Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 171                                           31.05.2016г.                         град Стара З.

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Четвърти  състав,

на дванадесети май 2016 година

в открито заседание в следния състав :  

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

Секретар П.Г.

като разгледа докладваното от съдията– докладчик ЗЛАТЕВ 

Гражданско дело № 118 по описа за 2013 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

         Производството е на основание чл.87, ал.3 и чл.88 от ЗЗД във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

 

Постъпила е уточнена Искова молба, съгласно която ищцата по делото твърди, че със сключения между страните по гр.д.№ 2245/1990г. по описа на РС- Стара З. договор за спогодба следва да се прилагат правилата на чл.365 от ЗЗД- тоест, че с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ правен спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Разпоредбата на чл.365, ал.2 от ЗЗД предвиждала, че с взаимните отстъпки могат да се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са били предмет на спора, като в този случай прехвърлянето на тези права се извършва в определената за  това форма. Заявява, че предмет на делото, по което е сключен договорът за спогодба е конститутивното право на делба по чл.69 от ЗН, като в резултат на извършената делба съсобствеността върху вещите, включени в сънаследството се преобразува в индивидуална собственост на всеки от съделителите върху определена вещ или вещи, в случай, че те са реално поделяеми. Заявява, че чрез делбата не могат да възникват облигационни отношения извън тези, свьрзани със заплащане на суми за уравнение на дела или по претенции по сметките, и съгласно чл.69, ал.2, пр.2 от ЗН, неравенството на дяловете се изравнява с пари. Счита, че със сключената по гр.д.№ 2245/1990г. по описа на РС- Стара З. спогодба е уговорено възникване на задължение за престиране на гледане и издръжка в полза на ищцата срещу преминаване на идеалните части от имота от останалите съделители в патримониума само на единия съделител Н. Д.И.(починал на 28.09.2012г.), и тъй като това правоотношение не е предмет на спорното право, следвало, че сключеният договор за спогодба включва отстъпки, с които се създават  правоотношения, което не е предмет на предявения иск. Тоест, че с постигнатото между тях съгласие са сключили договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу алеаторното  задължение за гледане и издръжка . През 1995г.  синът Н. Д.И. е бил сключил граждански брак с ответницата М.Г.И., като от брака им нямало родени деца. На ***г. синът на ищцата- Н. Д.И. е починал(Акт   за   смърт № 1526/28.09.2012г.) и  е оставил  като наследници  ищцата и съпругата си- ответницата. От датата на делбата /10.10.1990г./ до смъртта на сина й Н. Д.И./28.09.2012г./, ищцата била живяла в самостоятелно домакинство, макар в по- голямата част от този период да са живели под общ покрив, всеки е имал свой семеен бюджет и го е разпределял за собствените си нужди.  Тя била трудоспособна, работела дълги години след   пенсионирането си, сама се обгрижвала и издържала. До смъртта на сина й Н. не била получавала нито издрьжка, нито гледане от сина си Н. и съпругата му М.. Още повече, че след 1995г., когато синът й Н. сключил брак с ответницата, семейството му станало многодетно, тъй като ответницата имала 3 свои деца, които синът й Н. приел като свои и двамата заедно се грижели за тях и издръжката им. Ищцата получавала добра пенсия, която изцяло покривала нуждите й от парични средства и често тя давала пари на сина си Н. . Ищцата не била получавала издръжка нито от него, нито от съпругата му- ответницата М., която припечелвала трудно като търговец в малко магазинче в с.П., а синът й дълго време бил без доходи. По отношение на гледането тя сама се обгрижвала, доколкото могла. Липсата на издръжка и гледане от страна на синът й Н. не й създавал проблеми до 2010г. От тогава започнала да изпитва ежедневни нужди от помощ в домакинството си, но поради заболяването на сина й Н. и ежедневната работа на ответницата, се   налагало сама да се справя. Семейството на сина й Н. имало  ниски  доходи, за  лечението му били нужни значителни средства и грижи, и за това за нея нямало такива. Недостигът на средства станал причина да отиде да живее на вилата в с.П., общ.Стара З.. С напредването на възрастта й започнала по- често да боледува и вече не можела да се справя сама на село, а след смъртта на Н./28.09.2012г./ останала и сама. Ответницата по цял ден била заета, не се грижела за нея и не й е давала издръжка. От брака между ответницата и покойният й син, продължил повече от 10 години, нямало родени деца. По силата на закона, след смъртта на съпруга си ответницата/преживяла съпруга/ наследи 1/3 идеални части от наследството на сина й, а тя/ищцата/- 1/3 идеални част. Още през м.октомври 2012 г. ответницата започнала да я уговаря тя да й прехвърли нейната 1/3 идеална част от описания апартамент. Въпреки, че никога не е давала съгласието си, тя я завела при нотариус(била подготвила всички документи) с цел да й продаде нейната 1/3 идеална част от апартамента. Но като я попитал нотариуса продава ли си апартамента на М., тя твърдо казала- не. След този случай ответницата започнала да се държи с нея много лошо, като я видела да плачи и чуела да изрича името на синът си Н., тя казвала груби изрази. Започнала да боледува често, но ответницата въобще не се грижела за нея. Ответницата не живее в този апартамент,  дори и след като ищцата се върнала в Стара З., тя продължила да живее в с.П. . Когато идвала в града при дъщеря си, отваряше вратата на стаята й и от там питала “Как си?” Моли на основание чл.87, ал.З от ЗЗД съда да развали частично договора за издръжка и гледане, сключен по съдебна спогодба, обективирана в протокол от 10.10.1990г. по гр.дело № 2245/1990г. по описа на РС- Стара З., поради неизпълнение от приобретателя Н. Д.И. и правоприемницата му-ответницата М.Г.И., относно 4/6 идеални части  на И.П.Н., ведно със законните последици от това. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител- адвокат по делото, както и Писмената й защита.

 

Ответницата М.Г.И. *** е подала писмен Отговор на ИМ в законния 1- месечен срок по чл.131- 133 от ГПК, съгласно който в частта относно останалия за разглеждане втори иск с правно основание чл.87, ал.З от ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане, отразен в съдебна спогодба по гр.д. № 2245/1990г, по описа на РС — Стара З., обективирана в Протокол от 10.10.1990г., поради виновното му неизпълнение от приобретателя Н. Д.И. и правоприемницата му М.Г.И., се явява неоснователен и недоказан, и моли съда да го отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това. Пледира лично и чрез процесуалния си представител- адвокат, че искът е неоснователен и недоказан, и моли да се отхвърли изцяло, ведно със законните последици от това. В същия смисъл е и Писмената й Защита по делото.

 

         СЪДЪТ, след като се запозна с направените в Исковата молба претенции, с Отговора на ответницата, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със заключенията на вещите лица и с приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

 

ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА :

С оглед цената на иска и местоположението на недвижимия имот, предмет на атакувания договор, искът по чл.87, ал.3 от ЗЗД е родово и местно подсъден на настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара З. като първа съдебна инстанция. Поради което исковата претенция по чл.87, ал.3 от ЗЗД следва да се разгледа и реши по същество в настоящото първоинстанционно съдебно производство и с настоящото първоинстанционно съдебно Решение,

 

ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА :

         Не се спори между страните по делото, че видно от събраните по делото многобройни писмени доказателства- Удостоверение за наследници изх. № 5444/05.12.2012г. на Община- Ст.З., Удостоверение за наследници изх. № 2012/24.04.2013г.  на Община- Ст.З., Нот. акт за собственост на жилище в сграда № 22/10.03.1972г., Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 39/30.04.1976г., Скица № 3301/12.12.2012г., Данъчна оценка, Протокол от 10.10.1990г., Лист за преглед на пациент в спешно отделение № 166/08.07.2013г., Телепоща изх. № 7/16.05.2013г., Съдебно-психиатрично освидетелстване от 09.04.2013г., Писмо от 24.09.2013г. на СРС, Справка за движение по нчхд №1103/2013г., Молба от И.Н. от 01.10.2013г., Молба от И.Н. от 17.10.2013г., Удостоверение за данъчна оценка от 03.10.2013г. на Община- Ст.З., Схема №10882/07.10.2013г. на СГКК- Ст.З., Нова искова молба, Молба от И.Н. от 17.10.2013г., Удостоверение изх. №5506/15.10.2013г. на НОИ- ТП- Ст.З., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 15.10.2013г. за И.Н., Експертно решение № 1810/12.09.2013г. на МБАЛ- Ст.З., Молба от И.Н. от 24.10.2013г., Удостоверение за данъчна оценка от 12.08.2013г. на Община- Ст.З., Молба от Н.И. от 24.10.2013г., Писмо изх.рег.№ 24-ИР-884/04.11.2013г. на Служба по вписвания- Ст.З., Справка за лице от Служба по вписванията- Ст.З. от 01.11.2013г., Удостоверение изх. № ПО-07-305/04.11.2013г. на ОСЗ- Ст.З., Писмо изх. № 10-01-1-12393/05.11.2013г. на Община- Ст.З., Писмо от 11.11.2013г. на НАП- ТД, Офис- Ст.З., Писмо изх. № 10-01-1-12832/13.11.2013г. на Община- Ст.З., Удостоверение за декларирани данни от 12.11.2013г. на Община- Ст.З., Удостоверение за дан. оценка от 12.11.2013г. на Община- Ст.З., Приходни квитанции № 25077/11.02.2013г. и № 206797/12.08.2013г. на Община- Ст.З., Писмо рег. №76757/18.11.2013г. на ОДП- КАТ- Ст.З., Молба от Н.И. от 04.11.2013г., Определение № 397/29.06.2010г. на ВКС, Определение № 580/13.10.2010г. на ВКС, Молба от Н.И. от 05.11.2013г., Молба от Н.И. от 07.11.2013г., Молба от адв. Й. от 14.11.2013г., Нова искова молба, вписана в Служба по вписванията- Ст.З., Писмен отговор от М.И. от 27.05.2014г., Пълномощно от 26.05.2014г., Саморъчно написано писмо, 8 бр. бон фишове за заплащане на потребление за ел.ток, 13 бр. квитанции за заплащане на ВиК, Епикриза № 10766, Фактура № 174/27.09.2012г., 3 бр. рецептурни бланки от 04.09.2007г., 09.02.2007г. и 11.05.2007г., Молба от Н.И. от 05.06.2014г., Удостоверение за наследници изх. №652/11.02.2014г. на Община- Ст.З., Пълномощно за адв. Й., Молба от Н.И. от 13.06.2014г., Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние за Н.И. от 12.06.2014г., Удостоверение изх. №К-2376/12.06.2014г. на НОИ- ТП- Ст.З., Удостоверение изх. №К-2377/12.06.2014г. на НОИ- ТП- Ст.З., Етапна епикриза от 13.06.2014г., Молба от Н.И. от 30.06.2014г., Удостоверение № 10710/27.06.2014г. от “Брокерс БГ Интерканекшън”- ЕООД, гр.Казанлък, Удостоверение за дан. оценка от 27.06.2014г. на Община- Ст.З., Пълномощно, Молба от адв.Й. от 11.07.2014г., Пълномощно от 05.06.2014г., Молба от адв. Й. от 17.10.2014г., Молба от М.И. от 30.10.2014г., Препис извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за смърт № 1526/28.09.2012г. на Община- Ст.З., Удостоверение за наследници изх. № 5752/24.10.2014г. на Община- Ст.З., Становище от Н.И. от 24.11.2014г., Молба от Н.И. от 09.01.2015г., Писмо изх. № 1103/14.01.2015г. на СРС, че със сключения между страните по гр.д.№ 2245/1990г. по описа на РС- Стара З. договор за спогодба страните са прекратили един съществуващ правен спор, като си правят взаимни отстъпки. Разпоредбата на чл.365, ал.2 от ЗЗД предвиждала, че с взаимните отстъпки могат да се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са били предмет на спора, като в този случай прехвърлянето на тези права се извършва в определената за  това форма, че предмет на делото, по което е сключен договорът за спогодба е конститутивното право на делба по чл.69 от ЗН, като в резултат на извършената делба съсобствеността върху вещите,
включени в сънаследството се преобразува в индивидуална собственост на всеки от съделителите върху определена вещ или вещи, които са били реално поделяеми. Извън делбата страните по тази спогодба са учредили облигационни отношения извън тези, свьрзани със заплащане на
суми за уравнение на дела или по претенции по сметките, чрез изравняване на дяловете с пари. Със спогодбата, сключена по гр.д.№ 2245/1990г. по описа на РС- Ст.З. е уговорено
възникване на задължение за престиране на гледане и издръжка в полза на ищцата срещу преминаване на идеалните части от съсобствения делбен недвижим имот от останалите съделители в
патримониума само на единия съделител- сина й Н. Д.И.(починал на 28.09.2012г.). И макар, че това правоотношение не е предмет на спорното право, сключеният договор за спогодба включва отстъпки, с които се създават  правоотношения, свързани с постигнатото между тях съгласие за сключване на  договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу алеаторното  задължение за гледане и издръжка. Очевидно през 1995г. единият син Н. Д.И. е сключил граждански брак с ответницата М.Г.И., като от брака си те нямат родени деца. На ***г. този син Н. Д.И. е починал(Акт   за   смърт № 1526/28.09.2012г.) и е оставил като свои наследници по закон негова майка и съпругата си- ответницата. От датата на делбата/10.10.1990г./ до датата на смъртта на сина й Н. Д.И./28.09.2012г./, майката е живяла в самостоятелно домакинство, макар в по- голямата част от този период да са  живели под общ жилищен покрив

Не се спори между страните по делото и, че преди приключване на съдебното дирене по настоящото първоинстанционно дело вече е налице искова претенция за разваляне само на 4/6 /тоест на 2/3 / идеални части от алеаторния договора за издръжка и гледане.

         Спорни по делото са въпросите, дали може да се развали по съдебен ред този договор между страни, обективиран в съдебно споразумение между страните по делбеното дело, и дали са налице неизпълнения от страна на ответницата- приобретател, които да налагат неговото разваляне по съдебен ред.

При съдебното дирене бяха събрани множество писмени доказателства, устни доказателства и заключения на вещи лица.

         Видно от събраните по настоящото първоинстанционно гражданско дело гласни доказателства, се установи следното :

         От устните обяснения на ответницата по М.Г.И. реда на чл.176 от ГПК се установи, че от средата м.април 2013г. докато почине на 22.01.2014г. ищцата И. е обгрижвана от друго лице. Дъщеря й В.С.И. живеела в апартамента от четири години, която е била  онкоболна и ходела на процедури тук. Тя починала през 2013г. Тя изтеглила на мъжа си от спестовната книжка общо 2950 лв., от които 1000 лв. дала на майка. Съпругът й починал на 28.09.2012г., като до тогава тя нищо не е знаела, мъжът й и майка му се занимавали с ренти. През 2013г. тя вече била при Н. и нищо не е получавала. От 1985г. тя е влезнала в този дом и през м.04.2013г. я взел сина й Н. и до тогава са живели в общо домакинство.

         От показанията на разпитаните по делото общо 6 бр. свидетели по реда на чл.164- 172 от ГПК се установи следното :

Относно доказване на задължението си за предоставяне на грижи и издръжка от страна на ответницата по отношение на прехвърлителката по алеаторния договор по- достоверни и верни са фактите и обстоятелствата, изложени в показанията на допуснатите като свидетели група от 3 бр. лица- М.М, И. К. и С.Т., тъй като и тримата свидетели са живели в с.П./мястото където приобретателите по договора основно са престирали своето задължение/ и техните показания са непосредствени и почти ежедневни/особено тези на св.Т./. И тримата свидетели не са обвързани по никакъв начин със страните по делото. Св.М. е бил кмет на селото, а другите двама свидетели са живели в непосредствена близост до къщата в с.П., поради което следва да се даде вяра най- вече на техните показания.

Св.М. в своите показания заявява: "Много добри бяха взаимоотношенията на тримата, жената беше много доволна от тях. Поне две екскурзии годишно организирахме читалището и я водиха, плащаха й. Говорил съм с нея и яденето й всичко е осигурено, няма никакви проблеми. Това съм чувал от нея. Моите впечатления, че искаше да бъде на село, защото няма стълби. Записваха в кметството М. по 5 куб. дърва и разбрах, че само баба И. е на дърва, защото в другата стая, където е живяла М., няма комин. Тя искаше да е на село жената, защото във двора й беше хубаво. Те си живееха като едно семейство. Виждал съм М. бърза, прибира стоката, на пазари за обяд и 12.30 часа отива си в къщи, заедно обядват. Мога да кажа, че като майка си я гледаха, полагаха необходимите грижи. След като почина Н., баба И. ***. Не съм имал много контакти, но в началото веднъж говорих с нея и тя ми каза, че няма намерение да отива в града, защото тук й е хубаво, грижи се за мен снахата - М... В годината минимум веднъж е идвала баба И. на екскурзия, като говоря след 2007г. откакто съм кмет и ги организирам аз. Някъде около 4 пъти е идвала. До 2010г. — 2011 г. не мога да твърдя точно години. Мисля, че е ходила на Рилския манастир и другаде. Не мога да кажа какви пенсии получават тези хора. Според мен имаха тези хора среден  стандарт. Можеха да си позволяват да си поемат нуждите, да купуват дърва и след това разбрах, че само баба И. имала комин, което ми каза това М., само тя се отоплява с печка... От външните ми наблюдения разбрах, че живеят като семейство. Каза, че заедно си обядват, закусват. Независимо, че е била пъргава жена, нормално е да чака да се хранят заедно...".

Свидетелката И.К. от своя страна в показанията си казва следното :  "Познавам И., сина й Н. и снахата М. Една срещу друга ни са къщите и една улица ни дели. Н., известен със своите скандали. М., Н. и баба И. си бяхме близки съседи, ходя до тях. Също работих и пътувах. Аз от 1992 г. като отидох да живея беше там. В последствие си станахме близки. Те през 2000г, като се пенсионираха дойдоха постоянно да живеят на село, гледаха животни, кокошки. М. си работеше, занимаваше се с търговия, на центъра имаше сергия. До обяд работеше. Напали печката на бабата, остави й закуска. Остави й баничка, супа, винаги имаше нещо оставено... Н. и М. се грижеха за нея - тя переше, чистеше къщата, палеше печката, готвеше, казваше, че много се разбират, много хубаво я гледат. Възрастна жена е, по-добре да го свърши тя, по-млада е. Бях председател на читалището, организирахме екскурзии. Записваха и нея. Н. и М. водеха и нея, и тя много се радваше, че пак са я вземали на екскурзия. На 24.05. винаги я водеха, имаха кола, ходеше на гости при сестра си и тя беше много доволна от това нещо. Там за 1 - 2 дни е имало събор, доколкото знам. Не зная дали е гостувала баба И. за по-дълго време. Зная, че е имала здравословни проблеми и е била в града в апартамента в Ст.З.. Тогава за нея се грижели М. и Н.. Той си идваше да храни животни и от него получавах информация. На нея й беше по-хубаво да живее на село... През 2012г. почина Н. и тя като всяка майка ходеше, плачеше и казваше, че Н. иска да ме води в града да живее, но който иска да я гледа да дойде тук, защото нямаше желание да живее в града в апартамента...Те си имаха пенсии от 2000 г., гледаха си животни, произвеждаха си зеленчуци в тяхната част на градината... В този апартамент живееше на М. дъщеря й със семейството си и след това баба И. с Н.. Зная, че М. е заплащала разходите, казва, че оставала пари на баба И. и е плащала сметките й..."

Свидетелят С. Т. заявява следното : ,,...С М., К. и баба И. се познаваме от 25 години. Живея в с.П. и оттам ги познавам. В началото ходеха на работа, пътуваха, познавахме се по-бегло, но след като се пенсионирах си живееха на село. Живеем през три къщи. Баба И. знам ходеше на работа в "П.Енев" макар, че се беше пенсионирала. От 1994г. - 1995г. беше вече почти в село. Бяха ни дали царевица извън селото да гледаме, те и ние имаме животни и за да си отглеждаме прасета, от тогава баба И.. Ходеше си в града, получаваше си пенсията. Тя е споделяла толкова много работи добри и лоши с мен, че едва ли е имала човек, с когото да е споделяла. Много я уважавах. Постоянно М. и К. си идваха, докогато се пенсионират. Преди това пътуваха всеки ден, за да хранят животни. Кака И. беше там. В началото не знаех за договора, но впоследствие разбрах от М. и К., че са имали сключен договор, че те трябва да гледат кака И.. Те такова обгрижване са й давали на нея. Аз съм гледал възрастни хора, свидетел съм бил на много работи. Сутрин минавам на улицата покрай тях и винаги ще я видя отвън да копае или нещо прави. М. съм сварвал да мете вътре коридора, стаята й, влизал съм вътре, печката й запалена гори. Закуската лично пред мен казва сутрин майко оставила съм ти закуската- баничка, друго, банани, на масата има за ядене. Тя гледаше разсад и ми даваше, за това съм ходил при нея...Животните гледаха К. и М.. Те гледаха по две прасета - едното продаваха, едното колеха за тях... Те дърва само за баба И. купуваха всяка година. Дори и последните дърва стоят още, не са нарязани. Когато се разболя К., М. пренесе дървата за баба И. там, тя беше на печка. М. за тях дърва нямаха, защото те в стаята, където живееха, нямаха и комин. То беше направен гараж и те са на газ. На всеки 24.05 тримата ходеха в нейното село и я водеха при сестрите й. За късо време, не за така дълго време. Не мога да кажа И. колко е стояла там. Идвали са нейните роднини от Северна България. На годината един път са идвали, два пъти не знам на работа ходя и не мога да видя дали са идвали или не. Не мога да ги заваря. Кака И. много се хвалеше от М. и сина си и каза, че ако не е Н. да им създава тези дрязги, ние се разбираме много добре. Те тримата бяха заедно, с малката дъщеря на М. Г., като едно цяло. Никога не съм ги чул да се нагрубят и да си кажат лоша дума... Здравословни проблеми имаше, направиха й тежка операция превъртане на черва, това е било през 1996г, копаехме царевицата през м.06. Аз бях на около 20 м. пред нея копаех. Изведнъж извика да отида, защото много я боли корема, свива се и казва, че много я боли корема. Накара ме да отида до тях и да извикам М. и К.. Отдалечено е от селото на 700м - 800 м и отидох да им кажа. Тогава М. дойде, имаше Москвич и лично я закара в болницата, ако не беше тя, тогава нямахме телефони. Тогава разбрах, че са я направили операция за превъртане на червата. Изобщо не я докараха в село и я оставиха в апартамента, като М. я гледаше там. Най-много 5-6 месеца остана в града. След 2-3 години си беше изместила ръката, паднала и пак я взеха да я гледат в града. М. се грижеше за нея постоянно, защото К. ходеше в града... М. и К. се грижеха за нея неотлъчно, след като се пенсионираха. След смъртта на Н., докато не беше я взел Н., М. се грижеше за нея. Лично аз съм присъствал, когато М. носи закуската баничката, бозата. Не всяка сутрин, не съм казал това. Баба И. беше доведена в града, когато не можеше да се обслужва през 1996г. След смъртта на сина й си беше в село до м.април 201Зг. Баба И. не беше болна. Първият ден я заварих копаеше лозето на Н. и на другия ден не я видях и попитах какво прави и М. ми каза, че Н. дошъл и с такси я вземал. На село не съм виждал да идва лекар и да й слага инжекции, да е болна...".

Същевременно от извършената очна ставка по реда на чл.174 от ГПК между свидетелите Х.А.П. и Симеон Атанасов Т. се установи, че всеки от тях поддържа казаното от него по- рано в свидетелските си показания, и категорично не е съгласен с казаното от другия свидетел.

         Съдът кредитира в различна степен показанията на всички тези общо 6 бр. свидетели, макар че те са в 2 големи групи от по 3 бр. свидетели помежду си, тъй като техните показания са пълни, обективни, вътрешно непротиворечиви, съвпадат с останалите събрани по делото писмени доказателства.

Относно свидетелските показания на другите 3 бр. свидетели, посочени от ищцата, съдът взе предвид, че и тримата свидетели не са живели в населеното място, където се е осъществявало основно гледането, като дори двама от тях живеят далеч в Северна България. Освен това, показанията им касаят един изключително кратък отрязък от време/няколкото посещения, когато са отивали на море/. Също така следва да се вземе предвид и тяхната евентуална заинтересованост- първите двама са роднини на ищеца, а третия свидетел е бивша съпруга на починалия Н. И.. С техните показания не се оборват показанията на посочените от ответницата свидетели. А от своя страна с показанията на посочените от ответницата свидетели се оборват и всички други писмени доказателства, представени от ищеца, с които той се опита индиректно да установява, че ответницата и нейния съпруг приживе са нямали необходимите средства за да гледат прехвърлителката И.Н.. Известно обстоятелство е, че живота на село е с по-малко разходи, а една голяма част от средствата за живот, а именно тези за храна са се набавяли от личното стопанство /зеленчуци и плодове от двора, както и месо, мляко и яйца от животните/, за което обстоятелство се съдържат данни в свидетелските показания.

 От тези свидетелски показания се установи по несъмнен и безспорен начин, че починалия син на ищцата Н. И. и неговата съпруга М.И./ответница по иска/ са престирали необходимите грижи и са давали необходимата издръжка на прехвърлителката, преобретателка по договора за издръжка и гледане по делото.

 

От така изложените множество факти и обстоятелства следва единствено възможния фактически и правен извод, че ответницата И. и нейния съпруг Н. И./докато е бил жив/ са полагали всички необходими грижи и са давали всички необходими средства за изпълнение на задължението си по договора за издръжка и гледане на майка му. Това изпълнение е било практически непрекъснато и е продължило и след като прехвърлителката И.Н. е напуснала под давление на другия си син- ищеца Н.И., обитаваната от нея къща в с.П. /през месец април 2013г./ и е отишла да живее в апартамента в гр.Стара З., и така до нейната смърт на 23.01.2014г.

За установяване фактите по изпълнение на задължението по договора от м.април 2013г. до 23.01.2014г. от страна на ответницата бяха събрани следните доказателства- освен свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, по делото бяха приети и множество документи- 4 броя „известия" от „Български пощи" ЕАД и 5 броя „разписки" от „Български пощи" ЕАД, 2 бр. системни бонове за плащане на ел. енергия и 2 бр. системни бонове за плащане на вода. От тези доказателства е видно, че ответницата е продължила да полага грижи за И.Н. дори и след като тя отива да живее в апартамента в гр.Стара З., като я е посещавала в жилището лично, като е заплащала всички необходими разходи за ток, вода и разходи за общите части. Също така е установено и не се спори от другата страна, че в апартамента е живеела една от дъщерите на М.И. със съпруга си, която също е полагала грижи за И.Н. в този период от около 10 месеца.

Като косвено доказателство, следва да се отчете и факта, че прехвърлителката е починала на една преклонна възраст от 92 години, което също показва, че за нея са били полагани необходимите и адекватни грижи, и тя не е била лишавана от всяко необходимо лечение. Нещо повече- по делото е представена Епикриза от 1996г. за получена херния, за което заболяване е бил необходим дълъг и тежък следоперативен период, за запазване на нейното здраве и живот.

Съгласно заключението на комплексната съдебна медицинско- икономическа експертиза се установи, че ищцата И.П.Н. е боледувала от състояние след операция за феморална херния в дясно, състояние след счупване на лява бедрена кост, хроничен пиелонефрит, камък в бъбрека, съчетание на хипертонично сърце с хипертоничен бъбрек, последици от други и неуточнени мозъчно съдови болести, атеросклероза. За тези заболявания е лекувана системно с Вицетин таблетки, Еналаприл таблетки и Спиронолактон таблетки. Стойността на месечната издръжка, нужна за съществуването на лица с възрастта и заболяванията на ищцата И.П.Н. е, както следва- за 1999г. - 104 лв.; за 2000г. - 111 лв.; за 2001 г. - 115 лв.; за 2002г. - 131 лв.; за 2003г. - 141 лв.; за 2004г. - 158 лв.; за 2005г. - 170 лв.; за 2006г. - 193 лв.; за 2007г. - 231 лв.; за 2008г. - 263 лв.; за 2009г. - 269 лв.; за 2010г. - 263 лв.; за 20] 1г. - 276 лв.; за 2012г. - 321 лв.; за 201Зг. - 353 лв.; за 2014г. - 345 лв. Като издръжката по отделни видове разходи е представена в констативно- съобразителната част на това заключение. Съдът кредитира изцяло заключението на комплексната  експертиза, тъй като същото е изготвени професионално, мотивирано, обосновано и подробно, въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, то не е вътрешно противоречиво и не се оспорва по съществото си от никоя от страните по делото.

         Следователно не са налице никое от законовите условията за разваляне на 2/3 от договора за издръжка и гледане поради виновно неизпълнение на задълженията по същия от страна на длъжника- приобретател/ответницата/.    Ето защо предвид всичко горепосочено съдът счита, че в конкретния случай не са налице предпоставките, регламентирани в закона за разваляне на процесния Договор за дарение- от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи категорично по несъмнен и безспорен начин, че  не се доказа по несъмнен и безспорен начин, че е налице съзнателно, продължително и виновно неизпълнение на задълженията от страна на длъжника/надарения/ - ответницата по делото. И да е било налице някакво неизпълнението, то е незначително, частично, а не пълно. Поради което и Договорът за издръжка и гледане не се явява съществено нарушен, обсъжданото неизпълнение по процесния договор не се доказа да е виновно извършено, тъй като не се доказа длъжникът да не изпълнява поетите задължения поради причина, за която той отговаря по аргумента на чл.87  от ЗЗД.  

Предвид на което процесния договор за дарение не следва да бъде развален по съдебен ред относно 4/6 идеални части с настоящото изцяло негативно за ищеца първоинстанционно съдебно Решение, ведно с всички законни последици от това.

Настоящото първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва в законния 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.Стара З. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

Ето защо водим от гореизложените мотиви и на основание чл.87, ал.3 във вр. с чл.88 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- Стара З.                  

 

      Р      Е      Ш      И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска за разваляне по реда на чл.87, ал.З от ЗЗД на 4/6 идеални части от сключения Договор за издръжка и гледане, оформен със съдебна спогодба в Протокол от 10.10.1990г. по гр.дело № 2245/1990г. по описа на РС- Стара З., като неоснователен и недоказан.

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр. Стара З. пред Апелативен съд- гр. Пловдив.

 

                                              

 

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :