Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 112   …………………11.04.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На девети март………………………………………………...………..Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                          

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1042…..по описа за 2016……………...година.

 

        Обжалвано е решение № 1012 от 02.11.2015 г., постановено по гр.дело № 999/2015 г. на Старозагорския районен съд, с което ”Еконт Eкспрес” ООД гр.Русе е осъдено да заплати на Р.И.Д. сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 11.08.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2014 г., до окончателно изплащане на сумата; сумата общо от 162.66 лв., представляваща заплатените от ищеца лекарства, помощни средства, прегледи, подробно посочени в диспозитива на решението. Искът за неимуществени вреди в останалата му част- до 25000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

        Въззивникът “Еконт Eкспрес” ООД гр.Русе, чрез пълномощника си адв.И.П., счита, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено в обжалваните части и вместо него постановено друго, с което съдът изцяло да отхвърли предявените искове, като му присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции и заплатеното адвокатско възнаграждение.

 

        Въззиваемият Р.И.Д., чрез пълномощника си адв.З.Й., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, оспорва въззивната жалба и взема становище, че същата е неоснователна, а първоинстанционното решение- правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира за разноските пред въззивната инстанция.

 

        Третите лица- помагачи ЗАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс груп” АД гр.София и “ММ 4 х 4” ЕООД гр.Стара Загора не вземат становище по въззивната жалба.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:   

 

        Предявени са искове за неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.200, ал.1 КТ. Ищецът Р.И.Д. твърди в исковата си молба, че от 01.07.2005 г. до 09.02.2015 г. работил по трудов договор в „Еконт Експрес" ООД гр.Русе, с място на работа офис Стара Загора, на длъжността “куриер”. На 11.08.2014 г., изпълнявайки служебните си задължения по разнос на пратки, посетил адрес в гр.Стара Загора, ул.Патриарх Евтимий № 5, от където следвало да вземе пратка. На този адрес се помещавала фирма, която се занимавала с бракувани автомобили и авточасти. При влизане в двора на фирмата пред него имало препятствие, което тръгнал да заобикаля. В този момент политнал и стъпил с десния си крак на пирон, забит в дъска. От силната болка, която усетил, седнал на земята и видял, че пирона е пробил дясното му стъпало и се виждал отгоре. Не помнел как са го извадили, но от раната течала много кръв и едва успял да се обади на колегата си Ж.М., който след време заедно с управителя на офиса Р.И. пристигнали на адреса. След известно време пристигнала линейка, с която го откарали в Спешния център, където му направили снимка и обработили раната. Бил придружен от колегите си, които след това го откарали вкъщи. При направения преглед в деня на злополуката се установило, че имал счупване на други тарзални кости, че не се нуждаел от оперативна намеса, но трябвало минимум петдесет дни да не стъпва на крака си. Първите дни препоръчали да е в пълен покой, а след това да се придвижва с помощта на две патерици, като не стъпва на дясното си ходило. Твърди, че освен, че болката била много силна, не можел да се обслужва сам за елементарни неща, поради невъзможността да става първите дни, а след това и да стъпва на десния си крак. Наложило се майка му да го гледа като малко дете вкъщи през деня по време на платения си годишен отпуск. Вечер за него се грижела жената, с която живее. От силните болки в крака, не можел да спи. Пиел силни болкоуспокояващи за намаляване на болката и антибиотици срещу евентуални възпаления. Приемът на антибиотиците продължил първоначално 30 дни, но след като установили, че раната не зараства, му изписали още един прием на по-силен антибиотик. Силната болка продължила повече от три месеца, движенията му били силно ограничени, а когато се опитвал да ходи с помощни средства /две патерици/, болката ставала непоносима. Болката намаляла, но и до настоящия момент чувствал такава. Същата се усилвала при студено време и при по-продължително ходене. Повече от четири месеца, не можел да кара кола, тъй като движенията му били все още ограничени. Налагало се да моли приятелите си да го карат с автомобил, когато трябвало да ходи на прегледи. Претърпяната от него злополука била обявена за трудова по чл.55, ал.1 КСО от НОИ, ТП- Русе с разпореждане № 88/14.08.2014 г. От датата на трудовата злополука до 07.02.2015 г. бил в отпуск по болест за временна нетрудоспособност. На 09.02.2015 г. се явил на работа и му била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 72/04.02.2015 г. на основание чл.328, т.2 КТ - поради съкращаване на щата. Твърди, че търпял болки и страдания в продължение на шест месеца, но се оказал и без работа. Освен това,  работодателите му нито веднъж не се поинтересували от състоянието му, не пожелали да му осребрят средствата, които дал за лекарства и процедури. Чувал, че следва да има застраховка „Трудова злополука", но никога не е виждал нито полица, нито пък дали е застрахован. Твърди, че въпреки инструктажа, който им се провеждал, през времето, в което е работил в ответното дружество, никога не са им били раздавани работни обувки, които биха могли да ги предпазят от такива травми при разнос на пратки. На 18.02.2015 г. по банкова сметка *** „Булстрад Живот ВИГ” АД в размер на 600 лв. с основание щета 72849. Изплатеният размер на обезщетение бил крайно недостатъчен за претърпените болки и страдания. Претендирал е ответното дружество да бъде осъдено да му заплати, както следва: сумата от 25000 лв., представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, следствие на претърпяната трудова злополука на 11.08.2014 г., ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука до окончателното заплащане на сумата, и сумата 162.66 лв., представляваща заплатените от него лекарства, помощни средства, прегледи и други, свързани с лечението на претърпяната трудова злополука, подробно описани по пера в уточняваща молба вх.№ 12502 от 02.06.2015 г., ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука 11.08.2014 г. до окончателното заплащане на сумата.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът “Еконт Експрес” ООД- Русе заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер и моли съда да ги отхвърли изцяло. Не оспорва, че към датата на инцидента - 11.08.2014 г., ищецът е бил в безсрочно трудово правоотношение с дружеството на длъжността “куриер”, както и обстоятелството, че претърпяната от ищеца злополука на 11.08.2014 г. е била обявена за трудова. Твърди, че по сключен от дружеството договор със ЗАД “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” АД договор № 18/039082 от 17.01.2014 г. по задължителна застраховка „Трудова злополука" ищецът е получил обезщетение във връзка с претърпяната трудова злополука. Твърди също така, че увреждането на крака на ищеца се дължало единствено на неговите действия, респективно бездействия. Самият ищец твърдял, че раната на крака му е резултат именно на това негово „политване", от което следвало, че проявената от него груба небрежност е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Адресът, който ищеца посетил на 11.08.2014 г., изпълнявайки куриерските си задължения, представлявало място-двор, където се намирали „бракувани автомобили и авточасти" и на такова място, където било нормално на земята да се разпилени авточасти и остри предмети, се изисквало от всеки един посетител да прояви минимално усилие и съсредоточеност, за да се предпази от нараняване. Професионалното му занимание изисквало да полага най-малкото елементарно старание и внимание при посещение на адреси, така, че да спазва основните правила за безопасност за длъжността му. Както сам ищецът признавал, проведен му е инструктаж от работодателя-ответник за спазване на безопасните условия на труд. Това се е случвало регулярно съгласно изискванията на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, но той не положил дори минимално необходимата грижа да се предпази от нараняване, не се е предвижвал безопасно в автоморгата при изпълнение на специфичните си трудови задължения. Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради допусната груба небрежност. Оспорва като неоснователно и недоказано твърдението, че злополуката е можела да се избегне при осигуряване на специални обувки от ответното дружество- работодателят нямал такова задължение по отношение на служителите-куриери. Неверни били твърденията за отношението на работодателя към служителя във връзка със състоянието му след злополуката. Освен това,  начинът и продължителността на лечението на пострадалия не били в пряка и непосредствена причинна връзка с нараняването, не се дължало на вида и характера на самата рана, а се дължало на неправилното й лечение. Считат, че след първите няколко дни, в които бил предписан пълен покой, пострадалият се е движил с патерици и е бил в състояние да се обслужва сам, тъй като се касаело до рана на крака, а не на ръцете, поради което претендираните полагани грижи от трети лица били неоснователни.  Последвалите усложнения в раната, като оток на крака, продължително незарастване на раната, твърдения за силна болка в продължителен период от време и пр. не били задължително в пряка причинна връзка с непосредственото увреждане от инцидента. Медицинските документи по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, водели до извода, че претърпяната травма е лека. Налице била фрактура на няколко кости в стъпалото, което обаче не налагало нито ден болнично лечение, а единствено превръзка, лечение в домашни условия и само първоначално прием на медикаменти. Нямало доказателства за изписани силни болкоуспокояващи и антибиотици срещу евентуални възпаления за дълъг период след злополуката. Съгласно амбулаторен лист № 182 от 27.01.2015 г., приложен към исковата молба, на ищеца била предписана терапия – рехабилитация, но не били представени доказателства ищецът да е предприел рехабилитационни процедури, поради което счита, че той нехаел за собственото си възстановяване и нямало основание да претендира обезщетение за болките и страданията. В процесния случай не се касаело за трайно или сериозно увреждане на здравето, лицето било в работоспособна възраст и можело да възстанови трудовата си кариера напълно, нямало причинени морални страдания вследствие от злополуката. Поради това претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер била силно завишена и не отговаряла на изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Исковата претенция за заплащане на разходи за лекарства и помощни средства била напълно недоказана-  представените касови бележки за прегледи и заплатени медикаменти не установявали от кого са заплатени и на какво основание, а приложените към исковата молба рецепти не доказвали, че изписаните лекарства са именно във връзка със състоянието на ищеца съгласно амбулаторните листа и другите медицински документи по делото. При условията на евентуалност, оспорва претенцията за имуществени вреди за размера над стойността на лекарствата, които са предписани първоначално на ищеца. В случай, че съдът уважи някои от исковите претенции за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, моли обезщетението да бъде намалено с размера на получените суми по застрахователния договор. С допълнително становище от 04.05.2015 г., при условията  на евентуалност заявява в случай, че съдът уважи някоя от исковите претенции, то обезщетението да бъде намалено със сумите от обезщетението по общественото осигуряване, платени от НОИ на ищеца, за времето, през което е бил в болничен отпуск поради злополуката.

 

        На основание чл.219 ГПК в производството са привлечени като трети лица- помагачи на страната на ответника ЗАД  “Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” АД- София и „ММ 4х4” ЕООД- Стара Загора, които не вземат становище по предявените искове.

 

        По делото не е спорно, че от 01.07.2005 г. ищецът работил по трудов договор в „Еконт Експрес" ООД гр.Русе, с място на работа офис Стара Загора, ЖП гара, на длъжност “куриер” до 09.02.2015 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 72 от 04.02.2015 г. на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращаване на щата. Безспорно е също така, че на 11.08.2014 г. по време на изпълнение на служебните си задължения като куриер е претърпял злополука, която с разпореждане № 88 от 14.08.2014 г. на НОИ, Териториално поделение - Русе на основание чл.60, ал.1 КСО, е приета за трудова злополука по чл.55 ал.1 КСО. По делото е приложен договор № 18/039082 от 17.01.2014 г., сключен между ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” АД- София и „Еконт Експрес” ООД- Русе, по силата на който    

застрахователното дружество е изплатило на Р.И.Д., в качеството му на застраховано лице по застраховка „Трудова злополука”, полица № 18/039082Т-7, застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие в размер на 600 лв. по банкова сметка ***.02.2015 г. /служебна бележка, изх. № 512/17.04.2014 г./.

 

        По делото е представено писмо, изх. № 23/70-00-168/19.06.2015 г. на НОИ- ТП Стара Загора, от което е видно, че Р.И.Д. е получил парични обезщетения за временна неработоспособност по болнични листове за периода от 12.08.2014 г. до 07.02.2015 г. вкл. в общ размер на 7064.80 лв.

 

        По делото са събрани и гласни доказателства. Свид. М.Р.Д. - майка на ищеца, заявява, че живее с него в едно жилище и след злополуката се наложило тя да се грижи за него, тъй като не можел сам да се обслужва- до тоалетна, до баня, бил е с две патерици, изпитвал силни болки. Около месец-два-три е бил на легло. След като почнала работа, приятелите му идвали да се грижат за него. Свид. П.Д.П.- приятел на ищеца,  установява, че ищецът бил с патерици, не можел да се движи, носил го, карал го до болницата. Около 4-5-6 месеца му помагал и го карал с личната си кола където е трябвало, ходил да му купува лекарства. Ищецът му споделял, че му е трудно, болката била непоносима.

 

       Свидетелката Р.В.И. - управител на офиса на ответното дружество в гр.Стара Загора, установява, че след като й се обадили за инцидента по телефона, тя отишла на място и заварила Р. легнал на земята, от крака му течала кръв. След като раната била обработена в Спешна помощ, го закарали до тях, интересували се от здравословното му състояние. По- късно той ходил до офиса с патерици, но трудно се предвижвал. Той си носел болничните, ходел бавно. По време на инцидента ищецът бил с маратонки, но не бил спазил инструктажа, защото не внимавал къде стъпва. Сочи, че ищецът като й се обаждал споделил, че кракът го боли, отекъл.

       

        От заключението на назначената по делото съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, е видно, че травмата на ищеца се изразява в прободна рана на дясно ходило, проникваща от стъпалната повърхност, преминаваща между ходилните кости и излизаща през гърба на ходилото. При преминаването си металния пирон е излющил кора от малка ходилна кост, което е предизвикало по-голямо кървене и по рентгенологични белези се приема за частична фрактура на клиновидна кост. Такава травма се определя като средна телесна увреда. Периода за възстановяване на такава травма е между 3 и 5 месеца и след този период се очаква пълно възстановяване на ходилото. Към момента на травмата е бил нарушен кортекса на средната клиновидна кост на дясното ходило, изразяващо се в отделяне на малко фрагментче, с големината на оризово зърно. За периода на лечение това фрагментче прираства към костта и болестните промени изчезват. Към момента на прегледа- 11.06.2015 г., ставите на ходилото функционират нормално, оток и болка няма. Липсват отпадни двигателни функции. Няма опасност от трайно увреждане на дясното ходило, няма трайно затруднено движение на лицето. Към момента на травмата и през първите 2 месеца на лечението, при ползване на помощни средства ищецът е имал болезнени оплаквания в подбедрицата и ходилото, което е в рамките на нормата от етапа на лечението. Наличната травма не води до трайни увреждания на други части и структури на тялото. Вещото лице сочи, че при такъв вид травма е необходимо кракът да бъде в покой 10 дни и да не се натоварва /да не се стъпва на него/ още 6 седмици. Този период на лечение е валиден за пациент на възраст, съответстваща на тази на ищеца и с такава травма. Сочи, че възстановителният процес при всеки пациент е индивидуален. Оточният и болковият синдром претърпяват обратно развитие на различен период от време, което дава право на лекуващия лекар да вземе решение за времевия период на лечение. Лечебно-възстановителният период за такъв вид травма може да продължи и до 6 месеца, като това зависи от продължителността на болковия синдром и възстановяване до пълен комфорт на походката. При всички случаи при набождане на стъпалото се получава оток, но ако перфорацията е през меки тъкани, отокът изчезва за 10-15 дни. Ако има пробождане на ходилната става, отокът може да продължи до 3-5 месеца. По данни на пациента болков синдром е съществувал през целия период на лечение, но с намалящ интензитет. Вещото лице сочи, че прагът на болка за всеки индивид е различен и усещането за болка има субективен характер. Самата рана би заздравяла за 35-40 дни. Наличието на фрактура определя по-дълъг период на оток и оттам и по-бавно заздравяване на раната. Изчакването и намесата на компетентни лица- медицински специалисти за изваждане на пирона от ходилото не би променило хода на дълготрайността на лечението.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното: Съгласно чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали него орган и друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя по чл.200 КТ е безвиновна и гаранционно- обезпечителна.

 

        При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие от трудовата злополука на 11.08.2014 г., с правно основание чл.200, ал.1 КТ, се явява основателен и доказан. Налице е валидно трудово правоотношение между ищеца и ответника към датата на злополуката. Същата е станала по време на изпълнение на трудовите задължения от страна на ищеца. Злополуката е призната за трудова по предвидения в закона ред- разпореждане № 88/14.08.2014 г. на НОИ- ТП гр.Русе. Като пряка последица от злополуката е настъпилото увреждане. Вследствие на трудовата злополука са претърпени от ищеца болки и страдания.

 

        Съгласно критериите за справедливост, визирани в чл.52 ЗЗД, въззивният съд намира, че за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на ищеца е необходима сума в размер на 15000 лева, като изхожда от установените по делото обстоятелства по причиняване на злополуката и последиците й. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е понесъл физически болки и страдания във връзка с претърпяната травма, която му е причинила временна неработоспособност за един продължителен период от време- бил е в болнични почти 6 месеца /от 12.08.2014 г. до 07.02.2015 г. вкл./. Разпитаните по делото свидетели, включително и посочената от ответника свидетелка, установяват, че след травмата и в продължение на времето, в което е бил в болнични ищецът е изпитвал силни болки, имал е оток, трудно се е предвижвал с патерици, не е могъл да шофира и се е налагало да бъде подпомаган от други лица. Така установеното се подкрепя и от заключението на вещото лице ортопед- травматолог, от което е видно, че в случая при преминаването си металния пирон е излющил кора от малка ходилна кост, което е предизвикало по-голямо кървене и по рентгенологични белези се приема за частична фрактура на клиновидна кост. Такава травма се определя като средна телесна увреда, като периодът за възстановяване на такава травма е между 3 и 5 месеца, но лечебно-възстановителният период може да продължи и до 6 месеца, като това зависи от продължителността на болковия синдром и възстановяване до пълен комфорт на походката. При всички случаи при набождане на стъпалото се получава оток, но ако перфорацията е през меки тъкани, отокът изчезва за 10-15 дни, а при пробождане на ходилната става, отокът може да продължи до 3-5 месеца.  Наличието на фрактура определя по-дълъг период на оток и оттам и по-бавно заздравяване на раната. Неоснователно е твърдението на ответника, че продължителният период на възстановяване се дължал на неправилно лечение. Това твърдение е голословно и недоказано, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства в тази насока.

 

        Не се установява от доказателствата по делото да е налице твърдяното от ответника /въззивник/ допринасяне за злополуката от страна на въззиваемия, основание за намаляване на отговорността му по чл.201, ал.2 КТ. Ответникът твърди, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, тъй като той не положил дори минимално необходимата грижа да се предпази от нараняване, не се е предвижвал безопасно в автоморгата при изпълнение на специфичните си трудови задължения. За да е налице допринасяне, следва да е допусната груба небрежност от страна на пострадалия, а именно същият да е допускал, съзнавал настъпването на вредоносните последици, но самонадеяно да се е надявал да ги предотврати. По делото не са представени доказателства за допусната груба небрежност от страна на ищеца. Единствено свид. Р.И. твърди, че по време на инцидента ищецът е бил с маратонки, но въпреки това„…не бил спазил инструктажа, защото не внимавал къде стъпва…”. Работникът действа при груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, каквото поведение от страна на пострадалия работник не е установено. С оглед на тези съображения съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките за приложение на чл.201, ал.2 КТ.

 

        От определеното обезщетение за неимуществени вреди съгласно разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ следва да се приспадне сумата в размер на 600 лв., изплатена по договор за застраховка № 18/039082 от 17.01.2014 г., сключен между ЗАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп” АД- София и „Еконт Експрес” ООД- Русе, по силата на който застрахователното дружество е изплатило на Р.И.Д., в качеството му на застраховано лице по застраховка „Трудова злополука”, полица № 18/039082Т-7, застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие в размер на 600 лв. по банкова сметка ***.02.2015 г. /в този смисъл: Р 211-2010-ІV г.о.,  Р 50-2012-ІV г.о., Р 1026-2009- І г.о. на ВКС, всички постановени по реда на чл.290 ГПК/. След приспадане на сумата на ищеца следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 14400 лв.

 

        Неоснователно е възражението на ответника, че от тази сума следва да се приспадне и обезщетението, което ищецът е получил за времето, през което е бил в отпуск поради временна неработоспособност по представените болнични листове. Това възражение би било основателно, ако ищецът претендираше за пропуснати ползи като разликата между трудовото му възнаграждение и болничното обезщетение, получено за периода, в който е бил в отпуск по болест.

 

        За установяване на претенцията за имуществени вреди по делото са представени и приети като писмени доказателства 4 броя касови бележки за прегледи, 7 бр. рецепти, фискални бонове. Съдът намира, че разходите, отразени в тях, са направени във връзка с лечението на ищеца, свързано с претърпяната трудова злополука, поради което искът за имуществени вреди следва да бъде уважен до предявения общ размер 162.66 лв., представляващ заплатените от ищеца средства за лекарства, помощни средства, прегледи, както следва: сумата от 10 лв. за ортопедичен ЛKK от 27.08.2014 г.; сумата от 2.90 лв. за потребителска такса от 16.09.2014 г.; сумата от 10 лв. за ортопедичен ЛKK от 25.09.2014 г.; сумата от 10 лв. за ортопедичен ЛKK от 28.10.2014 г.; сумата от 19.10 лв. за закупени лекарства на 11.08.2014 г.; сумата от 14.77 лв. за закупени лекарства на 13.08.2014 г.; сумата от 17.90 лв. за закупени лекарства на 15.08.2014 г.; сумата от 26.45 лв. за закупени лекарства на 23.09.2014 г.; сумата от 40.54 лв. за закупени лекарства на 04.09.2014 г.; сумата от 11 лв. за закупени лекарства на 07.10.2014 г. Тези суми следва да се присъдят ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 23.02.2015 г., до окончателното им изплащане.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата над 14400 лв. и вместо него постановено друго, с което                           предявеният иск за неимуществени вреди бъде отхвърлен за сумата над 14400                                                                                                                                                                                             лв. до 15000 лв. В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 2088 лв. съразмерно с уважената част на иска, а на въззивника- направените разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 1971.69 лв. съразмерно с отхвърлената част на иска.

 

        Водим от горните мотиви,  Окръжният съд

 

                                     Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 1012 от 02.11.2015 г., постановено по гр.дело № 999/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с която “Еконт Експрес” ООД- Русе е осъден да заплати на Р.И.Д. сумата над 14400 лв. до присъдения размер от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудова злополука на 11.08.2014 г.; в частта, с която е осъден да заплати държавна такса над 582.50 лв. до 606.51 лв., както и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за сумата над 14400 лв. до 15000 лв.

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение№ 1012 от 02.11.2015 г., постановено по гр.дело № 999/2015 г. на Старозагорския районен съд, в останалата обжалвана част.

 

        ОСЪЖДА ”Еконт Експрес” ООД, ЕИК 117047645, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, бул.”Тутракан” № 11, да заплати на Р.И.Д., ЕГН **********,***, направените по делото разноски в двете съдебни инстанции в размер на 2088 лв./две хиляди и осемдесет и осем лева/ съразмерно с уважената част на иска.

 

        ОСЪЖДА Р.И.Д.,  с посочен адрес, да заплати на ”Еконт Експрес” ООД – Русе, с посочен адрес, направените по делото разноски в двете съдебни инстанции в размер на 1971.69 лв. /хиляда деветстотин седемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/ съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

        Решението е постановено при участие на трети лица- помагачи на страната на ответника ЗАД Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп АД и „ММ 4х4” ЕООД гр. Стара Загора.

        Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:




                                                                            ЧЛЕНОВЕ: