Р Е Ш Е Н И Е

 

  108 /08.04.2016 година                                                      Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.т окръжен съд                       ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На пети април                                                                                         2016 година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                      НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 

Секретар  С.С.

 като разгледа докладваното от чл. съдията М. САРАНЕДЕЛЧЕВА                 

въззивно гражданско дело  номер 1100 по описа за 2016 година.

                  

 

Обжалвано е решение № 87/21.01.2016г. по гр.дело № 5007/2015г., по описа на С. районен съд.

 

Въззивникът Районна прокуратура – град С. в качеството на представляваща Прокуратура на Република България – гр. С. счита, че решението е неправилно и противоречи на закона. Моли да се  отмени същото, или измени като се намали значително размерът на присъденото обезщетение и за направените по делото разноски.

 

Въззиваемият С.Д.Д. е подал писмен отговор и писмено становище, в които моли да се потвърди решението и присъдят направените пред въззивната инстанция разноски.

 

 Въззивният съд след като обсъди данните по делото, намира за установено следното:

 

Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени

вреди, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

 

От представените по делото доказателства се установява, че с постановление от месец юли 2011г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2, чл. 212 /а/ и чл. 253, ал. 5, във вр. с ал. 2 и ал. 1 от НК.  С определения на ОС - С. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, впоследствие изменена в “Домашен арест”.

 

На ищеца е повдигнато обвинение за това, че умишлено е улеснил другия обвиняем посредством откриване на банкова сметка ***, да придобие и държи имущество за което е знаел, че към момента на получаването му е придобито чрез тежко умишлено престъпление.

 

В постановление на Окръжна прокуратура – гр. С. на 01.07.2013г. досъдебното производство е прекратено срещу ищеца.

 

За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди са събрани гласни доказателства. Свидетелите установяват, че ищецът е понесъл много тежко задържането му в ареста, а преди това бил весел и общителен. Промяната в емоционалното състояние на ищеца била и заради обвиненията към него, като пред свидетелката Йорданова той е споделил, че е задържан несправедливо.

 

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от Прокуратурата при обвинение за извършено престъпление. Образуваното наказателно производство е било прекратено поради недоказаност. Съгласно чл. 4 държавата държи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са последица от увреждането.

 

Безспорно е установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от повдигнатото му обвинение поради това, че деянието за което е бил обвинен не е извършено от него.

 

От влизането в сила на постановлението на Окръжна прокуратура – гр. С. от 01.07.2013г. за ищеца е възникнало правото за обезвреда от държавата.

 

По отношение размерът на дължимото обезщетение следва да се приложат критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД като се вземат предвид всички особености на конкретния случай, а те са следните: около единадесет месеца е била ограничена личната свобода на ищеца чрез наложените му мерки за неотклонение и домашен арест. От първоначалното привличане на ищеца като обвиняем е изминал период от време почти две години, което обстоятелство не може да бъде възприето за провеждане на разследването в разумни срокове.

 

От друга страна следва да се вземе предвид това, че видно от представената справка за съдимост ищецът е бил многократно осъждан, което означава, че претърпените от него увреждания под формата на болки и страдания са с много по-нисък интензитет от колкото на човек, който не е имал досег с правосъдните органи. В този смисъл е трайната съдебна практика.

 

 С оглед на установеното съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 3 000 лева, до който размер следва да бъде уважен главният иск. Над размера до предявеният размер от 25 000 лева предявеният иск е неоснователен.

 

Въззивният съд намира, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, като е уважил предявеният иск в посочения по-горе размер, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

Въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК.

 

В полза на въззиваемия следва да се присъдят направени разноски в настоящата инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, което се установява от представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК, съгл. чл.78 ал.1 ГПК.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният съд

      

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 87/21.01.2016г. по гр.дело № 5007/2015г., по описа на С. районен съд.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр. С., бул. “В.” № ., да заплати на  С.Д.Д. с ЕГН **********,***,  сумата 500 /петстотин/ лева  - направени разноски във въззивната инстанция.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                           

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ:     1.  

 

                                                                                       2.