Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

161                                           20.05.2016г.                    град Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     VІ ГРАЖДАНСКИ състав

   

на двадесет и четвърти февруари 2016 година

в публично  заседание, в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. УРУКОВ

                                               

Секретар  П.Г.

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК УРУКОВ  

Гражданско дело № 47 по описа за 2015 година, за да се произнесе съобрази следното :

 

            Производството е на основание чл. 45 и сл. и  чл.86  от ЗЗД.

Постъпила е Искова молба от ищеца Т.Д.К., чрез пълномощника му адв. Д.Е. против ответника К.А.Д. с правно основание чл.45, и чл.86 от ЗЗД , с която иска от съда да постанови Решението си, с което да осъди ответникът К.А.Д., да заплати на ищеца Т.Д.К., обезщетение за причинените му вреди в общ размер на 53 932, 58 лв. /петдесет и три хиляди деветстотин тридесет и два лева и 58 стотинки/, от които: 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ неимуществени вреди и 3932,58 лв. /три хиляди деветстотин тридесет и два лева и 58 стотинки/ имуществени вреди, от които: 1 282, 58 лв. /хиляда двеста осемдесет и два лева и 58 стотинки/ имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване след причинената му средна телесна повреда; 2 150 лв. /две хиляди сто и петдесет лева/ имуществени вреди, причинени на управляваното от него МПС - лек автомобил, марка „", с рег. № , негова собственост и 500 лв. /петстотин лева/ имуществени вреди, изразяващи се в разноски по ДП № 104/2014 г., по описа на РУП - Раднево, които ищецът е направил и не са му били присъдени от съда, тъй като ответникът е сключил споразумение и доверителят ми не е бил призован за съдебното заседание, ведно със законната лихва от деня на увреждането - 10.03.2014 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и да осъди ответникът, да заплати на ищеца направените по делото разноски.

 

Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, и не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК.

 

С уточняващата си и допълваща молба вх.№ 749/19.01.2012 год. при ОС-Стара Загора ищцата е уточнила, че общата претенция й възлиза на 31 634 лева, от които претенция в размер на 1634 лева обезщетение за имуществени вреди и 30000 лева обезщетение за неимуществените вреди.

 Предявеният иск е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, като исковата молба е редовна, и отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК /2008г./.

 

След изпълнение на процедурата по размяна на книжата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът К.А.Д. е подал писмен отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК/2008г./.

 

В същият писмен отговор ответникът К.А.Д. счита, че предявения срещу него иск за неимуществените вреди от ищеца се явява допустим, но неоснователен и недоказан по съображенията, подробно изложени в писмения отговор. Оспорва изцяло исковете, като твърди, че не дължи претендираните суми.

Също твърди, че не са представени доказателства за виновни действия на К.А.Д., в резултат на които действия е причинена имуществената вреда.

 

Заявява, че от представеното писмено доказателство протокол №1 от дата 10.02.2015г. по НОХД№33/2015г. по описа на РС гр. Раднево му е известно, че е е признат за виновен, но не е налице произнасяне по отношение на това кой е виновен за ПТП.

 

С депозирания от ответника К.А.Д. писмен отговор същият моли съда да постанови Решение, с което да отхвърли изцяло иска или евентуално, ако уважи иска, но счита че искът се явява твърде завишен и моли да бъде уважен съобразно имотното му състояние.

 

 С Определение на съда от 18.06.2015 год. по делото е било КОНСТИТУИРАНО като трето лице - помагач на страна на ответника Застрахователна Компания "БУЛ ИНС" със седалище гр.София, ЕИК:831830482, общ.Столична, ПК 1407, Район „Лозенец", ул." Джеймс Баучер", №87, представлявана от С.С.П.. Същевременно с това съдът е ИЗПРАТИЛ препис от молбата, с която се иска привличане като трето лице-помагач, препис от исковата молба и приложенията към нея, копие от отговора на ответника и приложенията към него на третото лице - помагач по делото с даването на указания, ако желае да подаде писмен отговор в законния едномесечен срок, със задължителното съдържание на отговора по чл.131, ал.2 и ал.3, и по чл.132-133 от ГПК и с вписване на предупреждението за евентуалните последици от неподаването на отговор или неупражняването на права, ако има необходимост и право на това.

 

По делото е постъпил писмен отговор от третото лице - помагач на страната на ответника Застрахователна Компания "БУЛ ИНС" със седалище гр.София, с който отговор считат предявеният иск за допустим, като оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховката “гражданска отговорност”. Също така оспорват иска изцяло по основание и размер. По отношение на основателността на иска считат, че същият е неоснователен и недоказан, а също така размерът на претендираното обезщетение бил завишен. Молят иска да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен и недоказан или съответно да бъде намален размера на претендираното от ищеца обезщетение, по съображенията, подробно изложени в депозираната от третото-лице помагач писмен отговор.

 

           След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, ОС-Ст.Загора счита за изяснено и доказано следното :

 

ОТНОСНО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА :

 

Безспорно е по делото се установява от представените и приети като доказателства по делото, че така предявения иск се явява родово и местно подсъден на настоящия Окръжен гр. Стара Загора. Същият е процесуално допустим, поради което следва да бъде разгледан по съществото си в настоящото гражданско съдопроизводство.

 

          ОТНОСНО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:

 

Безспорно установено между страните по делото е, че на датата 10.03.2014 год. при управлението на МПС – товарния автомобил марка “…, модел …, рег. №  …, нарушавайки правилата на движение по пътищата ответникът К.А.Д. е причинил на ищеца Т.Д.К. СРЕДНА телесна повреда, изразяваща, се в счупване на дясната бедрена кост, счупване на капачето на дясна колянна става, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник на ищеца, както и контузия на главата, разкъсноконтузни рани на главата и лицето, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош, като с деянието си ответникът е нанесъл на К. имуществени и неимуществени вреди.

 

Образувано е било НОХД под № 33/2015 год. по описа на Радневския РС  по чл.343, ал.3, б”а”, предл.1, във вр. с ал.1, б.”б”, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДВП, като ответникът К.А.Д. е бил признат за виновен за горепосоченото деяние, като производството по това нохд е приключило с влязло в законна сила определение от 05.02.2015 год. за одобряване на постигнатото между ответника К.А.Д. *** споразумение за решаване на делото, като със същото са били наложени и съответните наказания на ответника по НК. Съобразно императивната разпоредба на чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.

 

          Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съгласно чл. 413, ал.1 от НПК влезлите в сила присъди, решения, определения и разпореждания са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Според ал.2 влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; и наказуемо ли е деянието.

В тази връзка е цялостната съдебна практика, подчинена на законовите разпоредби по чл.300 от ГПК и чл.413 от НПК, както и ПОСТАНОВЛЕНИЕ под № 7 ОТ 30.12.1959 Г., ПЛЕНУМ НА ВС, Публикувано в Сборника «Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по граждански дела 1953-1994», стр. 234, пор. № 74, Определение № 559/11.04.2011 г. IV ГО на ВКС по гр.д.№ 327/ 2011 г.

 

Безспорно от това противоправно деяние на ответника, ищецът е преживял тежки болки и страдания, както и завинаги в живота му остава белега от травмата в десния крак и страховете от преживяното.

 

Видно от събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитаните свидетели, се установи следното:

Свидетелката С.Г.К. - съпруга на ищеца по делото заявява, че е видяла в болницата съпруга си целия в кръв. Кракът му е бил обърнат обратно и подут. Ищецът е бил целият в кръв, бил е шок, не я е познал, не е знаел къде се намира и е повтарял само, че умира. Същият не е бил адекватен да отговаря дори на въпроси. Три дни след катастрофата му е направена операция на крака, която е продължила 8 часа. Постоянно е изпитвал болки, които са продължили и след месечния му престой в болницата. Ищецът и в момента изпитва страх, а в присъствието на много хора се изнервя, изпотява се и му е неприятно. Същият е претърпял няколко операции, но и до ден днешен кракът продължава да го боли. От смяна на времето, от студено на топло, болките са денонощни. И в момента ищецът има оток на коляното. Състоянието му не е много добро. Семейството има 9-месечно дете, но ищецът не може да се грижи за него, тъй като травмите му не са отминали.

Свидетелката С.Х.Ф. заявява, че непосредствено след катастрофата ищецът е бил целият облян в кръв, кракът му е бил много надут, през цялото време е викал, че умира. Същата е ходила многократно да вижда ищеца в болницата, който се е чувствал ужасно. Първата му операция е продължила около 8 часа. Ищецът е имал болки и температура в продължение на много време. Когато види много хора изпада в паника и е посещавал психиатър. Ищецът не може да полага грижи за детето си и да помага на жена си. Сега е по - нервен и различен човек.

Свидетелката Д.М.В. заявява, че е видяла ищеца след катастрофата в колата му, която е била отворена. Същият е бил облегнат назад, имал е предпазен колан и е бил целият в кръв. Той е викал, че умира. По- късно е казал, че нищо не помни за катастрофата. Казвал е, че го болят ръката и крака. Последвалата операция на крака е продължила 8 часа. През дългия период на възстановяване е трябвало да има някого при ищеца, защото се е страхувал да остане сам. След оперативните намеси възстановяването е било много трудно. От раните са изтичали секрети, ищецът е имал температура и постоянни болки. До ден днешен същият не може да се възстанови. Той не можел да се грижи за себе си и за детето си.

Съдът кредитира с доверие показанията на горепосочените свидетели, тъй като те са обективни, безпристрастни, последователни и отговарят на установената по делото фактическа обстановка. Също така показанията на тези свидетели се подкрепят и от останалите по делото доказателства.

 

Видно от заключението на тройната комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р С., д-р К. и д-р В. /листи 125-128 от делото/ се установява, че на процесната дата 10.03.2014 г. Т.Д.К. е получил: средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост, счупване на капачето на дясна колянна става, което е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник на ищеца, както и контузия на главата, разкъсноконтузни рани на главата и лицето, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош. Страданията от счупване на дясната бедрена кост, счупване на капачето на дясна колянна става са свързани с тежки страдания и преживяване на силни болки от страна на ищеца. Контузиите на главата, разкъсноконтузни рани на главата и лицето, сътресение на мозъка, контузия на гръдния кош е причинило временно неразположение, изразяващо се в болки в гърдите при дишане и движения. При настъпване на евентуални усложнения при ищеца би могло да остане трайно страдание от поява на епилептични пристъпи и ограничение на движението в дясното коляно. Ищецът би могъл да оформи редица смущения в нормалния комфорт на живота - страх от движение по улицата, страх от преминаващи превозни средства, нарушение на съня. След приключване на възстановителния процес се наблюдава остатъчно явление леко куцаща походка, затруднено клякане с десния крак, затруднено качване по стълби, обременено психическо състояние. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, тъй като тя е изготвена обективно, добросъвестно, компетентно и пълно от вещите лица, които са дългогодишни специалисти в съдебно-медицинската област.

 

Следователно ответникът с противоправното си поведение е причинил на ищеца претендираните имуществени и неимуществени вреди, които следва да възстанови със съответните парични средства.

 

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съгласно принципа на справедливостта. Обезщетението се дължи за конкретни болки и страдания претърпени от ищеца. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се налага единствено възможният фактически и правен извод, че ищецът е претърпял негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от претърпените болки, като дискомфортът му продължава и понастоящем и ще продължи още дълго време.

Според трайната съдебна практика на Върховните съдилища на Републиката размерът на иска зависи винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват, като се вземат предвид характера на деянието, степента на увреждане и други. Въз основа на ангажираните гласни доказателства следва да се приеме за доказано настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от ищеца болки и страдания, в резултат на причинените му увреждания.

 

Съдът следва да вземе предвид поведението на водача на МПС и на пострадалия, възрастта на пострадалия към момента на настъпване на ПТП, настъпилите вреди в резултат от него, извършените след ПТП медицински интервенции и заключението на съдебно-медицинската експертиза.

 

Направеното възражение от страна на ответника и на третото лице -помагач, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия не е установено и доказано с ангажираните от страна на ответника и на третото лице помагач доказателства. Видно от събраните по делото гласни доказателства с поведението си пострадалият - ищец не е допринесъл за настъпването на деликта - ПТП и за вредите от него по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Свидетелят К.К.Й. заявява, че е бил заедно в колата на ищеца на случилото се ПТП на 10.03.2014 г. Ищецът е бил с предпазен колан. Когато свидетелят е откопчавал неговия колан предпазният колан е бил все още закопчан. Те са се движили с ограничена скорост, спазвали са всички правила, съобразявали са се пътната обстановка и нищо в поведението на ищеца не му е направило впечатление. Свидетелката Д.М.В. заявява, че е видяла ищеца след катастрофата в колата му, която е била отворена. Същият е бил облегнат назад, имал е предпазен колан и е бил целият в кръв.

Съдът следва да кредитира с доверие показанията на тези свидетели, тъй като те са обективни, безпристрастни, непротиворечиви и отговарят на установената по делото фактическа обстановка.

 

Съпричиняването от своя страна, също е сложен юридически факт, който съдържа елементите: противоправност, вина - във всичките й правни форми, причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд /в случая споразумението по първоинстанционното наказателно дело/, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда. Относно обстоятелствата, посочени в чл. 300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Няма данни пострадалият Т.Д.К. да е извършил противоправно действие, от които биха могли да настъпят последици за подсъдимия К.А.Д..

 

С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Съдът счита с оглед на гореизложеното, че вината на ответника се доказа по един категоричен начин, а и още повече съгласно чл. 300 от ГПК  влязлата в сила присъда на наказателния съд /в конкретния случай – влязлото в законна сила споразумение/ е задължителна за гражданския съд който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено същото неговата противоправност и виновността на дееца.

 

Ищеца К. е претендирал заплащане не само на неимуществените вреди, но и на имуществени вреди в размер на 3 932.58 лева - заплатени принудително суми в болницата за лечението му, за придружител, както и за покупки и поставяне на метални пирони – шипове в крака за поддържане и правилното закрепване и зарастване на счупените кости. По отношение на претендираните имуществени вреди в размер на 3 932.58 лв. същите безспорно се доказаха по основание и размер с оглед приложените и приети по делото писмени доказателства, фактури и платежни нареждения, както и автооценъчната експертиза.

 

В тази връзка видно от представената фактура № 5912/17.03.2014г. ищеца Т.Д. е заплатил сумата от 36 лева по сметка на РЕХА БУЛ» ООД гр. Габрово за 2 броя ПАТЕРИЦИ. Видно от представената фактура № 2562/17.03.2014г. ищеца Т.Д. е заплатил сумата от 500.00 лева по сметка на “БУЛМЕД ГРУП» ООД гр.Пловдив за ОСТЕОСИНТЕЗНИ МАТЕРИАЛИ. От приетата като доказателство фактура № 5948/20.03.2014г. ищеца Т.Д. *** сумата от 95.00 лева за ортеза.

От приетата като доказателство фактура № 3200001965/20.03.2014г. и приложените към същата касов бон и рецепта се установява, че ищеца Т.Д. е заплатил на «СЛИВЕНТРЕЙД» ООД  гр. Раднево сумата от 69.23 лева за КЛИНДАМИЦИН.

От приетата като доказателство фактура № 2569/20.03.2014г. и приложения към същата фискален бон се установява, че ищеца Т.Д. е заплатил на ЕТ «Данифарм» ООД  гр. Хасково сумата от 10.90 лева за алендронат.

От приетата като доказателство фактура № 2578/31.03.2014г. и приложения към същата фискален бон се установява, че ищеца Т.Д. е заплатил на ЕТ «Данифарм» ООД  гр. Хасково сумата от 18.690 лева за БИОНЕК..

От приетата като доказателство фактура № 2581/03.04.2014г. и приложения към същата фискален бон се установява, че ищеца Т.Д. е заплатил на ЕТ «Данифарм» ООД  гр. Хасково сумата от 21.15 лева за алфа Д 3 капсули.

 

От приетата като доказателство фактура № 6156/08.04.2014г. се установява, че ищеца Т.Д. е заплатил на МБАЛ «Д-р Д.Чакмаков» ЕООД  гр. Раднево сумата от 58.00 лева за ПОТРЕБИТЕЛСКА ТАКСА.

От приетата като доказателство фактура № 2588/08.04.2014г. и приложения към същата фискален бон се установява, че ищеца Т.Д. е заплатил на ЕТ «Данифарм» ООД  гр. Хасково сумата от 12.70 лева за линкомицин и йодповидон /йодасепт/.

От приетата като доказателство фактура № 2597/14.04.2014г. и приложения към същата фискален бон се установява, че ищеца Т.Д. е заплатил на ЕТ «Данифарм» ООД  гр. Хасково сумата от 9.00 лева за линкомицин.

От приетата като доказателство фактура № 1452/12.06.2014г. се установява, че ищеца Т.Д. е заплатил на МЦ «Павел баня» ЕООД  гр. Павел баня сумата от 340 лева за лекарски преглед и физио процедури.

От приетата като доказателство фактура № 663331/12.06.2014г. се установява, че ищеца Т.Д. е заплатил на СБР-НК ЕАД Филиал «Павел баня»  гр. Павел баня сумата от 54 лева за ПОДВОДНА ГИМНАСТИКА.

От приетата като доказателство фактура № 5/12.06.2014г. се установява, че ищеца Т.Д. е заплатил на ЕТ «МЕДИК – ЙОРДАН ГАНЧЕВ» гр.Павел баня сумата от 56 лева за компреси луга, артогарт – гел и чаршаф еднократен.

 

От друга страна видно от заключението на автооценъчната експертиза, представена и приета като писмено доказателство и по настоящото дело, щетите на управляваното от ищеца Т.Д. МПС – лек автомобил с марка «…» с рег. № … оценени на стойност от 2 150 лева. Общият размер на имуществените вреди, претърпяни от ищеца Т.Д. възлиза общо на 3932.58 лева, изчислени и служебно от съда въз основа на представените и приети писмени доказателства по настоящото дело. В същия смисъл се явява и ищцовата претенция в тази насока съобразно петитума на исковата молба в тази нейна част.

 

По отношение на размера на обезщетението за неимуществените вреди съдът възприе следното:

 

Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. С оглед на гореизложените съображения и доводи, както и с оглед на цялостната установена и разгледана по-горе фактическа обстановка по делото съдът счита, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди за претърпените от ищеца болки и страдания от нанесените му травми и телесна повреди следва да бъде определен на сумата от 25 000 лева. Действително, ищецът е претърпял множество болки  и страдания, но видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза, в конкретния случай и към момента на изготвяне на експертизата са налице данни за известно възстановяване на социалното функциониране на ищеца Т.Д..

          Освен това съдът при определянето размера на дължимото обезщетение следва да вземе предвид и константната практика на Върховните съдилища на Републиката относно размера на присъжданите обезщетения за настъпилите различни видове телесни повреди.

 

          В тази връзка съдът следва да отбележи въпреки гореизложените съображения и доводи, че търсената от ищеца сума не е адекватна за описваните травми (фрактура па бедрена кост, съпроводено с фрактура на коленното капаче), както и съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК за сходни и по - тежки травми. Например: с решение под № 582/06.07.2010 година на ВКС-1-ГО по д. № 802/2009 година за: „счупване на дясна раменна кост под раменната става и многофрагментно счупване на дясна бедрена кост. Наложило се е поставяне на изкуствена раменна става, Следоперативният период е продължил за долният крайник около 10 месеца, а за раменната кост и при подмяна на ставата около четири месеца. Последиците от многофрагментното счупване на дясната бедрената кост се изразяват в ограничение движенията на коленната става тежка степен и деаюстраина коксартроза. Ограничено е движението и на раменната става, които последици са обусловили 95.5 % трайно намаляване на работоспособността, което е определено с експертно решение на ТЕЛК от 05.01.2004 година", е присъдено обезщетение от 5 000 лева. Разликата с настоящата претенция е несъвместима, но явно адвокатите на „икономически слабите потребители на застрахователни услуги" са наясно, че съдебната практика присъжда напълно неоснователно и противозаконно по - високи обезщетения срещу застрахователите въпреки, че правилата за определяне размера на неимуществени вреди независимо от причинителя, отговорните лица и произхода им са едни и същи и уредени само с препращащи норми, към тези в чл. 52 от ЗЗД и съответно ППВС № 4/68 година. С решение под № 88/09.07.2012 година на ВКС-П-ТО по д. № 1015/2011 година, за: „счупване на таза в областта па лявата тазобедрена става // счупване костите па лявата подбедрица в горната й част, предпоставило кръвна репозииия на счупената голямопищялна кост и поставяне на метална плака", ВКС приема, че определеното по чл. 52 ЗЗД обезщетение от въззивната инстанция, в размер на 24 000 лева е справедливо.

С Решение под № 118/27.06.2014 година па ВКС-І-ТО по д. № 3871/2013 година за: „триглезенн” счупване на костите па лява/па подбедрица, счупване на дясна петна кост и изкълчване на дясна ходилна става" ВКС приема, че справедливо обезщетение е 15 000 лева! С р. № 558/28.10.2010 година, по д. № 1716/2009 година на Ш-ГО-ВКС, при прилагането на чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/68 година за: ..над 15 увреждания в тиса число разкъсно - контузна рана в челио-темениата част на главата, контузия на бял дроб, счупване на две ребра и лява лакътиа кост , пукване на лъчева кост, които са довели до трайно затрудняване движението на снагата и левия горен крайник и които представляват поне две средни телесни повреди, плюс множество охлузвания, кръвонасядания и хематоми'\ е присъдено обезщетение в размер па 6 500 лева.

Претенцията на ищеца не е съобразена с „икономическата конюнктура'' в страната. Кос в икономиката и състоянието на доходите на хората и юридическите лица обуславя толкова големи претенции за обезщетения за средни телесни повреди без настъпили усложнения. като описаните в СМЕ. Страната е в икономическа криза, при спадащи доходи, социална и политическа несигурност, което влияе на икономиката на страната. При ширещата се бедност в най - бедната страна и Е.С. с най-слабата икономика, е изключително ниски премии по застраховките, които не могат да покриват разходите и задълженията за разноски и обезщетенията. Обезщетението за неимуществените вреди следва да обезщетява реално претърпените от пострадалия болки и страдания, като не бива да се превръща в средство за обогатяване с претърпените страдания.

 

От събраните по делото доказателства се налага изводът, че искът за имуществените вреди се явява изцяло основателен и доказан съобразно неговия първоначален петитум, 3 932.58 лева искът за неимуществени вреди се явява частично основателен до размера на 25 000 лева, като в останалата му част до размера на претендираните 50 000 лева – следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

Също така следва да бъде присъдена и законната лихва върху дължимата главница от 28 392.58 лева, считано от датата на увреждането – 10.03.2014г. до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът  следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски съразмерно уважената част на иска в размер на 1696.00 лева, като общата сума на разноските , направени от ищеца възлиза на 3200 лева, от които 900 лева възнаграждение за вещите лица от комплексната съдебно-медицинска  експертиза и сумата от 2300 лева, представляваща възнаграждението за един адвокат – адв.Д.Е. съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от датата 30.04.2015 год. /на лист 6 от делото/.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд - гр. Стара Загора дължимата държавната такса съразмерно уважената част на този граждански иск, в размер на  1157.30 лева.

 

          Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал.2 от ЗЗД, Окръжен съд- гр.Стара Загора

 

                                        Р      Е      Ш      И     :

 

ОСЪЖДА ответника К.А.Д. с ЕГН **********,***, да заплати на ищеца Т.Д.К.,с ЕГН **********,***, и със съдебен адрес *** чрез адв. Д.Г.Е. *** сумата от 28932.58 лева /двадесет и осем хиляди деветстотин тридесет и два лева и 58 ст./, от които сумата от 3 932.58 лева /три хиляди деветстотин тридесет и два лева и 58 ст/, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди, както и сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение а причинените на ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 28932.58 лева /двадесет и осем хиляди деветстотин тридесет и два лева и 58 ст./, считано от датата на увреждането 10.03.2014г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 1696.00 лева /хиляда шестотин деветдесет и шест лева/, представляваща направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до размера на общо претендираните 53 932.58 лева /петдесет и три хиляди деветстотин тридесет и два лева и 58 ст./, като неоснователен и недоказан в тази му част.

 

ОСЪЖДА ответника К.А.Д. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Стара Загора сумата от 1157.30 лева /хиляда сто петдесет и седем лева и 30 ст./, представляваща  дължимата държавна такса съразмерно уважената част на иска.

 

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора пред Апелативен съд- гр.Пловдив.

 

 

 

 

 

                                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :