Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

153                                                   12.05.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети април                                        две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

             РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1095 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивните жалби на А.Р. и  „Денисимо-09” ЕООД – гр. Стара Загора чрез адв. С.В. против решение № 1287 от 30.12.2015 г., постановено по гр.дело № 3284/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отменя, като незаконосъобразна, заповед № 2/30.06.2015г., издадена от Управителя на „ДЕНИСИМО – 09” ЕООД - гр. Стара Загора, с която на осн. чл.71, ал.1 от КТ, в срока на изпитване, е прекратено трудовото правоотношение на А.Р.; отхвърлят се предявените от А.Р. против „ДЕНИСИМО – 09” ЕООД - гр. Стара Загора искове: за заплащане на сумата от 40 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за 16 и 17.05.2015г. /по 20 лв. на ден/ по чл. 245, ал.1 от КТ; за заплащане на сумата от 48.63 лв., представляваща неплатени първи три дни от отпуск по болест, който А.Р. е ползвал за периода 18.05.2015г. – 31.05.2015г.; за заплащане на сумата от 160 лв., представляваща незаплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г. в размер на 8 дни по чл. 224, ал.1 от КТ; за поправка в основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на А.Р. в трудовата му книжка по чл. 346 от КТ; за  заплащане на сумата от 440 лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал.2 от КТ, ведно с искането за присъждане на законна лихва върху всяка от главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба до изплащането на сумите, като неоснователни  и недоказани.  Осъжда се „ДЕНИСИМО – 09” ЕООД - гр. Стара Загора да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд сумата 50 лв., представляваща дължима държавна такса по делото. Осъжда се А.Р. да заплати на „ДЕНИСИМО – 09” ЕООД - гр. Стара Загора сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски.

 

Въззивникът А.Р. е останал недоволен от решението на първоинстанционния съд и счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Моли съдът да го отмени и да постанови ново такова, в което да бъде указано на работодателя да издаде нова заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327, ал.1, т.1, вр. чл.128а, ал.3 от КТ. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, и уважи предявените искове.

 

Въззиваемата страна „Денисимо-09” ЕООД – гр. Стара Загора чрез адв. С.В., оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че обжалваното решение в частта, в която не е обжалвано от тях, е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд обсъдил събраните по делото доказателства и правилно приложил материалния закон. Моли съдът да остави въззивната жалба без уважение, а решението, в частта, в която не е обжалвано от тях, да бъде оставено в сила, както и да му присъди направените във въззивната инстанция разноски.

По делото е постъпила и въззивна жалба от „Денисимо-09” ЕООД – гр. Стара Загора. Въззивникът не е доволен от решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отменена заповед № 2/30.06.2015 г., като съдът е решил, че има подаден такъв иск. Счита, че в този случай съдът се е произнесъл свръхпетитум. Излага подробни съображения. Моли в тази част решението на първоинстанционния съд да бъде отменено с произтичащите от това законови последици, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Претендира направените по делото разноски.

По тази въззивна жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от А.Р.. 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл. 245, ал.1, чл. 346, чл. 224, ал.1, и чл. 222, ал.2 от КТ.

Ищецът А.Р., твърди в исковата си молба, че бил в трудови правоотношения с ответника „Денисимо-09” ЕООД  гр. Стара Загора по силата на трудов договор № 1/02.02.2015г., като за периода от 07.01.2015г. до 02.02.2015г. работил при ответното дружество без договор. Работното му време се определяло от работодателя по график и било  пет работни дни от 05.00 часа до 13.00 часа и два почивни дни - вторник и сряда от седмицата. Уговорката между страните била заплащането за положения труд да бъде по ведомост, като получавал аванс на 15-то число от месеца и заплата на 30-то число от месеца, но заплащането закъснявало с 5-6 дни. Работата била тежка и се състояла във вдигане на казани и тави с храна, носене на чували и др., а по длъжност бил назначен като готвач. На 17.05.2015г. – последният му работен ден, при вдигане на един от казаните, пълен с гореща храна, получил остра болка в кръста и му трябвали часове, за да се съвземе. Едва успял да се прибере с такси в дома си, а на 18.05.2015г. посетил личния си лекар, който му издал болничен лист за 14 дни за периода от 18.05.2015г. до 31.05.2015г. и му предписал лекарства. Твърди, че  работодателят не му заплатил следните суми: първите три дни от болничните, дължими в 80% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца; положения труд за 16 и 17.05.2015г.- работни дни. Ищецът твърди също, че след това представил други болнични на работодателя си, като от 08.06. до 23.06.2015г. бил на лечение в болница „Берое”, след това се явил на ЛЛК, която с протокол го насочила за ТЕЛК. Всички болнични били представени на ответното дружество и били без прекъсване. Тъй като ищецът не бил в състояние да продължи да работи, се наложило да напусне. На 26.06.2015г. подал Заявление до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, т.1, ал.1, във вр. чл. 128а, ал.3 от КТ. В отговор получил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение  № 2 от 30.06.2015г. с основание чл. 71, ал.1 от КТ. С уточняваща молба от 04.08.2015г. ищецът моли да бъде отменена заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение като незаконосъобразна, поради това, че същата не е достатъчно мотивирана; че действителното основание за прекратяването на трудовото му правоотношение е различно от посоченото в заповедта- основанието за прекратяването е поради болест по смисъла на чл. 327, ал.1, т.1 от КТ, като установената промяна в основанието за прекратяване на трудовия му договор да бъде отразена в трудовата му книжка. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати трудово възнаграждение за периода 16-17.05.2015г. в размер на 40 лева /по 20 лв. дневно/; да му заплати 48.63 лв., представляващи първите три дни от отпуска по болест за периода от 18.05.2015г. до 31.05.2015г.;  да му заплати сумата от 160 лв. - обезщетение за неползван платен отпуск за 2015г. в размер на 8 дни /по 20 лв. на ден/; да му заплати сумата от 440 лева – обезщетение по чл. 221, вр. чл. 327, ал.1 от КТ. Претендира за законната лихва върху главниците.

Ответникът „Денисимо 09” ЕООД гр. Стара Загора, представлявано от управителя И.Н.С.- Й., чрез пълномощника адв. С. В. оспорва предявените искове – по основание и по размер. Твърди, че Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца била правилно и законосъобразно издадена, като били спазени всички изисквания на закона. Счита така предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени като такива.

С трудов договор № 1/02.02.2015г., считано от 03.02.2015г. ищецът, на осн. чл. 70, ал.1, вр. чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, е започнал работа при ответното дружество за неопределено време, на длъжност „готвач”, с продължителност на работния ден 8 часа и с основно месечно възнаграждение от 400 лв. В договора е посочено, че срокът за прекратяване на трудовия договор е еднакъв за двете страни и се определя на 30 дни. Трудовото  правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 2/30.06.2015г., с посочено правно основание  чл. 71, ал.1 от КТ -  в срок на изпитване. В заповедта не са посочени причини за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи се, че на ищеца следва да се заплати обезщетение по чл. 224 от КТ.  С Уведомление изх.№ 29/03.07.2015г. ответното дружество е уведомило ищеца, че датата на прекратяване на трудовото правоотношение би следвало да се чете 02.07.2015г. Уведомлението е получено от ищеца на 06.07.2015г. – видно от обратна разписка.

 

Ищецът счита издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна, тъй като същият поискал от работодателя си да му прекрати трудовото правоотношение поради заболяване. За тази цел ищецът представя Заявление от 26.06.2015г. до управителя на ответното дружество; Протокол на медицинска комисия изх. № 229/25.06.2015г. към Транспортно диагностично консултативен център” ЕООД гр. Стара Загора; болнични листи за ползван отпуск по болест за периода 18.05.2015г. – 31.05.2015г., за периода 01 – 07.06.2015г. и 08- 23.06.2015г. и експертно решение № 1751 075/ 15.07.2015г. на ТЕЛК за установяване на 36% трайно намалена работоспособност на ищеца.

 

Видно от сключения на 02.02.2015г. между страните трудов договор, в същия е посочено, че основанието му за сключване е чл. 70, ал.1, вр. чл. 67, ал.1, т.1 от КТ. Договорът е сключен за неопределено време и липсва уговорка за срок за изпитване. Трудовият договор на ищеца е прекратен на 30.06.2015г., като в заповедта за прекратяване е посочено, че основанието е чл. 71, ал.1 от Кодекса на труда, в срок на изпитване.

 

Уговорката за изпитване е приложима по отношение на всички видове трудови договори, както срочни така и безсрочни. Необходимо е обаче уговорката за това да се съдържа в трудовия договор. Когато прекратяването на трудовия договор между страните е извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ, обстоятелствата, които подлежат на установяване, са наличието на валидна клауза за изпитване в полза на работодателя, извършване на уволнението преди изтичане на срока за изпитване с писмена заповед, от лице, упражняващо работодателска власт. Договорът със срок за изпитване се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника да я изпълнява, или когато той желае да провери дали работата е подходяща за него – чл. 70, ал. 1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ страната, в чиято полза е бил уговорен срокът за изпитване, може до изтичането му да прекрати договора едностранно, без предизвестие.

