Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 113                           11.04.2016 година                      гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД    ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 09 март                                                                            2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА         

                                                                   

СЕКРЕТАР: П.В. …………………………………………..

ПРОКУРОР:……………………………………………………………………

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА в.гр.д. № 1051 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

      

Производството е образувано по въззивна жалба на М.И.Р., подадена от адв. Н.М., против решение № 1253 от 21.12.2015г., постановено по гр.дело № 4553/2015г. по описа на Старозагорския районен съд.                 

         Въззивницата е останала недоволна от решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от нея 12 броя обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 и ал.2 и чл.224, ал.1 от КТ. Счита, че решението в отхвърлителната част е неправилно и незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения. Цитира съдебна практика. Моли съдът да го отмени, като неправилно и незаконосъобразно в атакуваните му части и се произнесе с решение, с което да уважи изцяло предявените искове, като доказани и основателни, както и да й присъди направените разноски пред двете съдебни инстанции.                         

          Въззиваемият „Аскент шоп” ЕООД – гр. Стара Загора чрез адв. С.Ч. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а  изложените в същата съждения са неправилни. Намира, че тъй като на основание чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е форма за неговата действителност, поради което на основание чл.164, ал.1, т.3, пр.1 от ГПК е недопустимо да се установява със свидетелски показания размера на трудовото възнаграждение, различен от установеното по трудовия договор. Съдът правилно приел, че тези показания следва да се игнорират и е постановил един правилен и съобразен със закона съдебен акт. Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение, както и да му присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

След като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ и чл.224, ал.1от КТ.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е осъден  „АСКЕНТ ШОП” ЕООД, гр. Стара Загора да заплати на М.И.Р. сумата 391,95 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2015 г., сумата 231,61 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец за месец юни 2015 г., сумата  340,91 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху тези суми от 09.09.2015 г. до окончателното им изплащане, сумата 10,91 лева, представляваща лихва по чл.245, ал.2 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2015 г., сумата 4,51 лева, представляваща лихва по чл.245, ал.2 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2015 г., както и сумата  218,10 лева, представляваща разноски по делото, като е отхвърлил предявените от М.И.Р. против „АСКЕНТ ШОП” ЕООД, гр. Стара Загора искове, както следва: за неизплатено трудово възнаграждение за месец април 2015 г. - в размер на 200 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 1000 лева, за неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2015 г. – в останалата част до претендирания размер 650 лева, за лихва по чл.245, ал.2 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение за месец април  2015 г. - в размер на 7,29 лева, за лихва по чл.245, ал.2 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение за месец май 2015 г. - в останалата част до претендирания размер 27,82 лева,  за лихва по чл.245, ал.2 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2015 г. - в останалата част до претендирания размер 12,66 лева и за обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ – в размер 7,78 лева, като неоснователни.

Въззивната жалба е против решението в отхвърлителната част. В другата част няма постъпила въззивна жалба, поради което решението е влязло в законна сила.

Ищцата М.И.Р. твърди в исковата си молба, че на 23.06.2014г. сключила трудов договор с ответното дружество "АСКЕНТ ШОП" ЕООД, като първоначално заемала длъжността „инвентаризатор оператор" с място на работа магазин на фирмата в МОЛ „Галерия" гр.Стара Загора. Твърди, че работодателят й бил доволен от работата й и на 01.01.2015г., когато решил да открие нов свой магазин в кв."Железник" Търговски център „Европа" („Магазин Аскент 12"), с него постигнали договореност, съгласно която била прехвърлена да работи в този нов магазин, но вече на длъжност „управител". Официално (по документи) обаче, промяна в длъжността, която заемала, не била отразена по настояване на работодателя, а само на мястото на работа. Назначаването й на длъжността „управител" било съпътствано и от значително увеличение на трудовото й възнаграждение, което по предложение на работодателя било оформено по следния начин - 500 лева месечно за длъжността, която заемала по трудов договор „инвентаризатор оператор" и още 500 лева месечно за изпълнение на задълженията й като „управител”, поради ръководната длъжност, която заемала, и поради отговорността, която тази длъжност естествено налагала. Така, считано от 01.01.2015г., ищцата получавала трудово възнаграждение в общ размер 1000 лева месечно, от които 500 лева по писмения трудов договор за посочената в него длъжност „инвентаризатор оператор", платими по сметка, и 500 лева за ефективното изпълнение на длъжността „управител" на новия му магазин „СУПЕРМАРКЕТ АСКЕНТ ТЦ ЕВРОПА" кв."Железник" Стара Загора, които работодателят й плащал в брой, без да подписва документ. След като постигнали тези договорки с работодателя, ищцата започнала да изпълнява задълженията си на управител на търговския обект в кв."Железник", ТЦ „Европа", а работодателят й изплащал трудово възнаграждение в размер на общо 1000 лева месечно по начина, посочен по-горе. Изпълнението на длъжността „управител" на „СУПЕРМАРКЕТ АСКЕНТ ТЦ ЕВРОПА" („Аскент 12") кв."Железник" Стара Загора продължило няколко месеца, след което неочаквано за ищцата през месец април 2015г. работодателят не й заплатил част от договореното възнаграждение за длъжността „управител", а именно сумата от 200 лева, т.е. за месец април получила само 300 лева от общо дължимите на това основание 500 лева. Твърди, че това продължило и през следващия месец май, като за този месец на практика не получила никакво трудово възнаграждение. Това мотивирало ищцата да поиска прекратяване на трудовото правоотношение, което се осъществило със заповед № 99/18.06.2015г., издадена от работодателя на основание чл.325, т.1 от КТ, като до момента на прекратяването на трудовото правоотношение на 18.06.2015г. ищцата надлежно изпълнявала трудовите си задължения. Счита, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а и към настоящия момент, работодателят й дължи неизплатено трудово възнаграждение, както следва: за м.април 2015г. в размер на 200 лева, дължими като възнаграждение за длъжността „управител"; за м.май 2015г. общо в размер на 1000 лева, от които 500 лева дължими по трудовия договор за длъжността „инвентаризатор оператор" и 500 лева за длъжността „управител"; за м.юни 2015г. - за отработените от ищцата през този месец 13 работни дни, до прекратяване на трудовото й правоотношение на 18.06.2015г., дължимото от работодателя трудово възнаграждение било в общ размер 650 лева, от които 325 лева, дължими по трудовия договор за длъжността „инвентаризатор оператор" и 325 лева за длъжността „управител", изчислени на базата на среднодневното брутно месечно тр.възнаграждение, което било в размер на 25 лева на ден за всяка от двете длъжности. Общо неизплатеното и дължимо й от работодателя трудово възнаграждение било в размер на 1850 лева. Тази сума не й била изплатена и до днес. Освен това, видно и от Заповед № 99/18.06.2015г., с която било прекратено трудовото й правоотношение, към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не била ползвала 15 дни от полагащия й се платен годишен отпуск. Поради тази причина в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят определил да й бъде заплатено обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 340.91 лева, което обаче и до настоящия момент не било  заплатено. Така общото задължение на ответното дружество за дължими и неплатени трудови възнаграждения и обезщетение по чл.224 от КТ за неползван платен годишен отпуск било в размер на 2190.91 лева. Счита, че поради неплащане на описаните по-горе трудови възнаграждения и обезщетения, ответникът е изпаднал в забава и й дължи обезщетение в размер на законната лихва, дължима от първо число на месеца, следващ месеца, за който е дължимо трудовото възнаграждение, съответно обезщетение, до завеждане на исковата молба на 09.09.2015год.

Моли да й бъдат заплатени горните суми както и разноски за  настоящото производство. Твърдението й е за привидност на уговорките относно длъжността на трудовото възнаграждение в допълнително споразумение към трудов договор от 01.01.2015г., с които се прикриват действителните такива. 

Ответникът „АСКЕНТ ШОП” ЕООД, гр. Стара Загора оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна. Счита, че не се дължат други суми, освен вече платените на ищцата. Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, както и да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

Видно от представения по делото трудов договор № 1183/24.06.2014 г., ищцата е започнала работа по трудово правоотношение по чл.70, ал.1 КТ с ответника на длъжността „инвентаризатор оператор” в Магазин „МОЛ Галерия”, гр.Стара Загора, с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 470 лв. С допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2015 г. трудовият договор на ищцата е бил сключен за неопределено време, като мястото й на работа е било променено в Магазин „Аскент 12”, гр.Стара Загора, променен е и размера на основното трудово възнаграждение като същия е станал – 500 лв., а длъжността е първоначалната - „инвентаризатор оператор”. Със заповед № 99/18.06.2015 г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение с ищцата, заемала до тогава длъжността „инвентаризатор оператор” е  прекратено на основание чл.325, т.1 КТ.  

Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, като разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително.  По делото не са наведени доводи и не са ангажирани доказателства за недобросъвестно изпълнение  на трудовата функция от ищцата, поради което съдът правилно е приел, че за работодателя е възникнало насрещно задължение да заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове. В конкретния случай спорен въпрос между страните е какъв е размерът на уговореното между тях трудовото възнаграждение.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на ищцата не е заплатено трудово възнаграждение, както следва: за месец май 2015 г. – 391,95 лв. нетен размер и за месец юни 2015 г. - 231,61 лева нетен размер. Изводът на вещото лице се основава на данни от трудовото досие на ищцата и ведомостите за работни заплати при ответника. Ищцата твърди обаче, че при сключване на допълнителното споразумение от 01.01.2015 г. страните са постигнали привидни уговорки досежно длъжността и трудовото възнаграждение, като са целели да прикрият действителните такива – ищцата да заема длъжността „управител” и да й се заплаща месечно трудово възнаграждение в размер на 1000 лв.  За доказване на тези твърдения по делото е представен доклад № 2402180/11.02.2015 г. на ОДБХ – Стара Загора, в който ищцата е вписана като управител на проверявания обект Супермаркет „Аскент” – кв.Железник, к-с Европа. От показанията на разпитаните по делото свидетелки Я.Г.Ж. и Л.В.В. е видно, че ищцата е изпълнявала длъжността „управител” на Магазин – обект 12, кв.Железник на ответното дружество, както и че освен получаваното по ведомост месечно възнаграждение в размер на 500 лв., ищцата е получавала още 500 лв. в плик.

С оглед посочените твърдения на ищцата за наличие на относителна симулация Старозагорският районен съд е посочил, че за да породи правните си последици прикритата уговорка относно размера на трудовото възнаграждение, е необходимо същата да отговаря на изискванията за нейната действителност съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗЗД, която предвижда, че ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Съгласно разпоредбата на чл.62 КТ трудовият договор, с предписаното в чл.66 КТ съдържание, елемент от което е и трудовото възнаграждение, се сключва в писмена форма. Посочената форма за действителност е изискуема съгласно чл.119 от КТ и по отношение изменението на трудовия договор по взаимно съгласие, каквото се твърди, че е налице в разглеждания случай. Дори и при едностранно изменение на трудовото правоотношение от работодателя, следва да е налице писмен акт и този извод се налага от разпоредбата на чл.66, ал.5 КТ, предвиждаща, че при всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението да предостави на работника или служителя необходимата писмена информация, съдържаща данни за извършените промени. В случая по делото не е представено писмено изявление на работодателя, обективиращо волята му за увеличение размера на трудовото възнаграждение на ищцата. Следователно не е спазена законоустановената форма за действителност на изменението, поради което и твърдяното от ищцата прикрито съглашение не би могло да произведе правно действие. С оглед на тези изводи първоинстанционният съд е отхвърлил в останалата част  до претендираните размери - 200 лева за месец април 2015 г., 1000 лева за месец май 2015 г. и 650 лева за месец юни 2015 г. исковете по чл.245, ал.1 КТ искове като неоснователни.

Настоящата инстанция споделя напълно тези доводи и съображения. Неоснователни са доводите, изложени от пълномощника на въззивницата, че болшинството от работодателите прикриват действителното заплащане на работниците с трудови договори или по - ниски такива или друга длъжност само с цел да спестят от задължителните здравноосигурителни вноски и осигурителните вноски, поради което съдът следва да защити интересите на работниците и служителите като бъде прието, че действителното споразумение, чиито параметри се установяват, ако би било сключено, щяло да бъде в същата тази форма, изискуема от закона – писмена, поради което да се приеме за установено твърдението на ищцата за размера на действително уговореното между страните споразумение и съответно за действителната заемана длъжност от същата.

Няма как да се приемат за установени размера на трудовото възнаграждение както и длъжността, заемана от ищцата без наличието на писмено съглашение между страните, каквато форма задължително се изисква от закона, а това е така, защото следва да има яснота в отношенията между двата правни субекта. Сочената във въззивната жалба практика е неотносима към конкретния спор, тъй като същите касая доста по-различни хипотези.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност на въззивната жалба и предвид изрично направеното своевременно искане от въззиваемият за присъждане на разноски и за настоящата инстанция, следва въззивницата да бъде осъдена да заплати на въззиваемия  направените разноски по делото и за настоящата инстанция, които са в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение.

             

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1253 от 21.12.2015г., постановено по гр.дело № 4553/2015г. по описа на Старозагорския районен съд.           

     

 ОСЪЖДА М.И.Р. *** Иван Асен ІІ 116,  ет.1, ап.1 да заплати на „АСКЕНТ ШОП” ЕООД, гр. Стара Загора, ул.Сава Силов 49, вх.А, ет.4, ап.38, ЕИК 123129247, представлявано от П.Б.П. сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

 

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                       

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: