О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 Номер 357                                   08.04.2016 г.                     град  Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 08.04.                                                                                         Година 2016

в закрито заседание, в следния състав :

                                                

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                          2.  НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  

като разгледа докладваното от съдия Николай Уруков въззивно частно гражданско дело номер 1099 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Производството e на основание чл.418, ал.4 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1 и 2 от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от В.К.С. като директор на Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Ч., които на  основание чл. 279, във вр. с чл. 418, ал.4 ГПК и по чл. 418, ал. 4 ГПК обжалва пред въззивния съд разпореждане от 22.02.2016 г. по ч.гр.д. № 71/2016 г. на РС - Ч., като счита същото за неправилно и незаконосъобразно.  С посоченото разпореждане първоинстанционният съд отхвърлил заявлението на Дирекция „Социално подпомагане" - Ч. за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Д. О. О. с ЕГН **********, въз основа на документ по чл. 417, т. 1 ГПК - Заповед за възстановяване на недобросъвестно получена целева помощ за покупка, изработка и ремонт на медицински изделия и/или помощни    средства,    приспособления    и    съоръжения под № РД01-29/24.08.2015г., против определение от 10.08.2015г. по гр. дело № 376/2014г., по описа на РС- гр. Ч.. 

  

Счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в частната жалба.

 

          Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане от 22.02.2016 г. на РС - Ч., постановено по ч. гр. дело № 71/2016 г., и вместо него да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на Дирекция „Социално подпомагане" - Ч., със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. “Я. И.” № 12, представлявана от В.К.С. За Директор, срещу Д. О. О. с ЕГН **********, с адрес: *** за сумата в размер на 190 лв. (сто и деветдесет лева), представляваща главница по Заповед № РД01-29/24.08.2015 г на директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Ч. и лихва, както следва: 4.75 (четири лева и седемдесет и пет стотинки) лв., считано от 02.04.2015 г. до 30.06.2015 г., 10.79 (десет лева и седемдесет и девет стотинки) лв., считано от 01.07.2015 г. до 20.01.2016 г., както и направените съдебни разноски в размер на 25.00 (двадесет и пет лева), ведно със законната лихва върху главницата по посочената заповед, считано от 08.10.2015 г. до окончателно изплащане на вземането. Прилага към частната си жалба Заповед на Изпълнителния директор на АСП №  ЧР-5-78/24.02.2016г. В заключение счита, същото разпореждане за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Моли да бъде изцяло отменено, ведно с всички законови последици от това.  

 

 В законоустановения срок не е постъпил отговор от другата страна – въззиваемата Д. О. О..

 

Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери законосъобразността на обжалваното определение,  намери за установено следното :

 

Първоинстанционното ч.гр.дело № 71/2016г. по описа РС-Ч. е образувано  по заявление на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от Дирекция „Социално подпомагане" - Ч., против  длъжника Д. О. О. общо за сумата от 190 лева – за отпускане отчитане разходване и възстановяване на целева помощ по чл. 39 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хора с увреждания /ППЗИХУ/.

 

С обжалваното разпореждане от 22.02.2016г. по ч.гр.дело № 71/2016г. районният съд е оставил заявлението без уважение като е отхвърлил същото като неоснователно.

 

 В мотивите се сочи, че заповедта е издадена на основание чл. 43-б от Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), и тя не представлява документ по смисъла на чл. 417, т. 1 от ГПК, който може да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. В мотивите се сочи още, че чл. 417, т. 1 от ГПК изисква допускането на наизпълнението на акта на административния орган да е възложено на гражданските съдилища, каквото предвиждане е направено в чл.146, ал.2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). В този смисъл първоинстанционният съд счита, че индивидуалният административен акт - заповед № РД01-29/24.08.2015 г. на директора на ДСП - Ч., не представлява документ по смисъла чл. 417, ал. 1 ГПК, който може да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

 

В тази насока въззивният съд счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва законов ред за принудителното изпълнение на вземането на Дирекция „Социално подпомагане" - Ч., който да препраща към ГПК, респ. изпълнението на индивидуалния административен акт да е възложено на гражданските съдилища. Действително нормата на чл. 43б. от ППЗИХУ, на която се е позовавал директорът на ДСП - Ч. при издаване на заповед № РД01-29/24.08.2015 г. гласи, че лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния  размер на помощта, като не предвижда реда за събиране на посоченото вземане. Но следва да се има предвид, че издадената заповед има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК и като такъв подлежи на съобщаване и обжалване по реда на  административнопроцесуалния кодекс /АПК/. От представените по делото доказателства се установява,  че заповедта  е съобщена  на  лицето  и  в законоустановения  срок не е обжалвана, поради което е влязла в сила 10.09.2015г., именно поради това настоящата съдебна инстанция счита, че със същата доказва по основание и размер частно държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 4, вр. ал. 2 ДОПК, което на основание чл. 163, ал. 2 ДОПК се събира съответно по общия ред.

 

На второ място посочената заповед, като индивидуален административен акт, какъвто безспорно е, представлява изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК, а на основание на чл. 269, ал.2 от АПК - породеното и удостоверено с нея частно държавно вземане се изпълнява по реда на ГПК, поради това въззивният съд счита, че именно нормата на чл. 269, ал. 2 АПК е тази, която предвижда, че за обсъжданата заповед като акт на административен орган изпълнението е възложено на гражданските съдилища, поради което липсата на специалната регламентация за събиране на тези вземания в специалния закон - ЗИХУ и Правилника за неговото прилагане, не игнорира прилагането на разпоредбите на   административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и не е пречка за започване на принудително изпълнение по реда на ГПК, въз основа на влязъл в сила индивидуален административен акт - заповед № РД01-29/24.08.2015 г на директора на ДСП -Ч..

 

На следващо място настоящият съдебен състав следва да отбележи, че Заповедта на директора на ДСП - Ч. е индивидуален административен акт, тъй като представлява волеизявление на административен орган и засяга правата и интересите на конкретно лице, своя адресат, подлежи на съобщаване и обжалване по реда на АПК. Същата е надлежно връчена, не е обжалвана и е влязла в законна сила, с оглед на което има задължителен характер за административния орган, неговия адресат и за всички други правни субекти в републиката.

 

Влязлата в сила заповед на Директора на ДСП - Ч. доказва по основание и размер посоченото в нея частно държавно вземане по смисъла на чл.162, ал. 4 във връзка с ал. 2 от ДОПК и същото подлежи на събиране по общия ред съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2 от ДОПК. Заповедта представлява изпълнително основание съгласно разпоредбата на чл. 268, т. 1 от АПК и предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 269, ал. 2 от АПК това частно държавно вземане подлежи на изпълнение от гражданския съд по реда на ГПК.

 

Действително този вид Заповед не посочена в разпоредбите на чл. 146, ал. 2 във връзка с чл. 14а, ал. 3 от ЗСП и в чл. 43 от ППЗИХУ, но тя е предвидена разпоредбата на чл. 418, т. 1 от ГПК и в разпоредбите на чл. 269, ал.2 във връзка с чл. 268, ал. 1 от АПК. От тук може да се направи извода, че тя е предвидена като изпълнително основание в нормативни актове, които са с ранг на „кодекс", и които са по - високо в йерархията на нормативните актове където не е предвидена -„ закони" - ЗСП и ЗИХУ.

 

Отпуснатата и получената парична сума за целева помощ за изработване на ортопедични обувки по индивидуална мярка на детето С.В.А., ЕГН **********   по   чл.   39   от   ППЗИХУ,   предвид   непредоставянето   в   ДСП-Ч.   на разходооправдателен документ и невъзстановяването й, въпреки наличието на връчена покана за доброволно изпълнение, вече се явява в качеството на недобросъвестно получена целева помощ, независимо че не е социална помощ.

 

С оглед на гореизложеното настоящият въззивен съд счита, че може да се направи единствено възможния и правилен извод, че процесната заповед № РД-01-29/24.08.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" – Ч. се явява годно изпълнително основание, въз основа на което може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и съответно изпълнителен лист.

 

     Първоинстанционният съд необосновано и немотивирано е оставил без уважение искането на жалбоподателя Дирекция „Социално подпомагане"- Ч. за издаването на процесната заповед, поради което обжалваното разпореждане се явява неправилно и незаконосъобразно.

 

              В този смисъл изводите и мотивите на първоинстанционния съд се явяват неправилни и незаконосъобразни и като такива следва не следва да бъдат взети предвид от настоящата съдебна въззивна инстанция.

 

             В тази насока оплакванията на жалбподателя  в частната му жалба  изложени относно приложението на материалния и процесуалния закон по отношение на заявлението по чл. 417 от ГПК се явяват основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени от настоящия въззивен съд.

 

    Ето защо и на основание посоченото по-горе, съдът счита, че следва да отмени обжалваното разпореждане на РС-Ч., постановено по ч.гр.д. № 71/2016 г., по описа на същия съд.

    На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски пред настоящата инстанция и производството по частната въззивна жалба, но тъй като съдът намира, че такива разноски не са направени и поискани от въззивника, то такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ изцяло разпореждане от 22.02.2016 г. на РС - Ч., постановено по ч. гр. дело № 71/2016 г. като НЕправилно и НЕзаконосъобразно  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на Дирекция „Социално подпомагане" - Ч., със седалище и адрес на управление: гр. Ч., ул. “Я. И.” № . , представлявана от В.К.С. -За Директор, срещу Д. О. О. с ЕГН **********, с адрес: *** за сумата в размер на 190 лв. (сто и деветдесет лева), представляваща главница по Заповед № РД01-29/24.08.2015 г на директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Ч. и лихва, както следва: 4.75 (четири лева и седемдесет и пет стотинки) лв., считано от 02.04.2015 г. до 30.06.2015 г., 10.79 (десет лева и седемдесет и девет стотинки) лв., считано от 01.07.2015 г. до 20.01.2016 г., както и направените съдебни разноски в размер на 25.00 (двадесет и пет лева), ведно със законната лихва върху главницата по посочената заповед, считано от 08.10.2015 г. до окончателно изплащане на вземането.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                    2.