Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 157                                 12.05.2016 година                       гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 20 април                                                                                      2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1120 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ – СТАРА ЗАГОРА” ЕАД – гр. Стара Загора, подадена от адв. И.З., против решение № 1282 от 29.12.2015 г., постановено по гр.дело № 5264/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е признато за установено по отношение на „ПФК Берое – Стара Загора” ЕАД и Ж.М.М., че трудов договор № 1017/27.02.2014г. за наемане на професионален футболист, е прекратен на 26.08.2015 г. на основание чл.326, ал.1 във вр. чл.220 ал.1 от КТ.

  Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, постановено в нарушение на чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК, съгласно който предявяването на иск за установяване на факт с правно значение, по съдебен ред е недопустимо, тъй като исковете за установяване на съществуването или несъществуването на  факти с правно значение са допустими само в случаите, изрично предвидени в закона. Намира, че ищецът не обосновал правен интерес от търсената защита, което прави неговия установителен иск предявен при абсолютна процесуална пречка – липса на правени интерес от защитата съответно недопустим и на това основание, предвид което следва съдът да прекрати производството по делото. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно.   

 Въззиваемият М.М. чрез пълномощника си адв. Р.В. взема становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и мотивирано. Съдът  анализирал фактите и доказателствата по делото всеобхватно и в съответствие с изискванията на закона и константната съдебна практика. Моли съдът, след като се запознае с всички факти и доказателства, да  отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на СтРС.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.357 ал.1 от Кт връзка с чл.124 от ГПК.

Ищецът Ж.М.М. твърди в исковата си молба, че на 27.04.2014г. е сключил трудов договор с „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора „ ЕАД на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ, по силата на който се договорили ищеца да изпълнява длъжността „футболист-професионален състезател“ в дружеството на ответника със срок до 31.05.2014г. С допълнително споразумение от 13.05.2014г. страните удължават срока до 31.05.2016г. , а също така променят и размера на трудовото възнаграждение от 5200 лв. на 9000 лв.

Поради системно грубо отношение на старши-треньора и екипа му към ищеца, същия на 26.08.2015г. подал заявление по факса до ответното дружество, с което заявява, че на основание чл.326 ал.1 от КТ във връзка с чл.220 ал.1 от КТ прекратява трудовия договор, като на същата дата превежда и сумата 27 000лв. по сметка на дружество на основание чл.220 ал.1 във вр. с чл.326 ал.2 от КТ, представляваща сумата от три брутни трудови възнаграждения.  С оглед на това счита, че от момента на получаване на заявлението за прекратяване на трудовия договор от ответното дружество, трудовият му договор е прекратен, т.е. считано от 26.08.2015г. Въпреки това работодателят твърди, че договорът не е прекратен. С оглед на това ищецът твърди, че   за него е налице правен интерес от установяване по съдебен ред, че  трудов договор №1017 между Ж.М.М. и ответника е прекратен от ищеца на основание чл.326 ал.1 от КТ във вр.с чл.220 ал.1 от КТ на 26.08.2015г.

Ответникът „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ – СТАРА ЗАГОРА” ЕАД – гр. Стара Загора счита искът за недопустим, тъй като ищецът нямал правен интерес от предявяване на иска, а също така съгласно чл.124 ал.4 изр.2 ГПК предявяване на иск за установяване на факт с правно значение по съдебен ред било недопустимо, тъй като исковете за установяване на съществуването или несъществуването на факти с правно значение били допустими само в случаите предвидени в закона. Ако съдът прецени, че искът е допустим, то по същество, намира същия за неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен като такъв.

По допустимостта на предявеният иск въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно  Старозагорският районен съд е приел, че същия е допустим. Между страните е налице спор относно прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и момента на прекратяването, който спор е трудов с оглед легалната дефиниция на чл. 357 КТ и следва да бъде разгледан по реда на Кодекса на труда. За ищеца е налице правен интерес от водене на настоящия иск, тъй като със същия ищеца цели да бъде установено, че е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество, считано от 26.08.2015 г. – обстоятелство, което ответното дружество оспорва – видно от представените с исковата молба доказателства. Безспорно между страните е имало сключен валиден трудов договор, като изрично в раздел ІХ – т. ІХ.1 от същия е посочено, че договорът между Клуба и Футболиста се прекратява по реда на Кодекса на труда. Следователно в случая приложимия закон е КТ и съответно производството следва да бъде проведено пред настоящия граждански съд.

По делото е установено, а и това не се спори от страните по делото, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение въз основа на сключения на осн. чл. 68 ал. 1 т. 1 от КТ договор № 1017 за наемане на професионален футболист от 27.02.2014 г. Видно от клаузите на договора, същия е сключен за срок от 27.02.2014 г. до 31.05.2014 г. като уговореното основно месечно трудово възнаграждение е 5200 лв. Впоследствие с  допълнително споразумение към трудовия договор от 13.05.2014 г., срока на трудовия договор е удължен до 31.05.2016 г., като  трудовото възнаграждение на ищеца е увеличено от 5200 лв. на 9000 лв. месечно.

По делото е установено също така, че със заявление от 26.08.2015 г., ищецът е уведомил ответното дружество, че на осн. чл. 326 ал. 1 вр. с чл. 220 ал. 1 КТ прекратява трудовото си правоотношение с „Професионален футболен клуб Берое Стара Загора“ ЕАД, както и че няма да спази тримесечното предизвестие като трудовото правоотношение е прекратено, считано от момента на получаване на заявлението от ответното дружество, тъй като на 26.08.2015 г. е извършил  плащане на три месечни брутни трудови възнаграждения по сметката на ответното дружество, като към заявлението прилага и копие от платежното нареждане.

Видно от представеното копие от платежно нареждане на 26.08.2015 г. ищецът е платил по банков път на ответното дружество сумата от 27000 лв., като за основание на превода е посочено следното: “обезщетение на осн. чл. 220 ал. 1 от Кодекса на труда – три месечни брутни възнаграждения за неспазен срок на предизвестие“. Заявлението е редовно връчено по факса на ответното дружество на 26.08.2015 г., 14.02 ч.  – видно от отбелязването на факса върху заявлението. Видно от представената обратна разписка на куриерска фирма „Еконт“, заявлението за прекратяване на трудовия договор и платежното нареждане са получени от ответното дружество по куриер на 27.08.2015 г.

По делото е представеното писмо от ответното дружество до египетския футболен клуб „Уади Дегла“, с което ответното дружество е уведомило египетския футболен клуб, че ищеца има професионален договор с ПФК „Берое – Стара Загора“ ЕАД, валиден до 31.05.2016 г. и всякакви преговори за трансфер на ищеца трябва да се провеждат със знанието на ПФК „Берое – Стара Загора“, като в противен случай ще предприемат допълнителни мерки за защита на интересите на клуба.

 

На 16.09.2015 г., Българския футболен съюз /БФС/ е отказал да изпрати удостоверение за международен трансфер на ищеца до Египетската футболна федерация и като основание на отказа БФС е посочил, че договора между ищеца и ответното дружество не е изтекъл и е в сила до 31.05.2015 г.  

По искане на Египетската футболна асоциация за временна регистрация на ищеца в египетския футболен клуб „Уади Дегла“, с решение15-01287 от 08.10.2015 г., Комисията за статута на играчите към ФИФА е дала разрешение на Египетската футболна асоциация да регистрира временно ищеца Ж.М.М. като футболист в египетския футболен клуб „Уади Дегла“, като решението влиза в сила незабавно. 

Видно от представената искова молба до ФИФА, ответника по настоящото дело „Професионален футболен клуб Берое Стара Загора“ ЕАД е поискал от Камарата за разрешаване на спорове към ФИФА да наложи спортна санкция на ищеца по настоящото дело Ж.М.М., изразяваща се в забрана за участие на играча в официални мачове за срок от четири до шест месеца, да наложи спортна санкция на египетския футболен клуб „Уади Дегла“, като му забрани да регистрира нови играчи за два последователни регистрационни периода, както и да осъди заедно и и поотделно Ж.М.М. и ФК „Уади Дегла“ да заплатят на „ПФК Берое – Стара Загора“ ЕАД обезщетение за нанесени вреди вследствие нарушаването и прекратяването на договор № 1017/27.02.2014 г. за наемане на професионален футболист, в размер на 150 000 долара.

При така установената фактическа обстановка Старозагорският районен съд е приел, че предявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен. Въззивният съд намира тези изводи за правилни и законосъобразни.

В раздел IХ, чл. IХ.1 от сключения между страните договор № 1017 от 27.02.2014 г. за наемане на професионален футболист, страните са се уговорили, че договора между страните се прекратява по реда на Кодекса на труда.  Съгласно чл. 326 ал. 1 от КТ, работника има право да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Съгласно чл. 326 ал. 2 изр. последно КТ, срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор /какъвто е процесния договор за наемане на професионален футболист между страните, сключен на осн. чл. 68 ал. 1 т. 1 от КТ/, е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Съгласно чл.220 ал. 1 КТ, страната която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата стана обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестието.

В конкретния случай, ищецът се е възползвал от клаузата на чл. IХ.1 от договор № 1017/27.02.2014 г., като по реда на чл. 326 ал. 2 изр. последно вр. с чл. 326 ал. 1 от КТ е прекратил трудовия си договор с ответника, отправяйки писмено предизвестие /заявление/ до ответното дружество – работодател, че считано от датата на получаване на заявлението прекратява трудовото си правоотношение с „ПФК Берое Стара Загора“ ЕАД. Тъй като заявлението е получено от ответното дружество по факса на 26.08.2015 г. /по куриер заявлението е получена един ден по-късно/ и ищеца изрично е заявил, че няма да спази тримесечния срок на предизвестието по чл. 326 ал. 2 изр. последно КТ и заедно с предизвестието /заявлението/ за прекратяване е заплатил на ответника обезщетение по чл. 220 ал. 1 КТ в размер на 27000 лв. – брутното трудово възнаграждение на ищеца за три месеца - неспазения срок на предизвестието, то предявеният иск се явява основателен, като следва да се признае за установено между страните, че трудов договор № 1017/27.02.2014 г. за наемане на професионален футболист е прекратен от ищеца на осн. чл. 326 ал. 1 вр. с чл. 220 ал. 1 КТ, считано от 26.08.2015 г.

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва изцяло да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

Пред въззивната инстанция не са поискани от страните разноски по делото, поради което не следва да бъдат присъждани такива на никоя от страните по делото.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1282 от 29.12.2015 г., постановено по гр.дело № 5264/2015г. по описа на Старозагорския районен съд.

               

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.

 

 

 


                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: