Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 138                                 22.04.2016 година                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 23 март                                                                                       2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1084 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

 Производството е образувано по въззивна жалба на Община Казанлък, представлявана от Г.С.– кмет на Община Казанлък, против решение № 654 от 23.12.2015г., постановено по гр.дело № 1378/2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд.               

  Въззивникът намира решението на КРС за неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че имотът е придобит по давност от ищците, тъй като същият не е общинска собственост, съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и спрямо него не е налице законова пречка за придобиването му по давност. При произнасяне на решението си съдът не взел под внимание официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, именно: Акт за общинска собственост  № 2979/27.04.2015 г., съставен съгласно чл.45 от ППЗСПЗЗ и протоколно решение на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и заповед за одобряването му. По смисъла на цитираните разпоредби, намира, че имотът не може да бъде придобит по давност.     Моли съдът да отмени изцяло, като неправилно, решението на КРС и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

  Въззиваемите  Д.И.К., И.С.К. и М.И.К., чрез пълномощника си адв. М.Д. възразяват срещу въззивната жалба, тъй като сочените от въззивника оплаквания били изцяло неоснователни и не почивали на закона. Считат, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Неоснователни били претенциите за необсъждане на доказателствата по делото от КРС – протоколно решение от 10.11.2008 г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ и Акта за частна общинска собственост № 2979/27.04.2015 г. Неправилно въззивникът считал, че  следва да бъде проведено производство по чл.193 от ГПК, за да се обори доказателствената сила на придобивното основание на Община Казанлък върху процесния имот. Излагат подробни съображения, коментира се заключението на съдебно-техническата експертиза,  цитират съдебна практика.

Молят съдът да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт и отхвърли подадената въззивна жалба, като изцяло неоснователна, както и да им присъди направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.   

Ищците твърдят, че от 1960 год. обработвали лозе от 2677 кв. м., находящо се в местността “Старите лозя“, IX категория, по плана на гр.Казанлък. По силата на одобрения със Заповед №653/22.07.1996 год. на Кмета на Община Казанлък Кадастрален план на местността “Старите лозя“ владяното място от наследодателя им И.И.К., починал на 30.01.2011 год., обособено като имот с №160.437, при съседи: изток – К.Г.П., юг –И.П., запад – В.Н.В. и север - полски път и записано на името на наследодателя им Иван И.К. в разписните книги, които се съхраняват в Община Казанлък. През 1971 год. била построена от наследодателя им И.И.К. постройка от 25 кв. м. без строителни книжа. Имотът бил деклариран в Дирекция “МДТ“-Община Казанлък и заплащали редовно данъците. Поискали в Общината да се снабдят със скица на имота, но им било отказано, тъй като не разполагали с документ за собственост, с който да се легитимират, както и им указали да подадат молба за закупуване на имота. По този повод подали молба за закупуване, която впоследствие оттеглили, тъй като фактически владеели повече от 50 години необезпокоявано този наследствен имот, обработвали го явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого - първоначално от родителите им И. и М. К., а впоследствие и лично. Работили го като свое и никой не предявил претенции към имота. Считат, че са придобили по давност мястото и постройката в него. По повод молба до Общинска администрация гр.Казанлък установили, че имотът е актуван като общинска собственост с акт за частна общинска собственост № 2979 от 27.04.2015 год., а в разписните книги записан на името на И.И.К..  Това обстоятелство ги поставяло в невъзможност да се снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка, поради което бил налице правен интерес от предявяване на иска, с който да установят спрямо ответника, че са собственици на имота, придобит по давност и наследство. Молят съда да постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответника, че са собственици, поради изтекла придобивна давност и наследство на следния недвижим имот: лозе с площ 2.677 дка., девета категория, в местността “Старите лозя“, представляващо имот №160437 в землището на гр.Казанлък, при граници и съседи: имот №160714-др.сел.ст.тер. на Община Казанлък, имот №160719-лозе на В.Н.В., имот №00044-полски път на Община Казанлък и имот №160436-лозе на Община Казанлък, ведно с построената в имота сграда, както и да се отмени издадения Акт за частна общинска собственост № 2979 от 27.04.2015 г. на основание чл. 537 ал.2 от ГПК.

Ответникът Община-Казанлък оспорва предявения иск. Счита същия за допустим, но по същество неоснователен. Твърди, че имотът е Общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 и т.7 от ЗОС, чл.2, ал.1 въз вр. с чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, придобит по силата на закона, стопанисвала или управлявала както него така и други имоти като земеделска земя останала след възстановяване на правата на собствениците и станала собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници на имоти и след изпълнение на изискуемата от закона процедура - положително решение на комисия назначена от директора на областната дирекция “Земеделие“. Имотите не били заявени за реституиране в предвидените в чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ срокове, нямало твърдения и доказателства от ищците за предявен иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Сочи, че спрямо имотът не тече придобивна давност, поради което ищците не могат да го придобият на това основание. За да се признае правото на собственост на основание придобивна давност разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС изисквала да е упражнявана фактически власт в продължение на 10 години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че се упражняват собственически правомощия. Позовава се на § 1 от ЗС, изм. ДВ, бр.105/2006 г.. изм.ДВ, бр. 113/2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. ДВ, бр.105/2011 г., в сила от 31.12.2011 г., че давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31 декември 2014 г., като твърди, че 10 годишния давностен срок не е изтекъл. Процесният имот подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ съгласно чл.19, ал.1, според който се възстановявали правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. След като процесния имот не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, същият е включен в общинския поземлен фонд и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗОС не можел да бъде придобит по давност, тъй като съществувала забрана за придобиване по давност на имоти общинска собственост. Ищците не можели да се легитимират като собственици на основание този придобивен способ към момента на предявяване на иска като моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

По делото е представен официално заверен препис на извлечение от разписен списък към проекта за дворищните регулации на м.“Татарска могила“  гр.Казанлък, където под пореден №437- лозе и нива с площ 2677 кв.м. са записани на Иван И.К.. От удостоверение за наследници №27/08.05.2015 г. се установява, че лицето И.И.К., с ЕГН-**********, вдовец,  б.ж. на с.Войнежа, общ.Велико Търново е починал на 30.01.2011 г. като оставил следните наследници по закон: Д.И.К.- син и И.И.К.-син, починал на 15.05.1999 г. със законни наследници: И.  С.К.-преживяла съпруга и М.И.К.-син.

От представените удостоверение №416/05.06.2015 г. и скица от 22.06.2015 г. на ОСЗ-Казанлък, се установява, че е записано, че имот №160437 в землището на гр.Казанлък, в местността „Старите лозя“, девета категория, с площ 2.677 дка., с начин на трайно ползване- лозе, при посочени граници и съседи е собственост на Община Казанлък с документ заповед №137/11.11.2008 г. по чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ и акт за частна общинска собственост №2979/27.04.2015 г., а съгласно удостоверение за данъчна оценка от 10.06.2015 г. постройка с площ 35 кв.м., находяща се в имот пл.№437, в кв.96 на гр.Казанлък е записана като собственост на И.И.К. и М.Д.К..

От заверени ксерокопия на заповед №137/11.11.2008 г. и протоколно решение от 10.11.2008 г. на ОД“Земеделие“ гр.Стара Загора и регистър за земеделските земи в землището на гр.Казанлък е видно, че в остатъчния фонд по начин на възстановяване на имоти в съществуващи стари реални граници, имот №160437- лозе, в местността „Старите лозя“, девета категория, с площ 2.677 дка. е стопанисван от общината като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ. Плана за земеразделяне и картата на възстановимите стари реални граници за землището на гр.Казанлък са влезли в сила – ДВ бр.82/17.07.1998 г. и бр.59/29.06.1999 г. и удостоверение №04-269/17.09.2015 г. на ОСЗ-гр.Казанлък.

С Акт за частна  общинска собственост №2979/27.04.2015 г., вписан в СВ-Казанлък на 22.06.2015 г.,  процесната земеделска земя, с площ 2677 кв.м., представляваща имот №160437- лозе, в местността „Старите лозя“, девета категория е актуван като собственост на Общината на основание чл.2, ал.1, т.2 и чл.56 от ЗОС, чл.19 от ЗСПЗЗ, чл.45г от ППЗСПЗЗ, прот.решение от 10.11.08 г. одобр., заповед №137/2008 г. Обл.ДЗ- гр.Ст.Загора и скица №К02399/2015 г.

За изясняване обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е депозирано писмено заключение. Същото не е оспорено от страните, поради което съдът правилно го е възприел. Видно от същото  Кадастралният план /КП/ на местността „Старите лозя“ за землището на гр.Казанлък, изработен през 1985 г. и утвърден със заповед №653/1996 г. е използван при изработването на картата на възстановимите и реални граници на землището на гр.Казанлък, одобрена –ДВ, бр.82/1998 г. Наименованието „Старите лозя“ е обобщено и включва голям брой местности  в т.ч. “Татарска могила“, където се намира процесния имот кад.№437, който е първият кадастрален план, изработен за тези местности. Съгласно експертизата имот №437 от КП на м.“Татарска могила“ е идентичен с имот №160437- лозе с площ 2.677 дка., девета категория в м.“Старите лозя“ по КВС при посочените граници. Вещото лице сочи, че Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ не е правила проверка на място за състоянието и принадлежността на имотите при съставяне на протокола по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, а е взела предвид представеното от ОСЗ-Казанлък  извлечение от регистъра на остатъчния фонд на имотите в съществуващи стари реални граници, стопанисвани от общината.  В Областна администрация-Стара Загора не са открити данни за одържавяване на процесния имот и обявяването му за държавна собственост, а в ОСЗ-Казанлък няма данни за заявени реституционни претенции от други лица. Процесният имот не е внасян в ТКЗС, а на терена на това място никога не е имало блок на ТКЗС или да са одържавявани.  Имот №437 по кадастралния план на местността „Старите лозя“ /“Татарска могила“/ лозе от 2677 кв.м., одобрен със заповед №653/22.07.1996 г., записан в разписната книга към него на името на И.И.К. и описан в исковата молба е идентичен с имот №160437, в местността „Старите лозя“ в землището на гр.Казанлък, лозе, девета категория, частна общинска собственост, при граници и съседи, посочени в скица №К02423/22.06.2015 г. на ОСЗ-Казанлък. Имотът е застроен със сезонна постройка-масивна 30 кв.м./МЖ/, показана на копие от КП на местността „Татарска могила“ /“Старите лозя“/ от 1985 г.

По делото пред Казанлъшкия районен съд са разпитани свидетели.             От показанията на св.В.Д.У. и св.Н.Р.У. се установява, че към 1968 г. наследодателя на ищците притежавал имот около 2600-2700 кв.м. в местността „Татарска могила“ в землището на гр.Казанлък. През годините той и семейството му оградили и обработвали имота- засадили дръвчета, ягоди, лози, построили сезонна постройка от 25 кв.м. Имотите в местността и имота на К. не са влизали в блок на ТКЗС. След смъртта му И.К. и съпругата му, а също и синът му Д.К. продължил да обработва и поддържа процесното лозе. През годините никой не оспорвал на ищците и наследодателя им собствеността върху имота.  Свидетелите описват съседите и границите на имота.

При така установените факти и обстоятелства по делото Казанлъшкият районен съд е приел, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Въззивният съд намира този извод за правилен и законосъобразен.

 Това е така, тъй като съгласно чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени от закона. От доказателствата по делото преценени в тяхната съвкупност правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че към 1968 г. и през следващите годините наследодателят на ищците-И.И.К. е притежавал недвижим имот-лозе, което по кадастралния план от 1996 г. за местността “Татарска могила” в землището на гр.Казанлък е придобил статут на неурегулиран поземлен имот №437 с площ 2677 кв.м., който по КВС на землището на гр.Казанлък е в окрупнената местност “Старите лозя” е под №160437. Имотът е облагороден, ограден и в него е построена  сезонна постройка с площ 25 кв.м. През годините И.И.К. и семейството му не са губили владението върху имота, а впоследствие и наследниците не са губили владението върху него, тъй като не е установено процесното лозе да е било стопанисвано или завладяно от другиго. По делото няма доказателства процесният имот да е бил внасян в ТКЗС, като няма и доказателства /влязло в сила решение на комисия на общината за отчуждаване на имота след провеждане на административна процедура за оценка и заплащане/ имотът да е бил отнет от владението на наследодателя или от ищците чрез отчуждаване или одържавяване. С оглед на гореизложеното, правилно е прието от КРС, че имотът не е бил включен в ДПФ и съответно не е бил държавна респ. общинска собственост и по отношение на същия не се прилага забраната за придобиване по давност, визирана в чл.86 от ЗС.

Установено е по делото, че процесният имот е със статут на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят е определил приложното поле на ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към настоящия момент. Съгласно чл.10, ал.1- ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост по отношение на определена категория имоти- земеделските земи, като в този смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение №79/10.04.2013 г. по гр.д.№612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение №197/10.05. 2011 г. по гр.д.№430/2010 г. на ВКС; Решение №765/28.10.2010 г. по гр.д №1987/2009 г. на ВКС, г.о., Решение №798/16.11.2010 г. по гр.д.№ 3303/2008 г. на ВКС и др., постановени по чл.290 от ГПК/. Тъй като процесният имот не попада в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, няма доказателства и данни за одържавяване или отчуждаване, а е запазил статута си на частна собственост и е владян от наследодателите на ищците и от последните в реални граници, то не се прилагат нито разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, нито разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, която предвижда, че незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. В този фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да го придобие по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове /Решение №427/21.07.2009 г. по гр.д.№3255/ 2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение№21/04.02.2011 г. по гр.д №1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр.д.№ 621/2010 г. на ВКС- по чл.290 от ГПК/.

 

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че по   отношение на процесната земеделска земя разпоредбите на ЗСПЗЗ са неприложими, тъй като няма данни имотът да е бил включен в ТКЗС или фактически да е отнет от собственика и наследниците му, поради което и не попада в обхвата на чл.19 от ЗСПЗЗ и общината не е станала негов собственик след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на възстановената собственост за землището на гр.Казанлък на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС във вр. с чл.19 от ЗСПЗЗ.  Ответникът не е навел твърдения и не е представил доказателства, че е придобил имота на друго правно основание. Актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностното лице по ред и форма, определен в закона /чл.5, ал.2 от ЗОС/ и с него Общината удостоверява възникване на право на собственост, без актът за общинска собственост да има правопораждащо действие- чл.5, ал.3 от ЗОС. С оглед гореизложеното и предвид доказателства по делото правилно съдът е приел за опровергана констатацията в акт за частна  общинска собственост №2979/27.04.2015 г., че процесният имот:  лозе с площ 2.677 дка., в местността “Старите лозя“, девета категория, съставляващ имот №160437 в землището на гр.Казанлък е частна общинска собственост, тъй като към момента на съставянето му ищците като наследници на общия наследодател И.И.К. са придобили собствеността върху него по наследство и давностно владение продължило повече от 40 години. Посоченото в акта основание не е вярно, поради което е оборена неговата доказателствена сила.

С оглед на гореизложеното предявеният установителен иск е основателен и доказан поради което правилно е уважен.

Акт за частна общинска собственост №2979/27.04.2015 г. не е издаден по реда на част шеста „Охранителни производства“ в ГПК и не съставлява акт по смисъла на чл.537, ал.1 от ГПК, поради което не подлежи на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК. Актовете за общинска собственост се издават по реда на чл.56 и сл. от ЗОС. Издаването на акта е вид „административна процедура“ по смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗАдм и извършването на административната услуга. С този акт се удостоверява само факта с правно значение - дали имотът е или не е актуван като общински или държавен, което е в компетентността на административния орган. При спор за материални права компетентен да ги разреши съгласно чл.64, ал.2 от ЗОС е съдът. Съдът няма компетентност нито да съставя, нито да отменя акта, а следва да прецени единствено доказателствената му сила в хода на исково производство, а в компетентност на администрацията е да отмени акта, тъй като съгласно чл.64, ал.1 от ЗОС имотите, неправилно актувани като общинска собственост, както и имотите, основанието за актуването на които е отпаднало се отписват от актовите книги, със заповед на Кмета на Общината и се предават на собственика.  Поради това, че не се касае за надлежно  предявен нито като самостоятелен, нито като обусловен от иска за спор за материално право иск по чл.537, ал.2 от ГПК, съдът не е сезиран и задължен да го разгледа. Искане за отмяна на акта следва да се адресира към компетентния орган и то след отпадане на основанието за актуване на имота като общинска собственост. С оглед изложеното правилно е прието от КРС, че  искането за отмяна на Акт за частна общинска собственост №2979/27.04.2015 г. на основание чл.537, ал.2 от ГПК е неоснователно и следва да се отхвърли.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва изцяло да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност на въззивната жалба, следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемите направените разноски за настоящата инстанция, които са в размер на 337,50 лв.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 654 от 23.12.2015г., постановено по гр.дело № 1378/2015г. по описа на Казанлъшкия районен съд.               

 

ОСЪЖДА Община Казанлък, с ЕИК:000817778, с адрес на управление гр.Казанлък, ул.”Розова долина” №6 да заплати на Д.И.К., с ЕГН-********** ***, И.С.К., с ЕГН-********** *** и М.И.К., с ЕГН-********** ***, сумата 337.50 лв. /триста тридесет и седем лева и петдесет ст./, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция - за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 


                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: