Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 170/31.05.2016 г.          Година 2016                  Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.ЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ­­          ІІ  Граждански състав

На двадесет и втори март                                                           Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                 2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1078 по описа за 2016 година.

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от  МИНИ “М.” ЕАД – гр. Р., представлявано от А.П. А. изпълнителен директор, чрез пълномощника им юрисконсулт И.Н., против постановеното първоинстанционно решение №1236/18.12.2015г. постановено по гр. Дело № 1979/2015г., по описа на С.я районен съд, с което първоинстанционния съд е отхвърлил като неоснователния предявените обективно съединени искове срещу въззиваемата Е.А.А. и същото решение въззивникът е осъден да заплати направените от въззиваемата разноски по делото в размер на 1 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

 

Сочат, че не доволни от така постановеното решение, като считат същото за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го обжалва и молят да бъде отменено изцяло, включително и в частта за разноските. Считат, че съдът е следвало да намали размера на претендирания адвокатски хонорар  на процесуалния представител на въззиваемата до минималния размер /1 010 лева/, тъй като делото не било с особена фактическа и правна сложност и  своевременно са направили възражение във връзка с това.

 

Молят предвид изложеното да бъде уважена подадената въззивна жалба и бъде отменено изцяло постановеното първоинстанционно решение по описа на РС- С., постановено по гр. Дело № 1979/2015г., като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и да бъде постановено решение по съществото на спора, с което да бъдат уважени изцяло предявените от въззивника искове.

 

Претендират да им бъдат присъдени всички направени разноски по делото пред двете съдебни инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор от Е.А.А. чрез пълномощника й адв. С.С. ***, подадена срещу решение № 1236/18.12.2015г.,  по гр. Дело № 1979/2015г., по описа на С.я районен съд.

 

Излагат доводи, че обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и молят да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, както и че постановеното съдебно решение е постановено при задълбочен фактически и правен анализ на изложените обстоятелства и събраните по делото доказателства. Считат, че по делото не са установени в условията на комулативност елементите от фактическия състав на деликта, тъй като не била доказана противоправността в поведението на въззиваемата при осъществяване на задълженията й по трудовото правоотношение с въззивника.

 

Молят, да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд като правилно.

 

Претендират да ми бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Въззивникът П. Т. П. - редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание. Вместо него се явява адв. Д. Д., редовно упълномощен от по-рано, който моли съда да постанови  решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС-С. като неправилно и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемата М.И.П. - редовно и своевременно призована, за нея по делото се явява процесуалният й представител адв. Г., която моли съда на основание чл. 272 ГПК да постанови решение, с което да потвърди решението на РС-С. и да остави без уважение подадената въззивна жалба. Твърди, че е доказано по категоричен начин, че не е налице разваляне, унищожаване или прекратяване на процесния договор за продажба на правото на строеж на процесния гараж. Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са излагат в депозирания отговор на въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на делото.

 

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл.203, ал.2, от КТ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 211 от КТ и във вр. с чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ, за реализиране на пълната имуществена отговорност на работника спрямо неговия работодател.

 

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от въззивника „Мини М.” ЕАД гр.Р. П. против въззиваемата Е.А.А., за сумата 15462.95 лв., представляваща обезщетение за умишлено причинената вреда вследствие на съставянето и подписването протокола от 20.12.2010 год. за приемането за изпълнено и подлежащо на заплащане СМР – монтиране на 156 броя подпорни изолатори ИППСО 20 KW по договора МТ-635/2007 год., въпреки че е имало недоставени и немонтирани подпорни изолатори, както и за заплащане на сумата от 528 лева, представляваща забавено обезщетение за забаваеното плащане за периода от 17.12.2014 год. до датата на исковата молба – 23.04.2015 год., ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на предявяване на иска.

 

Между страните няма спор, че въззиваемата е била в трудово правоотношение с въззивника по силата на трудов договор от датата 17.12.2003 г., като е заемала длъжността „Инженер инвеститорски контрол - електросъоръжения и автоматизация" в отдела „Инвестиции” до 16.12.2014 г. Не е спорно и това, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ по взаимно съгласие на страните.

          На датата 01.12.2014 г. в „Мини М.” ЕАД е постъпила докладната записка, съставена от управителя на „Рудник Т.” инж. Д. К., относно договора за строителство под № МТ-084 от 06.03.2014 г. за изпълнение на строителството на „ветрилото” на подстанция 10. В докладната е посочено, че в количествено-стойностната сметка не е предвидена доставка на подпорни изолатори, свързването на проводниците с подпорните изолатори и доставка и монтаж на носеща греда за подпорните изолатори от източната страна на подстанцията. Във връзка с докладната е разпоредена проверка, извършена от свид. Л.Г., който е констатирал, че в протокол от 20.10.2010 г., именуван протокол обр. 19 и подписан от въззиваемата инж. Е.А., са  записани 156 бр. подпорни изолатори на стойност 16 404,96 лв., но на място били монтирани 36 бр. За проверката е съставен доклад от 08.12.2014 г. Със заповед № РД 09-1248 от 08.12.2014 г. изпълнителният директор на „Мини М.” ЕАД е наредил комисия да извърши проверка на фактически изпълнените допълнителни СМР по договор МТ-084/2014 г. с предмет „изпълнение на СМР на ветрилото на подстанция 10” и изпълнението на първия етап на строителството на подстанция 10 по договор МТ-635/2007 г. С тази заповед е наредено с проверката да бъде извършен анализа на пълната документация – протоколи, актове, фактури и др. по двата договора, и на дейността на лицата, натоварени да упражняват инвеститорски контрол. Във връзка с извършената проверка комисията е съставила доклад, от който е видно, че при проверката на изпълнението на първия етап от строителството на подстанция 10 е установено, че в акт обр.19 са актувани, но не са извършени видове СМР – подпорни изолатори, открит монтаж ИППСО 20 кV по стоманената конструкция. Прието е, че с това на дружеството е причинена вреда в размер на 12 871,58 лв. и е посочено, че вина и отговорност за вредата следва да носи инвеститорът на обекта инж. Е.А.. Прието е също, че с изплатените непредвидени разходи в размер на 2 591,37 лв. за подпорни изолатори, които били изписани от складовете на дружеството ищец, също е причинена вреда в размер на 2 591,37 лв., за които отговорност трябвало да носи също въззиваемата инж. А..

 

        Въззивният съд намира от доказателствата по делото, че изграждането на подстанция 10 към „Рудник Т.” е извършено по цялостен проект, изготвен от „М.” ЕАД. Предвидено е изграждането на обекта да стане на два етапа. За извършените СМР по първия етап е сключен договор под №  МТ-635 от 16.11.2007 г. с “К.” ООД гр. Т.. В част „Е.” в спецификацията на ел. материалите и ел. обзавеждането на обекта са предвидени и заложени за монтаж 156 бр. подпорни изолатори ИППСО 20, необходими за ЗРУ 20 кV и 6 кV на подстанцията.

          По време на строителството са били издадени актове по Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (ДВ, бр.72/2003 г.), в. т.ч. акт обр.12 от 20.08.2010 г. за установяване на всички видове строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване; акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа от 05.01.2011 г.; протокол обр. 16 за установяване годността за ползване на строеж и протокол за проведена 72-часова проба при експлоатационни условия. Акт обр.12 е съставен от инж. В. Б. като представител на строителя и инж. Т. Г. като представител на строителния надзор, част „Е.”, с който се установява, че са извършени СМР, които подлежат на закриване и не могат да бъдат отчетени по чертеж. Конкретно СМР, установени с този акт, са подробно описани, включително и „монтаж подпорни изолатори открит монтаж ИППСО 20 кV по стом. К-ция” 156 бр. – п.10 от акта. Протоколът е подписан и от изпълнителния директор на строителния надзор „И. К.” ООД – свид. П. В..  Разпитани като свидетели, подписалите акта лица твърдят, че всички СМР са били изпълнени съобразно работния проект.

          Съответният акт обр.15 е съставен за установяване на годността за приемане на строежа. Съгласно специалната разпоредба на чл. 176, ал.1 ЗУТ актът е съставен и подписан от възложителя – “М.” ЕАД, представляван от директора на дирекция „Инвестиции”, упълномощен от изпълнителния директор Т. Д. Т., инж. Е.А.А. – инвеститорски контрол част „Е., инж. М. С. Й. – инвеститорски контрол част АС, ХТС и НС; от проектантите по всички части на проекта – „М.” ЕАД, представляван от изпълнителния директор Х. М. Х., арх. З. С. К. – проектант част „Архитектура” и ПУП, инж. В. И. П. - проектант част „Е.”, инж. А. К. П. – проектант част „Конструктивна”, инж. Т. К. К. – проектант част „В и К”, инж. Г. А. Б. – проектант „О и В”; от строителя – “К. ООД и от консултанта (строителния надзор) – „И. К.” АД чрез изпълнителния директор свид. П. В. и надзорниците по отделните части, в т.ч. свид. Тодор Борисов Георгиев – надзорник част „Е.”. С този акт обр.15 е установено, че строежът е изпълнен в съотвествие с проектите, разрешението за строеж и сключения договор за изпълнение. След извършения преглед на строежа е прието, че той може да изпълнява предназначението си. Констатирано е, че в процеса на работа не са установени неизпълнени, недовършени и лошо изпълнени видове СМР. Прието е, че с този акт се извършва предаване на строежа от строителя на възложителя “М.” ЕАД. Съставен е и окончателен доклад от строителния надзор, както и    протокол за установяване годността за ползване на строежа – обр.16, както и протокол за проведена 72-часова проба. Издадено е разрешението за ползване.

На датата 20.12.2010 г. е съставен и протокола за установяване завършването и разплащането на натуралните видове СМР, съгласно договора МТ-635 от 16.11.2007 г. Протоколът е съставен от инвеститора, представяван от инж. Е.А., и от строителя, представляван от инж. Ж. Р. Ж.. СМР-тата, за които е прието, че са извършени и подлежат на заплащане, са изброени конкретно в т.ч. от 156 бр. подпорни изолатори на обща стойност 16 404,96 лв. За извършените СМР е съставена фактура № 745 от 23.12.2010 г. за общо 1 059582,14 лв. с ДДС. Сумата е платена с няколко банкови превода.

Изграждането на втория етап от обекта „Подстанция 10” е извършено от „С.” ООД гр. Р. по договор МТ-084 от 2014 г. По време на строителството е констатирано, че на подстанция 10 са налични 54 бр. от процесните подпорни изолатори, поради което се е наложило да доставят и монтират още 42 бр.

На първо място при постановяване на Решението съда е взел предвид само и единствено показанията на свидетелите, посочени и призовани от въззиваемата, въпреки, че между същите има съществени противоречция и разминавания. Взети са предвид показанията на свидетеля Ж. Р. Ж., управител на фирмата монтирала подпорните изолатори, който невярно твърди в показанията си, че въпросните подпорни изолатори са били монтирвани на носещите греди със скоби. Същият свидетел обаче не е изложил никакви съществени доводи по какъв начин е ставало това, а и не е могъл да обясни, след като на източната стена на подстанцията не е имало монтирана носеща греда до месец декември 2014 г., как са монтирани там подпорните изолатори. Този факт обаче съдът не е взел предвид по никакъв начин, като явно го е игнорирал. В тази връзка, касаеща начина на монтиране на подпорните изолатори, първостепенният съд изобщо не е обсъдил свидетелските показания на св. Ж. И. И. - ръководителя на подстанции в Рудник “Т.”, който е следял стриктно за точното изпълнение на всеки един етап от строителството на подстанцията. Същият свидетел е заявил ясно, че на северната и източната стена на подстанцията до 2013 г. са поставени около 50 подпорни изолатора, като същите са навити на болтове, които болтове са заварени на носещите греди и не е имало промени в подстанцията относно начина на монтирането на подпорните изолатори. Свидетелят И. категорично е заявил в показанията си пред първоинстанционния съд, че начина на монтиране на подпорните изолатори на подстанция 10 от самото й построяване е бил само един и това е описаният по горе, като заяви, че друг начин на монтиране на конкретната подстанция не е прилаган. Свидетелят посочи още, че на подстанцията до 2009 г. е имало охрана, а веднага след нейното напускане, на обекта е назначил постоянен 24 часов дежурен персонал, от което следва, че на въпросната подстанция е невъзможно да е имало посегателство или е невъзможно това да не се установи и докладва от дежурните служители на дружеството. Освен това свидетелят е посочил, че без негово знание и без да са издадени налице конкретни документи е невъзможно да има демонтаж на подпорните изолатори. Тези свидетелски показания обаче по никакъв начин не са били кредитирани с доверие от съда, а са били взети предвид показанията на свидетелите на въззиваемата, които свидетели обаче имат интерес от това да не бъдат доставяни подпорните изолатори. но да бъде заплатено несъществуващото им доставяне, тъй като това би било в техен финансов плюс. Освен това същите биха имали интерес да не бъде разкривана обективната истина по процеса и вероятно не са били коректни при посочени от процесуалния представител на въззиваемата А..  

 

Също така при постановяването на първоинстанционният си съдебен акто по делото, съдът не е обсъдил и не е взел предвид и това, че първите трима свидетели на въззиваемата не са споменали абсолютно нищо във връзка със скобите, напротив даже свидетелката Е. Б. казва, че когато е приемала обекта били монтирани болтове върху гредите, като тези болтове били за монтажа именно на изолаторите върху гредите, а не скоби както после се твърди от свидетелите на фирмата - изпълнител. Свидетелските показания на свидетелката Б., както и на Т. Г. и П. В. са в пълен разрез със свидетелските показания на свидетелите В. Б. и Ж. Ж. от „Р." ООД.  Освен всичко това и самата свидетЕ. Б. е дала доста противоречиви показания, като първо е казала, че е виждала само заварените на гредите болтове, като за подпорни изолатори не е споменала, след което каза, че горе имало някакви стъклени подпорни изолатори, а долу черни, но на ветрилото на подстанция 10 стъклени изолатори тип ИППСО 20 кV по стом. К-ция не съществуват. Налице са и противоречия между показанията на свидетелите Т. Б. Г. и П. В. В.. Първият от тях Тодор Борисов твърди, че били поставени всички подпорни изолатори по КСС, както и по проект, казва, че за 72 - часовите проби е трябвало да бъдат монтирани всички изолатори, които били нужни за провеждането на пробите, но не каза колко изолатора са това, въпреки, че беше запитан. В разрез с констатациите на експертизата сподели също, че ако не бъдат монтирани всичките изолатори нямало как да се направят 72 - часовите проби. Следващият свидетел - Г. В. обаче тук заявява, че подпорните изолатори са с несъществени отклонения от работния проект, което значи, че на подстанцията не само могат да бъдат направени 72 — часовите проби, но същата може да функционира и без монтирането на всички изолатори. Както на практика се случва дори и в настоящия момент, тъй като на ветрилото на подстанцията дори и в момента има само 96 подпорни изолатора, а тя функционира, за 72- часовите проби, които са направени доста отдавна. Причината за това както е заключило и вещото лице Д., е че основно липсващите изолатори са били предназначени за резервни изводи на ЗРУ 20 кV и 6 кV, които може и да не се свързват и използват, като това нещо се е знаело от фирмата изпълнител както и от въззиваемата и същите са се възползвали от този факт, за да не доставят подпорните изолатори, съответно въззиваемата да не упражни вменения й в задължение контрол по досатавката на същите.
В тази насока първостепенния съд не е взел предвид и заключението на съдебно-икономическата еспертиза, изпълнена от вещото лице Г. К. /на листи 373-377 от първоист. Дело/ според която от актуваните от ответницата с акт образиц 19 от 20.12.2010 год. подпорни изолатори в подстанция 10 са установени налични към 09.12.2014 год. само 54 броя. Същата експертиза не е установила наличие на заприходени в склада подпорни изолатори ИППСО 20 кВт. По договора под № МТ-635/2007 год. Именно в тази връзка нанесената щета на предприятието-въззивник възлиза на обща стойност от 15 671.58 лева.

 

         В този ред на мисли процесните подпорни изолатори не са взети  предвид и от констатациите  на вещото  лице, изготвило съдебно-техническата експертиза пред първоинстанциоония съд. Навсякъде в заключението си вещото лице инж. Д. е записал, че подпорните изолатори са монтирани на болт, който е заварен за носеща греда, никъде в експертизата си вещото лице не споменава това да е направено или да е било направено със скоби. Действително в съдебно заседание инж. Д. допусна, че има начин за закрепяне на подпорните изолатори със скоби за гредите, но това по никакъв начин не доказва това неистинско твърдение, което напълно е било опровергано от всички посочени до тук доказателства, принципно подпорните изолатори биха могли да се закрепят по всякакви начини, но тук важният въпрос който се поставя е как в действителност е станало, закрепянето и кой вид закрепяне би било най - стабилно, очевидно закрепянето със скоби или лепило няма да е от най - сигурните. В случая целта на ответната страна е да внесе съмнение с най - разнообразните си твърдения относно начина на закрепяне на изолаторите. Тук възниква и въпроса защо въззиваемата А. не твърди, тези обстоятелства относно начина на закрепяне на подпорните изолатори в отговора на исковата си молба, а чак след като става ясно от заключението на вещото лице.    Още повече, че както стана ясно от показанията на двете технически лица, първите три ел. провода на северната стена на подстанцията са в експлоатация заедно с пускането на първия етап и до настоящия момент изолаторите стоят фиксирани на ветрилото, ето защо подстанцията не е спирала да функционира, което значи, че там  не са махани или слагани, сменяни подпорни изолатори, за каквато цел се твърди, че били поставяни скобите, защото в противен случай подстанцията трябва да спре работа.  Поставянето на подпорните изолатори е изпълнено от фирма „Р." ООД, а закрепянето на изолаторите е станало чрез заварката на закрепящия болт за носещата греда - тоест без скоби. Същото се установявява и по категоричен начин от заключението съдебно-техническата експертиза /видно и от двете снимки от експертизата, на най - горната греда няма как да се поставят скоби тъй като същата е плътно вградена в стената на подстанцията, за разлика от долните редове където е видимо, че има разстояние между гредата и стената./. На най - горната греда обаче от задната й страна - от към стената, няма никакво разстояние, същата е вградена в стената и за да се монтират там скобите е необходимо да се надупчи самата стена, което както личи не е направено, а и няма смисъл от поставянето на скоби на такова място и излишното дупчене в мазилката на стената, много по лесно, удобно и рентабилно е било да се заварят болтовете за стоманените греди, както всъщност е било направено. В тази връзка нито един от свидетелите на въззиваемата не можа да обясни, как след като на източната стена е нямало носеща греда до 05.12.2014 г., което е доказано по безспорен начин и от експертизата, са били монтирани там подпорните изолатори и къде точно са били поставяни скобите при положение, че не е имало къде да се сложат, освен във въздуха, но в този случай е нямало как да се задържат. Всеки от запитаните свидетели е обяснил, че не си спомнял вече поради това, че е минало доста време. Само това обстоятелство, доказано по безспорен начин само по себе си, оборва всички свидетелски показания на свидетелите на въззиваемата относно това, че всички подпорни изолатори са били налице. Никой от разпотаните свидетели не е успял да обясни, включително и управителя на „Р." ООД какво се е случило с тези т.нар. скоби и къде се намират те в момента. Освен това съдът констатира, че същите не фигурират и в Количествено стойностните сметки по договора. Също така те не са актувани и с акт образец 19 от 2010 г. именно от въззиваемата А..

 

          В крайна сметка става ясно, че съдът е взел предвид само и изцяло тези доказателства, които са в ущърб на въззивиника, а другите които потвърждават неговата теза са били игнорирани от съда в обжалваното Решение. В решението съда е възприел, че при проверката на „г-н Г., същия е открил 36 подпорни изолатора , а при проверката извършена от отдел „ Вътрешен одит" 96 броя, от който 42 броя били изписани от склада на дружеството- ищец, т.е. в периода между двете проверки са били монтирани подпорни изолатори, за които няма данни от къде са взети". Този конкретен цитат от съдебното решение доказва по един убедителен начин, че съда не е успял да вникне правилно и задълбочено във фактическата  обстановка по делото и не е обследвал детайлно случая за да установи правилно точната фактическа ситуация. Според съда, на ветрилото на подстанцията е имало 36 изолатора, включително и 42 изписани от складовете на дружеството по други договори или общо стават 78 подпорни изолатора, но при проверката на „Вътрешния одит" същите са били 96, като в случая вероятно се има предвид, че липсват  18  броя изолатора за да се изпълни  бройката до 96 такива. Това обстоятелство обаче е така защото при първоначалната проверка г-н Г. е преброил само изолаторите поставени  на  ветрилото  на подстанцията (отвън),  в  последващата детайлна проверка назначена от  ИД на дружеството  отдел  „Вътрешен  одит"  се  изброяват  всички изолатори и както свидетелства г-н И. И. ръководителя на въпросния отдел  18 от „губещите"   се   изолатори   се   намират   вътре   в   самата   подстанция   в   ЗРУ   (Закрита разпределителна уредба).  За същите факти  свидетелства и свидетеля Ж.  И. – ръководител на подстанции, като казва, че в едното ЗРУ е имало 9 изолатора и в другото още толкова, което прави общо точно сумата от 18 подпорни изолатора, точно толкова колкото се губят по делото. Ето защо на подстанция 10 в Рудник “Т.” не са били поставяни подпорни изолатори с неясен произход, но има такива непоставени от въззиваемата и те са 102 на брой. Съда е решил, че не било ясно кога са заварени болтовете на носещите греди, което също се явава неправилно.

 

Що се касае за 72 - часовите проби, реализирането на които също е част от мотивите на съда да отхвърли иска на ищеца, съдът приема  категорично, че за да бъдат извършени тези проби, не е необходимо да бъдат монтирани всичките 156 бр. подпорни изолатори, тъй като подстанцията може да функционира само с минимум 54 такива. На практика в настоящия момент видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, подстанцията също работи без да са поставени всичките подпорни изолатори, тъй като на ветрилото на същата дори и в момента има едва 96 подпорни изолатора, а тя функционира, като за 72- часовите проби, които са направени доста отдавна. Причината за това както е заключило и вещото лице Д., е че основно липсващите изолатори са били предназначени за резервните изводи на РУ 20 кУ и 6 кУ, които може и да не са свързват и използват, това нещо се е знаело както от фирмата изпълнител, така и от въззиваемата и най - вероятно същите са се възползвали от този акт, за да не доставят подпорните изолатори, с цел да бъдат умишлено отклонени в неизвестна посока. В крайна сметка това, че има налице извършени 72 - часови проби, издадени са заповеди на назначаване на комисиите ма протоколи от даден вид извършена работа по никакъв начин не означава, че процесиите подпорни изолатори са били доставени и монтирани. Още повече, че в протокола под № 2/20.12.2010 г. е записано, че „останалите непредвидени и недовършени работи по обекта да се отстранят след това, преди въвеждане на обекта в експлоатация", от което следва, че е имало и недовършени работи, като непоставените подпорни изолатори например, същите обаче изобщо не са били поставени по договор № 635/2007 г. В протокол № 3 от 19.01.2010 г. се говори за непредвидени работи, но тези работи не касаят по никакъв начин подпорните изолатори. Става въпрос за решения отнасящи се до извънредни дейности, от които не може да се направи извода, че 102- та броя липсващи подпорни изолатори са били доставени и монтирани по договор под № 635/2007 г.

                Не би следвало да се кредитират от съда твърденията на въззиваемата  А. от отговора на въззивната жалба, в който същата твърди, че никога не е казвала, че подпорните изолатори са били доставени и предадени в склад. В съдебно заседание при разпита на свидетеля Л.Г. същия ясно  обясни, че въззиваемата А.  му е казала, че изолаторите наистина не са монтирани, а са предадени на рудника за съхранение. На въпроса от г-н Г. защо не са били монтирани изолаторите, въззиваемата е отговорила , че не е било нужно да се монтират всички изолатори. След направената проверка от отдел „Вътрешен одит" обаче се установява, че подпорни изолатори от процесния тип и доставени по договора под № 635/2007 г. не съществуват и не са налични, включително и в складовете на дружеството, след  което в отговора на исковата молба версията на въззиваемата е рязко е променена. В случая напълно основателно възниква въпроса, защо след като изслушаха горните показания на свидетеля Г., г-жа А. или защитата и не попита свидетеля нищо по въпроса, дори не възрази срещу казаното от господин Г., което е много странно като се имат предвид първоначалните твърдения и възражения на въззиваемата.

Въззивната инстанция намира, че съдът напълно неправилно и необосновано е приел, че М. ЕАД гр. Р. не са доказали умисъла по отношение на действията на въззиваемата.

В мотивите на обжалваното решение съдът приема още, че по делото не били ангажирани твърдения за факти и обстоятелства, а и не били налице доказателства установяващи умишлени действия. Така изложените аргументи от съда са неправилни, от което личи, че фактическата обстановка по делото не е обследвана детайлно, и явно не са отчетени или забелязани изложените от въззивника аргументите в тази насока. В представената от въззивника въззивна жалба са изложени достатъчно аргументи и основания в подкрепа на наличието на умисъл на въззиваемата, съдът намира, че самите действия на въззиваемата А. са извършени умишлено. От всичко изложено до тук и от целия съдебен процес е явно, че има налице отклоняване в неизвестна посока на активи собственост на въззивника М. ЕАД, като съдът намира, че при извършване на горното деяние е имало налице умисъл от ответната страна, най - вероятно е имало такъв и от страна на доставчиците по договора, които не са доставили редица части, ето защо моля свидетелските показания на свидетелите на въззиваемата да не бъдат взимани в предвид, тъй като същите биха имали интерес да не бъде разкривана обективната истина по процеса и вероятно не са били коректни при даване на показанията си, още повече, че фактите и доказателствата по делото говорят точно обратното на това, което твърдяха свидетелите на г-жа А..

 

Виновното поведение на въззиваемата се състои в това, че същата е актувала с акт образец 19/20.12.2010 г като доставени и монтирани 156 бр. подпорни изолатори, а в действителност под неин контрол са поставени едва 54 такива, а останалите 102 броя изобщо не са доставени и монтирани, но са заплатени от М. ЕАД, за което свидетелстват съответните приложени по делото платежни документи. Същото се установява и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, изготвена от вещото лице Г. К. /на листи 373-377 от първоист. Дело/ според която от актуваните от ответницата с акт образиц 19 от 20.12.2010 год. подпорни изолатори в подстанция 10 са установени налични към 09.12.2014 год. само 54 броя. Същата експертиза не е установила наличие на заприходени в склада подпорни изолатори ИППСО 20 кВт.

Освен това както стана ясно от свидетелските показания въззиваемата по време на целия процес дава различни и уклончиви обяснения относно липсата на активите. Първо твърди, че същите не са монтирани поради това, че ги е заприходила в склад на дружеството, но след като става ясно, че подпорни изолатори закупени по договор 635/2007 г. в складовете на дружеството няма, въззиваемата А. включително и пред съда (във второто по делото заседание), започва категорично да твърди че всички подпорни изолатори, които е актувала с акт. Образец 19/20.12.2010 г. са били на място и монтирани на самата подстанция. От всички събрани по делото доказателства обаче, включително и от заключението на вещото лице и по състоянието на гредите категорично се доказва, че 102 бр. подпорни изолатори изобщо не са били монтирани по договора по - който отговаря г-жа А.. Освен това от свидетелските показания стана ясно, че проектите за частта ел. не са били свеждани до знанието на Ръководител отдел „Подстанции", както и на ръководител отдел „Енергиен" в Рудника, което е удобен начин тези лица да се държат в неведение относно това колко и какви доставки се очакват по договора, за да не могат да следят процеса, което също се е правило целенасочено от ответната страна. Именно това е причината същите да са разбрали за липсата на подпорните изолатори чак на втория етап от строителството на подстанцията, когато липсите стават явни и в случая няма как да не бъдат забелязани. Всички тези обстоятелства по отделно, както и в тяхната съвкупност, недвусмислено говорят за умисъл от страна на въззиваемата, за това, че същата е съзнавала свойството и значението на постъпките си, могла е да ръководи действията си и въпреки това в условията на пряк умисъл са отклонени активи собственост на „ММИ" ЕАД на стойност над 15 000 лв. в неизвестна посока. По всичко личи, че налице имаме опит за заблуда относно съдбата на  непоставените  подпорни   изолатори,  което   от  своя  страна  свидетелства  за  горните обстоятелства и за наличието на вина на ответната страна, под формата на умисъл.

 

Въззивният съд следва да отбележи, че посочената от въззивника правна квалификация на иска в исковата му молба не ангажира съда, като последният следва да се съобрази при определянето на правната квалификация единстнвено и само с фактите и обстоятелствата посочени от въззивника в исковата молба.

 

С оглед на това въззивният съд счита, че от събраните по делото доказателства се установява по убедителен начин наличието на виновно поведение от страна на въззиваемата А. да не отбележи като контролен орган на ел. техническата част на изпълнението на подстанция 10 липсата на горепосочените 102 броя подпорни излатори, което се явява нейно основно задължение съобразно длъжностната й характеристика.

 

          Предвид гореизложеното решението на първостепенния съд следва да бъде отменено и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважи предявения иск с правно основание чл.203, ал.2, от КТ във вр. чл. 211 от КТ и във вр. с чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ, за реализиране на пълната имуществена отговорност на въззиваемата А.. Относно акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на мораторната лихва в размер на 528 лева, съдът счита, че същият иск е основателен и доказан, тъй като от една страна е доказан и установен от ищеца точния размер на тази претендирана от него лихва, а от друга страна е установена и точния момент на установяването на вредата, откъдето и точната дата на изпадането в забава на ответницата, поради което същият акцесорен иск следва да се уважи изцяло. Размерът на дължимата мораторна лихва е изчислен и служебно от съда с програмата за съответната мораторна лихва.

 

         Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, както в частта му относно дължимата главница от 15 462 лева съобразно предявения от въззивника и ищец главен иск по чл. 203, ал.2 от КТ, във вр. с чл. 211 от КТ, така и относно акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД  в размер на 528 лева, както и в частта   му за законната лихва, считано от завеждане на делото в съда, до окончателното изплащане на дължимата сума.

 

  На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции общо в размер на 3 460.50 лева, от които сумата от  2 116 лева, представляваща направените от въззивника разноски пред първата инстанция, съобразно представения пред тази инстанция списък на разноските по чл. 80 от ГПК /на л. 401 от първоинстанционното дело/, както и сумата от 1 344.50 лева, представляваща направените от въззивника разноски по делото пред въззивната инстанция, от които 1 010 лева, представляващи възнаграждение за един юрисконсулт, което е определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и държавна такса в размер на 334.50 лева – за завеждане на въззивната жалба.

 

        Водим от горното, съдът

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1236/18.12.2015г. по гр.дело № 1979/2015г., по описа на Районен съд - С., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

  

ОСЪЖДА  Е.А.А. с ЕГН **********,***, да заплати на “М.” ЕАД - гр. Р., ул. Г.Д., № ., ЕИК , представлявано от изпълнителния директор Андон А., сумата от 15 462,95 лева /петнадесет хиляди четиристотин шестдесет и два лева и 95 ст./, представляваща обезщетение за умишлено причинена вреда вследствние на съставяне и подписване на протокол от 20.12.2010 г. за приемане за изпълнено и подлежащо на заплащане СМР - монтиране на 156 бр. подпорни изолатори ИППСО 20 кV на подстанция 10, „Рудник Т.”, по договор МТ-635/2007 г., въпреки, че е имало недоставени и немонтирани подпорни изолатори, сумата от 528 /петстотин двадесет и осем/ лева, представляваща дължимата законна лихва върху главницата за периода от датата на откриване на щетата 17.12.2014г., до датата на завеждане на исковата молба в съда на 23.04.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда на 23.04.2015г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 460.50 лева /три хиляди четиристотин и шестдесет лева и 50ст./, представляваща направените от въззивника разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд-С., при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                        2.