Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 123  …………………15.04.2016 година…………….Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД…………Първи граждански състав

На шестнадесети март………………………………………...……...Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                                МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                      

                        

 

Секретар П.В.……………..………………………………………

Прокурор…………………………………………………..…………………………..

като разгледа докладваното от…………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1055…..по описа за 2016…………….година.

 

        Обжалвано е решение № 380 от 09.07.2015 г., постановено по гр.дело № 1039/2015 г. на Казанлъшкия съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от А.И.Ц. против “Гери- 99” ЕООД гр.Казанлък искове за заплащане на положен извънреден труд в размер общо на 2226.47 лв. за периода м.януари 2011 г.- м.12.2012 г. С решение № 27 от 15.01.2016 г. решението е допълнено.

 

        Въззивницата А.И.Ц., чрез пълномощника си адв.Д.Г., счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат уважени исковете й за заплащане на обезщетение за извънреден труд в размер на 2226.47 лв., както и да й бъдат присъдени разноските по делото за двете съдебни инстанции.

 

        Въззиваемият “Гери- 99” ЕООД гр.Казанлък, чрез пълномощника си адв.Ц.М., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК взема становище, че въззивната жалба е неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на разноските за настоящата инстанция.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.262, ал.1, т.2 и т.3 и чл.264 КТ, и чл.224, ал.1 КТ. Ищцата А.И.Ц. твърди в исковата си молба, че с ответника била в трудово правоотношение от 26.01.2011 г. до 28.03.2015 г. на длъжността „продавач- консултант”, с място на работа- хранителен магазин, находящ се в гр.Казанлък, бул. „Ал. Батенберг”, при осемчасов работен ден. Трудовото й правоотношение било прекратено със заповед № 12/27.03.2015 г. на основание чл.325, т.1 КТ. През времетраенето на трудовия договор работодателят я задължавал да полага труд и в извънработно време, както и през почивни дни и на официални празници, който не й бил заплащан. Твърди, че от м.декември 2012 г. до м.януари 2015 г. била в майчинство, като при освобождаване от заеманата длъжност ответникът не й заплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. и 2014 г., въпреки че същото било отразено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Неколкократно отправяла устна покана за изплащане на дължимите суми, но и до настоящия момент същите не й били платени. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от общо 3026.47 лв., представляваща неизплатен извънреден труд, положен от ищцата по време на трудовото правоотношение с „Гери 99” ЕООД, подробно конкретизиран по месеци, дни и размер за 2011 г. и 2012 г. общо в размер на 2226.47 лв., както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013 г. и 2014 г. в размер на по 20 дни, възлизащ на сумата от по 400 лв. за всяка една от годините, ведно със законната лихва върху всяка една главница, считано от завеждане на делото- 08.05.2015 г., до окончателното плащане. С уточняваща молба от 19.06.2015 г. ищцата сочи, че е полагала извънреден труд в размер на един час дневно за всеки ден, в който е била на работа /работен ден, почивен ден или национални празници/ от срока на трудовото правоотношение, като е работила на три смени, а именно: първа смяна от 6.00 часа до 15.00 часа; втора смяна от 15.00 часа до 00.00 часа и междинна смяна от 10.00 часа до 19.00 часа. Твърди, че от така посоченото работно време е видно, че реално е полагала труд по девет часа дневно, което не съответствало на записаното в трудовия договор- осемчасов работен ден, който един час се явявал извънреден труд по смисъла на КТ. Сочи, че за времето на трудовото правоотношение ответникът не бил изнесъл на видно място графици за работното време и почивките на работниците, поради което и нямало обособено време през деня за ползване на полагащата се почивка, каквато ищцата не била ползвала. На основание чл.214 ГПК в с.з. на 06.07.2015 г. е допуснато изменение на предявените искове за заплащане на извънреден труд в процесния период чрез увеличение размера на претенцията от 2226.47 лв. на 2804.54 лв.

 

        В отговора си по чл.131 ГПК ответникът “Гери- 99” ЕООД- Казанлък не оспорва обстоятелството, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответното дружество, както и че същото е било прекратено със заповед от 27.03.2015 г. Оспорва твърденията, че Ц. е полагала какъвто и да било и когато и да било извънреден труд. Счита претенциите за неконкретизирани, тъй като не било уточнено кога, в кои точно часове от деня- преди започване на работната смяна или след това, е бил полаган този извънреден труд, както и от колко до колко часа е продължавал. Прави възражение за погасяване по давност съгласно чл.358 КТ на част от претенциите на ищцата, а именно: за цялата 2011 г., както и в периода от м.януари до м.май 2012 г. включително и моли съда в тази част производството да бъде прекратено. Не спори, че не е заплатил обезщетение за неизползван от ищцата платен годишен отпуск за 2013 г. и 2014 г., като заявява, че това обезщетение ще бъде заплатено.

 

        По делото не е спорно, а е видно и от представените писмени доказателства- трудов договор № 2/26.01.2011 г. и заповед № 12/27.03.2015 г., че ищцата е работила по трудово правоотношение на длъжността „продавач- консултант” в ответното дружество за периода от 26.01.2011 г. до 27.03.2015 г. Трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.325, т.1 КТ- по взаимно съгласие на страните. Не е спорно също така обстоятелството, че след прекратяване на трудовото правоотношение ответното дружество не е изплатило на ищцата обезщетението по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск по 20 дни за 2013 г. и 2014 г.- в размер на по 400 лв. за всяка една от годините или общо 800 лв.

 

        Във връзка с претенцията за заплащане на положен извънреден труд са разпитани свидетели и е назначена съдебно- счетоводна експертиза.

 

        От  заключението на съдебно- счетоводната експертиза, неоспорено от страните по делото, се установява, че от ответникът не са били предоставени данни за полаган извънреден труд на негови работници и че такъв регистър не се води в ответното дружество.

 

        От показанията на свидетелката К.Т. се установява, че с ищцата са работили в магазин на ответното дружество няколко месеца, но не може да се спомни през коя година и кои точно месеци. Заявява още, че е освободена от работа през месец октомври 2014 г. Твърди, че с ищцата били назначени на осем часов работен ден, но реално работели по девет часа. Свид. Антоанета Ц.- майка на ищцата, твърди, че ищцата работила в магазин “Гергана” на ответното дружество на по- дълго работно време и на смени- първата от 6 до 15 часа, втората- от 15 до 24 часа, имало и междинна смяна- от 10 до 19 часа. По време на смяна нямали регламентирана почивка.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Между страните е съществувало трудово правоотношение за длъжността  “продавач- консултант”, което е било прекратено по взаимно съгласие. От преценката на събраните по делото доказателства не се установи през 2011 г. и 2012 г. ищцата да е полагала извънреден труд. Съгласно разпоредбата на чл.143 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

 

        Ответникът е направил възражение, че исковете за заплащане на положен извънреден труд за периода м.януари 2011 г.- 08.05.2012 г. са погасени по давност. Това възражение е основателно. Съгласно         чл.358 КТ исковете по трудови спорове се предявяват в следните срокове: 1. едномесечен- по споровете за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка” и в случаите по чл.357, ал.2 КТ; 2. двумесечен- по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение и 3. тригодишен- по всички останали трудови спорове. Съгласно ал.2, т.2 на същия текст, сроковете започват да текат от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. В настоящия случай исковата молба е предявена на 08.05.2015 г., следователно предявените искове за заплащане на извънреден труд за периода от м.януари 2011 г.- 08.05.2012 г. са погасени по давност и поради това следва да бъдат отхвърлени, както правилно е приел и районният съд. Неоснователно е позоваването на решение № 227 от 26.06.2014 г. по в.гр.дело № 1201/2014 г. на Окръжен съд Стара Загора, тъй като същото е неотносимо към настоящия спор. Предмет на това дело е била претенция за обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, във връзка с която съдът се е произнесъл по приложението на чл.176а КТ, регламентиращ погасяване правото на ползване на платен годишен отпуск.

 

        Претенциите за заплащане на извънреден труд за периода от 08.05.2012 г.  до м. декември 2012 г., а именно: в периода от 08.05.2012 г. до 31.05.2012 г.- за 17 работни дни, 6 почивни дни и един официален празник в общ размер на 102.32лв.; за м.юни 2012 г.- в общ размер на 128.13 лв.; за м юли 2012 г.- в общ размер на 126.13 лв.; за м.август 2012 г.- в общ размер на 120.28 лв.; за м. септември 2012 г.- в общ размер на 144.75 лв.; за м.октомври 2012 г. - в общ размер на 120.28 лв.; за м.ноември 2012 г.- в общ размер на 121.82 лв. и за м. декември 2012 г.- в общ размер на 50.56 лв., или общо за сумата 914.27 лв., са неоснователни. Работникът е този, който следва да докаже полагането на извънреден труд с помощта на всички доказателствени средства. В случая въззивницата не е била лишена от възможността да доказва полагането на извънреден труд както с гласни, така и с писмени доказателства, но не е провела успешно такова доказване, поради което предявените от нея искове следва да бъдат отхвърлени. Не съществува забрана за доказване на извънреден труд и със свидетелски показания, но в случая показанията на разпитаните свидетели са общи, неконкретизирани и въз основа на тях не може да бъде направен извод, че ищцата е полагала извънреден труд в посочения период по дни и часове, така както е описан в исковата молба и уточняващата молба от 19.06.2015 г. Дружеството- ответник не е водило регистър за положен извънреден труд от работниците и служителите си, но тази специалната книга за отчитането му не е форма за действителност или за доказване на извънредния труд. От това работодателят не може да черпи права, но също така, не може само на базата на липсата на отчетност, да се изведе и заключение, че ищцата е работила значително повече в сравнение с посоченото в трудовия й договор 8-часово работно време /ОПР 1095-2015-ІV г.о.; Р 1513-2009-V г.о.; р 1373-2008-ГК на ВКС/. Предвид изложеното съдът намира исковете за заплащате на положен извънреден труд за периода 08.05.2012 г. до м.декември 2012 г. вкл. за неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

 

        Предявените искове за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224, ал.1 КТ са уважени в претендирания размер. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

        Пред вид гореизложеното въззивният съд намира, че решението на районния съд в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените искове за заплащане на положен от ищцата извънреден труд през 2011 г. и 2012 г., е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемия следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                      Р   Е   Ш   И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 380 от 09.07.2015 г. и решение № 27 от 15.01.2016 г., постановени по гр.дело № 1039/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в обжалваната му част.

 

        ОСЪЖДА А.И.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на „Гери- 99” ЕООД, ЕИК 123663411, със седалище и адрес на управление: гр.Казанлък, ул. „Княз Мирски” № 5,  направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 300 лв. /триста лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: