни съображения излага в писмена защита.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност взе предвид становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.29 ал.3 от СК.

         Искът е предявен в законоустановения по чл.31 от СК едногодишен срок от прекратяване на брака между страните, поради което е допустим.

По делото не се спори, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 28.06.1981 година и прекратен с решение по гр.д.№1311/2013г. на СтРС, влязло в сила на 29.04.2013 г., както и че по време на брака им в режим на СИО са придобили описаните в исковата молба недвижими имоти и движими вещи.

Спорно е между страните обстоятелството с какви средства са придобивани вещите и имотите и кой от двамата съпрузи е допринесъл за придобиването им.

В настоящото производство ищецът следва да докаже своя принос по чл.29 ал.3 от СК във всички уредени от законодателя форми. Преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството.Значителността на приноса означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност.

         За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани свидетели.

От разпита на свидетелите Т.Т., П.М., Н.Т., Р.Т. се установява по безспорен начин, че страните не са строили семейно жилище, а още от сключването на брака им са заживели в къщата на родителите на ищеца в гр.Гълъбово /според свидетеля Н.Т. къщата е „като палат"/. В тази къща съпрузите са живели до фактическата си раздяла, заедно с децата си, като е извършено само допълнително изграждане на баня и тоалетна. Всички свидетели, посочени от ищеца, установяват, че същият е бил в много добри отношения с родителите си и именно те са полагали грижи за родените от брака деца Н. и Д.. Така свидетелят Т.Т. сочи, че майката на ищеца му изгледала почти децата, тя се грижела за тях, докато Н. работела. Майка му и баща му, изключително те се грижели за двора и къщата. Свидетелят твърди, че редовно е ходил в тях, познава ги като семейство. През това време ответницата била на работа и всичко било сготвено. Свекърва й била вече пенсионерка. Твърди, че децата не са ходили на градина, големият не ходел, за  по-малкият не знаел. Твърди, че свекървата си ги гледала. Свидетелят П.М. установява, че е израснал заедно с децата им. Те ходели на градина сутрин, майка им и баща им ги карали и следобед като се върнат, баба В. и дядо Д. ги гледали. Свидетелят уточнява, че това са родителите на Д.. Свидетелят М. също така установява, че децата били финансово задоволени, имали коли и двамата като по-големи, баща им купил колите, моторче имал Д., което за онова, предишно време било екстра, марка Ява. След това имал Хонда мотор, Д. му го докарал. Имали БВМ 525, като свидетеля предполага, че е на Н. писано по талон със сигурност, но Хюндай бил на Д.. Свидетелят считал така, тъй като те ги ползвали. Моторът Ява бил на Д. със сигурност, Хондата била пак на Д., Н. не бил запален по моторите. Свидетелят твърди, че ги е виждал, когато се върнат на обяд, след училище баба W. и дядо Дончо да се грижат за децата, а Н. била просто на работа. Свидетелят Н.Т.  установява, че той познава отношенията на страните по делото като семейство. Твърди, че докато родителите ходят на работа децата се посрещат от бабата и дядото, защото те били пенсионери хора, като това били годините, когато са ходили на детска градина и на училище. Когато Н. е на работа бабата и дядото са посрещали децата на обяд, те били под надзора на бабата и дядото. Свидетелят знаел, че последните години Д. пратил Д. да учи за агроном.

Съдът счита, че следва да кредитира тези свидетелски показания, тъй като това са показания на незаинтересовани, странични на семейството лица, без родствени връзки и специални отношения. Що се отнася до показанията на свидетелите Д.Д. и Н.Д., които са синове на страните, но понастоящем  в  крайно  изострени отношения с баща им /ищеца по делото/,   както  самите  те  свидетелстваха пред съда, и не   поддържат връзка с баща си, съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани. От техните показания е очевидно, че те са крайно негативно настроени и се чувстват изгонени от баща си и изцяло са  съпричастни   с   майка   си.  В   желанието   си   да подпомогнат майка си в процеса, напълно отричат грижите както на баща им за тях, така и на неговите родители-техни баба  и  дядо.  И двамата свидетели - синове  на страните,  демонстрираха пред съда ясно своето пристрастие и заинтересованост в процеса, поради което и съдът намира, че не следва да бъдат  кредитирани техните показания. Другият свидетел, посочен от ответницата -  Н.   Т.   е   сегашният   кмет   на   гр.Гълъбово, който съща се намира   в изключително     изострени       отношения     с     ищеца    по политически     причини, както самият той посочва.  Неговата заинтересованост    от очернянето   на   политическия   му   опонент   е   медийно   и съдебно известна.  Свидетелката Р.     Т.  -     сестра     на    ответницата,     също следва да се приеме, че е заинтересована от изхода на процеса. От една страна същата е в близки родствени отношения със ответницата, а от друга е също в очевидно лоши отношения с ищеца, видно от разменените реплики в очната ставка в с.з. от 15.10.2014 г. Свидетелката Н.Н. пък нямаше ясни впечатления от личния живот на страните и грижите за децата им.

Предвид гореизложеното, като се преценят показанията на свидетелите, посочени от ищеца и цитирани по-горе, посочени от ответницата, съдът намира, че следва да се приеме за доказан изключителният принос на ищеца в грижите за децата и работата в домакинството, който принос е осъществен както от него лично, тъй като е задоволявал изцяло финансовите нужди на децата и домакинството, но и чрез неговите родители В. и Д., които практически са отглеждали децата. Съществен принос на ищеца е и предоставеното за ползване от родителите му огромно жилище /"палат", както го нарича св.Н.Т."/. Както е прието в постоянната съдебна практика, преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството. В случая, съпругьт-ищец, безспорно е съдействал семейството да разполага с комфортно, далеч по-голямо от обичайното жилище, както и за децата да се грижат двамата му родители безотказно и безрезервно, а той самият също да ги обгрижва, предоставяйки им скъпи вещи, с които не всяко дете и не всеки млад човек може да разполага. Нещо повече, той е положил дължимата грижа и за обучението им, като единият син учи за агроном по инициатива на Д. /"Д. прати Д. да учи за агроном"- св.показания на свидетеля Н.Т./. От друга страна свидетелските показания на двамата синове на страните, както и на свидетеля Н.Т. не следва да бъдат кредитирани. Техните показания са напълно пристрастни, тези свидетели не само, че са заинтересовани от изхода на спора- децата, за това, че се чувстват „изгонени" и лишени от всички блага, които са осигурявани от баща им в семейното жилище, а Н.Т.- заради враждата си с ищеца по политически причини. С оглед на това следва да се приеме, че приноса на ищеца чрез влагане на средства и труд, е изключителен, далеч от обичайното, и е напълно и безспорно доказан.

В допълнение следва да се посочи, че от показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че ищеца е започнал частна дейност още в началото на демокрацията /10.11.1989 година/, като е развил бурна дейност, първоначално чрез внос на камиони, ремаркета и селскостопанска техника от чужбина и препродажбата им в България, транспортна и спедиторска дейност, изкупуване и износ на огромни количества скрап и впоследствие-зърнопроизводство чрез арендуване на земя и покупка на собствена такава.

В подкрепа на това са и представените по делото писмени доказателства, установяващи вноса на камиони и друга селскостопанска техника. По делото е налице представено от ищеца,  прието и неоспорено   от   ответницата  писмено  доказателство -   Удостоверение  № 4738/21.01.2014 година на ОД на МВР Сектор Пътна полиция, от което е видно, че в периода 1989 г.- 1995 г. ищецът е имал собствени камиони, а именно: Товарен автомобил МАЗ с рег.№ СЗ 1513 Ч, негова собственост за периода 19.11.1991 год. -05.01.1994 год.; Товарен автомобил Шкода Европа с рег.№ СЗ 1514 Ч, негова собственост за периода 19.11.1991 год. до 23.06.1994 год.; Товарен автомобил ЗИЛ с рег.№ СЗ 0464 Ч, негова собственост за периода 20.12.1990 год. до 06.01.1995 год.; Товарен автомобил МАЗ с рег.№ СЗ 0141 Ч, негова собственост за периода 22.06.1990 год. до 31.03.1993 год., Товарен автомобил Авиа с рег.№ СЗ 0011 Ч, негова собственост за периода 17.02.1989 год.- 05.02.1991 год.

Свидетелите И. Д., Р.Н. и Т.Т. установяват, че ищецът е развил голяма по мащабите си търговска, транспортна и спедиторска дейност още във времето, когато частната инициатива току-що прохождала. Според св.И. Д. „Д. имаше частна дейност, занимаваше се с вкарване на камиони, транспортна фирма   имаше,   карахме   камиони   от  Чехия,   селскостопанска  техника, пътуваше    навън-международен    превоз,  Селскостопанска    техника, вкарваше комбайни, автобуси, цистерни...едните продаваше, другите си ги кара....Доколкото    съм    запознат,    само    Д.    се    занимава    с    тази работа.  Доста са, ние вкарвахме и ремаркета, може 10, може и 20 да са били....всичко беше от Д., той плащаше, той даваше парите, документациите....Предприемчив човек е Д.. Аз работих за него, ...той ме наемаше да докарвам камионите". Св.Р.Н. твърди следното: „Д. имаше транспортна фирма, международен превоз, камиони пътуваха. Превозваше товари в Чехия, Русия. Св.Т.Т. сочи следното: „После Д. тръгна с бизнес, с камиони, занимаваше се с международен транспорт...Д. веднага след 10.11.1989г. започна дейност да се занимава с въглища... аз също съм карал камион негов, после се занимава с друга транспортна дейност и оттам тръгна...започна да ходи до Чехия за камиони, вкарваше, увеличиха се камионите....участвах с първия камион на курс международен. Бяхме с Д. в Чехия и оттам вземахме техниката, двамата се връщахме после...Д. имаше спедиторска фирма, отделно международен транспорт...мисля, че имаше служителка при него назначена, казваше се М..... Някои /разбирай камиони/ ги продаваше. Не мога да кажа точна бройка. Най - напред бяха два камиона, после станаха доста, едни се продават, други остава. Св.П.М. казва: „Откакто го знам имаше камиони за брикети, една Авия, после два МАЗ-а, после с брикети и после обърна на международен транспорт...Предприемчив човек е Д.. Много бизнес е развивал-транспорт, земеделие, износ на сливи, неръждавейка....Той е основният фактор за печалбата на семейството". Св.Н.Т.: „Д. развиваше транспорт.Аз съм му помагал в транспорта....Говоря 1989 г.-1990г. първи частен камион когато се     купи      в      Гълъбово     беше     негов. В     годините     се     разрасна транспорта, станаха няколко камиона, няколко бази станаха, после Шкоди сме вкарвали, ние сме ходили лично, еднократно сме вкарвали три Шкоди, плюс сме товарели тирове с ремаркета /специално за последното показание, вж. Протокола от с.з. на 20.11.2014 за поправка на протокол от 15.10.2014 год.-лист 109 том 2 на делото/.

По делото също така бе установено, че предвид големия период от време не са запазени данъчни декларации, от които да се установят точните печалби през този период, но многобройните свидетелски показания, които не са в родствени отношения със страните по делото, а също така са участвали пряко в развиваните дейности от ищеца, съпоставени и с писменото доказателство, сочат на една мащабна дейност по внос на товарни коли, селскостопанска техника, ремаркета и пр., които са препродавани от Д. в България, а само с една част от тях е развивал транспортна дейност /брикети в страната/ и международен транспорт.  Отделно е имал спедиторска дейност със служителка М.. От тези дейности е осигурявал и благополучието на семейството си.

 С оглед на гореизложените обстоятелства, съдът намира, че следва да се приеме за безспорно, че ответницата има по-малък принос за печалбите от горепосочения бизнес, защото: тя няма шофьорска книжка / вж признанията й в протокола от с.з. на 15.10.2014 год.; не знае какво е Инвойс, ЧМР /пак там/; не владее чужд език /пак там/; не може да отговори дори приблизително колко камиона и ТИР през годините е имало семейството /пак там/; същевременно твърди, че била изтеглила 300 000 /вероятно неденоминирани/    лева    за    покупката    на    транспортни средства, но не помни нито кога, нито за какво  /вж. отговорите й по реда на чл.176 ГПК- „взела съм го да го дам, за да подпомогна фирмата за закупуване на техника за семейството ми, доколкото си спомням".  Впрочем, твърдението за теглен кредит остана изцяло недоказан както като размер, така и като предназначение. Това се установява от заключението на вещото лице, изготвило съдебно – счетоводна експертиза, така и от представеното удостоверение №0460-08-008782, издадено от УниКредит Булбанк АД, филиал гр.Гълъбово. С оглед на това съдът счита, че основна заслуга за безспорно изключително големия по-обем бизнес, който е развивало семейството през годините на съвместен живот, има ищецът, тъй като макар и в някаква степен да е бил подпомаган от съпругата си, то основно той е бил този, благодарение на когото семейството е развивало голяма по-обем дейност, със значителни доходи, които безспорно не могат да се придобият с получаване на обичайно трудово възнаграждение. Приносът на съпругата, изразяващи се в обичайните грижи по отглеждане и възпитание на децата, както и работата й по трудово правоотношение, ведно с грижите за семейството, които безспорно също са установени, е значително по-малък по обем за придобиването на семейното имущество от приноса на ищецът по делото Д.Д.Ж.. Безспорно се установи по делото, че същия е развил изключително голям по мащаб бизнес, с изключително големи доходи, с което семейството е можело да поддържа значително по-висок стандарт на живот от стредностатистическо семейство.

С оглед на това съдът намира, че следва да се приеме за доказано, че ищецът има значително по-голям принос в гореописаните дейности, донесли материален просперитет и комфорт на семейството, тъй като ищецът е този, който основно е ходел в чужбина да организира внос на МПС, занимавал се е  документация, свързана с международен транспорт и спедиторска дейност, за разлика от ответницата, на която са й непознати понятията инвойс ,ЧМР, същата не владее чужд език, а това е абсолютно необходимо при организирането на гази дейности и пр.

Друга дейност, която ищецът също е развил с голям размах и с големи обеми, е търговията и износа на скрап също се установи по делото. В тази насока са налице както писмени доказателства, така и свидетелски показания, така и заключение на сьдебно-счетоводната експертиза. По делото са приети и неоспорени писмени доказателства, от които се установява по несъмнен начин, че ищецът е развил тази дейност с изключителен размах и големи обеми с регистрирана фирма на ЕТ Данико- Д.Д.", а именно: договор за международна покупко-продажба от 16.02.1995 год.; Лиценз № 327/02.05.1995 год. на Министерство на промишлеността; Лиценз № 10-105/08.02.1996 год. на Министерство на промишлеността; Лиценз № 10-105/08.05Л996 год. на Министерство на промишлеността; Писмо изх.№ 79/13.01 Л997 год. до Министерство на промишлеността; Фактура № 371/30.03.1995 год. за вписване във Външнотърговски регистър; Удостоверение за износ/внос от 16.02.1995 год.; множество международни товарителници и фактури за изкупуване и износ на скрап.  От показанията на всички свидетели, посочени от ищеца също се установи по несъмнен начин, че ищецът е търгувал със скрап и изнасял скрап в големи количества: св.Р.Н.: също с неръждавейка, хром никел, изнасяше я доколкото знам във Франция, Люксембург. Д. организираше бизнеса-Н. като негова съпруга не участваше в организацията на този бизнес-Тя не разбира от транспорт, външна търговия....От дейността на фирмата не разбираше Нела" . Св.П.М.: „Предприемчив човек е Д.. Много бизнес е развивал-транспорт, земеделие, износ на сливи, неръждавейка.." В подкрепа на всичко това касаещо този бизнес, налице е и Допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в което, на стр.5,6 и 7 са описани обемите на тази дейност. Така съгласно представеното У-ние за износ-внос от 16.02.1995 год. от РБългария до РФранция, продавачът ЕТ „Данико-Д.Д." доставя на купувача „Метал плюс" Франция отломки и отпадъци от неръждаеми стомани 2000т., на стойност 740 000.00 щ. долара, с левова равностойност 48 799 300.00 лв. /неденоминирани/- които към дата 16.02.1995г. се равняват на 22 771.49 минимални работни заплати за страната /минималната работна заплата е 2 143.00лв./.

Вещото лице е посочило също така, че са налице фактури за закупен скраб и др. материали на обща стойност 1 286 010.14 лв. /неденоминирани/,  равняващи се а 501.25 минимални работни заплати за страната, към датата на издаване на фактерите-анализирани по отделно и в обща Справка – Приложение №1 към заключението.

 Представени са само на консигнатора Инофранс" Валансиен Франция фактури за продаден скрап на стойност 27 380 щатски долара, представляващи 695 броя минимални работни заплати за страната ни. И това са откъслечни документи, случайно намерени в едно мазе, тъй като не подлежат на никакво съхранение с оглед голямата отдалеченост във времето.

Следователно освен преките свидетелски показания, са налице и преки и косвени писмени доказателства, от които се установява по несъмнен начин, че ищецът с едноличната си фирма е развивал бурно и дейността по изкупуване и износ на скрап, от която дейност е печелел значително над средното за страната и осигурявал благополучието на семейството си.

Безспорно е установено по делото също така, че след приключването и на тази дейност, ищецът с фирмата си на ЕТ „Данико-Д.Д. е започнал да се занимава със земеделие. Едва на този етап ответницата е назначена да работи по трудов договор при съпруга си и съответно-получава заплата за това. В тази дейност ищецът също влага цялата си енергия и предприемачески дух.

Във връзка с тази дейност са налице свидетелските показания на свидетелите Т.Т. и Н.Т., които твърдят, че Д.Д. е наследил значителна сума пари от баща си Д. /над 30 000 лева/, което съдът намира, че следва да кредитира, тъй като тези свидетели са странични и незаинтересовани от изхода на делото лица. Ищецът твърди, че тези пари е вложил именно при закупуването на нивите, описани в исковата молба. Това негово твърдение е напълно логично, при положение, че наследените пари са му дошли накуп и закономерно ги е вложил за закупуването на ниви, които са закупени в периода 2005-2007 година, непосредствено след наследяването на парите. Напълно се доказа обстоятелството, че родителите на ищеца са разполагали с доста парични средства. В тази връзка, по силата на съдебни удостоверения, се издадоха и по делото се представиха писмени доказателства- удостоверения за получаваните заплати от родителите на ищеца, като баща му е работил Ремонтно механичен цех на ТЕЦ-1 гр.Гълъбово и е получавал доста висока за времето си заплата, а майка му също е работела в ТЕЦ-1 Гълъбово -Турбинен цех и също е получавала много висока заплата. Отделно от това установи се по несъмнен начин, че родителите на ищеца са отглеждали птици и животни за продажба, а и за прехрана на семейството на страните. Напр. св.Т.Т. казва: „кокошките бяха над 1000, гледаха ги на двора, в касетки"; св.Н.Т. „един голям навес във двора имаха направен, с клетки, които са наредени на три реда, клетките бяха много", същите свидетели говорят за отглеждани телета, крави, и то в бройки не само за лична консумация в семейството, но и за продан. По този начин, чрез родителите си, ищецът е допринесъл в пъти повече за благополучието на семейството си, сравнено с ответницата.

Отделно от това следва да се имат предвид и двата процесни РКО за покупка на ниви СИО с пари на ЕТ „Данико-Д.Д.". Съгласно задължителната практика на ВКС /ТР № 2/2001 год./ тези ниви би следвало да се изключат от СИО. С оглед на това следва да се приеме, че всъщност е доказан пряк принос на ЕТ в закупуването на нивите по п.17 и 18 от исковата молба.

Съдът намира, че недоказано остана твърдението на ответницата, че много помагала във фирмата на ищеца, тъй като не се събраха убедителни доказателства в тази посока. Напротив установи се по делото, че тя не разбира от дейността на фирмата; твърди, че подписвала като    пълномощница нотариални актове, но се оказва, че те се изготвят от нотариус и нейният т.нар. „принос" е полагането на подпис вместо „тоталитарния" Д. /дори децата му твърдят, че каквото той каже, това става, и явно като й каже да подписва-подписва/; ответницата не само, че не помага във фирмата, но даже причинява вреди и загуби /вж писмените доказателства за платените със закъснение данъци, два пъти платена една и съща сума/. В крайна сметка, при изчисляването на съотношението в доходите на ищеца и ответницата /вж първоначалното заключение на вещото лице, отговор на въпрос 1 ,стр.2-3, съотношението в доходите, изразено в проценти след 1990 година /на цялото семейно имущество е придобивано след тази дата, вкл. нивите, вкл.вещите и МПС/, е в диапазона от 52 % до 99 % в полза на ищеца, като в този период доходите на ответницата са прогресивно намаляващи от 33 % до 0.59% .

Както е прието в задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 2/2001 година на ВКС, „възможно е от търговия да бъдат реализирани доходи, многократно надхвърлящи доходите на другия съпруг. Само това обаче не е достатъчно да обоснове определянето на по-голям дял от общото имущество на съпрузите. По-голям дял по чл. 28, ал. 3 СК може да бъде определен, когато доходът от търговска дейност на едноличния търговец, вложен в придобиването на общо имущество, надхвърля значително приноса на другия съпруг, формиран от влагането на средства и труд, грижи и децата и работа в домакинството."

Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото се установи по безспорен и категоричен начин че е налице изключителен принос на ищеца в придобиването на имуществото на семейството.

         Този извод се подкрепя както от събраните многобройни свидетелски показания преценени поотделно и в тяхната съвкупност, така и от назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е депозирала първоначално и допълнително писмени заключения. Същите са  компетентни и мотивирани, не са оспорени от страните по делото, поради което съдът го възприема изцяло.

         При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан. За да бъде уважен предявеният иск е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: бракът между съпрузите да е прекратен с развод, приносът на единия съпруг за придобиване на имуществото да е явно и значително по-голям от приноса на другия съпруг, като при определянето му следва да се има предвид придобивната стойност на вещите. За да направи преценка относно обстоятелството налице ли е по – голям принос от единия от съпрузите за придобиване на общото им имущество, по време на брака, съдът следва да вземе предвид разходите за придобиването на имуществото, участието на съпрузите в придобиването и издръжката на семейството – внасяне на доходите в семейството, внасяне на извънсемейни средства, както и полагането на грижи за домакинството, децата и семейството.  В теорията и практиката се приема, че формите на приноса могат да бъдат различни – не само преки – например парични средства за придобиване на имуществото, по-големи доходи, а и косвени – например полагане на грижи за отглеждане и възпитанието на децата и домакинството и т.н. като разликата в приноса, независимо от формата му трябва да е значителна. Явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи трябва да се установи не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка за полагания труд в домакинството на семейството, на отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна  обстановка на другия съпруг да се труди и твори, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи. Явното и значително несъответствие в приноса трябва да се установява чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло. Несъответствието в приноса може да бъде осъществено чрез труд, чрез парични средства и други средства и по други подобни начини.

         В тази насока са показанията на разпитаните свидетели по дело – незаинтересовани от изхода на делото и посочени по-горе, които са имали непосредствени впечатления от участието на съпрузите в издръжката на семейството.

Въз основа на гореизложените фактически и правни изводи съдът намира, че ищецът доказа наличието на значително по-голям принос в придобиването на процесното имущество, отколкото приноса на ответницата, поради което предявеният по реда на чл.29 ал.3 от СК иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Налице са всички предпоставки на разпоредбата на чл.29 ал.3 от СК- налице е прекратяване на брака между страните с развод, ищецът установи по безспорен и категоричен начин, че приносът му за придобиването на прекратената съпружеска общност значително надхвърля приноса на другия съпруг. Този иск има за предмет получаване на по-голям дял от всички вещи, включени в съпружеската общност. Затова значителният превес в приноса на единия съпруг пред този на другия трябва да бъде установен не по отношение на една конкретна вещ, а като цяло спрямо всички вещи, включени в общността.

         Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да уважи иска изцяло, като признае за установено, спрямо Н.Ж.Д., че Д.Д.Ж. притежава по- голям дял, а именно 4/5 идеални части от общото имущество, придобито по време на брака между страните.

 

         С оглед изхода на спора следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото, които са в размер на 5725 лв., съобразно представения списък на разноските.

 

         Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Н.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Е.Д. М.,  че Д.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.К.С.Л.,*** е собственик на   4/5 ид.ч. от имуществото, придобито по време на брака между страните, на основание чл.29 ал.3 от СК

 

ОСЪЖДА Н.Ж.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Д.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.К.С.Л.,*** сумата 5725 лв. /пет хиляди седемстотин двадесет и пет лева/, представляваща направените разноски по делото от ищеца.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                   

СЪДИЯ: