Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 152/05.05.2016 г.                                                  Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД             ­­             ІІ  Граждански състав

На деветнадесети април                                                              Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1097 по описа за 2016 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от А.Г.Д. чрез пълномощника си адв. Н. П., против решение под № 98/26.01.2016г., постановено по гр.дело № 5009/2015г., по описа на С. районен съд.

 

          Въззивникът не е доволен от постановеното първоинстанционно решение и счита, че е неправилно постановено и противоречащо на материалния процесуалния закон и събраните по делото доказателства. Моли да бъде прието, че заповедта за дисциплинарно уволнение на въззивника А.Д. е издадена без основание и че същият не е извършвал нарушения на трудовата дисциплина и винаги съвестно и точно е изпълнявал служебните си задължения, като сочи, че РИМ  - С. не е сред посочените прани субекти с правомощие да открие процедура за заемане на академична длъжност. Посочва, че съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗРАСРБ министърът на образованието и науката осъществява контрол върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академичните длъжности, каквато в случая е длъжността доцент и че самата процедура не е спазена. Считат, че не са налице никакви доказателства за това, въззивникът да е злепоставил работодателя си и неоснователно били приети свидетелските показания.

 

Молят съда да приеме, че неправилно в атакуваното решение на РС-С. е прието, че въззивникът А.Д. е извършил тежко нарушение на пусната обява в ДВ за конкурс за длъжността доцент, като се има предвид, че длъжността е съществувала в щатното разписание и че музеят нямало да провежда конкурса и това било заявено още в първото писмо до Кмета на Общината.

 

Молят да бъде прието, че публикуването на обява в Държавен вестник не представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, още повече, че това обстоятелство като единствено посочено нарушение не е констатирано по съответния ред и компетентния орган не се е произнесъл дали изобщо има нарушение не е дал констатации и предписания.

 

Молят предвид събраните доказателства по делото, да бъде отменено атакуваното решение и постанови друго по съществото на спора, като се приеме, че извършеното дисциплинарно уволнение е неправилно и отмените издадената заповед за уволнение, да присъдите обезщетение по чл. 225 КТ по размерите определени от съдебно-счетоводната експертиза, да бъде възстановен ищеца на работа и му се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Р. – гр. С., представляван от П.Т.К. – Директор, чрез адвокат И.П.М. от САК, с който заявяват, че оспорват подадената въззивна жалба  като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение и да се потвърди постановеното първоинстанционно решение. Считат, че издадената заповед за уволнение на въззивника за законосъобразна, тъй като били допуснати от него нарушения на КТ и това били именно нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието.

 

Считат, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от въззивника във въззивната жалба нарушения на материалните и процесуалните норми и решението на РС-С. считат за правилно и законосъобразно и не противоречащо на закона и съдебната практика, поради което молят да се остави без уважение въззивната жалба и потвърди постановеното първоинстанционно решение изцяло, като бъде осъден въззивника А.Д. да заплати на дружеството-въззиваем направените пред въззивната инстанция разноски и възнаграждение за един адвокат.

 

Въззивникът А.Г.Д. - редовно и своевременно призован, лично се явява в съдебно заседание заедно с адв. П., като молят съда да постанови  решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС-С., като неправилно и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемият "Р." – гр. С. по делото се явява Директора на РИМ – С. П.К.,  заедно с  адв. И.М. и заемат становище, с което молят да се остави без уважение подадената въззивна жалба и да се постанови решение, с което да потвърди решението на РС-С. и да остави без уважение подадената въззивна жалба. Твърди, че е доказано по категоричен начин, че уволнението на въззивника е правилно и законосъобразно. Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна, а решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са излагат в депозирания отговор на въззивната жалба и в представената по делото подробна писмена защита с вх. № 5248/20.04.2016г.

 

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З, във вр. чл. 225, ал.1 от КТ - за отмяна на заповед за прекратяването на трудовото правоотношение с въззивника Д., за възстановяването на предишната му работа и за заплащането на обезщетение в размер на 6 270 лв. по чл.225, ал.1 от КТ за оставането без работа.

 

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от въззивника А.Г.Д. за признаване на незаконно уволнение и отмяна  на Заповед № 84/06.08.2015г. на Кмета на Община С., възстановяване на предишната длъжност “директор на РИМ – С.” и изплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението, считано от 06.08.2015г. до 06.02.2016г., общо в размер на 6 270 /шест хиляди двеста и седемдесет/ лева, ведно с дължимата законна лихва, считано от завеждане на иска.

Поддържа, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като не са налице мотивите в процесната заповед за уволнение, а именно, уронване доброто име на работодателя.

 

Не е спорно обстоятелството, че въззивникът А.Г.Д. е бил в трудово правоотношение с въззиваемия музей и е заемал длъжността “директор” на същия. Със Заповед под № 84/06.08.2015г. на Кмета на Община С., на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. чл. 126, т. 9, т. 187, т. 8 и чл. 188, т. 3 от КТ, на същия е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” с мотиви подробно изложени в издадената заповед, а именно: поради това, че с действията си ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя - Кмета на Община С., откривайки конкурса за заемане на академична длъжност „доцент” по научна специалност „История на България” /Военна и военнополитическа история/ без да са налице законови основания за това и при несъобразяване с изричните указания на зам.-министъра на образованието и науката и Заместник-министъра на културата. С тези си действия служителят е допуснал поведение, което противоречи на поведението му на ръководител на институцията РИМ - С., с което е злоупотребил с доверието на работодателя и уронва доброто му име и това на ръководената от него институция РИМ.  С обява в ДВ бр.36/19.05.2015 г. стр.26, Р. - С. е обявил конкурс за академичната длъжност „доцент” по научната специалност 05.03.06 „История на България” /Военна и военнополитическа история/ от област на висшето образование „Хуманитарни науки” по професионално направление 2.2. „История и археология” за нуждите на РИМ - С., със срок 2 месеца от обнародването в ДВ /лист 177,178 от ЛТД/.

С писмо изх. № 10-02665/09.02.2015 г. от А.Г.Д. в качеството му на директор на РИМ - С. до Кмета на Община С. е поискано от последния да открие процедура за конкурс за заемане на академична длъжност „доцент” по научна специалност 05.03.06 „История на България” /Военна и военнополитическа история/, съгласно Закона за развитието на академичния състав в Р. България /ЗРАСРБ/ /лист 7 от делото/.

Със съответното писмо изх. № 10-11-5188/04.05.2015 г. от Кмета на Община С. до въззивника А.Г.Д., същия е отговорил, че кметовете на общини не са сред правните субекти с правомощия по откриване на процедура за провеждане на конкурс и избор за заемане на академична длъжност съгласно чл.15, ал.1 от ЗРАСРБ, както и § 1, т.1 от ДР на ЗРАСРБ /лист 9 от делото/.

Със заповед под № 33/28.04.2015 г. на директора на РИМ - С. е обявен конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент” по научната специалност 05.03.06 „История на България” /Военна и военнополитическа история/ от област на висшето образование „Хуманитарни науки” по професионално направление 2.2. „История и археология” за нуждите на РИМ - С., със срок 2 месеца от обнародването в ДВ. По сочено е, че настоящата заповед следва да се обнародва на ДВ и публикува на сайта на РИМ – С. при спазване на всички законови изисквания /лист 10 от делото/.

С последващо писмо изх. № 0215-136/10.07.2015 г. на Заместник-министъра на образованието и науката до Заместник-министъра на културата с копие до Кмета на Община С. е изразено становище, че РИМ - С. няма статут на научна организация по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗРАСРБ и няма право да обявява конкурси за заемане на академични длъжности, поради което обявеният конкурс следва да бъде прекратен /лист 193 от ЛТД/.

С ново писмо от 24.07.2015 г. от Заместник-министъра на културата до А.Г.Д. и до Министерството на образованието и науката /МОН/ относно обявяване на конкурс по реда на ЗРАСРБ е обърнато внимание, че като директор А.Г.Д. следва да предприеме незабавни действия по прекратяването на обявения конкурс в ДВ бр.36/19.05.2015 г. /лист 191 от ЛТД/.

 С писмо № 18-359/10.06.2015 г. на Заместник-министъра на образованието и науката до директора на РИМ - С. А.Г.Д. е посочено, че във връзка с постъпили сигнали,  в МОН относно допуснати нарушения за ЗРАСРБ при обявяване на конкурс за заемане на академична длъжност „доцент” по научна специалност 05.03.06 „История на България” /Военна и военнополитическа история/, същият е уведомен, че съгласно чл.15, ал.1 от ЗРАСРБ академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни организации при условията и по реда определени със закона и техните правилници. Посочено е, че РИМ - С. няма статут на научна организация и няма право да обявява конкурси за заемане на академични длъжности. Посочено е, че следва спешно да се предприемат мерки за прекратяване на обявения конкурс /ДВ бр.36/19.05.2015 г./. в срок до 12.06.2015 г., за което следва да се уведоми МОН /лист 186 и 187 от ЛТД/.

С писмо изх. № 10-11-8943/30.07.2015 г. от Кмета на Община С. до А.Г.Д. са изискани на основание чл.192, във връзка с чл.193 КТ писмени обяснения относно обстоятелствата, посочени в писмо изх. № 04-10-93/24.07.2015 г. на Заместник-министъра на културата и писмо вх. № 1002-4377/28.07.2015 г. Писмото е получено лично от А.Г.Д. на 31.07.2015 г.

По повод на това писмо са постъпили и писмените обяснения от А.Г.Д. *** /лист 128-131 от ЛТД/.

Когато се оспорва законността на извършеното дисциплинарно уволнение, в тежест на работодателя е да установи, както обстоятелството, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл.195, ал.1 КТ; след спазване на изискванията на чл.193, ал.1 КТ, така и че наказанието е наложено в срока по чл.194 КТ, както и че работникът или служителят е извършил дисциплинарните простъпки, за които му е наложено дисциплинарно наказание.

Първостепенният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, но въпреки това е стигнал до неправилни и незаконосъобразни правни изводи, поради следните съображения.

Въззивният съд намира, че в мотивите на решението на първостепенния съд се приема, че съгласно чл.15 ЗРАСРБ /Закон за развитието на академичния състав в Република България/ се установява, че РИМ - С. не е сред посочените правни субекти с правомощие да открие процедура за заемане на академична длъжност.

Съгласно чл.15 от ЗРАСРБ академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни организации при условия и ред, определени със закона и с техните правилници.

Съобразно цитирания законов текст става дума за откриване на академични длъжности, а не за откриване на процедура за заемане.Съгласно представените по делото щатни разписания на ответния музей е видно, че длъжност доцент съществува още преди въззивникът да заеме длъжността директор. Тази длъжност съществува и до момента, което означава че същият не е предприемал действия по откриване на длъжност и в този смисъл и е нарушил ЗРЛСРБ и не е откривал академична длъжност доцент, защото тя вече е съществувала и продължава да съществува по щатното разписание на музея. В конкретния случай е налице колизия между старата нормативна уредба за академичните длъжности и тази по новия закон за академичното развитие, но съдът приема, че в случая не се касае за нарушаване на законови разпоредби от страна на жалбоподателя А.Д..

 

След това в мотивите си първостепенният съд приема, че това нарушение се подкрепя от представените по делото писма от зам.министрите – съответно на културата и на образованието и науката. Въззивната инстанция счита, че и този извод не се подкрепя от действащата нормативна уредба. В тази насока съгласно специалната разпоредба на чл.З0, ал.1 от ЗРАСРБ министърът на образованието и науката осъществява контрола върху откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академичните длъжности, каквато в случая е и длъжността “доцент”. Според ал.2 от посочения законов текст контролът се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или по сигнал на заинтересована страна.В ал. З се определят срокове за подаване на сигнала.В ал.4 е предвидено,  че  Министърът на  образованието  и   науката  назначава проверка и се произнася в 14-дневен срок от получаване на сигнала. Предвидено е също така, че при проверката се поверява цялата процедура независимо от посоченото в сигнала, както и че проверката завършва с констатации за редовността на всеки отделен етап от процедурата.

Съобразно чл.31, ал.2 в случай на констатирано нарушение министърът има право да спре конкурса като в заповедта за спиране се определя и срока за отстраняването на нарушението.

В настоящата ситуация, от събраните по делото доказателства се установи по един убедителен начин и пред двете съдебни инстанции, че изложената законова процедура по ЗРАСРБ, на която се позовава първоинстанционния съд и въззиваемата страна изобщо не е спазена. Не е имало никаква проверка, не е имало никакви констатации, не е имало спиране на конкурса, не е имало и констатирани нарушения и съответно срокове за тяхното отстраняване. На практика се пише едно писмо конкурсът да бъде отменен без всякакво основание и не по съответния предвиден в закона ред. В същият закон е предвидено, че всички актове могат да се обжалват по административен ред. В случая дори не са се произнесли с предвидения по закона акт, за да има възможност въззивникьт за съответното обжалване. Просто се изпраща едно писмо и въз основа на него същият е уволнен дисциплинарно и абсолютно в нарушение на закона, като първостепенният съд дори приема, че е правилно.

 

Освен това А.Д. не е уволнен за нарушение на законови норми, а за злоупотреба с доверието на работодателя си и уронване на доброто му име съгласно изписания чл.187, т.8 от Кодекса на труда. Друг текст за нарушение не е посочен. В заповедта е записано, че е злоупотребил с доверието на работодателя си. В конкретния случай не е налице злоупотреба с доверие от страна на работодателя му, тъй като първо и най-напред същият е отнесъл въпроса за решаване пред самия Кмет на Общината. Кметът всъщност не му забранява, не му препоръчва, и не му дава съответните указания как да постъпи, а само заявява, че той не бил организация по чл.15 ЗРАСРБ. Жалбоподателят не е направил нищо против волята му или против указанията му. В тази връзка не е налице и злоупотреба от негова страна, след като три месеца преди обявата е поставил въпроса за обявяване на конкурса пред Кмета на Община С.. Твърденията в заповедта са само текстове от закона, като няма посочени никакви конкретни факти и обстоятелства, които да обективират тази т.нар. ”злоупотреба” с доверието на работодателя му в заповедта на Кмета за дисциплинарното уволнение.

 

Писмата, които са представени са организирани от едната свидетелка, която преди години е работила в музея, независимо, че сега няма никакви връзка с него. Изпращани са само констативни писма, без дори да са разговаряли с въззивника Д., и без да са извършили  надлежната проверка, в която обичайно се установяват нарушения и се дават предписания за тяхното отстраняване. В случая очевидно единствената цел е била да се отстрани самия директор от длъжност.

 

Също така настоящата инстанция следва да отбележи, че в трайната съдебната практика се е утвърдило становището, че при злоупотребата с доверието, лицето следва да е извлякло някаква изгода за себе си. В уволнителната заповед дори няма никакви тъврдения или констатации за това.

Освен това въззивният съд намира, че по делото пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. П. Б., Н.С.П. и Д.Х.А.. От разпита на тези свидетели на въззиваемата страна пред първостепенния съд нищо от изложеното по-горе не се изяснява. Техните показания са абстрактни и общи, не се излагат фактите и обстоятелства, на които да са станали преки свидетели. Същите предимно са изразили своите субективни възприятия и собственото си мнение за случая в качеството на странични незаинтересовани лица на случващото се. Налице е само едно изключение относно свидетелката Атанасова, която изпълнява длъжността “Н-к отдел Култура” към Община – С., а останалите свидетели са нямали никаква служебна връзка и отношения с въззивника и с ръководения от него музей. В тази насока същите свидетели в показанията си са изказвали предимно предположения без някога да са виждали ищеца или дори да са говорили с него. Въпреки това първостепенният съд се е позовавал на техните показания и ги е кредитирал с доверие, без тези свидетели, да станали преки очевидци или наблюдатели на конкретни факти и обстоятелства, свързани с процесия случай и с уволнението на въззивника Д..

 

В тази насока и в самата заповед липсват точните и конкретни факти и обстоятелства, а именно в какво се изразява злоупотребата с доверието на работодателя, дори никой от свидетелите не е посочил нито един конкретен факт, който да навежда към такава злоупотреба. Предположенията им, че конкурсът се е обявявал за самия ищец не почиват на никакви данни, нито пък в самата уволнителна заповед се съдържат такива записи или мотиви. Налага се категоричния извод, че въпреки констатираното от работодателя, че конкурса не е предвиден в нормативните документи, то кметът не се е противопоставил на този конкурс, а самият въззивник Д. е отменил обявения от него конкурс.

 

С оглед на това въззивният съд счита, че по никакъв начин от събраните по делото доказателства не се установява реално злоупотреба с доверието на работодателя на въззивника , а от друга страна, и в какво точно се състои тази злоупотреба. На практика жалбоподателят е обявил конкурс за длъжност, която е предвидена в щатното разписание на РИМ и най-напред за това е информирал прекия се работодател, а именно Кмета на Община – С.. От събраните по делото доказателства, че установява дори обратното, че след като е установено някакво нарушение от страна на жалбоподателя Д., в крайна сметка той сам е отменил обявения от него конкурс за горецитираната научна длъжност “доцент”.

 

Първоинстанционният съд в мотивите си неправилно и необосновано е приел, че тези действия на въззивника представляват реална злоупотреба с доверието на работодателя и носят след себе си и уронване на доброто му име.  В тази връзка работодателят е длъжен по несъмнен начин да докаже фактическите мотиви и реални дадености, в които се изразява дисциплинарното нарушение на работника или служителя, като съвкупност от житейски фактори. Доказателства в тази насока в хода на производството и пред двете инстанции не са били надлежно събрани. Налага се извода, че въззиваемия в качеството му и на ответник и работодател не е доказал наличието на основанието въз основа на което е извършил прекратяването на трудовото правоотношение с въззивника. В същия смисъл се явява и решение под № 507/08.07.2010г. по гр. дело № 978/2009г. на ІV ГО на ВКС, постановено също по реда на чл. 290 ГПК.

 

От задълбочения анализ на посочените към заповедта мотиви се установява, че процесното уволнение е извършено неправилно и незаконосъобразно, тъй като на практика и в действителност не е налице  злоупотреба с доверието и доброто име на работодателя, на което основание е бил уволнен въззивника по делото.

 

От събраните по делото доказателство съдът достигна до извода, че процесната заповед под № 84/06.08.2015г. на Кмета на Община - С., с която е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателя - ищец Д. е незаконосъобразна и като такава следва да бъде изцяло отменена.

 

В тази връзка като акцесорен основателен се явява и вторият обективно-съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на въззивника на преди заеманата от него длъжност.   

 

         Настоящата инстанция намира също така, че и третия обективно-съединен иск по чл.225, ал.1 и 2 от КТ е основателен и доказан. Представените пред районния съд писмени доказателства и видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /лист 253-256 от първоинстанционното дело/, се установява, че след датата на уволнението, считано от 06.08.2015г. до 31.08.2015 год. въззивникът не е работил по трудов договор. След това за периода от 01.09.2015 до 09.09.2015г. жалбоподателя Д. е постъпил на работа при нов работодател, като  разликата между получаването от него възнаграждение и това при новия работодател – “П.” ООД е 161.15 лева. Впоследствие за периода 09.09.2015г. до 06.02.2016г. отново той е бил безработен.

 

С протоколно определение от датата 12.01.2016г. на основание чл.214, ал.1, предл.3 от ГПК първостепенния съд е допуснал изменение на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ по размер - от 06.08.2015г..до 31.08.2015г. – на 788.20; за периода от 01.09.2015 до 09.09.2015г. представляваща разликата между получаването от него възнаграждение от ищеца възнаграждение и това при новия работодател – “П.” ООД е 161.15 лева; и за периода 09.09.2015г. до 06.02.2016г. е 5239.26 лева.

 

По делото  е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала заключение, което и настоящият съд възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото заключение се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за шест месеца е в размер на  6188.63 лева :  от 06.08.2015г.. до 31.08.2015г. – 788.20; за периода от 01.09.2015 до 09.09.2015г. или 6 работни дни  разликата между получаването от него възнаграждение от ищеца възнаграждение и това при новия работодател – “П.” ООД е 161.15; за периода 09.09.2015г. до 06.02.2016г. е 5239.26 лева.

 

Този обективно съединен иск се явява изцяло основателен съобразно допуснатото изменение и увеличение на иска в тази му част, относно претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ в съдебно заседание на 12.01.2016г., според което искът следва да се счита предявен за сумата в размер на 6 188.63 лева, като същата сума представлява сбора от обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ в размер общо на 6027.46 лева плюс обезщетението по чл.225, ал.2 от КТ от 161.15 лева.

 

          Предвид гореизложеното решението на РС-С. следва да бъде отменено изцяло и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважат предявените искове, включително и иска по чл.225 ал.1 и ал.2 от КТ. Работодателят следва да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд – С. държавна такса в размер на 307.55 лв. съгласно чл.1 и чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като въззивният съд уважи предявените от въззивника обективно-съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

 

  На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции общо в размер на 2800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Н. П., по договор за правна защита и съдействие от 18.04.2016г. /на л.25 от  настоящото дело и хонорар по първоинстанционното гр. дело в размер на 800 лева, по гр. дело № 5009/2015г., по описа на РС- С./.

 

        Водим от горното, съдът

 

                                                                                Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 98/26.01.2016г. по гр.дело № 5009/2015г., по описа на Районен съд - С., като неправилно и незаконосъобразно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на А.Г.Д. с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес:***,– адв. Н.П. и отменя Заповед №  84/06.08.2015г. на Кмета на Община гр. С., с която е прекратено трудовото правоотношение с А.Г.Д., с посочени по-горе данни, на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 126, т. 9, чл. 187, т. 8 и чл. 188, т. 3 от КТ като НЕПРАВИЛНА и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

          ВЪЗСТАНОВЯВА А.Г.Д., с посочени по-горе данни, на предишната му работа – Директор на Р. – гр. С., Община С..

 

ОСЪЖДА "Р." – ГР. С.,  представляван от Директора П.Т.К.,  да заплати на А.Г.Д. с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес:***,– адв. Н.П. сумата 6 188.63 лева /шест хиляди сто осемдесет и осем лева и 63 ст./, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал.2 от КТ, за времето през което същият е останал без работа, считано от 06.08.2015г. до 31.08.2015г.  и за периода от 01.09.2015 до 09.09.2015г., както и 6 работни дни  разлика между получаваното възнаграждение от ищеца и това при новия работодател – “П.” ООД за периода 09.09.2015г. до 06.02.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 02.10.2015г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2 800 /две хиляди и осемстотин/ лева, представляваща направените от ищеца разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

 

ОСЪЖДА "Р." – ГР. С.,  представляван от представляван от Директора П.Т.К.,  да заплати  в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд – С. държавна такса в размер на 307.55 лв. /триста и седем лева и 55 ст./, съгласно чл.1 и чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд-С., при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.