 

В конкретния случай, трудово правоотношение между страните не е на осн. чл. 70, ал.1 от КТ – така както е посочено в договора. Това е така, защото в трудовия договор липсва клауза за срок за изпитване. Посочено е, че прекратяването му ще е с предизвестие от 30 дни, т.е. волята на страните по трудовото правоотношение е била за безсрочен трудов договор, без определен срок за изпитване. Прекратяването на такъв трудов договор не е може да бъде на основанието, предвидено в чл.  71, ал. 1 от КТ – така както работодателят е посочил в обжалваната заповед. Сключеният между страните трудовия договор определя волята им в трудовото правоотношение. Установеното трудово правоотношение се подчинява на съответния режим за съществуването, изменението и прекратяването на трудовия договор. В случая, основанието, посочено от ответника за прекратяване на трудовия договор – чл. 71, ал.1 от КТ, е неприложимо към договореното трудово правоотношение с ищеца, поради което обжалваната заповед за прекратяването му на соченото основание е незаконосъобразна, поради което същата следва да бъде отменена по иска на ищеца. 

 

Неоснователно е оплакването в жалбата на Денисимо -09“ ЕООД гр.Стара Загора, че решението на районния съд в тази част било постановено без да е предявен такъв иск. Тъй като исковата молба на ищеца в тази част е неясна, съдът я е оставил без движение, за уточнение от страна на ищеца. С уточняваща молба от 04.08.2015г. ищецът е посочил, че моли за отмяна за обжалваната заповед като незаконосъобразна.

 

Ищецът сочи, че на 26.06.2015г. е депозирал пред работодателя си заявление, в което е изразил воля за прекратяване на трудовото му правоотношение, поради настъпило заболяване, което не му позволявало да изпълнява трудовите му функции. Ответникът не оспорва факта на подаване на писмено заявление, като в писмения си отговор твърди, че е получил заявлението му на 27.06.2015г.

 

Съгласно разп. на чл. 327, ал.1, т.1 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа. За целта е необходимо наличието на няколко основни елемента: заболяване на работника или служителя, което не му позволява да изпълнява възложената работа; здравословно състояние на работника или служителя да бъде установено от здравните органи със заключение на лекуващия лекар, ЛКК или ТЕЛК; заключението на медицинските органи трябва да дава  предписание за подходяща работа, която работникът или служителят може да изпълнява при наличното му здравословно състояние; работодателят не осигурява такава подходяща работа. При наличието на тези елементи от фактическия съств, работникът или служителят може да упражни правото си по чл. 327, т.1 от КТ. В  случая, с подаденото заявление ищецът е упражнил едно свое материално субективно преобразуващо право – да прекрати трудовия си договор. Волеизявлението е явно и недвусмислено, като ясно проличава волята на ищеца за прекратяване на трудовия му договор.

 

От Експертно решение № 1751  от 15.07.2015г.  на ТЕЛК при УМБАЛ „Професор д-р Ст. Киркович“ АД, гр.Стара Загора се установява, че е констатирана трайно намалена работоспособност 36 % на ищеца. Предвидено е, че е противопоказно осъществяването на тежък физически труд, неблагоприятен микроклимат; резки движения в поясно – кръстната област. От длъжностната характеристика, приложена към личното трудово досие на ищеца, се установява, че за изпълняваната от ищеца длъжност „готвач”, липсват задължения /трудови функции/ свързани с тежък физически труд, с неблагоприятен микроклимат и  с резки движения в поясно- кръстната област.

В този смисъл са и показанията на разпитаната по делото като свидетел  П.Ж.С.. От показанията й се установява, че когато ищецът е работел по трудово правоотношение в ответното дружество, за същия не е съществувало задължение за осъществяване на действия, свързани с тежък физически труд и той не е извършвал такива действия.

 

От приложения Протокол № 2/15.10.2015г. за извършено проучване на професионална болест относно лицето А.Р., е видно, че изводите на назначената от ТП на НОИ – Стара Загора комисия са, че трудът, който е осъществяван от ищеца, на длъжността „готвач” е предимно физически с изразена статична компонента. Измерените фактури на работната среда /микроклимат, осветление, шум/ са в границите на допустимите норми; пренасянето на тежести е в границите на физиологичните норми; не се извършва товаро – разтоварни и други дейности, свързани с тежък физически труд.

 

С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивната инстация изцяло споделя мотивите на първата инстация. Не е налице твърдяното от ищеца основание за прекратяване на трудовия договор - настъпило заболяване, което да не му позволява да осъществява възложената работа. Към момента на подаване на заявлението за едностранно прекратяване на ТПО от ищеца, не е било налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по чл. 327, ал.1, т.1 от КТ. От една страна към този момент не е било издадено решението на ТЕЛК. От друга страна не са налице доказателства, че ищецът не може да изпълнява длъжността „готвач“, заради констатираното заболяване и намалена работостпособност.

 

Съгласно изложените съображения, искането на ищеца да бъде отразена промяна в основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение в трудовата книжка, като се отрази основанието по чл.327, ал.1, т.1 от КТ е неоснователно. Наистина ищецът е получил установеното увреждане на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб. Не са налице данни, обаче че поради това заболяване ищецът не може да изпълнява трудовите си функции като готвач. Не е налице предписание на здравните органи, което да задължава работодателя да осигури на ищеца друга подходяща работа, както и работодателят да не е сторил това.     

 

С оглед гореизложеното, неоснователен се явява и акцесорния иск на ищеца против ответника за заплащане на обезщетение в размер на 440 лв.  – брутно трудово възнаграждение за едни месец, дължимо при прекратяване на ТПО поради болест, в хипотезите на чл.327, ал.1, т.1 и чл.325, т.9 от КТ. В случая, не са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно основание чл.222, ал.2 от КТ, тъй като трудовото правоотношение на ищеца не е прекратено на соченото от него основание – поради болест. Ето защо и този  иск следва да бъде отхвърлен.

 

По претенцията за сумата от 40 лв., представляваща дължимо възнаграждение за 16 и 17.05.2015г. – по 20 лв. за всеки ден, съдът намира, за установено следното:

Видно от заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза, а и не се оспорва от ответника, че съгласно изготвения и одобрен график за работа, ищецът е работил по 8 часа на ден през двата почивни дни – 16 и 17.05.2015г. Вещото лице е установило, че през м. май 2015г. отработените от ищеца дни са общо 9 на брой, включително 16 и 17 май, като полагащото му се трудово възнаграждение е изцяло заплатено на 23.06.2015г. по банков път.

Поради така установеното в заключението, съдът изцяло споделя съображенията на районния съд, че и този иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По делото не се спори, че за посочения период 18.05-31.05.2015г. ищецът е бил в отпуск по болест – видно от приложения болничен лист  № Е2014 0278015/18.05.2015г. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че претендираната от ищеца сума 48.63 лв. – за първите три календарни дни от отпуска по болест са платени, ведно с трудовото възнаграждение за м. май 2015г. по банков път – на 23.06.2015г. Поради изложеното, предявеният иск за сумата от 48.63 лв. се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

 

По претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 8 дни в размер на 160 лв, видно от заключението по съдебно счетоводната експертиза, по ведомост за работни заплати за м. юни 2015г. на ищеца е начислено обезщетение за неползван отпуск за текущата година за 8 дни в размер на 176 лв., съответно след приспадане на данъка – нетен размер от 158.40 лв. Същата сума е платена по банков път на ищеца на 22.07.2015г. Вещото лице е констатирало, че ищецът е получил с 19.80 лв. повече от полагащото му се обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ. Ето защо, предявеният иск с правно осн. чл. 224, ал.1 от КТ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на А.Р., че представените от него пред първата инстация медицински документи не били взети предвид от съда при постановяване на решението. Съдът е описал всички приложени и приети по делото като доказателства, медицински документи, обсъдил ги е в мотивите към решението си и е направил изводите си, въз основа на установеното точно от тези документи. В представените от ищеца медицински документи – болничини листи, протокол на МК, епикриза и Експертно решение на ТЕЛК, не е посочено, че ищецът не може да изпълнява трудовите си функции като готвач. В тези документи, не са налице предписания на здравните органи за заемане на друга подходяща работа от ищеца при наличието на констатираното заболяване. Не се установява също, работодателят да не е изпълнил предписанията на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа на ищеца. При това положение, въззивната инстация намира, че не са налице предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.327, ал.1, т.1 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на това основание.

 

С оглед на изложените съображения, въззивната инстация намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото докузателства и при правилно приложение на относимите материално – правни норми.  Въззивните жалби на двете страни са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.  

             

С оглед неуважаването на въззивните жалби на двете страни, разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат по делото.

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1287 от 30.12.2015 г., постановено по гр.дело № 3284/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в частта относно иска по чл.344, ал.1 т.1 от КТ. В останалата част решението не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: