Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

154                                                  12.05.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тринадесети април                                        две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

             РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1101 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.И.Т.  чрез адв. П.К. против решение № 1227 от 16.12.2015 г., постановено по гр.дело № 3522/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля предявения от Т.И.Т. против Д.Н.Д., Г.К.Н., Д.М.Ж., С.И.Д., Д.Д.М. и К.Д.П. иск за признаване на установено по отношение на Д.Н.Д., Г.К.Н., Д.М.Ж., С.И.Д., Д.Д.М. и К.Д.П., че Т.И.Т. е собственик по наследство и давностно владение на следните земеделски недвижими имоти: 1.лозе, с площ от 5.900 дка, четвърта категория, в местността „Големите мараши”, 2.лозе, с площ от 5.235 дка, четвърта категория, в местността „Хасери”, като неоснователен и недоказан. Осъжда се Т.И.Т. да заплати на Д.Н.Д., Г.К.Н., Д.М.Ж., С.И.Д., Д.Д.М., К.Д.П. сумата от по 350 лева, представляваща разноски по делото.

 

Въззивникът счита, че решението на СтРС е неправилно, поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага подробни съображения и моли съдът да отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по наследство и давностно владение на подробно описаните във въззивната жалба имоти.

 

Въззиваемите Д.Д.М., С.И.Д., Г.К.Н., Д.Н.Д., К.Д.П. и Д.М.Ж., чрез пълномощника си адв. Д.Т., оспорват въззивната жалба като неоснователна.Считат, че обжалваното решение е валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено в унисон с материалния и процесуалния закони. Излагат подробни съображения и молят съдът да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба, да потвърди първоинстанционния съдебен акт и да им присъди  направените за въззивната инстанция съдебни и деловодни разноски.

Постъпила е и частна жалба от Т.И.Т., чрез адв. П.К. против определение № 228 от 22.01.2016 г., постановено по гр.дело № 3522/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК. Твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, в противоречие с доказателствата, и моли съдът да отмени обжалваното определение и измени решението на районния съд в частта за разноските, като отхвърли искането на ответниците за присъждане на разноски в пълния им размер и за всички ответници се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 409 лв.

 

По частната жалба на Т.Т. не е постъпил писмен отговор от въззиваемите. В съдебно заседание, чрез пълномощника си  вземат становище за неоснователност на частната жалба и молят да бъде отхвърлена.

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

 

Производството е образувано  по  искова молба на Т.И.Т. против Д.Н.Д., Г.К.Н., Д.М.Ж., С.И.Д., Д.Д.М. и К.Д.П.. Ищецът сочи, че по заявление от 02.06.1992г., с протоколно решение, ПК гр.Стара Загора признала и определила за възстановяване правото на собственост на наследниците на М.Г.П. върху земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с.Оряховица, както следва: Ниви, с площ от 3.700 дка, четвърта категория, в местността „Потока”; 2.Ниви с площ от 3.000 дка, четвърта категория, в местността "Хасери"; 3.Ниви, с площ от 2.700 дка, четвърта категория, в местността „Малък Герен” и 4. Лозя, с площ от 2.200 дка, четвърта категория, в местността „Големите Мараши”. С решение  от 08.09.1997 г., ПК гр.Стара Загора, на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол за определяне категориите на земеделските земи по заявление на В.М.Т. било възстановено правото на собственост на наследниците на М.Г.П. и съгласно плана за земеразделяне в землището на с.Оряховица върху следните земеделски недвижими имоти: 1. лозе, с площ от 5.900 дка, четвърта категория, в местността „Големите маpаши”, съставляващо имот с номер 030003, в землището на с.Оряховица, общ. Стара Загора. 2. лозе, с площ от 5.235 дка,четвърта категория, в местността „Хасери”, съставляващо имот с номер: 119003 в землището на с.Оряховица, общ.Стара Загора. Към датата на подаване на заявлението по преписка № 30618/02.06.1992 г. - наследници на М.Г.П. били: С.Д.М. по баща, а по мъж Б., М.Д.И., С.И.Д., В.М.Т. и К.Д.Н.. Общата наследодателка на страните била несемейна и без деца. През 1930 година обявила, че осиновила племенницата си В.М.Т., родна дъщеря на сестра й Г.Д.Н.. От тогава наследодателката М.Г.П. се грижила за нея, а по-късно В.М.Т. се грижила за М.Г.П. до настъпване на смъртта й на 07.06.1973 г.  Всички ги възприемали като майка и дъщеря. Затова и след възстановяване правото на собственост върху земеделските земи, оставени в наследство от общата наследодателка М.Г.П., всички останали към 1993 г. нейни наследници К.Д.Н., С.Д.Б./С.Д.М./, С.И.Д. и М.Д.И. подписали нотариално заверени декларации, с които заявили, че се отказват от всякакви наследствени права върху земеделските земи, водещи се на М.Г.П., намиращи се в с.Оряховица, община Стара Загора, като отказът им да се счита в полза на В.М.Т.. От тогава майката на ищеца В.М.Т. до настъпване на смъртта й на 06.07.1997 г. владяла земеделските имоти, описани по-горе, явно и спокойно без никой да й ги оспорва. След нейната смърт единствено ищецът, като неин син и наследник, владял тези земеделски имоти също явно и спокойно без никой да му оспорва това владение. От възстановяване правото на собственост върху лозе, с площ от 5,900 дка, четвърта категория, в местността „Големите мараши", съставляващо имот 030003 и върху лозе, с площ от 5,235 дка, четвърта категория, в местността „Хасери” съставляващо имот 119003, с Решение от 08.09.1997 г. на ПК - Стара Загора, единствено ищецът ги владеел явно и спокойно без някой да му ги оспорва. Сключвал арендни договори с различни арендатори за периода от 1997 г. до сега. Тези обстоятелства се знаели от цялото село и от всички наследници на общата наследодателка М.Г.П.. Никой от наследниците не проявил интерес към тези земеделски имоти, нито оспорвал владението му. В продължение на 18 години ищецът владеел добросъвестно тези земеделски имоти, като владението било явно и спокойно. Тъй като наследниците към 1993 г. се били отказали от тези земеделски имоти в полза на майка му, техните наследници, каквито били ответниците знаели и били възприели това фактическо обстоятелство. Ответникът С.И.Д. направил отказ от наследствените му права, оставени му от М.Г.П. в полза на В.М.Т. на 06.09.1993 г. и до сега не бил оспорвал владените от ищеца и неговата майка земеделски имоти, оставени в наследство от М.Г.П.. В продължение на цели 22 години, никой от ответниците не се интересувал от тези земеделски имоти, не знаел къде се намират, не оспорвал и владението на ищеца. Ищецът декларирал тези земеделски имоти. Счита, че с оглед на това ищецът ги придобил на валидно правно основание - по наследство. Единствено майка му В.М.Т. била приела наследството, оставено й от наследодателката М.Г.П.. Приживе само тя, а след нейната смърт единствено ищецът, като неин единствен наследник, встъпил във владение на гореописаните земеделски недвижими имоти. С оглед на това била налице и придобивна давност. Ищецът владял имотите като добросъвестен владелец в продължение на 18 години. Тъй като имотите все още съгласно решението на ПК - Стара Загора се водели на наследниците на М.Г.П., за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск, с който да се признае за установено по отношение на ответниците, че единствено ищецът е собственик на описаните по-горе земеделски имоти с възстановена собственост. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик по наследство и давностно владение на процесните земеделски недвижими имоти. Ответниците оспорват предявения иск като неоснователен и молят да бъде отхвърлен. Сочат, че липсвали каквито и да било доказателства за юридически валиден акт на осиновяване на майката на ищеца В.М.Т. от наследодателката М.П.. Оспорват и факта, че били подписали „нотариално заверени декларации", с които направили валиден отказ от наследството на М.П.. Подписите на лицата били заверени в кметството. Отказите не били вписани по надлежния ред в Районния съд. Направени били в полза на конкретно лице и касаели част от наследството на М.Г.П., което било недопустимо. Отказите били оформени през 1993 г., преди постановяване на решение за възстановяване на ПК - Стара Загора, поради което възстановените лозя били новооткрито наследство. Релевантни били действия на наследниците, които недвусмислено да изразяват волята за приемане на наследство след тази дата/1997г./, а такива по делото не били установени. Отказите от наследство били недействителни и процесните имоти били съсобствени между страните по делото. Нещо повече - наследодателката на ищеца В.М.Т. починала на 06.07.1997 г., т.е. преди излизането на решението на поземлената комисия за възстановяване на процесните две лозя, на които се твърдяло, че станала единствен собственик. Оспорват факта, че ищецът Т. бил придобил по давност същите имоти, доколкото за целта същият следвало да ги е владял за себе си със знанието и без противопоставянето на останалите съсобственици. Молят съда да приеме, че ответникът не бил владелец на имотите, а бил техен държател и поради тази причина не бил придобил правото на собственост върху тях.

 

            Не се спори по делото и се установява от представеното удостоверение за наследници № 45/12.05.2015 г. на с. Оряховица, общ. Стара Загора, че всички страни по делото са наследници на общия наследодател М.Г.П., б.ж. на с. Оряховица, починала на 06.06.1973. Ищецът Т.И.Т. е законен наследник - син на нейната племенница В.М.Т., поч. на 06.07.1997 г. - дъщеря на сестра й Г.Д.Н., поч. на 11.05.1981 г.

 

С решение № 30578/08.09.1997 г. на Поземлена комисия – Стара Загора, е възстановено правото на собственост на наследниците на М.Г.П. съгласно плана за земеразделяне в землището на с. Оряховица, върху процесните недвижими имоти: лозе от 5.900 дка, четвърта категория, местност „Големите Мараши“, имот № 030003 и лозе от 5.235 дка, четвърта категория, местност „Хасери“, имот № 119003.

 

Представени са като доказателства заверени от Кмета декларации от лицата К.Д.Н. /наследодател на ответниците Д.Н.Д. и Г.К.  Н./, С.Д.Б./наследодател на ответника Д.М.Ж./, ответника С.И.Д. и М.Д.И./наследодател на ответниците Д.Д.М. и К.Д.П./, с които същите са декларирали, че се отказват от всякакви наследствени права върху земеделските земи, общо 11.6 дка, водещи се на общата наследодателка М.Г.П., като отказа да се счита в полза на наследодателката на ищеца В.М.Т., която също е наследник на М.Г.П..

 

Представени са като доказателства служебна бележка изх. № 110/08.04.2015 г. на ЗПК „Сила“ с. Оряховица и служебна бележка изх. № 15006/03.04.2015 г. на „СММ“ ЕООД гр. Стара Загора, от които се установява, че ищеца Т.И.Т. е отдавал под аренда процесните два недвижими имота, находящи се в землището на с. Оряховица за периода от 1997 г. до 2002 г. и под наем за периода от 2002/2003 г. до 2010/2011 г.  стопански години.  Видно от представения договор за наем на земеделска земя, на 28.09.2011 г. ищецът е сключил договор за наем на двата процесни имота със Земеделски производител С.Т.Н. за срок от пет години.

 

От показанията на разпитаните свидетели Т.К.Т. /първи братовчед на ищеца/, К.Х.К. и М.И.К. се установява, че майката на ищеца В.Т. от 9-10 годишна възраст била осиновена от общата наследодателка М.Г.П., която била несемейна и без деца. Когато общата наследодателка била в напреднала възраст, майката на ищеца се грижела за нея до смъртта й през 1973 г. Всички жители на с. Оряховица възприемали баба М. и В. като майка и дъщеря. От 1993 г. процесните земи, останали в наследство от М.П. се владеели от майката на ищеца, а след нейната смърт през 1997 г. се владеели от ищеца. Никой от останалите наследници на М.П. не се интересувал от земите и не оспорвал владението на ищеца, който първоначално лично обработвал земите, а след това ги отдавал под аренда и наем на различни арендатори.

 

Разпитаните свидетели М.Д.М. /син на ответника Д.М.Ж./ и М.Х.М. /дъщеря на ответницата Д.Д.М./ установяват, че ищецът е търсел контакт с наследодателите на ответниците по делото К.Д.Н. /наследодател на ответниците Д.Н.Д. и Г.К. Н./, С.Д.Б./наследодател на ответника Д.М.Ж./ и М.Д.И./наследодател на ответниците Д.Д.М. и К.Д.П./, във връзка с „оправянето“ на наследствените земи на баба М./общата наследодателка/, като той и майка му В. накарали лицата К.Д.Н., С.Д.Б.,М.Д.И., както и ответника С.И.Д. да подпишат в Кметствата по населените си места декларации, че се отказват от наследствените земи на общата наследодателка М.Г.П.. Наследодателката на ответника Д.М.Ж. – С.Д.Б. била глуха и неграмотна, като при подписване от същата на декларацията не присъствал преводач/тълковник. Св. М. сочи, че баща му - ответника Д.М.Ж. и дядо му М.Ж.Б. положили усилия да научат каква е съдбата на процесните лозя, но не успели да разберат нищо, като ищеца не им бил оставил телефон за контакт и адрес и не се бил свързал с тях. Останалите ответници и техните преки наследодатели не знаели какво е станало с процесните лозя, останали в наследство от общата наследодателка М.Г.П..

 

По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът- съвладелец се превръща в съсобственик - владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите. /ТР № 1/2012 г. на ВКС, ОСГК/.

 

В настоящия случай, при положение, че процесните имоти са възстановени с решението на ПК – Стара Загора на всички наследници на общата наследодателка М.П., по отношение на същите въз основа на наследяване е възникнала съсобственост между всички страни по делото. Тъй като основанието, на което ищецът е придобил фактическата власт върху процесните лозя признава такава и на ответниците като съсобственици, следва да се приеме, че ищецът е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част и държател на идеалните части на останалите сънаследници. По делото не се установи ищецът да е манифестирал пред ответниците, респ. техните наследодатели намерението си да свои процесните имоти. Доказателства в тази насока не са представени. Сключването на договори за наем или аренда са действия по управление на вещта и не обосновава извод за наличие на явно и несъмнено владение.

 

Направените с декларациите откази от наследствени права от наследодателите на ответниците са недействителни, тъй като са направени преди възстановяването на процесните имоти с решението на ПК – Стара Загора, имащо конститутивно действие. Едва от момента на постановяването му, процесните лозя са били индивидуализирани и са станали годен обект за собственост. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 91а от ЗН, процесните две земеделски земи, представляват новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от ЗН, поради което отказите от наследство, извършени след одържавяване или включване в ТКЗС на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие по отношение на тези имоти. Не на последно място, направените откази са недействителни и не са породили никакъв правен ефект, тъй като не са били вписани в районния съд, в района на който е открито наследството и са направени по отношение на конкретни имоти и в полза на конкретно определено лице /чл. 52, вр. чл. 49 ал. 1 и чл. 54 ал. 1 ЗН./ Не би могло да се приеме, че ищецът от самото възстановяване на процесните имоти е упражнявал фактическата власт върху тях в качеството на владелец, с намерение за своене, тъй като е бил с убеждението, че след направените „откази“ от останалите съсобственици, същите са се отказали от всякакви права върху тях, поради което да не е било необходимо последващо манифестиране на намерението за своене по отношение на ответниците. С оглед презумпцията, че „незнанието на закона никого не оправдава“ ищецът е следвало да е наясно, че направените откази не са породили никакъв правен ефект, поради което между него и ответниците по отношение на процесните два имота е възникнала съсобственост, независимо от направените декларации за откази от наследствени права. Ето защо,  ищецът е следвало да манифестира по явен и недвусмислен начин по отношение на ответниците намерението си за своене на техните идеални части, получени по наследство, каквито действия не се доказа да е извършил и каквито действия не представляват отдаването на имотите под аренда или наем.

 

С оглед на изложеното следва да се приеме, че ответниците са собственици на съответните идеални части от процесните имоти, които са получили по силата на наследяване след възстановяване на процесните лозя с решението на ПК – Стара Загора, като ищецът не е придобил тези имоти по давност, а от възстановяването им до настоящия момент е бил единствено държател на идеалните части на ответниците. В този смисъл предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд.  

 

Неоснователни са оплакванията в жалбата за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, тъй като твърденията за това са бланкетни и неконкретни. Неоснователно е оплакването, че съдът неправилно приел, че ищецът признал правото на собственост на останалите наследници. Такива съображения в мотивите на обжалвания съдебен акт не са изложени. Основният аргумент, за да се отхвърли иска на ищеца е, че същият не е манифестирал своето желание за своене на идеалните части на другите наследници, от останалите в наследство земеделски имоти, пред останалите наследници на общия наследодател. Свидетелката М.Х.М. твърди, че не знае майка й – ответницата Д.М. да е имала претенции към тези земи, находящи се в с.Оряховица, както и, че ищецът идвал при майка й, за да подпише документи за оправянето на тези земи. Тази свидетелка не навежда твърдения за манифестиране от страна на ответника, пред останалите наследници на общия наследодател желание за своене на техните идеални части от наследственити имоти. Неснователни са и останалите оплаквания в жалбата досежно неправилно обсъждане на свидетелските показания и другите събрани по делото доказателства, както и относно характера на действията на ищеца, по сключване на договори за отдаване под аренда и наем на процесните имоти. Недействителните откази от наследство, направени под формата на нотариално заверени декларации от 1993 г. не може да се приемат за знание от страна на наследниците за своене на техните наследствени части от процесните имоти от страна на ищеца, тъй като както беше посочено по – горе, тези изявления са направени от наследниците на общия наследодател преди реалното възстановяване на земеделските земи с решение на ПК по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ и като такива нямат действие по отношение на процесните имоти.       

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

Подадената частна жалба от Т.И.Т. против определение № 228 от 22.01.2016 г., постановено по гр.дело № 3522/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, постановено по реда на чл.248 ГПК, също е неоснователна. Това е така, защото договореното и заплатено възнаграждение от всеки от ответниците на упълномощеният от тях адвокат в размер на 350лв. не е прекомерно, съгласно действителната правна и фактическа сложност на делото и е съобразен с предвидените размери в Наредба № 1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, в полза на въззиваемите следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв. за всеки от тях, съгласно представените доказателства.  

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1227 от 16.12.2015 г., постановено по гр.дело № 3522/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

            ПОТВЪРЖДАВА определение № 228 от 22.01.2016г., постановено по  реда на чл.248 ГПК, по гр.дело № 3522/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

 

            ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.Д., ЕГН ********** *** № …, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА Т.И.Т. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.К.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция

 

ОСЪЖДА Т.И.Т. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.Ж., ЕГН ********** *** Загора сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА Т.И.Т. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Д., ЕГН ********** *** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА Т.И.Т. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Д.М., ЕГН ********** *** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА Т.И.Т. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.П., ЕГН ********** *** Загора сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: