Р Е Ш Е Н И Е

 

140                                    22.04.2016 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети и трети март                       две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                       

     РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                      МАРИАНА  МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1082 по описа за 2016 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на М.П.  О. чрез адв. С.Б. против решение № 567 от 19.11.2015 г., постановено по гр.дело № 2180/2011 г. по описа на Казанлъшкия районен съд – втора съдебна фаза, с което се изнася на публична продан на основание чл.348 от ГПК следния недвижим имот: апартамент №13, бл.4, в жилищен блок-конфекция „Ракита”, вх.А, ет.5, в гр.Казанлък, с пазарна цена  46198 лв. при 2/4 идеални части за П.А.Г.; 1/4 идеални части за М.П.О.; 1/4 идеални части за Р.А.С.; отхвърля се претенцията по сметки на М.П.О. срещу П.А.Г. за сумата 10000 лв., явяваща се половината от стойността на извършени необходими разноски и подобрения за закърпване и измазване на мазилка на стените на помещенията в имота, смяна на дървена дограма на една врата и един прозорец в южната стая, поставяне на теракота, фаянс и смяна на санитарни части в баня, закупуване и монтиране на метална външна врата, в делбения апартамент в периода 05.01.2004г.- 05.01.2014г. като неоснователна и недоказана; осъжда се М.П.О. да заплати на П.А.Г. обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на 2/4 ид.част от съсобствения имот, за времето от 04.10.2011 г. до 09.07.2014 г. в размер на 1517.38 лв. ведно със законната лихва, считано от 09.07.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.344, ал.2 от ГПК сумата 45.75лв. месечно за ползването на 2/4 ид.част от недвижимия имот за периода от постановяване на настоящото решение до окончателното извършване на делбата. Осъжда се Р.А.С. да заплати  на П.А.Г. съдебни разноски в размер на 48 лв. за експертиза съобразно дела и 542 лв. за особен представител. Осъжда сe Р.А.С. да заплати на М.П.О. съдебни разноски в размер на 48 лв. за експертиза съобразно дела. Осъждат се П.А.Г. да заплати по сметка на Районен съд-Казанлък 923.96 лв. държавна такса, М.П.О. - 461.98 лв.държавна такса и Р.А.С. - 461.98 лв. държавна такса.

 

Въззивницата счита, че постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт е частично недопустим, алтернативно-частично неправилен, необоснован, несправедлив и незаконосъобразен, а в частта, с която ответницата М.О. е осъдена да заплати на ищцата П.Г. обезщетение за лишаване от право на ползване на 2/4 ид.ч. от процесния апартамент по чл.31, ал.2 от ЗС е недопустимо, тъй като ищцата никога не е искала да ползва тази своя част от апартамента. Недопустимо е и в частта, с която М.О. е осъдена да заплаща на П.Г. на основание чл.344, ал.2 от ГПК, по непредявен иск сума месечно за ползване на 2/4 ид.ч. от процесния апартамент. Моли съдът да обезсили като недопустимо решението на КРС в обжалваните частти, алтернативно моли да се постанови друго решение, с което да се отхвърли изцяло предявения от ищцата иск за присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване върху 2/4 ид.части от процесния апартамент, като уважи претенцията на ответницата О. за присъждане на стойността на извършените в процесния апартамент подобрения, установени и доказани с приетото от първоинстанционния съд заключение на СТЕ. Моли да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемата П.А.Г. чрез адв. К.Г., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че  решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно, както и справедливо с оглед събраните по делото доказателства. Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба и в сила решението на първоинстанционния съд, както и да й присъди разноските по делото пред въззивната инстанция.

По делото е постъпила въззивна жалба от М.П.  О. чрез адв. С.Б. против решение № 652 от 23.12.2015 г., постановено по делото, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 567  от 19.11.2015 г. Въззивникът счита, че това решение е правно и процесуално недопустимо, алтернативно неправилно, необосновано, несправедливо и незаконосъобразно, защото с него реално е променен основния диспозитив на вече частично обжалваното решение на КРС, при нарушение на забраната в чл.246 от ГПК. Моли съдът да обезсили решение № 652 от 23.12.2015 г. постановено по гр.д. № 2180/2011 г. по описа на КРС, алтернативно да го отмени.

 

Въззиваемата страна П.А.Г. чрез адв. К.Г. моли въззивната жалба против решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 567 от  19.11.2015 г., постановено по гр.дело № 2180/2011 г. по описа на Казанлъшкия районен съд – втора съдебна фаза, да се остави без уважение.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

               Искът е за делба на съсобствен недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС вр. с чл.341 и сл. от ГПК като производството е във фаза след допускане на делбата.

 

            С влязло в сила решение №558/01.11.2012 г., постановено по делото е допуснат до съдебна делба следния съсобствен недвижим имот: апартамент №13, бл.4, в жилищен блок-конфекция „Ракита”, вх.А, ет.5, в гр.Казанлък, построен върху държавна земя, състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, ведно с прилежащите избено помещение №3 и таванско помещение №12, ведно с 1/244 ид.части от правото на строеж и 1/72 ид.ч. от общите части на сградата, при съседи: на апартамента- отгоре И.Р., от долу-К.К., при дялове: 2/4 идеални части за П.А.Г.; 1/4 идеални части за М.П.О. и 1/4 идеални части за Р.А.С..  

 

               В първото с.з. след допускане на делбата са приети за разглеждане претенция от ищеца П.А.Г. против ответниците М.П.О. и Р.А.С. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на 2/4 ид.части, по 50 лв. месечно от всеки ответник, считано от 04.10.2011г. до прекратяване на съсобствеността и претенция от М.П.О. против П.А.Г. за заплащане на сумата от 10000 лв., явяваща се половината от стойността на извършени в имота необходими разноски и подобрения в периода 05.01.2004г.- 05.01.2014г.: закърпване и измазване на мазилка на стените на помещенията в имота, на стойност 3000лв.; смяна на дървена дограма на една врата и един прозорец в южната стая- 2000лв.; поставяне на теракота, фаянс и смяна на санитарни части в баня- 4000лв.; закупуване и монтиране на метална външна врата- 1000 лв.

Предявено е от ищцата и искане за постановяване на привременна мярка по смисъла на чл.344, ал.2 от ГПК.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е  представила основно и допълнително заключение. Съдът възприема заключенията на експертизата, тъй като са мотивирани и компетентни. Съгласно заключението пазарната стойност на процесния апартамент е 46198 лв. , от които за 1/2 ид.част - 23099 лв. и. за 1/4 ид.част - 11549.50 лв., а месечната пазарна наемна цена на имота е 183 лв. Стойността на претендираните необходими и полезни разноски в имота за периода 05.01.2004г. – 05.01.2014г.  е 6562 лв. с ДДС, а стойността на 1/2 част от тях – 3281 лв. с ДДС.

         От показанията на св.И.Д. и св.П.С., разпитани в първата фаза на производството се установява, че след като се нанесли в апартамента през 2004 г. ответниците извършили ремонтни дейности -пребоядисали рамките на прозорците, сменили плочките и тоалетната чиния в банята, шпакловали и боядисали стените на стаите. Свидетелите установяват, че след смъртта на родителите на П. в имота живеели Р., М. и децата им – П. и С.. Свидетелите установяват също , че ответниците направили основен ремонт, когато се нанесли да живеят в апартамента - нова кухня, ново обзавеждане, нови мебели, преустройства правили.  Р. живял в апартамента до 2007г.,  а след това в апартамента живеел св.Пламен С. – син на ответниците. Майсторите били наемани от ответниците. Ремонтирано  било всичко - баня, тоалетна, дограми, пребоядисали се рамките на прозорците, външни щори били поставени. Ремонтирана била тоалетната, като се сменили плочките, тоалетната чиния. Ламинат сложили навсякъде, правени били шпакловки, боядисване навсякъде. Нямало остъкления по терасите, само били пребоядисани. Ответниците плащали ремонта.

         В същия смисъл са показанията и на свидетелите С.А. и М.А. – братя на ищцата П.Г.. Свидетелят С.А. установява също, че дограмата в апартамента била подменена с нова, прозорците на апартамента били изпочупени при влизането на ответниците и те сменили дограмата.

Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите са непротиворечиви по между си, логически последователни са и почиват на преки впечатления на свидетелите.

С решение от 01.08.2007 г., постановено по гр.д.№41/2007 г. по описа на РС-Казанлък, сключения граждански брак между М.П.С. и Р.А.С. е прекратен, като ползването на семейното жилище в гр.Казанлък, кв.”Васил Левски” бл.4, вх.А, ет.5, ап.13 е предоставено на ответницата.

        

В частта, с която делбения имот е изнесен на публична продан, решението на районния съд не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила. Предмет на въззивното обжалване са претенциите по сметки на страните.

 

          Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си - чл.30, ал.3 от ЗС. Претенцията на ответницата О. е за заплащане на половината от стойността на направени подобрения и необходими разноски в делбения имот. Необходимите разноски са свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено, а чрез извършването им се предотвратява разрушаването или погиването на имота. От гласните доказателства се установи, че след влизане в апартамента през 2004г., ответниците са извършили ремонт  на процесния апартамент - боядисали са рамките на прозорците, сменили са плочките и тоалетната чиния в банята, шпакловали и боядисали са стените на стаите в процесния апартамент, който е бил тяхно семейно жилище. Състоянието на апартамента, съгласно показанията на св. С.А. е било с изпочупени прозорци и дограми при нанесянето през 2004 г. на ответниците. Въззивната инстация намира, че посочените  ремонтните дейности, извършени  от ответниците са били необходими за запазването и поддържането на недвижимия имот. Извършените ремонтни работи - боядисване рамките на прозорците, смяна на плочките и тоалетната чиния в банята, шпакловка и боядисване на стените на стаите, съдът намира, че представляват необходими разноски за поддържането и запазване на жилището в състояние, годно за живеене. От заключението на вещото лице, е видно, че ремонтните дейности, констатирани от вещото лице при извършения оглед на делбения имот са гипсова шпакловка на тавани и стени, боядисване на тавани и стени с латекс, поставяне на паркет, теракота, изработка и монтаж на метална врата на жилището, блажна боя по стоманени повърхности, окачени тавани, тоалетна чиния и казанче, батерия на мивка, тоалетна мивка, смяна на тръби, поставяне на дограма, монтиране на дървена дограма, блажна боя върху дървени повърхности, прозорци и врати.  Вещото лице е приело, че размерът на необходимите и полезни разноски за запазване на процесния апартамент за периода  05.01.2004г. – 05.01.2014г. е 6562 лв. с ДДС, или за ½ ид. част – 3281 лв.

 

При така установеното, въззивната инстация намира, предявения иск на М.О. с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС за основателен и доказан в размера, установен в заклюючението на вещото лице – 3281 лв. В този размер ищцата П.Г. следва да поеме разноските, необходими за запазване и поддържане на имота за процесния период. 

         

         Правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС се възниква само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ, съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме представената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ, заедно с него, защото в този случай, няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва съсобствения имот. Не е спорно по делото, че след прекратяването на брака между ответниците, от 2007 г. делбеният имот се ползва от М.О. и П.С. - син на ответниците. С представената по делото нотариална покана рег. №3879, том I, №3 по описа на нотариус Р.Буркова, с рег. № 097 на НК, връчена на 19.09.2011 г., е направено писмено искане от ищцата срещу ответниците за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот. Ищцата е предявила претенция за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС -по 50 лв. месечно от всеки от ответниците, за времето от датата на подаване на исковата молба- 04.10.2011 г.  Не се установи ответникът С. да е ползвал имота през този период, поради което претенцията срещу него за заплащане на обезщетение за ползване следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Обезщетение за лишаване от ползването на частта на ищцата е дължимо за периода 04.10.2011 г., /както е поискано/ до 09.07.2014 г. -датата на предявяване на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС в делбеното производство по реда на чл.346 от ГПК Претенцията на ищцата срещу ответницата времето от 04.10.2011 г. до 09.07.2014 г. е в размер на 1658.33 лв. Размерът на обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС, следва да бъде определен от съда по пазарната наемна цена на имота, която съгласно заключението на вещото лице е 183 лв. месечно за имота, или  45.75 лв. за 1/4 ид.ч. или 91.50 лв. за 2/4 ид.част. За времето от 04.10.2011 г. до 09.07.2014 г. ответницата дължи на ищцата обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която е лишена като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, определена от съда с оглед на чл.162 от ГПК и заключението на експертизата, при съобразяване обема, за който ответницата надхвърля своите 1/4 ид.част в съсобствеността в размер на 1517.38 лв., а в останалата част до претендираните 1658.33 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК, с решението по допускане на делбата или по-късно, в случай че не всички съделители използват делбения имот съобразно правата си, съдът постановява кои от съделителите от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или пък какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването. В случая, от представените пред настоящата инстация нотариална покана, връчена на ищцата Г. на 05.02.2016г., се установява, че същата е поканена да получи своята част от владението на процесния недвижим имот на 17.02.2016г. в кантората на нотариус П.П..  Видно от съставения протокол от 17.02.2016г. от нотариуса,  П. Генева не се е явила да получи полагащата й се част от владението на съсобствения имот от М.О.. Предвид така установеното пред настоящата инстанция нежелание от страната на ищцата да ползва процесния недвижим имот, предвид отправената й покана за това от ответницата О., съдът намира, че тази претенция на ищцата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.              

 

Съгласно чл.355 от ГПК, направените от съделителите разноски в производството по съдебна делба се заплащат съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство  разноските се определят съобразно общите правила на чл.78 от ГПК.

 

Претендираните от ищцата разноски са в общ размер 1530 лв. в т.ч. 1200 лв. адвокатско възнаграждение. Не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Направените по делото разноски, съгласно списъка по чл.80 ГПК, са в размер на 330 лв. за възнаграждения за вещи лица, държавни такси и др.

Претендираните от ответницата О. разноски са в общ размер на 1357.50 лв., от които 1000 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено съгласно договор за правна помощ от 26.06.2012г., като е посочено, че е за претенцията по сметки.

 

         Разноските за възнаграждение на вещото лице, направени от страните общо в размер на 610 лв., следва да се разпределят между тях, съобразно стойността на дяловете им. В този смисъл П.Г. следва да заплати разноски за експертизи в размер на 305 лв. , М.О. – 152.50 лв. и Р.С. – 152.50 лв. При това положение, П.Г. следва да заплати на М.О. сумата 17.50 лв. разноски за експертизи, а Р.С. да и заплати – 152.50 лв.  

 

         За делбеното производство на основание чл.8 от Тарифата за ДТ, които са събират от съдилищата по ГПК, страните дължат държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела им както следва: ищцата П.А.Г.- 923.96 лв., ответницата М.П.О.- 461.98 лв. и ответникът Р.А.С.- 461.98 лв.

 

Ищцата следва да заплати по сметка на ОС –Стара Загора сумата от 5.64 лв. държавна такса върху отхвърлената част на иска по чл.31, ал.2 от ЗС и държавна такса върху уважената част на иска по чл.30, ал.3 от ЗС– 131.24 лв., също по сметка на ОС Стара Загора.

Ответницата М.О. следва да заплати по сметка на ОС-Стара Загора -  държавна такса върху за отхвърления иск по чл.30, ал.3 от ЗС в размер на 268.76 лв. и държавна такса за уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС в размер на 60.70 лв.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е частично основателна. Решението на районния съд, в частта му, с която е отхвърлена претенцията по сметки на М.О. против П.Г. за стойността на извършените необходими и полезни разноски,  следва да бъде отменено до размера на 3281 лв. , като искът по чл.30, ал.3 от ЗС на ответницата О. следва да бъде уважен до размера на 3281 лв. Следва да бъде отменено обжалваното решение и в частта относно присъдената сума от 45.75 лв. месечно за ползване на 2/4 ид. част от делбения имот за периода от постановяне на решението до окончателното извършване на делбата, с основание чл.344, ал.2 ГПК. Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта относно определените от районния съд като дължими между страните разноски за експертизи. 

Предвид частичната отмяна на обжалваното решение, следва да бъде отменено като незаконосъобразно и постановеното решение от 23.12.2015г. за поправка очевидна фактическа грешка.

На ищцата П.Г. следва да се присъдят разноски за адв. възнаграждение и такси за първоинстанционното и въззивно производство в размер на 215 лв., съразмерно на уважената част от претенцията по сметки, които следва да се понесат ответницата М.О.. На ответницата М.О. се дължат разноски в размер на 491.50 лв., които следва да се заплатят от ищцата П. Г., съразмерно на уважената част от претенцията по сметки.   

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 567 от 19.11.2015 г., постановено по гр.дело № 2180/2011 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлена претенцията по сметки на М.О. против П.Г. за стойността на извършените необходими и полезни разноски на делбения имот до размера на 3281 лв., както и в частта му, с която е осъдена М.О. да заплати на П.Г. на основание чл.344, ал.2 от ГПК сумата от 45.75 лв. месечно за ползването на 2/4 ид. части от делбения имот за периода от постановяне на решението до окончателното извършване на делбата, както и присъдените разноски на страните за експертизи,   вместо което ПОСТАНОВИ:

 

  ОСЪЖДА П.А.Г.,  ЕГН ********** *** да заплати на М.П.О.,  ЕГН ********** *** сумата 3281 /три хиляди двеста осемдесет и един/ лв., представляваща половината от стойността на извършени необходими и полезни разноски за запазване на делбения имот:  закърпване и измазване на мазилка на стените на помещенията в имота, смяна на дървена дограма на една врата и един прозорец в южната стая, поставяне на теракота, фаянс и смяна на санитарни части в баня, закупуване и монтиране на метална външна врата, в делбения апартамент №13, бл.4, в жилищен блок-конфекция „Ракита”, вх.А, ет.5, в гр.Казанлък в периода 05.01.2004г.- 05.01.2014г        .

 

ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.А.Г. с п.а. против М.П.О. с п.а., с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК за заплащане  на сумата от 45.75 лв. месечно за ползването на 2/4 ид. части от делбения имот за периода от постановяне на решението до окончателното извършване на делбата.

 

ОСЪЖДА М.П.О. с п.а. да заплати на П.А.Г. с п.а. сумата от 215 /двеста и петнадесет/ лв., представляващи направените разноски за първата и въззивната инстанции, съразмерно на уважената част от претенцията по сметки.

 

ОСЪЖДА П.А.Г. с п.а. да заплати на М.П.О. с п.а. сумата от 491.50 лв. /четистотин деветдесет и един лв. и 50 ст./ , представляващи направените разноски за първата и въззивната инстации, съразмерно на уважената част от претенцията по сметки, както и сумата от 17.50 лв. /седемнадесет лв. и 50ст./ - разноски за експертизи.

 

ОСЪЖДА Р.А.С., ЕГН ********** *** да заплати  на М.П.О.,  ЕГН ********** *** съдебни разноски за експертизи в размер на 152.50 /сто петдесет и два лв. и 50 ст./,съобразно дела си.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 567 от 19.11.2015 г., постановено по гр.дело № 2180/2011 г. по описа на Казанлъшкия районен съд в останалата обжалвана част.

 

ОТМЕНЯ решение № 652 от 23.12.2015г., постановено по гр.д.№ 2180/2011г. по описа на Казанлъшкия районен съд за поправка на ОФГ, като вместо него ПОСТАНОВИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 567 от 19.11.2015г., постановено по делото, в частта относно определената държавна такса – 923.96 лв. за П.А.Г., и по 461.98 лв. за М.П.О. и Р.А.С., както и в часта с която Р.А.С. е осъден да заплати на П.А.Г. сумата от 542 лв. за особен представител.

 

ОСЪЖДА М.П.О. с п.а. да заплати по сметката на ОС – Стара Загора държавна такса върху отхвърлената претенция по чл.30, ал.3 от ЗС в размер на 268.76  лв. /двеста шестдесет и осем лв. и 76 ст./ , както и държавна такса върху уважения иск по чл.31, ал.2 от ЗС - 60.70 лв./шестдесет лв. и 70 ст./  

 

ОСЪЖДА П.А.Г. с п.а. да заплати по сметката на ОС – Стара Загора държавна такса върху уважената претенция по чл.30, ал.3 от ЗС в размер на 131.24 лв. /сто тридесет и един лв. и 24 ст./, както и държавна такса върху отхвърления иск по чл.31, ал.2 от ЗС – 5.64 лв./пет лв. и 64 ст./ 

 

ОПРЕДЕЛЯ  възнаграждение за назначения особен представител на ответника Р.С. – адв. В.С. за въззивната инстация в размер на 542 лв.

 

ОСЪЖДА П.А.Г. с п.а. да внесе по сметката на ОС -Стара Загора сумата от 542 лв.  за възнаграждение на назначения по делото особен представител -адв. В. С..

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: