Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 168 / 27.05.2016 г.                                                                 ГРАД С.

              

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                               ІІ   Граждански състав

На пети април                                                                                     Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                                       

                                                   Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                            Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                               2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1094  по описа за 2016 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по постъпилата въззивна жалба от И.Х.И., представлявана от пълномощника си адвокат Н. М., против решения № 356/07.12.2015г.  и № 360/ 14.12.2015г., постановени по гр.дело № 635/2015г., по описа на Р. районен съд.

 

            Въззивницата не е доволна от постановеното първоинстанционно решение, с което е уважен заведения от въззиваемия по делото Ж.Л. иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 32, ал. 2 СК и с което решение въззивницата е осъдена да му заплати сумата 10 299.10 лева – с основание съдебно предявена част от изпълнено в повече солидарно поето задължение по договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2009г. с Банка “.” ЕАД, както и направени разноски пред първата инстанция в размер на 1 626.81 лева. Счита, че постановеното първоинстанционно решение е неправилно и незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

 

            Моли да бъде отменено изцяло постановеното решение на РС-Р. като неправилно и необосновано и бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения от въззиваемия иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 32, ал. 2 СК, като недоказан и неоснователен.

 

            Претендира за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

 

            Не прави искане за събиране на нови доказателства.

 

 В законоустановения срок  е постъпил писмен отговор от адв. Р.М. ***, като пълномощник на въззиваемия  Ж.Г.Л., против подадената въззивна жалба от въззивницата И.И., като считат подадената въззивна жалба изцяло за неоснователна, поради което да бъде оставена без уважение и потвърдени обжалваните решения № 356/07.12.2015г. и № 360/14.12.2015г. на РС – Р., а на въззиваемия да бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция.

  

           Въззивницата И.Х.И., редовно и своевременно призована, не се явява, вместо нея се явява адв. Н.Г., който заема становището, че решението на първостепенния съд се явява неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание по съществото на делото на 05.04.2016г.

 

            Въззиваемият Ж.Г.Л. - редовно и своевременно призован, не се явява. Вместо него се явява адв. Р. М., който заема становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена без уважение, по съображения подробно изложени в съдебно заседание по съществото на делото на 05.04.2016г.

 

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.  127, ал. 2  от ЗЗД, във връзка с чл. 32, ал. 2 от СК.

 

Съдът намира, че подадената въззивна жалба се явява процесуално допустима, но разгледана по съществото си, е неоснователна, поради следните съображения:

 

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 

С влязло в законна сила решение под № 48/14.06.2013 год., постановено по гр. дело №66/2013 г. по описа на РС-Г. сключеният в гр.Г. граждански брак между въззивницата И.Х.И. и въззиваемия Ж.Г.Л. е прекратен с развод. Семейното жилище, находящо се в гр.Р., ул.”С.” №., вх.., ет.., ап..1 е предоставено за ползване на жената И.Х.И.. Не е спорно, че преди прекратяването на брака страните са били във фактическа раздяла. С Решение на РРС, постановено по гр. дело под № 558/2014 год. имотът е допуснат до делба при квоти съответно по ½ /една втора/ идеална част за всеки един от бившите съпрузи.

 

Исковата молба е подадена на датата 20.08.2015г., поради което искът за отговорността на задълженията за нужди на семейството по чл. 32 от СК се явява процесуално допустим. До същия правилен и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд в мотивите към обжалваното решение.

 

Не е спорно, също така че  по време на брака, което се установява и от заверено копие на договора за кредит за текущо потребление от датата 29.09.2009 год. надлежно приет по делото като писмено доказателство от първостепенния съд, че въззиваемият Ж.Г.Л. е изтеглил от “Банка .” ЕАД сумата в размер на 30000 лв., представляваща кредит за текущи нужди, със срок за издължаване на кредита е 119 месеца, считано от датата на неговото усвояване. От удостоверение без № от датата 21.01.2015 г. е видно, че клиента Ж.Л. е изтеглил кредитът за текущо потребление от”Банка .” ЕАД на 29.09.2009 год. в размер на 30 000 лева и на 14.04.2010 год. в размер на 6000 лева. Тези кредити са рефинансирани на датата 05.06.2012 год. с потребителския кредит в размер на 36000 лева под № 11/20333976, като остатъците са били съответно 24198,55 лева и 5130 лева. На 12.01.2015 год. клиента Л. тегли потребителски кредит под № 11/22354628 с размера 37 500 лева, като с него рефинасира кредита от 05.06.2012 год. под първоначалния № 11/20333976 с остатък 29405,02 лева.

 

Относно усвоените от въззиваемия Ж.Г.Л. кредити и тяхното рефинансиране са приети като писмени доказателства по делото от първостепенния съд следните писмени доказателства (удостоверение от “Банка .” ЕАД /л.6/, договора за кредит за текущо потребление от 12.01.2015 г. /л.7-л.9/, договора за кредит за текущо потребление от 05.06.2012 г. /л.10/, договор за кредит за текущо потребление от 14.04.2010 г. /л.11/, договор за кредит за текущо потребление от 29.09.2009 г. /л.12/, договор за откриване и обслужване на безсрочна сметка /л.13/, операционни бележки /л.14-л.15, л. 17/, договор за залог върху вземания от 12.01.2015 г. /л.18-л.19/) и е прието заключение на СИЕ, което не е оспорено от страните, а съдът кредитира като компетентно, обективно и изчерпателно. От съвкупния анализ на посочените доказателства се установява, че на 29.09.2009 г., през време на брака си с въззивницата, въззиваемият е изтеглил от “Банка .” ЕАД кредит в размер на 30 000 лв., усвоен по разплащателна сметка на въззиваемия в “Банка .” ЕАД, завършваща с номер 10469280 /видно от чл. 6 от договора за кредит от 29.09.2009 г./. На следващия ден, 30.09.2009 г., от усвоения кредит въззиваемият е вложил на открит срочен депозит в същата банка сумата от 29000 лв. по депозитна сметка в “Банка .” ЕАД, завършваща с номер 17651130 /видно от чл. 2 на договор за срочен влог от 30.09.2009 г. на л.16/, като за превода на сумата от разплащателната към депозитната сметка е издадена съответната операционна бележка от 30.09.2009 г. /л.17/.

 

Съгласно разпоредбата на чл.121, ал. 1 от ЗЗД солидарност между двама или повече длъжници възниква по силата на закона или по уговорка между страните. От договорите за кредит е видно, че всички те са сключени само от въззиваемия Ж.Л., а въззивницата И.И. не е страна по тях. В случая няма уговорка между страните за възникване на солидарност по поетите от въззиваемия задължения по договорите за кредит, поради което не е възникнала договорна солидарност между страните относно поетото от въззиваемия задължение по договора за кредит от 29.09.2009 г.

 

Солидарността обаче може да възникне и по силата на самия закон– чл. 32, ал. 2 СК, в случай че задължението бъде поето от единия съпруг за задоволяване на нужди на семейството, до който правилен и законосъобразен извод е стигнал и първостепенния съд. В случая се установява от заключението на СИЕ, че кредитът от 29.09.2009 г. е частично рефинансиран с усвоения от въззиваемия кредит от 05.06.2012 г., а кредитът от 05.06.2012 г. е частично погасяван през време на брака чрез заплащане на погасителните вноски, а след датата на прекратяване на брака между страните /14.06.2013 г./ е изцяло погасен чрез плащане на погасителни вноски от въззиваемия и съответно рефинансиране за остатъка чрез усвояване на нов кредит от въззиваемия на 12.01.2015 г. Когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, за да погаси с получените парични средства предходни парични задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били поети за задоволяване на общи семейни нужди, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи също е поето за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техните общи задължения), т.е. за задоволяване на нуждите на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него (Решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 308/2012 г., ІV ГО, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). В случая с оглед установеното рефинансиране на дължимия остатък от първия кредит от 29.09.2009 г. с последващия кредит от 05.06.2012 г., то за да се направи извод, че действащият към 14.06.2013 г. - датата на прекратяване на брака, кредит от 05.06.2012 г. е бил поет за задоволяване на семейни нужди, следва да се установи, че рефинансираният с него първи кредит от 29.09.2009 г. е използван за задоволяване на нуждите на семейството, на което обстоятелство се основава предявеният от въззиваемия иск.

 

По делото на практика противостоят тезата на въззиваемия, че с усвоения кредит от 29.09.2009 г. в размер на 30 000 лв. е закупен апартамента, заплатени са таксите и разноските за него и му е направен ремонт, и тезата на въззивницата, изложена и във въззивната й жалба, че апартаментът е закупен с дарените на двамата средства за годежа, брака и раждането на детето им, като усвоеният от въззиваемия кредит не е използван за нуждите на семейството. За изясняване на тези обстоятелства са събрани писмени доказателства, прието е заключение на СИЕ и са разпитани свидетелите, чиито показания съдът преценява с оглед тяхната вероятна заинтересованост в полза на някоя от страните и с оглед на всички данни по делото (чл. 172 ГПК). От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот от датата 04.11.2009 г. /л.20 от първоинстанционното дело/ е видно, че въззиваемият Ж.Г.Л. е закупил апартамента от продавача В. Ж. В... В нотариалния акт е посочена цена за придобиване на имота 21 400 лв., платена в брой на продавача. Същевременно по делото е приета операционна бележка с вальор на транзакцията 04.11.2009 г. /л.14/, видно от които в деня на покупката на апартамента от откритата на 30.09.2009 г. депозитна сметка на въззиваемия /завършваща с номер 17651130/ и с наличност от 29 005,48 лв., е извършен превод на сумата от 25 500 лв. в полза на В.Ж.В. по негова спестовна сметка в “Банка .” ЕАД /завършваща с номер 17794905/, превод на сумата от 3 497,48 лв. по спестовна сметка на въззиваемия в “Банка .” ЕАД /завършваща на номер 17794934 и открита с договор за откриване и обслужване на безсрочна сметка „ДСК Стимул Плюс” от 04.11.2009 г. на л.13/, и е удържана сумата от 8 лв. като такса. В операционната бележка от 04.11.2009 г. е посочено като основание „превод по жил. лизинг”, което съдът намира, че е съкращаване на „превод покупка на жилище”.

 

Доколкото не се твърди и не се установява въззиваемият Ж.Г.Л. да е закупувал от лицето В. Ж. В. друго жилище на същата дата 04.11.2009 г., то съдът намира, че въззиваемият Л. е заплатил на продавача Вълков за закупения апартамент сумата от 25 500 лв. по банков път, въпреки посочената в нотариалния акт сума от 21 400 лв. и че същата е платена в брой, т.е. в нотариалния акт е посочена симулативна цена на сделката с цел заплащане на по-малка нотариална такса и данък прехвърляне на недвижим имот. Съгласно чл. 17, ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че въззиваемият е закупил апартамента за сумата от 25 500 лв.

 

В този смисъл са и показанията на св. М. Ж. Л. и К. Г. Л., разпитани от първоинстанционния съд в откритото съд. заседание на 28.10.2015 год. /лист 2 и 3 от съд. Протокол/. Също така косвено доказателство за това се явява и обстоятелството, че страните след сключването на брака си са живели в гр. Г. при родителите на въззиваемия, като на 21.04.2009 г. се е родил синът им Д. /видно решението за развода на л.21-л.22/ и това вероятно е провокирало семейството да вземе решение въззиваемият да изтегли кредит и да закупят собствено жилище, където да се преместят да живеят с детето. От показанията на всички свидетели се установява, че страните са се преместили да живеят с детето в закупения апартамент. Същевременно с това съдът не кредитира показанията на св. Д. Х. К.а и св. З. И. Х. също разпитани в съд заседание на 28.10.2015 год. /лист 4 и 5 от съд. Протокол/, че апартаментът е закупен от дарени на страните средства за годежа, сватбата и раждането на детето им, тъй като противоречат на данните по делото /писмените доказателства/, а и знанието им за тези факти не се базират на преки техни впечатления, а на казаното им от други лица.

 

          Другата сума от 3 497,48 лв., останала налична по спестовната сметка на въззиваемия Ж.Г.Л. в “Банка .” ЕАД /завършваща на номер 17794934/, съдът намира, че също е използвана за задоволяване на семейните нужди. За да достигне до този извод съдът отчете направеното от въззивницата в отговора на исковата молба признание на фактите, че с част от усвоения на 29.09.2009 г. кредит в размер на 30000 лв. са закупени стоки за домакинството, много дрехи и играчки за детето Д., което било на 5 месеца, в това число и кошара-легло със скрин. Същевременно се установи от показанията на всички свидетели, че в апартамента е направен ремонт в периода след закупуването му.

            Няма по делото преки доказателства, че въззиваемият е изразходвал усвоената с кредита от 29.09.2009 г. сума за изцяло лични нужди, несвързани със семейството. Действително, установява се от доказателствата по делото, че въззиваемият е правил разходи за къщата на родителите си /направа на парно, според въззивницата на стойност 5000 лв./, но се установява и че въззиваемият е изтеглил и друг кредит на 14.04.2010 г. в размер на 6 000 лв., чиято стойност е приблизителна до стойността на ремонта на парното.

Поради всички изложено до тук съдът намира, че изтегленият от въззиваемия кредит на 29.09.2009 г. в размер на 30 000 лв. е послужил за задоволяване на нуждите на семейството, поради което за поетото задължение от въззиваемия Л. е възникнало по силата на закона, а именно пасивно солидарно задължение на страните като съпрузи към онзи момент към банката /чл. 32, ал. 2 СК/.

 

          От заключението на СИЕ се установява, че през периода от 29.09.2009 г. до 05.06.2012 г. въззиваемият е направил погасителни вноски по кредита от 29.09.2009 г. в общ размер на 13 394,70 лв., а на 05.06.2012 г. сключил лично нов договор за кредит в размер на 36 000 лв., с който погасил дължимия остатък по кредита от 29.09.2009 г. в размер на 24 198,55 лв. Както се посочи по-горе в решението, поетото от въззиваемия ново парично задължение към банката на 05.06.2012 г., но само досежно частта от 24 198,55 лв. за рефинансиране на предходния кредит от 29.09.2009 г., несъмнено е поето за общите нужди на двамата съпрузи и по него те отговарят също солидарно (Решение № 24 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 308/2012 г., ІV ГО, постановено в производство по чл. 290 от ГПК, решение от 18.10.2013 г. по в.гр.д. № 1256/2013 г. но ОС-С. и решение от 05.11.2010 г. по в.гр.д. № 422/2010 г. на ОС-С.). Останалата част от усвоената сума в общ размер от 36 000 лв. по кредита от 05.06.2012 г. не се установява да е използвана за общи нужди на семейството. С една част от нея в размер на 5130,19 лв. е рефинансиран кредита от 14.04.2010 г. /виж първата таблица на стр. 16 на заключението на СИЕ/, за който не се твърди и не се установява да е ползван за семейни нужди, а за направата на парно на къщата на родителите на въззиваемия, а другата част от 6671,26 лв. е останала свободна сума.

От заключението на СИЕ е видно, че по договора за кредит от 05.06.2012 г. въззиваемият в периода от 05.06.2012 г. до 14.06.2013 г. /датата на прекратяване на брака/ е направил погасителни вноски в общ размер на 5 356,20 лв. От тази сума за погасяването на рефинансираната част от предходния кредит от 29.09.2009 г. в размер на 24 198,55 лв., в пропорционално отношение е заплатена по време на брака от въззиваемия сумата от 3 600,34 лв. (математическо изчисление: 24 198,55 лв. х 5 356,20 лв. / 36 000 лв. = 3 600,34 лв.). Тоест към 14.06.2013 г. - датата на прекратяване на брака между страните, по поетото задължение от въззиваемия Ж.Г.Л. по кредита от 05.06.2012 г., въззивницата И.Х.И. е останала солидарно задължена за сумата от 20 598,21 лв. (разлика между солидарното задължение при рефинансирането на кредита в размер на 24 198,55 лв. и заплатените до 14.06.2013 г. пропорционално на тази сума погасителни вноски в размер на 3 600,34 лв.).

Заплатените до 14.06.2013 г. погасителни вноски по кредита от 29.09.2009 г. в размер на 13 394,70 лв. и за рефинансираната му част с кредита от 05.06.2012 г. в размер на 3 600,34 лв., са поети от двамата съпрузи чрез съвместния им принос като влагане на средства и труд, грижи за децата и работа в домакинството (чл. 19, ал. 3 СК) и същите са извън предмета на лично заплатената от въззиваемия част от общия им дълг.

Като заключение следва изводът, че към 14.06.2013 г. - датата на прекратяване на брака между страните, по поетото задължение от въззиваемия Л. по кредита от 29.09.2009 г. и рефинансиран с кредита от 05.06.2012 г., въззивницата И. е останала солидарно задължена заедно с въззиваемия Л. за сумата от 20 598,21 лв.

След прекратяването на брака между страните, въззиваемият Ж.Г.Л. е погасил изцяло поетия от страните солидарен дълг чрез заплащането на погасителни вноски в периода от 14.06.2013 г. до 12.01.2015 г. по кредита от 05.06.2012 г. и чрез усвояването на нов кредит от 12.01.2015 г. в лично качество, с който е рефинансирал изцяло дължимия остатък по кредита от 05.06.2012 г., в това число и остатъкът от солидарно поетото задължение от 20 598,21 лв. С оглед на това се установява, че след прекратяването на брака между страните, въззиваемият Ж.Г.Л. е заплатил изцяло остатъкът от солидарното задължение на двамата съпрузи към банката в размер на 20 598,21 лв. и е останал лично задължен към банката по новоусвоения кредит от 12.01.2015 г. Ирелевантен към спора е въпросът каква сума въззиваемият е погасил по кредита от 12.01.2015 г., тъй като същият е сключен лично от него след прекратяване на брака с въззивницата и за неговото връщане е задължен само и единствено той.

 

Съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети за задоволяването на нуждите на семейството.

В хода на съдебното производство и пред двете съдебни инстанции въззивницата И.Х.И. не е успяла да обори тази законоустановена презумпция и да докаже, обратното твърдение, а именно че средствата са изразходвани само за нуждите на въззиваемия или евентуално не са били разходвани в полза на семейството.

 

Съдебната практика на Върховните съдилища на Републиката, посочена и описана по-горе категорично приема, че тежестта на доказване в процеса пада върху оспорващия съпруг , който следва да установи, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна.

 

Никой от свидетелите разпитани в хода на първоинстанционното производство не е депозирал показания, който да оборят законоустановеното предположение, нито да установят че средствата не са били изразходвани  - за други нужди извън семейните на страните и бивши съпрузи. Налага се извода, че от изложеното по-горе е видно, че по делото не са събрани убедителни доказателства, подкрепящи твърденията и оспорванията на въззивницата във въззивната й жалба.

             

           Съгласно разпоредбата на чл.32 от СК  /2009г./ респ. чл.25 от СК отм., разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Следователно солидарната отговорност на другия съпруг възниква не с получаването на заетата сума, а от това дали сумата е изразходвана за задоволяване нуждите на семейството.

 

Тъй като няма легална дефиниция на “нужди на семейството”, то такава дефиниция е дадена от ВКС на РБ по реда на чл.290 от ГПК с решение под № 293/19.11.2013г. постановено по гр.д. № 3267/2013г. на ІІІ ГО на ВКС. Според същата практика, която е задължителна за всички съдилища в републиката, такива следва да се приемат всички общи нужди на всички членове на семейството свързани не само с обикновените, ежедневните и материално-домакински нужди-доставяне на хранителни продукти, услуги, отопление, покъщнина, плащане на вода, електричество, облекло, учебни пособия, лечение, почивки, образователни и здравословни потребности, но и стоки и вещи, необходими за съвместния живот вкл. за оправданите лични нужди на членовете на семейството, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ- арг. от чл.13, чл.14 и чл.17 на СК. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака с посочената цел е за нуждите на семейството. Съгласно трайно установената съдебна практика /решение под №293/19.11. 2013 г. по гр.д. №3267/2013 г. на ВКС ІІІ г.о., решение №211/23.07.2012 г. по гр.д.№177 /2011 г. на ВКС, IV г.о. и др./, в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нуждите на семейството. Предвид това, че вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са поначало общи, независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие /т.см. решение №342/04.01.2013 г. по гр.д.№1358/11 г. на ВКС, IV г. о./. При рефинансиране на стар дълг, средствата от който са послужили за задоволяване на семейни нужди, новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи също е поето за общи нужди на двамата съпрузи, т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно за него / в т.см. решение №24/23.04.2013 г. по гр.д.№308/2012 г. на ВКС/.

 

          Бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 14.06.2013 г. решение по гр.д.№66/2013 г. по описа на РС-Р.. По време на брака семейното им жилище е бил процесния апартамент, находящ се в гр.Р., ул.”С.” №., вх.., ет.., ап..1. Също така с това Решение ползването на същото семейно жилище е било предоставено на майката и въззивница И.Х. и на детето Д. Ж. Л., които да го ползват безвъзмездно. Установи се, също така че на датата 29.09.2009 г. въззиваемия Ж.Г.Л. е сключил договора за кредит с кредитна институция- “Банка .” ЕАД. Както по време на брака, така и след фактическата раздяла той е погасявал с лични средства задължението по процесния договор за кредит, отпуснат и най-вече използван за закупуването и обзавеждането на същото жилище. Съдът е обвързан с изложените в исковата молба фактически твърдения и възраженията в отговора на исковата молба, които очертават предмета на доказване- за въззиваемия, че суми от получения кредит са изразходвани за семейното жилище, а за въззивницата като оспорващ презумпцията съпруг, че заявените разходи не са извършени или ако с9а направени такива, то не са били за нуждите на семейството.

 

Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Законът предвижда оборима презумпция за равно поемане на дълга от солидарните длъжници. Посоченото в чл.127, ал.1 от ЗЗД – „друго” може да бъде уговорка между самите солидарни съдлъжници за неравенство в разпределението на платения на кредитора солидарен дълг, може да следва и от липсата на еднаквост в интереса на длъжниците, защото някой от тях се е възползвал от целия или повече от половината от общият дълг, при което следва да понесе такава част от кредита, от която възползвайки се, се е обогатил за сметка на другите, а може да следва и ако солидарността произтича от деликт. Съдът намира, че въззивницата не обори по пълен и категоричен начин презумираното в чл.127, ал.1 от ЗЗД равенство при разпределението на платения от въззиваемия техен солидарен дълг, поради което следва задължението да се счита за поето в равни дялове. Съгласно чл.127, ал.2, изр.1 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите солидарни длъжници за разликата. Въззиваемият претендира да му бъде заплатена половина от заплатената от него сума 21702.87 лв. или сумата от 10851.44 лв. След като се установи, че  заплатената от въззиваемия сума след 14.06.2013 г. е погасяван само от въззиваемия, то половината от тях съставлява именно исковата претенция от 10851.44 лв.  В същия смисъл е и константната практика на ВКС в тази насока, а именно решение № 342/12 от 04.01.2013г., постановено по гр.дело № 1358/2011г. на ІV ГО на ВКС на РБ, с докладчик съдия С. Б., което също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

 

В хода на производството не се представиха доказателства сумата да е изплатена от въззивницата, поради което и с оглед изложените по-горе съображения първостепенният съд е стигнал до правилния, обоснован и мотивиран извод, че предявеният иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

 

Предмет на въззивната жалба се явява именно претенцията и оплакването, че  в обективното правно не съществувала правна норма, която да въвежда такава презумпция. Въззивният съд не възприема това оплакване във въззивната жалба, тъй като е налице принос и на двамата съпрузи както в придобиването на цялото имущество по време на брака им, така следва да се носи и отговорността от двамата съпрузи за задълженията на семейството. Първостепенния съд подробно и мотивирано е разгледал всички обстоятелства и доказателства касаещи задълженията на двамата съпрузи относно семейните нужди, какъвто се явява именно настоящия случай, по време на съществуване на брака им, и е стигнал до правилните изводи, че и двамата съпрузи отговарят солидарно за задълженията, които са поети за задоволяването на общите нужди на семейството. В тази насока всеки от бившите съпрузи съобразно своите възможности, умения и доходи следва да носи и отговорността си за тези задължения, съответно до доказване на противното, че тези нужди са били само в полза на другия съпруг, което остана недоказано в настоящия процес.

 

         Въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Районният съд правилно е присъдил и направените по делото разноски, съобразно уважената част на предявения от въззиваемия иск.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК въззивницата  И. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия Л. направените от последния разноски по делото пред въззивната инстанция, общо в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Р.М.  съобразно представения договор за правна защита и съдействие под №084462/28.01.2016г.  /на л. 18 от наст. дело/, пред въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК тъй като цената на иска е над 5 000 лева, а именно – 10 851.44 лева, настоящото въззивно решение подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ.

 

         Водим от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 356/07.12.2015г., и Решение № 360/14.12.2015 год., и двете постановени по гр.дело № 635/2015г., по описа на Районен съд - гр. Р., като правилнИ и законосъобразнИ.

 

ОСЪЖДА И.Х. И.с ЕГН **********,*** да заплати Ж.Г.Л. с ЕГН **********,***, офис № 9 чрез адв. Р.М. *** сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща направените от въззиваемия разноски по делото, пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБ чрез ОС-С..

.

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                                                    2.