Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

  Номер 163   …………………26.05.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На двадесет и седми април…………………………………………….Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В.………………………………………………….…

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1123……по описа за 2016…………….година.

 

        Обжалвано е решение № 14 от 05.02.2016 г., постановено по гр.дело № 622/2015 г. на Чирпанския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „Агенция за събиране на вземания” АД- София, срещу Н.Г.И. искове за признаване за установено по отношение на същия, че следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД, главница 439.81 лева и договорна лихва 305.19 лв. от 22.04.2012 г.- датата на първата неплатена погасителна вноска, до 20.08.2012 г.- датата на последна вноска по погасителен план, ведно със законната лихва, лихва за забава в размер на 222.76 лева за периода от 23.04.2012 г. до датата на подаване на заявлението в съда и такса разходи в размер на 9.00 лева или обща сума в размер на 976.76 лв.

 

        Въззивникът “Агенция за събирания на вземания” АД гр.София, чрез пълномощника си юрисконсулт М.А., счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде отменено с всички законни последици от това и да му се присъдят разноските по делото.

 

        В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата страна Н.Г.И..

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.422 ГПК. Ищецът „Агенция за събиране на вземания” АД- София твърди в исковата молба, че на 23.02.2012 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, като заемодател, и Н.Г.И., като заемател, бил сключен договор за паричен заем с № 1571928. С подписването на договора заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 488.25 лева, която заемателят се задължил да върне заедно с договорната лихва в размер на 405.75 лева, на 6 равни месечни погасителни вноски в размер на 149 лева всяка, или общо сума в размер на 894 лева. Срокът на договора бил изтекъл с последната погасителна вноска на 20.08.2012 г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Твърди още, че с подписването на договора за заем заемателят удостоверил, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, заемателят се съгласил с тях, като е желаел договорът да бъде сключен. На основание договора за паричен заем в случай, че заемателят забави заплащането на погасителна вноска, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др./ за събирането на просрочените вземания и общият размер на начислените разходи в случая бил 45 лв. Била начислена и лихва за забава за периода от 23.04.2012 г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 222.76 лева. Ответникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата, която била погасена до момента на подаване на ИМ, била в размер на 185 лева, с която  били погасени: такса за разходи в размер на 36 лв., договорна лихва в размер на 100.56 лв. и главница в размер на 48.44 лв. Общото задължение на ответника било в размер на 976.76 лева. На 01.01.2013 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от договор за паричен заем № 1571928/23.02.2012 г. било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Дружеството „Агенция за събиране на вземания” АД било правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт” АД, изпратено с известие за доставяне. В тази връзка,  за  „Агенция  за  събиране  на вземания” АД възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като по ч.гр.дело № 479/2015 г. била издадена заповед за   изпълнение. Срещу заповедта било подадено възражение от длъжника, което обуславяло  интереса от подаването на исковата молба. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н.Г.И., че следва да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД главница 439.81  лева и договорна лихва 305.19 лв. от 22.04.2012 г.- датата на първата неплатена погасителна вноска, до 20.08.2012 г.- датата на последната вноска по погасителен план, ведно със законната лихва, лихва за забава в размер на 222.76 лева за периода от 23.04.2012 г. до датата на подаване на заявлението в съда и такса разходи в размер на 9.00 лева или обща сума в размер на 976.76 лева.

 

        В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба  от ответника Н.Г.И..

 

        От приложеното по делото ч.гр.дело № 479/2015 г. на РС- Чирпан е видно, че по заявление на ищцовото дружество за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 139/07.10.2015 г. за сумата от: главница 439.81 лева и договорна лихва 305.19 лв. от 22.04.2012 г. /датата на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.08.2012 г. /датата на последната вноска по погасителен план/, ведно със законната лихва; лихва за забава в размер на 222.76 лева за периода от 23.04.2012 г. до датата на подаване на заявлението в съда и такса разходи в размер на 9.00 лева, както и съдебни разноски в размер на 25 лева държавна такса и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от договор за паричен заем, сключен на 23.02.2012 г. с № 1571928 между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Н.Г.И..

 

        В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Н.Г.И., което обуславя правният интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК.

 

        По делото са представени писмени доказателства. От представения договор за паричен заем № 1571928 от 23.02.2012 г., е видно, че “Изи Асет Мениджмънт” АД е предал в собственост на заемателя Н.Г.И. сумата в размер на 600 лева /заемна сума/, която същият се задължил да върне на равни месечни вноски в размер на 149.00 лева всяка, считано от 23.03.2012 г. Договорена е била лихва за периода на договора, добавена към дължимата главница. Като общ размер на задължението е посочена сумата 1005.75 лева.

 

        От договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ с дата 16.11.2010 г. се установява, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ООД вземанията си, произтичащи от договори за потребителски кредити, които следва да се индивидуализират в Приложение № 1. От представеното по делото Приложение № 1/01.01.2013г. към цитираният договор се установява, че под номер 619 в него е вписано задължение на Н.Г.И. по договор от 23.03.2012 г. с отпусната главница 488 лева, общо дължима сума по кредита 894 лева, остатък на дължимата сума към датата на засичане /01.01.2013 г./- 755.84 лева, в това число и лихви за просрочие 21.84 лева.

 

        По делото е приложено заверено копие на пълномощно без дата, от което е видно, че „Изи Асет Мениджмънт” АД е упълномощило цесионера „Агенция за събиране на вземания” ООД да извърши от негово име, в качеството му на цедент, уведомяването на длъжниците, чиито вземания са предмет на сключения помежду им договор за цесия от 16.11.2010 г. Представено е и уведомително писмо с дата 14.09.2015 г. за извършеното прехвърляне на вземания, изходящо от „Изи Асет Мениджмънт” АД, чрез „Агенция за събиране на вземания” АД по пълномощно, адресирано до ответника Н.Г.И.. Видно от приложеното известие за доставяне, същото е получено на 05.10.2015 г. от Ж.П.Б. - сестра на ответника.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът намира следното: Предявеният иск има за предмет установяване на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК и в негова тежест е да установи факта, от който произтича то, а ответникът- възраженията си. В случая ищецът твърди, че вземането произтича от договор за паричен заем. Ответникът не е представил отговор на исковата молба, а във възражението си по чл.414 ГПК е заявил, че не дължи нищо на “Агенция за събиране на вземания”. Безспорно установено е по делото, че ответникът е сключил договор за паричен заем с „Изи Асет Мениджмънт” АД, по който не е изпълнил изцяло задължението си за връщане на заемната сума.  Безспорно е също така, че впоследствие „Изи Асет Мениджмънт” АД е прехвърлило това свое вземане на „Агенция за събиране на вземания” ООД, на което дружество ищецът е правоприемник.

 

        Съгласно чл.99 ЗЗД , кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

 

        От представените писмени доказателства се установява, че със сключването на договора за цесия между „Агенция за събиране на вземания” ООД, на което дружество ищецът е правоприемник, и „Изи Асет Мениджмънт” АД, „Изи Асет Мениджмънт" АД му е прехвърлило конкретно /индивидуализирано по основание и размер/ вземане срещу ответника. Поради това възражението на ответника, че няма задължение към ищеца е неоснователно. Прехвърлянето има действие спрямо длъжника, тъй като той е бил надлежно уведомен за това от кредитора „Изи Асет Мениджмънт” АД чрез ищеца като негов пълномощник. Съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /както е сторено в настоящия случай/. Според чл.36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл.39 ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно, по силата на принципа за свободата на договарянето /чл.9 ЗЗД/, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Извършеното в процесния случай упълномощаване от цесионера от страна на цедента да уведоми длъжника Н.И., представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията, който не противоречи на задължителното разяснение, дадено с ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС /Р 137-2015-ІІІ г.о., Р 156-2015- ІІ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК; ОПР 602-2015-ІІ т.о., ОПР 597-2015-І т.о. на ВКС/. В настоящия случай не е изпълнено задължението на ответника по договора за паричен заем, а уведомяването от цесионера е било извършено надлежно, с оглед на приложеното по делото пълномощно от цедента, уведомително писмо изх. № УПЦ-С-ИАМ/1571928/14.09.2015 г. по чл.99, ал.3 ЗЗД, изпратено от цесионера в качеството на негов пълномощник, и известие - обратна разписка, получено от адресата, в която изрично е описан изпратеният документ. Длъжникът не е изпълнил, въпреки съобщението кому следва да престира, поради което сумите за главница, лихви и такси, предмет на установителната претенция са доказани по основание и размер, поради което следва предявеният иск да бъде уважен.

 

        Пред вид гореизложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 139 по ч.гр.дело № 479/2015 г. на ЧРС. Ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски за заповедното производство- 25 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и в двете съдебни инстанции- 40 лв. държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. 

 

        Водим от горните мотиви,  Окръжният съд

 

                                          Р Е Ш И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 14 от 05.02.2016 г., постановено по гр.дело № 622/2015 г. по описа на Чирпанския районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Г.И., ЕГН **********,***, че в полза на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК 20367940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, съществува вземане по договор за паричен заем от 23.02.2012 г. за сумите: главница 439.81 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/; договорна лихва 305.19 лв. /триста и пет лева и деветнадесет стотинки/ от 22.04.2012 г. /датата на първата неплатена погасителна вноска/ до 20.08.2012 г. /датата на последната вноска по погасителен план/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2015 г.; лихва за забава в размер на 222.76 лв. /двеста двадесет и два лева и седемдесет и шест стотинки/ за периода от 23.04.2012 г. до датата на подаване на заявлението в съда- 05.10.2015 г. и такса разходи в размер на 9 лв. /девет лева/ или обща сума в размер на 976.76 лв. /деветстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/, за която е издадена заповед за изпълнение № 139 от 07.10.2015 г. по ч.гр.дело № 479/2015 г. на Чирпанския районен съд.

 

        ОСЪЖДА Н.Г.И., с посочен адрес, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” АД- София, с посочен адрес, направените по делото разноски в заповедното производство в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лева/ и за двете съдебни инстанции в размер на 340 лв. /триста и четиридесет лева/.

 

        Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: