О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 354/06.04.2016 година                                             Град С.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският окръжен съд                          ІІ  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На шести април                                                                         2016 година

В закрито заседание, в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                             НИКОЛАЙ УРУКОВ 

 

Секретар СТОЙКА СТОИЛОВА

Прокурор 

като разгледа докладваното от съдия Н. УРУКОВ

частно гражданско дело  номер 1112 по описа за  2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

                 Производството е на основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК

Атакувана е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 3853/26.11.2015г., постановена по ч.гр. дело № 6091/2015г., по описа на С.районен съд. Същата заповед е атакувана на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК, с искане да бъде спряно изпълнението на същата заповед, тъй като съобщението за нейното издаване според жалбоподателя било неправилно връчено.

 

Жалбоподателят “З.” ООД – гр. С. твърди, че със съобщение получено на 12.02.2016г. от юриск. Б.Т. в качеството му на длъжник, било връчено уведомление за запор от 03.02.2012г. на ЧСИ И. Б., с рег. № . на КЧСИ, с район на действие ОС-С., по изп. Дело № 22016869400054. След получаване на същото уведомление за запора била направена справка по това изп. Дело, при която установили, че същото е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 04.01.2016г. на основание влязлата в сила заповед № 3853 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 26.11.2015г., по ч.гр.дело № 6091/2015г., по описа на РС-С.. С тази заповед по посоченото ч.гр.дело дружеството било осъдено да заплати на С. Ж. сумата от 4492.17 лева, ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Твърдят, че след извършената справка по ч.гр.дело № 6091/2015г., по описа на РС-С., заповедта за изпълнение била връчена на лицето Д. Р., която според тях не била служител на “З.” ООД – гр. С..

 

В тази връзка считат, че заповедта за изпълнение не е надлежно връчена на длъжника “З.” ООД – гр. С. поради нарушаване на изискванията на чл. 50, ал. 3 ГПК. Така дружеството било лишено от възможността да възрази срещу издадената заповед за изпълнение съгласно чл. 414 ГПК. В тази връзка молят да бъде спряно изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3853/26.11.2015г. Подробни съображения са изложени в писменото възражение на “З.” ООД – гр. С.. Молят за установяване на твърдението, че лицето Доника Русева никога не е била служител на “З.” ООД – гр. С. да се приеме като доказателство справка от счетоводството на дружеството.

 

 Въззиваемата С.К.Ж. не е подала отговор, с който  да вземе становище по възражението на жалбоподателя.

 

 Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Производството е на основание  чл. 423, ал. 1,  т. 1 от ГПК.

 

Съобразно същата разпоредба на ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, длъжникът който е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

 

Съобразно специалната разпоредба на чл. 50, ал. 3 ГПК връчването на търговци и юридически лица става в канцеларията им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжностното лице на получателя.

 

Не се спори, че съобщението до длъжника “З.” ООД – гр. С. за издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 6091/2015г., по описа на РС-С. е връчена на 01.12.2015г. на лицето и получател Д.С.Р. – секретар в дружеството.

 

По настоящото дело е представена справка от НАП – гр. С. за актуалното състояние за действащите трудови договори на “З.” ООД – гр. С. към дата 12.03.2016г. Действително от същата справка се установява, че към тази дата 12.03.2016г. лицето Д.С.Р. не фигурира като работник на дружеството-жалбоподател.

 

Но към датата на връчването 01.12.2015 год. на заповедта за изпълнение № 3853/26.11.2016г. не са налице доказателства, че лицето Доника Русева не се е намирала в трудовоправни отношения, или не е изпълнявала длъжността “секретар” в “З.” ООД – гр. С., тъй като към този момент е меродавно наличието или липсата на трудов договор с това лице.

 

 

 

       В тази връзка нито пред настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, нито пред ЧСИ Ивелина Биволова, работодателят /въззивника и подател на възражението/ не е представил убедителни официални или частни писмени доказателства, за че към момента на връчване на заповедта за изпълнение № 3853/26.11.2016г. , а именно датата 01.12.2015 год. че лицето Доника Русева не се е намирала в трудовоправни отношения със “З.” ООД – гр. С.,

 

       Наличието на косвени данни /справката от ТД на НАП за наличните трудови договори и съответно осигуровките в НОИ и привеждане на дължимия данък по ЗДФЛ, нямат характера на писмени доказателства, които да опровергават надлежното връчване на Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК на датата 01.12.2015 год.

 

Налага се извода, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е надлежно връчена на длъжника “З.” ООД – гр. С., съобразно изискванията на чл. 50, ал. 3 и ал. 4 от ГПК.

 

Въззивният съд счита, че възражението на жалбоподателя “З.” ООД – гр. С. на основание чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК е неоснователно и недоказано и като такова следва да бъде оставено без уважение, ведно с всички законни последици от това.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 423, ал.1, т.1, във вр. с чл. 50, ал.3 ГПК, въззивният съд     

 

                                О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ писмено възражение, подадено от “З.” ООД – гр. С., с ЕИК 123553406, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. “И.”, ул. “П.” № ., представлявано от Управителя З. Н. З., с ЕГН **********, подадено чрез юрисконсулт Б.Д.Т., с което се иска спиране на изпълнението на издадената заповед № 3853/26.11.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 6091/2015г., по описа на РС-С., като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕДОКАЗАНО.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.Пловдив чрез Окръжен съд гр. С..

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

        ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                              2.