О П Р Е Д ЕЛ Е Н И Е

Номер  413     / 26.04.2016г.                                        град С.

Старозагорски окръжен съд                          II    Граждански състав

На 26.04.                                                                                 Година 2016

в закрито заседание, в следния състав:

                                         Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧБВА

                                                Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело номер 1132 по описа за 2016 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е. К. Х. от гр. С., в качеството й на Управител на "Системно интегриране" ЕООД - гр. Ч., срещу Решение № 16/16.02.2016г. постановено по гр.дело № 567/2015г., по описа на Ч. районен съд, като молят частично да бъде отменен съдебния акт като незаконосъобразен и необоснован.

Излагат доводи, че решението от С. районен съд е постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила.

Въззивницата с оглед изложеното във въззивната жалба моли да бъде постановено решение, с което да се отмени постановения първоинстанционнен акт като незаконосъобразен и необоснован и да бъде постановено друго, с което да се коригира в намаление обжалваните от въззивника стойности, за които е осъден да заплати на ищеца - такси и разноски и изплатено адвокатско възнаграждение, както и за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ.

Алтернативно моли, да бъде уважена изцяло заявената претенция по т. 1 от жалбата, основаваща се на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК като бъдат възложени всички направени разноски върху ищцовата страна.

Не правят искане за присъждане на разноски и за събиране на доказателства.

            В   законоустановеният   срок   е   постъпил   писмен    отговор на въззивната жалба от адв. Т.К. от САК - гр. С. в качеството му на пълномощник на въззиваемия И.Ж.Т., с който молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по нея. Молят да бъде  осъдено  ответното дружество  "Системно  интегриране"ЕООД - гр. Ч. да заплати на въззиваемия И.Ж.Т. -допълнително обезщетение за времето след приключване на съдебното дирене в първоинстаницонното производство 09.02.2016г., до изтичането на законния шестмесечен срок по чл. 225, ал. 1 КТ -16.03.2016г. в размер на 730.45 лв., както и да оставите без разглеждане жалбата относно разноските по делото и върнете същата в тази част за произнасяне от първоинстанционния съд, както и да отхвърлите жалбата като неоснователна в останалата й част относно присъденото на въззиваемия обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и се остави в сила решението на Ч. районен съд в тази част, като правилно.

Правят искане: Да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, /ако съдът прецени, че за изчисленията на дължимото допълнително обезщетение са необходими специални знания/, която да даде заключение за неговия размер, след като се запознае с доказателствата по делото.

Прилагат   и    молят   да   бъде    прието    като  доказателства:

нотариално заверено извлечение от трудовата книжка на И.Ж.Т., трудов договор № 158/15.02.2016г. и служебна бележка от 15.03.2016г. на ЗП "Д.И.Д.".

Претендират за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

С определение от 07.04.2016г. съдът е оставил без уважение исканията на въззиваемия И.Ж.Т. да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза по делото пред въззивната инстанция, като неоснователно и искането на въззиваемия И.Ж.Т. за приемане като писмени доказателства по делото: нотариално заверено извлечение от трудовата книжка на И.Ж.Т., трудов договор № 158/15.02.2016г. и служебна бележка от 15.03.2016г. на ЗП "Д.И.Д.", като неоснователно. Делото е било насрочено за разглеждане на 26.04.2016г. от 9:10ч.

По делото е постъпила писмена молба с вх. № 5192/19.04.2016 год. от адв. К. - пълномощник на въззиваемия И.Т., с която молят на основание чл. 253 ГПК съдът да отмени определението си от 07.04.2015 г., постановено по реда на чл. 267 от ГПК и да допусне доказателствените искания на въззиваемия, посочени в отговора му на въззивната жалба. Тъй като определението било по чл. 267 ГПК не е от категорията на тези по чл.274, т. 1 ГПК, както е прието напр. в Опр. № 68/30.01.2012 г. по ч. гр. д. № 38/2012 г. на III г. о. на ВКС, във Вашата компетентност е да измените същото и да допуснете новите доказателства и доказателствени искания /нотариално заверено копие от трудовата книжка на въззиваемия и допускане на ССЕ за размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ/ относно новонастъпилото обстоятелство, каквото е оставането без работа на същия за времето след приключването на съдебното дирене в първоинстанционното производство до изтичането на шестмесечния срок от уволнението му, респ. до приключване на устните състезания във въззивното производство. Съображенията за това са следните: Искането ответнотодружество - жалбоподател е да бъде осъдено да заплати на въззиваемия И.Т. допълнително обезщетение за времето след приключване на съдебното дирене н първоинстанционното производство -09.02.2016 г. до изтичането на законния шестмесечен срок по чл. 225, ал. 1 КТ -16.03.2016 г. в размер на 730.45 лв. не представлява нов иск. То изцяло е съобразено със задължителната практика на ВКС, обективирана, както в изрично посоченото в отговора на въззивната жалба РЕШЕНИЕ № 128/28.05.2013 г. по гр. д. № 726/2012 г., г. к., IV г. о. на ВКС, с което е прието, че „С исковете по чл. 344, ал. 1. т. 1 и 2 КТ работникът претендира незаконност на уволнението му и обезщетение за вреди от незаконното уволнение за периода, в който е останал без работа, като искът за обезщетение е обусловен от иска за незаконност на уволнението. Обикновено искът за обезщетение се предявява заедно с иска за незаконност на уволнението, като няма пречка ищецът да претендира обезщетение за бъдеще време. Когато приключи съдебното дирене в първата инстанция не е изключено да са изтекли по-малко от 6 месеца от уволнението и в този случай, ако признае уволнението за незаконно, първоинстанционният съд присъжда обезщетение за времето до приключване на съдебното дирене. Ако съдебното решение бъде обжалвано от работодателя, работникът може и без да е подал въззивна жалба (или насрещна въззивна жалба) да поиска както с отговора на въззивната жалба, така и устно в съдебно заседание въззивният съд да му присъди допълнително обезщетение за времето след приключването на съдебното дирене в първоинстанционното производство, през което е останал без работа. В такъв случай дори първоинстанционният съд с изричен диспозитив да е отхвърлил иска за обезщетение в съответната част, въззивният съд отменя правилното първоинстанционно решение поради новонастъпили обстоятелства и уважава иска за обезщетение в съответната част". В същия смисъл са постановени и РЕШЕНИЕ № 148/14.06.2013 г. по гр. д. 125/2013 г., г. к., III г. о. на ВКС, с което е прието, че „Нови доказателства по смисъла на чл. 260, т. 6 ГПК са и доказателствата за нововъзникнали обстоятелства след приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Когато съдебното дирене в първоинстанционния съд е приключило преди изтичането на заявения с иска 6-месечен исков период на претенцията за обезщетението по чл.225, ал. 1 от КТ е допустимо във въззивното производство да се събират нови доказателства за новонастъпилото обстоятелство. Подробни съображения относно всички доводи са изложени в писмената молба на адв. К..

На основание чл.    149, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК   моли съда да му бъде определен подходящ срок за представяне на писмена защита.

Съдът намира, че на практика с въззивната жалба на въззивника Елена Костадинова Христова се иска изменение на обжалваното първоинстанционно решение само в частта му за разноските и заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което същата представлява по правната си същност искане за изменение на решението в частта му за разноските по чл. 248 ГПК. От друга страна въззивният съд намира, че с решението по делото първоинстанционният съд не се е произнесъл с диспозитив по цялото искане на И.Т. по чл. 225, ал. 1 от КТ за общо претендираната главница по този обективно съединен иск в размер на 6 894 лева, заявен с исковата молба, стр. 2 от същата, обезщетението по чл. 225 КТ за период от шест месеца.

В тази връзка въззивният съд от една страна следва да върне делото на първоинстанционния съд за допълване на решението относно цялото искане за присъждане на дължимото обезщетение по чл. 225 КТ за период от шест месеца, в размер на исковата претенция от 6 894 лева. От друга страна въззивният съд следва да изпрати делото на РС-Ч. за произнасяне по молбата на въззивницата Елена Христова за изменение на първоинстанционното решение в частта му за присъдените с този съдебен акт разноски пред първата инстанция.

В заключение въззивния съд намира, че следва да върне делото на РС- Ч. за изпълнение на горепосочените указания на въззивния съд.

Водим от изложеното, съдът

                        ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението си от 07.04.2016г., с което е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.04.2016г. от 9:10ч., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:


ПРЕКРАТЯВА   производството описа на ОС-С..по   в.гр.дело       1132/2016г.   по

ОПИСА на ОС-Стара Загора.


            ИЗПРАЩА делото на РС- гр. Ч. за допълване на   Решение № 16/ 16.02.201 бг. постановено по гр.дело № 567/2015г., по описа на Ч. районен съд, в частта му относно цялото искане на ищеца -въззиваем И.Ж.Т. за присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ за период от шест месеца, в размер на исковата претенция от 6 894 лева, както и за произнасяне по молбата на въззивницата Е. К. Х. за изменение на първоинстанционното решение в частта му за присъдените с този съдебен акт разноски пред първата инстанция.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ЧЛЕНОВЕ:

 

 


ПРЕДСЕДАТЕЛ: