Р Е Ш Е Н И Е

 

146                                   28.04.2016г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,      І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети март                                     две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                                                         

      РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

                                                                         МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1087 по описа за 2016 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” – гр. София чрез процесуалния си представител Р.А., против решение № 56 от 13.01.2016 г., постановено по гр.дело № 4864/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - гр.София да заплати на В.Ж.В. сумата 6928.60 лева, представляваща обезщетение по чл.234, ал.1, вр. с ал.4 ЗМВР в размер на 7 месечни възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.09.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1359.73 лева, представляваща разноски по делото, като се отхвърля предявения иск за обезщетение по чл.234, ал.1, вр. с ал.4 ЗМВР в останалата част до претендирания размер 6930 лева, като неоснователен, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата 59.99 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице. Осъжда се В.Ж.В. да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - гр.София сумата 0.14 лева, представляваща разноски по делото.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, неоснователно и недоказано. Моли, по отношение на главния иск по чл. 234, ал.1 от ЗМВР – по отношение на присъдената сума, представляваща парично обезщетение в размер на седем брутни месечни възнаграждения, дължимо при прекратяване на служебното правоотношение, да бъде отменено. По отношение на иска за присъдената лихва за забава намира, че решението е правилно. По отношение на присъденото адвокатско възнаграждение намира, че решението е неправилно, поради прекомерност на същото.  Излага съображения и моли съдът да присъди по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/09.07.2004 г., тъй като присъденото не съответства на фактическата сложност на делото. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли същото като неоснователно и недоказано, както и да му присъди юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с адвокатското.

 

Въззиваемият В.Ж.В., чрез адв. Г.М. счита, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е постановил решението си при събраните по делото доказателства. Относно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар намира, че същият е съобразен с чл.1 и чл.8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Моли, съдът да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да му присъди направените във въззивната инстанция разноски.

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

  Производството е образувано по иск с правно основание чл.234, ал.1, вр. с ал.4 от ЗМВР.

Ищецът В.Ж.В. твърди в исковата си молба, че служебното правоотношение между него и ответника било прекратено, след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, считано от датата на връчване на заповедта - 30.04.2015 г. Като държавен служител в системата на МВР, ищецът изпълнявал съвестно служебните си задължения до датата на прекратяване на служебното правоотношение поради пенсиониране. Твърди, че имал стаж в системата на МВР 27 години, 1 месец и 10 дни. Според разпоредбата на чл. 234, ал.1 от ЗМВР, имал право да получи при прекратяване на служебното си правоотношение 20 месечни възнаграждения. Твърди още, че веднъж вече бил получил полагащите му се 13 месечни възнаграждения при прекратяване за първи път на служебното му правоотношение и претендира остатъка до 20 месечни възнаграждения, т.е. 7 такива, на основание чл. 234, ал.4 от ЗМВР. Бил отправил писмена покана до директора на ГДПБЗН гр. София с молба да му бъдат изплатени дължимите обезщетения в размер на 7 брутни заплати по закона за МВР до 14.08.2015г., но до настоящият момент не бил получил дължимите суми. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението, гр.София да му заплати сумата 6930 лева, представляваща неизплатени 7 месечни възнаграждения при пенсиониране на основание чл. 234, ал.1, вр. с чл. 231, ал. 4 от ЗМВР, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Ответникът Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр.София счита, че претенцията за заплащане на обезщетение на основание чл.234, ал.1 от ЗМВР в размер на 6930 лева е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имали право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. От ведомост от 01.05.2015г., издадена от РДПБЗН-Стара Загора, за начислено обезщетение при уволнение на ищеца в размер на 7 броя месечни заплати за прослужени 27г. 01м. 13 дни, било видно, че на ищеца му е начислена сума за получаване 6928.60лв. От писмо от 29.10.2015г. било видно, че статусът в Системата за електронни бюджетни разплащания /СЕБРА/ е чакащо одобрение. Сочи, че дължимите суми са бюджетни средства, за които се изисквало допълнително технологично време за планирането им, респективно и за изплащането им. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

 

Не се спори по делото, че ищецът е работил като младши експерт - началник на дежурна смяна в Рудник „Трояново 1” на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението - Мини „Марица Изток" ЕАД, гр. Раднево към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението-  Стара Загора при Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението – МВР. Служебното му правоотношение е било прекратено след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО – по искане на служителя, считано от датата на връчване на заповедта. По делото е представен  и акт за сдаване на длъжност от 30.04.2015 г., с който ищецът е сдал заеманата от него длъжност.

  

Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.1 от ЗМВР при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Според ал.4 на чл.234 от ЗМВР при повторно и при всяко следващо прекратяване на служебното правоотношение от полагащото се обезщетение, определено по реда на ал. 1 – 3, се приспадат толкова месечни възнаграждения, колкото вече са получени от служителите на длъжности по чл. 235, ал. 1 ЗМВР.

 

От представената по делото ведомост от 01.05.2015 г., издадена от ответника, се установява, че ищецът има прослужени 27 г. 01 м. 13 дни като държавен служител по ЗМВР, получил е 13 бр. заплати през 1999 г. – напуснал със заповед № 1146/15.10.1999 г., поради което му се дължи обезщетение в размер на 7 бр. месечни заплати общо в размер на 6928.60 лв.

 

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът дължи на ищеца сумата 6928.60 лв., представляваща начислено, но неизплатено, обезщетение при пенсиониране в размер на 7 брутни месечни възнаграждения. Експертното заключение е компетентно изготвено, мотивирано и не противоречи на останалите доказателства  по делото, поради което съдът го възприема изцяло.

 

При така установените обстоятелства съдът намира, че ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.234, ал.1, вр. с ал.4 ЗМВР в размер на 6928.60 лв., представляващо 7 месечни възнаграждения.

От представените пред въззвината инстанция нови писмени доказателства – дневен отчет – извлечение за плащания за 18.12.2015г. се установява, че на 18.12.2015г. ответникът е изплатил на ищеца, обезщетение по чл.234, ал.1 и 4 ЗМВР в размер на 6928.60 лв. Този факт не се оспорва от ищеца, и следва да се вземе предвид от въззивната инстанция при постановяване на решението, на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, като новонастъпил, след предявяване на иска, факт, от значение за спорното право. 

         

          Предвид гореизложените съображения, въззивната инстация намира, че обжалваното решение в частта му, с която се осъжда ответникът да заплати на ищеца обезщетение по чл.234, ал.1 и 4 ЗМВР в  размер на 6928.60 лв. , следва да бъде отменено. Вместо това предявения от ищеца против ответника иск за присъждане на обезщетение по чл.234, ал.1 и 4 от ЗМВР, като неоснователен, поради настъпило в хода на делото плащане, следва да бъде отхвърлен.

 

          Решението на първоинстационния съд, в частта му относно присъдената законна лихва върху главницата от 6928.60 лв., считано от 30.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като необжалвано е влязло в сила и не следва да се обсъжда от въззивния съд.

 

          Решението на районния съд, в частта му, с която на ищеца са присъдени направените разноски в размер на 1359.73 лв. като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Това е така, защото както се установи по делото, предявеният иск е основателен и доказан. Неговото отхвърляне от въззивната инстация е в резултат на извършеното в хода на делото плащане на дължимото обезщетение. В този смисъл следва да бъде потвърдено решението на първата инстация и досежно присъдените разноски за възнаграждение за вещо лице в полза на районния съд.  

         

          Въззивната инстанция намира възражението на пълномощника на въззивника за прекомерност на платеното от ищеца в първата инстация адвокатско възнаграждение за неоснователно, тъй като размерът му е съобразен с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 и § 2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за адв. възнаграждение в размер на 600 лв.

 

Въззивникът следва да бъде осъден за заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 138.57 лв. по сметката на ОС – Стара Загора, тъй такава не е събрана предварително.

 

Водим от горните мотиви, Окръжният съд  

                                                      Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 56 от 13.01.2016 г., постановено по гр.дело № 4864/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта му, с която се осъжда Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр.София да заплати на В.Ж.В. сумата 6928.60 лева, представляваща обезщетение по чл.234, ал.1, вр. с ал.4 ЗМВР в размер на 7 месечни възнаграждения, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Ж.В. ***, ЕГН ********** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр.София, ул.Пиротска 171А иск за заплащане на сумата 6928.60 лева, представляваща обезщетение по чл.234, ал.1, вр. с ал.4 ЗМВР в размер на 7 месечни възнаграждения като неоснователен, поради извършено плащане в хода на делото.

         

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр.София, ул.Пиротска 171А да заплати В.Ж.В. *** чучура север бл.63, вх.В, ап.74, ЕГН ********** сумата от 600 /шестстотин/ лв., представляващи направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, гр.София, ул.Пиротска 171А да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Окръжен съд - Стара Загора сумата от 138.57 лв. /сто тридесет и осем лв. и 57 ст./, държавна такса за въззивното производство.

 

          Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: