Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

165                                                 26.05.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми април                                  две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА  ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

             РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                 МАРИАНА МАВРОДИЕВА Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1119 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на „Империя индъстри” ЕООД – гр. Стара Загора чрез адв. Н.М. против решение № 86 от 21.01.2016 г., постановено по гр.дело № 1350/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се отхвърля иска на „Империя индъстри“ ЕООД - гр.Стара Загора против О.И.Л. и А.Г.Л. за заплащане, на осн. чл.45 ЗЗД, на сумата 6000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, в следствие подавани от ответниците жалби до Община Стара Загора и сигнали на телефон 112 относно нарушения на нощната тишина от търговски обект на ищеца – ресторант „Империя“ находящ се в гр. Стара Загора, ул. … №…, като неоснователен. Осъжда се „Империя индъстри“ ЕООД да заплати на О.И.Л. и А.Г.Л., осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 600 лева представляваща деловодни разноски.

 

Въззивникът счита, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели като резултат до решаване на делото при неизяснена фактическа обстановка по спора. Излага подробни аргументи. Моли съдът да отмени като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства решение на първоинстанционния съд и се произнесе с решение, с което да уважи предявения иск и му присъди направените пред двете инстанции съдебни и деловодни разноски.

 

Въззиваемите О.И.Л. и А.Г.Л., чрез адв. С.Т. оспорват жалбата като неоснователна. Излагат съображения. Считат, че мотивите на решението кореспондирали изцяло, както със събраните по делото доказателства, така и със съдебната практика. Молят съдът да потвърди обжалваното решение и да им присъди направените разноски пред настоящата инстанция. 

 

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Производството е по предявен иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Ищецът „Империя индъстри“ ЕООД твърди, че бил собственик на ресторант, намиращ се в гр.Стара Загора, в жилищна сграда на адрес ул. …№…. Заведението се намирало в помещение, специално проектирано за целите и отговарящо на изискванията за упражняване на подобна дейност. В сградата, където се помещавал ресторантът имало жилищна част, като ответниците били обитатели на един от апартаментите. Те били подали четири жалби в Община Стара Загора срещу дейността на ресторанта, като това станало на датите 21.02.2013 г., 20.05.2013 г., 30.05.2013 г. и 10.10.2014 г. Жалбите съдържали оплаквания за нарушаване на нощната тишина. Освен това ответниците били подавали и сигнали на телефон 112, в резултат на което често в заведението идвали представители на полицията. Това се случвало обичайно след 22 часа. Твърди се, че ответникът Л. съзнателно създавал неудобства и сигнализирал различни институции, с цел да бъде навредено на дейността на заведението. След проверките от полицията по направените от ответника Л. сигнали, ищецът установил, че било налице намаление на оборотите на следните дати 14.02.2014 г., 24.05.2014 г., 10.05.2014 г., 28.06.2014 г. и 26.07.2014 г. В резултат на това намаляване на оборота дружеството ищец било пропуснало приход от 6000 лв. Предвид това ищецът претендира да му бъде заплатена от ответниците тази сума, като обезщетение за пропуснатите от тях ползи. Ответниците О.И.Л. и А.Г.Л. не отричат обстоятелствата свързани с подаването на сигнали до МВР и Община Стара Загора. Твърдят обаче, че правили това вследствие на наличието на шум и силна музика във вечерните часове, идващи от ресторанта. Това им пречело на нощната почивка, поради което те били упражнявали собствените си права. Освен тях и други съседи също били подписвали жалби до Община Стара Загора. Отричат наличието на причинна връзка между  тяхното поведение и настъпилите вреди.

 

Безспорно е по делото, че дружеството - ищец е собственик на търговски обект – ресторант намиращ се на етаж минус втори в сграда с административен адрес гр. Стара Загора, ул….№…. Ресторант „Империя“ е с капацитет от 200 места на закрито и още 50 на открито – съгласно издаденото от Община Стара Загора удостоверение за категория. На 17.09.2014г. Община Стара Загора е издала на собственика разрешение за удължено работно време на ресторанта – до 03.00 часа.  

Ответниците О.Л. и А.Л. са собственици на апартамент №6, намиращ се на четвъртия етаж в същата сграда, част от която е и заведението на ищеца. Не е спорно обстоятелството, че на 07.02.2013г. Л. ***, с оплаквания от силни шум и музика, идващи от ресторанта в късните часове на денонощието, като се сочи, че това пречи на живеещите в блока семейства. Под жалбата са се пописали още десет лица- съседи, живущи на адреса.

 

Относно обстоятелствата, свързани с проверките, извършвани в ресторанта както и причините за това – наличието на шум в късните часове на денонощието, са събрани гласни доказателства. Свидетелите К. и Т. сочат, че  са присъствували многократно на проверки, извършвани от полицейски служители, инициирани по сигнал на съсед от блока. К. твърди, че в последствие разбрала, че съседът е ответника Л.. Двамата свидетели твърдят, че сигналите били подавани без повод, тъй като разположението на ресторанта било два етажа под земята, като между него и апартаментите имало нежилищна площ. Това правело трудно проникването на шума в жилищната част. Освен това поддържат, че никога полицаите не са констатирали силна музика по време на извършваните проверки, но самите проверки водели до смут в посетителите и някои от тях си тръгвали. Св. К., която е съпруга на управителя на дружеството, сочи, че лично е отишла в апартамент, намиращ се под този на ответника Л. и установила, че музиката от заведението не се чува. Според нея шумът идвал от друго заведение на име „Версай“, което се намирало в съседство – на около две минути пеш от ресторант „Империя“.

Свидетелите И.И., Е.Г., Р.Б. и Р.И., дават показания в обратния смисъл, че често, особено през почивните дни, в ресторанта има организирани празненства – сватби, кръщенета или други групови мероприятия, при които в късните часове - след 24 часа от заведението се чува силна музика и шум. Интензивността им била такава, че можело да бъдат възприети дори от лица, живеещи в сградата срещу обитаваната от ответниците. Така свидетелят Е.Г., който живее в апартамент в срещуположната сграда твърди, че лично той и майка му са се обаждали на тел.112 с оплакване за силен шум и пускане на фойерверки между 24 и 01 часа. Същият свидетел твърди също, че у тях се чува силна музика, въпреки че жилището му не гледа пряко към ресторанта. В същия смисъл са показанията и на свидетелката Б., живееща в сграда срещу ресторанта, която установява, че преди шумът бил почти всяка събота и неделя. Останалите свидетели- съседи на страните сочат, че в определени нощи, музиката от заведението е силна, като вибрациите от ниските тонове могат да бъдат усетени чрез конструкцията и в жилищната част. Свидетелят И.В.И., който живее на петия етаж твърди, че в късните вечерни часове се чува шум, който продължава след дванадесет, понякога до един или два вечерта. Сочи, че на два пъти е звънял на собственика, с молба да бъде намалена музиката. Шумът, бил неприятен и смущавал съня на него и семейството му, като ставал повод за коментари сред всички живеещи в блока, а също и съседите от околни сгради. Това се потвърждава и от показанията на Росен И., който живее в апартамент на четвъртия етаж и е съсед на ответника Л.. Според него, при откриването на ресторанта неговият собственик успокоил живеещите, че заведението ще бъде пиано-бар с тиха музика, но в последствие се оказало, че в него се организират празненства с твърде темпераментна музика. Той многократно отправял покани към собственика на ресторанта да направи ремонт и звукоизолира заведението. И. твърди още, че съпругата му също била подала оплакване и викала полиция в четири сутринта заради силния шум. Сочи също, че музиката се предава като вибрация през колоните на сградата и от нея понякога треперят чашите.

 

Въззивната инстация изцяло споделя мотивите на районния съд, към които препраща на основание чл.272 ГПК.  Показанията на свидетелите на ищеца, които  са в близки отношения с него, следва да бъде преценени с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК. Показанията на свидетелите, посочени от ответниците са категорични, последователни и непротиворечиви по между си, поради което съдът намира, че следва да се приемат за достоверни. Ето защо, въззивната инстация приема за установено, че шумът, идващ от заведението на ищеца,  многократно е бил силен и е смушавал почивката на свидетелите, живеещи в същата сграда и в сграда срещу ресторанта.

 

За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, според която общият оборот на ищеца от продажби в ресторанта за цялата 2014г. е 93114.57 лева, а среднодневният – 312.47 лева за всички работни дни в годината. Вещото лице е установило наличие на 148 бр. дневни отчета с нулеви обороти от продажби в брой. На шест от тези дни са отчетени продажби платени по банков път. При тяхното съобразяване среднодневният оборот на заведението се променя на 596.89 лева за 2014г. Съобразно точка първа от заключението, в посочените в исковата молба дни на 2014г., разположени между датите 12.02.2014г. и  27.07.2014г. са регистрирани обороти в диапазона от 0 до 3600 лева / последният на 25.07.2014г./. През десет от тези дни са отчетени нулеви обороти – на 12.02.2014г., на 15.02.2014г., 09.05.2014г., 11.05.2014г., 26.06.2014г., 27.06.2014г., 29.06.2014г., 24.07.2014г., 26.07.2014г., 27.07.2014г. В останалото време оборотите варират от 17.49 лв. / на 24.05.2014г./ до 3600 лв./на 25.07.2014г./. Анализът на данните сочи, че дневните обороти надхвърлящи двеста лева, винаги са предшествувани и последвани от нулеви обороти, с едно изключение – датите 23.05.2014г., когато са отчетени 1239.80 лв. и 24.05.2014г., когато са отчетени 17.49 лева, последвани отново от два нулеви оборота – на 26.06.2014г. и 27.06.2014г. От приложените към заключението справки, отразяващи отчетените дневни обороти по месеци се установява, че на конкретни дати през месеците февруари, март, април, май и юли има също нулеви обороти, без тези дни да следват непосредствено датите, посочени в исковата молба, на които са извършвани проверки по сигнали на ответниците.

 

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които противоправно е причинил другиму. Част от състава на непозволеното увреждане е противоправността на вредоносното деяние. Когато действията са предприети в защита на собствени права и в рамките на допустимите за това предели, те не могат да бъдат преценявани като противоправни. В случая се изясни, че поради създавания от ресторанта на ищеца шум, ответникът, както и други живеещи на адреса, са подавали сигнали до полицията и до Община Стара Загора. При тези свои действия ответниците са се позовали на регламентираното в нарочната наредба на общината задължение за спазване на обществения ред и недопускане са силен шум в определени часове на денонощието. Обстоятелството, че звукът от музиката в заведението е бил от такова естество, че вибрациите от нискочестотните говорители са се предавали по железобетонната конструкция на сградата, съдът намира за безспорно установено от събраните гласни доказателства. Свидетелите установяват също, че посетителите на заведението, също са вдигали шум докато са влизали и излизали от него, особено когато имало организирани тържества. От това следва, че са били налице основателни причини двамата ответници да се обърнат към компетентните институции за спазване на обществения ред. С тези си действия, ответниците са упражнили едно свое право, а не може да се приеме, че е налице злоупотреба когато страната сигнализира компетентни органи за защитата на свое субективно право. Без значение е обстоятелството дали предприетата защита е адекватна, съществува ли или не твърдяното субективно право и дали грешката на страната при преценката относно съществуването на правото е извинителна или не. В този смисъл е Решение №257 от 14.07.2011г. на ВКС по гр.д. №1149/2010г., ІV г.о. ГК, постановено по реда на 290 ГПК.

Недобросъвестност при упражняването на права, ще е налице, когато  осъществяването им е единствено с цел да се навреди другиму. Тя е противоправна по смисъла на чл.57, ал.2 от Конституцията, съгласно който не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Тъй като отговорността в случаите на злоупотреба с право има деликтен характер, тя предпоставя както вина, която се предполага по арг. на чл.45, ал.2 ЗЗД, така и наличие на противоправност на деянието. Противоправността, както бе посочено, се състои в недобросъвестността на деликвента, но тя, за разлика от вината, не се предполага, а доказването й е в тежест на пострадалия. В този смисъл  Решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., ГК/.  В случая от събраните по делото доказателстгва не се установява недобросъвестност у ответниците при упражняване на правата им.

Не се установява и наличие на причинна връзка между действията на ответниците – подаване на сигнали и претендираните вреди. Тъй като се претендира обезщетение за пропуснати ползи, ищецът следва да докаже, че вредоносното деяние е засегнало позитивния му интерес, като е възпрепятствувало едно сигурно, а не просто хипотетично увеличение на имуществото му. В този смисъл следва да се имат предвид указанията дадени с ТР № 3/2012 г., приложимо за различните хипотези на обезщетяване на пропуснати ползи. От заключението на вещото лице се установява, че и на други дати, заведението на ищеца е реализирало нулеви или много близки до нулевите дневни обороти, който не са непосредствено следващи дните на извършени проверки, по сигнали на ответниците. Ето защо не може да се приеме за установено, че понижението на приходите на ищеца в определени моменти е причинено от действията на ответниците.

 

С оглед изложеното съдът намира, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, като не се произнесъл по искането на ищеца за изискване на всички сигнали, подадени от ответниците до Община Стара Загора и до Първо РУП, както и образуваните по тях преписки, с оглед установяване на резултатите по извършваните проверки. Обстоятелството, дали ищецът е допуснал нарушение на наредба или друг акт във връзка с обществения ред, и съответно дали е бил санкциониран или не, по образуваните преписки е неотносимо към предмета на настоящия спор. Тъй като с подаването на сигнали и жалби ответницте са защитавали свое субективно право, което са смятали за нарушено, тези им действия не са противоправни и не могат да бъдат квалифицирани като противоправно действие. Конституционното право на всички граждани е да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато са нарушени или застрашени техни права или законни интереси. Не е налице противоправно поведение на ответниците,  дори когато жалбите и сигналите се окажат неоснователни. Изключението е, когато страната е предприела съответните действия при злоупотреба с права - арг. чл. 3 ГПК, каквито обстоятелства не са налице, в конкретния случай. Аргумент в полза на становището, че с подаването на сигнали и жалби ответниците не са злоупотребили с правата си е факта, че други съседи в сградата, също са търпяли негативи от силния шум, издаващ от ресторанта на ищеца и са подписали представената по делото жалба от 07.02.2013г. Твръденията на св. Кирчева, че ответникът Л. се заканвал, че няма да спре със сигналите, съдът намира че не следва да кредитира с доверие, предвид близката й връзка с ищеца – негова съпруга, като отчита евентуалната й заинтересоваст от изхода на делото. Неоснователно е и твърдението на въззивника, че от заключението на вещото лице се установила причинно – следствената връзка между действията на ответниците и спада на оборота на ресторанта след дните на извършваните проверки. Напротив от заключението на вещото лице се установява, че освен в дните, след извършените проверки на заведението по сигналите на ответника Л., в други дни също заведението е реализирано нулев оборот. Тези констатации на вещото лице установават точно обратното на твърдението на въззивника Василев. Спадът в оборота на ресторанта не се намира в причинно – следствена връзка с подадените от ответника сигнали, тъй като и в други дни е налице нулев или много нисък оборот.  

 

Предвид изложените съображения, въззивната инстация намира, че решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и съобразено със събраните по делото доказателства, поради което следва да бъде потвърдено изцяло. 

 

С оглед изхода на делото във въззивната инстация, в полза на въззиваемите следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв., съгласно представените доказателства.  

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 21.01.2016 г., постановено по гр.дело № 1350/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

           

            ОСЪЖДА „Империя индъстри“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул….№…, ет…., ап…., ЕИК 200510603 да заплати на О.И.Л. ЕГН ********** и А.Г.Л. ЕГН ********** двамата с адрес ***, сумата 600/шестстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат за настоящата инстанция.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

 

ЧЛЕНОВЕ: