О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

 

Номер  374                                 12.04.2016 година                  Град Стара Загора   

                                            

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 12 април                                                    две хиляди и шестнадесета година

В закрито заседание в следния състав: 

                                             

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                               МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

Секретар……………………………….…………………………………………..                                                        

Прокурор………………………………………………………………………….                                            

като разгледа докладваното от зам.-председателя  ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА                        

въззивно ч. гражданско дело номер 1122  по описа за 2016 година.

 

Образувано е по частна жалба на “ПЪТСТРОЙ” ООД гр.Стара Загора  против определение от 12.02.2016г., постановено по гр.д.№ 5369/2015г. по описа на Старозагорския  районен съд.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд. Излага подробни съображения.

Ответникът по частната жалба Д.Д.И. не взема становище по частната жалба.

Окръжният съд като разгледа материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Не е спорно по делото, че същото е образувано по иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.240 ЗЗД – за заплащане на сума по договор за заем, предоставена от ищеца “ПЪТСТРОЙ” ООД гр.Стара Загора на ответника Д.Д.И., предоставена му с РКО от 04.11.2010г. в размер на 10 000 лв. като устно уговорен заем със срок за издължаване две години от датата на издаване на РКО. Претендира се заплащане на сумата, ведно със законната лихва от 08.07.2015г. – датата на поискване на сумата до окончателното изплащане и разноските по делото.

С обжалваното определение Старозагорският районен съд е приел, че производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като видно от представеното от ответника с отговора по исковата молба съдебно решение по гр.д.№3730/2013г. по описа на Старозагорския районен съд – влязло в законна сила, по претенцията за установяване дължимостта на вземането на сумата от 10 000 лв., предоставени от същия ищец на същия ответник с процесния РКО от 04.11.2010г. с твърдение, че се касае до отпуснат заем, е постановено влязло в законна сила решение, с което претенцията е отхвърлена и не би могло да се търси пререшаване на спора с нова искова молба между същите страни за същата претенция на същото основание. Приел е, че в случая предмета на спора се обхваща от силата на присъдено нещо като на основание чл. 299 ал.2 от ГПК следва производството по делото да бъде прекратено. 

Въззивният съд намира тези изводи за правилни и законосъобразни.

Съгласно разпоредбата на чл.299 ал.1 спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а ал.2 посочва, че повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.298 ал.1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. В настоящия случай е налице обективен и субективен идентитет между предмета на настоящия спор и този, по който вече има постановено влязло в сила съдебно решение. Във воденото от страните производство по гр.д.№3730/2013г. по описа на Старозагорския районен съд, страната – ищецът, е следвало да посочи и изчерпи всички свои възражения, на които претендира дължимостта на процесната сума от 10 000 лв.

С оглед на това въззивният съд намира за неоснователни доводите, изложени в частната жалба, че сега освен първоначално изложеното по предходното дело твърдение, че се касае за договор за заем, сега ищецът навеждал доводи при условията на евентуалност, че съда следва да осъди ответника да върне на ищеца сумата от 10 000 лв. като дадени без правно основание или на отпаднало основание, поради което се касае до различно производство. 

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви, окръжният съд  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.02.2016г., постановено по гр.д.№ 5369/2015г. по описа на Старозагорския  районен съд.

 

 Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

     

 

  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

        

 

          ЧЛЕНОВЕ: