Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  139                                                         22.04.2016 г.                                 гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                         І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети март                                               две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

                   РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                      МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1059 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.И.А. против решение № 1272 от 28.12.2015 г., постановено по гр.дело № 3513/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля предявения от Областна дирекция на МВР – Стара Загора, представлявана от И.Х.Ч., против Н.А.П. иск с правно осн. чл. 422 от ГПК, вр.чл. 55, ал.1, пр.І от ЗЗД, за признаване за установено, че Н.А.П. *** сумата от 607.60 лв., представляваща получено без основание обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2015г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1760/03.06.2015г. по ч.гр.д. № 2762/2015г. по описа на СтРС, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и неправилно. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново такова, с което да признае за установено вземането им в размер на 607.60 лв., както и законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД върху главницата от датата на депозиране в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.06.2015 г. до изплащане на вземането, както и да присъди съдебните разноски и юрисконсултско възнаграждение.

 

Въззиваемата Н.А.П., чрез адв. Н.К. взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано и не са налице сочените в жалбата нарушения – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения и моли съдът да остави без уважение жалбата на ОД на МВР – Стара Загора и в сила обжалваното решение на първоинстанционния съд, както и да й присъди разноските за въззивното производство.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е по предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

 

Ищецът  Областна дирекция на МВР Стара Загора /ОД на МВР/, чрез пълномощника си юриск. Митева, твърди в исковата си молба, че на основание депозирано от него Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред Районен съд - Стара Загора било образувано ч.гр.д.№2762/2015 год. и издадена Заповед № 1760/03.06.2015 год. за изпълнение на парично задължение. По издадената заповед постъпило възражение от ответницата Н.А.П.. Със заповед  от 20.05.2014 год. на Директора на ОДМВР - Стара Загора било прекратено трудовото правоотношение на Н.А.П. - оператор, стая с контролни съоръжения СОД в група "Охрана" на сектор "СОД", отдел "ОП" при ОДМВР - Стара Загора, поради съкращаване на щата. В нея изрично било вписано да бъдат изплатени на г-жа П. дължимите обезщетения съгласно КТ и КТД/Колективния трудов договор/ в МВР. Съгласно чл.222, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата, работникът имал право на обезщетение от работодателя. Обезщетението било в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Съгласно чл.25, т.2 от КТД рег.№ 1-34261/31.03.2014 г., сключен между МВР и синдикати, за служители с трудов стаж в МВР над 20 години – обезщетението било в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 3 месеца. Н.А.П. имала 24 години трудов стаж в системата на МВР и в този смисъл имала право на обезщетение за времето на оставане без работа за 3 /три/ месеца, вместо за 1 /един/, както било предвидено в общата разпоредба на КТ. На основание чл.222, ал.1 от КТ и чл.25, т.2 от КТД били депозирани заявления до директора на ОДМВР - Стара Загора, от страна на ответника за изплащане на обезщетение, поради оставане без работа. На ответника било изплатено обезщетение за времето на оставане без работа в размер на брутното трудово възнаграждение за 4 месеца, при нормативно полагащо се обезщетение за времето на оставане без работа, но за не повече от 3 месеца. Посоченото било получено без правно основание и съгласно чл.55 от ЗЗД, при начална липса на основание, поради което подлежало на връщане. Сочи, че ответницата съзнателно подвела работодателя, като подала заявления за обезщетение в размер на четири брутни трудови възнаграждения, а не съгласно нормативно полагащото се при трудов стаж в системата на МВР от 20 до 25 години - обезщетение за периода на оставане без работа, но за не повече от 3 месеца. При  съкращаването на щата в ОДМВР- Стара Загора, към един и същи момент още шест служителки били депозирали заявления за изплащане на обезщетение за периода на оставане без работа по един и същи начин и в приблизително едно и също време, с разлика от няколко дни. Сочената идентичност, според ищеца, говорила за съгласувани действия между бившите служителки. В седем от случаите Венета Колева - касиер в ОДМВР - Стара Загора допуснала грешка, като е начислила неследваща се сума за обезщетение. Грешката била установена при проверка, инициирана вследствие на обаждане от системен администратор от изчислителния център в МВР - София, обслужващата системата С-7 АИС - ТРЗ за наличие на техническа грешка. Тъй като в същият ден било нареждането на работните заплати за служителите на ОДМВР - Стара Загора не било възможно да се спрат платежните нареждания. Веднага след констатирането на грешката, служителката В.К. провела телефонни разговори и със седемте бивши служителки, една от които е ответницата Н.П., на които било изплатено обезщетение в по-голям размер от следващия се, като ги е информирала за допуснатата грешка. Както тогава, така и впоследствие били водени разговори с покана за доброволно връщане на сумите, но до настоящия момент сумата не била възстановена от страна на ответницата П.. Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ОДМВР- Стара Загора, че ответницата по настоящото дело дължи на ищеца сумата в размер на 607.60 лв.,  представляваща получено без правно основание обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ, във вр. чл. 25, т.2 от КТД, която сума е в размер на едно брутно трудово възнаграждение, с което ответницата Н.П. неоснователно се е обогатила. Претендира за законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението  за заповед за изпълнение – 02.06.2015г. до изпълнение на вземането. Ответникът Н.А.П., чрез пълномощника си адв. К.-***, оспорва иска по основание. Оспорва твърдението, че съзнателно  заблудила, заедно с останалите си колеги и при съгласувани действия, касиера на учреждението. Твърди, че всички съкратени служители били подали заявление за изплащане на обезщетенията по идентичен начин, което било доказателство, че били получили такава информация от длъжностни лица на ОД на МВР. Не оспорва, че получила четири брутни заплати с приспаднат ДДФЛ, всяка от тях по 607.60 лв. Сочи, че съгласно чл.271 от КТ работниците и служителите, които  получили добросъвестно суми за трудово възнаграждение и обезщетения не били длъжни да ги връщат. Моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.

 

Видно от приложеното ч.гр.дело № 2762/2015 г. по описа на СтРС, на основание чл. 411, ал.3 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 1760 от 03.06.2015г., с която е разпоредил ответницата по настоящото дело Н.А.П. да заплати на ищеца Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 607.60 лв., представляваща получено без основание обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2015г. до окончателното й изплащане. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника Н.А.П.. На осн. чл. 415, ал.1 от ГПК заявителят – ищец по настоящото дело в законоопределения едномесечен срок е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК за вземането си. 

               

 По делото не се спори, че между страните е бил сключен трудов договор, прекратен на осн. чл. 328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращаване на щата, със Заповед № 1226/20.05.2014г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора, считано от 23.05.2014г. В същата заповед е разпоредено на Н.П. да се изплатят дължимите обезщетения съгласно Кодекса на труда и Колективния трудов договор в МВР. Съгласно чл. 25, т.2 на КТД, на служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени поради съкращение в щата, се изплаща обезщетение само за трудовия стаж в МВР при условията на чл. 222, ал.1 от КТ, за трудов стаж над 20- години – в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което са останали без работа, но за не повече от три месеца. Не се спори, че ответницата, към момента на прекратяване на трудовото си правоотношение с ищеца, е имала прослужено време в системата на МВР повече от 24 години и е членувала в Националния синдикат на гражданската администрация в МВР, страна по КТД.  Със заявления от 01.07.2014г., 04.08.2014г., 01.09.2014г. и 03.10.2014 г., ответницата е поискала от ищеца изплащане на обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ, /с първото заявление/ и изплащане на дължимите й обезщетения по КТД /със следващите три заявления/. Обезщетенията са изцяло платени на ответницата. По този факт няма спор.

 

За изясняване на фактическата обстановка по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. В.Д.К. и Ж.Ж.Д. се установява, че при съкращаване в щата на служителите в отдел СОД при ОД на МВР Стара Загора през 2014г., след подаване на заявления от тяхна страна и конкретно от страна на ответницата П., били изплатени четири поредни обезщетения, всяко в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец. В деня на нареждане на превода на четвъртото по ред обезщетение на ответницата П., изпълняващите длъжността „технически изпълнител по плащанията на труда” при ОД на МВР Стара Загора - двете свидетелки констатирали, че не се дължи четвърто обезщетение. Свидетелите били уведомени и по телефона от София, че не се дължи четвърто обезщетение. Вследствие констатираната грешка в изчислението, ответницата П. била уведомена по телефона за извършеното й в повече плащане, в размер на едно брутно трудово възнаграждение, като била помолена да възстанови получената сума. Първоначално ответницата се съгласила да върне сумата, но после след разговор с другите колеги отказала. Двете свидетелки твърдят, че след съкращаването, многократно провеждали разговори със служители на които, противно на поддържаната от тях теза, че им се полагат четири поредни обезщетения,  им било обяснено, че им се полагат по три заплати. 

 

Свидетелите М.Ж.И. и М.И.П. твърдят, че след съкращаването им, са депозирали заявления пред бившия вече работодател, за заплащане на обезщетения – първата -по КТ, а следващите по КТД – 3 заплати. Установява се, че още при връчването на заповедите за прекратяване на трудовото правоотношение на служителите им било разяснено – от отговарящият „Човешки ресурси” – Иван И., че полагащите им се обезщетения са по КТ и по КТД, според стажа, който имат. След извършеното нареждане за изплащане на четвъртото по ред обезщетение, св.П. била  уведомена по телефона от касиерката /св. В.К./, че е станала грешка и била начислена една заплата повече. Свидетелката посочва, че при обаждането си, касиерката била разтревожена и обяснила, че е станала грешка и начислила една заплата повече.

 

Съдът кредитира с доверие показанията на всички свидетели, тъй като са последователни и непротиворечиви по между си.

 

 Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. 55 ал.1 от ЗЗД. С установителния иск се цели признаване съществуване на вземане, което подлежи на връщане от страна на ответницата, като получено без основание. Искът е допустим, тъй като е депозиран по повод постъпило в срок възражение срещу издадена по чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение.

 

Не се спори между страните, че са били в трудови правоотношения, които са прекратени, поради съкращаване в щата на заеманата от ответницата по делото длъжност. С прекратяване на трудовия договор работодателят е разпоредил на ответницата по делото се изплати обезщетение по КТ и по КТД.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал.1 от КТ, при уволнение поради съкращаване в щата, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от един месец. В чл. 25 , т.2 от КТД е предвидено обезщетение при трудов стаж над 20 години в размер на брутно трудово възнаграждение за времето на оставане без работа, но за не повече от три месеца. Т.е., при прекратяването на трудовия договор с ответницата, на соченото основание, дължимото обезщетение е било в размер на брутното й трудово възнаграждение за не повече от три месеца. Безспорно е, че ищецът е заплатил на Н.П. обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за четири месеца, с едно повече от дължимото. Спорното по делото е обстоятелството, дали полученото в повече от ответницата едно брутно трудово възнаграждение, е при условията на добросъвестност, съгл. чл. 271, ал.1 от КТ.

 

Съдът изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК. Съгласно ППВС № 1/28.05.1979 г. за някои въпроси на неоснователното обогатяване – не се дължи връщане на даденото при начална липса на основание само когато законът не допуска да се искат обратно даденото, както това е предвидено в разпоредбата на чл. 271 ал.1 от КТ. Съгласно тази разпоредба, работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудови възнаграждения и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. В този смисъл е константната практика на ВКС, съобразно която добросъвестността по посочената разпоредба е основание за освобождаване от задължението за връщане на неправилно получени суми не само в случая, когато се отнася за неправилна преценка относно положения труд, но и в случая, когато се отнася до приложения нормативен акт. В този смисъл е и решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК 791/ 17.01.2011 г. по гр.д. № 271/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС. Съгласно посоченото решение, при преценката дали работникът или служителят следва да върне сумите, определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му за връщане на сумите достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. В настоящото производство се установи, че към момента на изчисляване на обезщетението в неправилния размер и към момента на превеждане на сумата, Н.П. не е знаела за липсата на правно основание за получаване на обезщетението в този размер. В самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ответницата е посочено, че следва да й се заплатят кумулативно обезщетения по КТ и по КТД. Именно с такова съзнание ответницата е депозирала пред работодателя си четири поредни заявления, и съответно е получила четири преведени по банков път суми, представляващи обезщетение. От показанията на свидетелите, изпълняващи длъжността „технически изпълнител по плащанията на труда” при ОД на МВР Стара Загора се установява, че за осъщественото в повече плащане- четвърто обезщетение, са узнали в деня на извършения превод, след като били уведомени от София, че се дължат три, а не четири обезщетения. Т.е. при начисляването на четири обезщетения за ответницата, работодателят на последната, чрез своите изпълнители, е осъществявал задължението си по заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно – изплащане на обезщетения по КТ и по КТД. Обстоятелството, че ответницата е узнала по телефона, след нареждане на превода от страна на работодателя, но преди постъпване по банковата й сметка, че четвъртото обезщетение й е погрешно начислено не може да се вмени в нейна недобросъвестност. Липсват каквито и да било доказателства представени от ищеца, опровергаващи твърденията на ответницата или установяващи собствените му твърдения, че сумите са получени от Н.П. недобросъвестно.

 

С оглед изложеното съдът счита, че ищцовата претенция за връщане на сума получена без основание след прекратяване на трудовия договор е неоснователна. Ето защо, предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

 

Неоснователно е оплакването в жалбата, че разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ не се отнасяла до обезщетения, дължими по КТД, а само за такива по КТ. Разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ е приложима за всички дължими суми и обезщетения по КТ и по КТД, тъй като КТД е също правен институт, предвиден в КТ и касае трудови правоотношения, предвидени в КТ.

 

            Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

 

            С оглед на изхода на делото пред въззивната инстанция, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по делото разноски в размер на 300 лв.за адвокатски хонорар.

 

           

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1272 от 28.12.2015 г., постановено по гр.дело № 3513/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара Загора, ЕИК 129009952, с адрес гр. Стара Загора, ул. Граф Игнатиев № 16 да заплати на  Н.А.П. ***, сумата от 300/триста/ лв., представляваща направени разноски пред настоящата инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

           ЧЛЕНОВЕ: