Р Е Ш Е Н И Е

номер 169                                    30.05.2016г.                        град Стара Загора

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ

На десети май 2016 година

В открито съдебно заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                                   

ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                               НИКОЛАЙ УРУКОВ

при секретар С.С., като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ, въззивно гражданско дело № 1600 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.349, ал.1- 5 във вр. с чл.258- 272 от ГПК.

 

Въззивното съдебно производство е образувано въз основа на 2 бр. въззивни жалби вх.№ 5244/08.03.2016г. от ищеца- пълнолетния български гражданин Д.  Д.А. ***, в която той иска от въззивния съд да проведе той тайно наддаване и да се възложи в общ дял имота на Д.А. и на С.Д., или да се състави разделителен протокол и се проведе теглене на жребий, и вх.№ 5245/08.03.2016г. от единия ответник- пълнолетния български гражданин А.Д.А.- също от гр.С., относно дела, който му се пада, като се вземе предвид неговата действителна, а не средна стойност. И двете въззивни жалби са против първоинстанционното Решение № 197/23.02.2016г. по гр.д. № 5112/2014г. по описа на Районен съд- ГР.С., в съответните му части. Всеки един от въззивните жалбоподатели излага своите подробни съображения, че Решението е немотивирано неправилно и незаконосъобразно, всеки относно съответната негова част и съответните постановени с него делбени действия. Поради което молят същото да бъде отменено в тези му атакувани части, и да бъде постановено друго, съобразно техните делбени претенции.Претендира за разноските пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Никой от двамата въззивни жалбоподатели не се е явил лично или чрез процесуален представител, и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция, и не са представили писмени защити по делото.

 

Две от въззиваемите- също пълнолетните български гражданки С.А.Д. и Д.Р.Г.- и двете от ГР.С. са се явили лично и са взели отношение по спора.

Въззиваемата С.Д. заявява, че поддържа писмения си Отговор на въззивните жалби по делото, че делбата е извършена напълно законосъобразно и моли да се потвърди изцяло атакуваното Решение на РС С., ведно със законните последици от това. Няма претенции за разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

Въззиваемата Д.Р. не е подавала писмен Отговор на въззивните жалби. Заявява, че тя лично няма никакви претенции към недвижими имот, предмет на делбата и предлага да се потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение. Няма претенции за разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Въззивният съд, като прецени събраните по делото пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, по свое убеждение и съобразно разпоредбите на чл.12 от ГПК, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин по делото следното :

При така установената по делото фактическа и правна обстановка, въззивният ОС С. намира при извършената служебна проверка на въззивните жалби, че те са процесуално допустими- внесени са за разглеждане в първоинстанционния РС- ГР.С., постановил атакуваното първоинстанционно Решение, подадени са в законния  2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК и са подадени от съответните правно легитимирани страни/съделители/, имащи правен интерес от въззивно обжалване на това първоинстанционно съдебно Решението. Атакуваното първоинстанционно Решение е валидно постановено от първоинстанционния РС- ГР.С., поради което процесните 2 бр. въззивни жалби са процесуално допустими. Съгласно правилата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай настоящия въззивен съд  намира, че обжалваното решение е допустимо, и следва да се произнесе по материалноправната му същност, с оглед направените във въззивните жалби съответни оплаквания.

Въззивният съд констатира, че в мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение в частта им за възлагане в дял на делбения недвижим имот са изложени подробно, аргументирано и пълно основанията на РС, за да е налице фактически състав на чл.349, ал.2 от ГПК, а именно- комбиниран фактически състав от наследяване на жилището от страна на съделителката С.Д. от нейната наследодателка Златка Д./починала на 22.07.2000г./, трайно фактическо съжителство/продължило повече от 14г./, и липса на каквото и да е друго жилище. Всичко това е установено и доказано по несъмнен и безспорен начин със съответните писмени и гласни доказателства пред РС, които не са оспорени по никакъв начин от никоя от страните по делото/всички те съделители/, че точно съделителката- ответница С.Д. е живеела основно и преимуществено в законната част на това жилище, поради което напълно законосъобразно, мотивирано и правилно на нея е поставено в дял това жилище. Поради което оплакванията в тази част на въззивната жалба на ищеца- съделител Д.А. се явяват неоснователни и недоказани, и следва да се оставят без уважение, ведно със законните последици от това.

В тази връзка не се е установило и доказало по несъмнен и безспорен начин, че съделителката с възложен недвижим жилищен имот- С.Д./на 65 г./ е препятствала по какъвто и да е начин другия съделител- ищеца/въззивник/ Д.А./на 40 г./ да ползва част от делбеното законно жилище, за което той претендира парични обезщетения за неговите 5/24 идеални части по 50 лв. месечно по реда на чл.31, ал.2 от ЗС във вр. с чл.346 от ГПК за периода 01.12.2014г.- 18.01.2016г. Наличието на данни за влошени взаимоотношения между съделителите/сънаследници и съсобственици/ и обстоятелството, че въззивника Д.А. е живял и продължава да живее в незаконна постройка в двора на процесния имот/дворно място/, не доказва автоматично, че той е бил лишен и препятстван точно от съделителката С.Д. да ползва част от делбеното жилище, в което той има дял от 5/24 идеални части. Липсват в този смисъл категорични гласни доказателства пред РС, налице е подборно обсъждане в Решението на РС на тези свидетелски показания и няма искани и събрани от която и да е от страните други гласни доказателства пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Поради което и в тази й част въззивната му жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, ведно със законните последици от това, независимо от претендирания от него и съответно друг, посочен от вещото лице пазарен размер на парично обезщетение в размер на дължимия наем за процесния период от време.

 

По отношение на оплакването на въззивния жалбоподател А.А., че размерът на дела му следвало да се определи не като негова средна стойност, а като негова действителна стойност- наистина разпоредбата на чл.349, ал.4, изр.2 от ГПК предвижда, че имотът се оценява по действителната му стойност. Видно от л.3- 4 от Заключението на съдебно- техническата експертиза пред РС/л.119- 120 от делото на РС/, там вещото лице е използвало термина “пазарна оценка на недвижимия имот”, като е използвал двата метода за определянето й- метод “Възстановителна стойност” и метод “Вещна стойност”. Дадената оценка, макар и наименована “средна пазарна стойност” реално съответства по съдържание и размер на “действителната стойност” на дела по смисъла на чл.349, ал.4, изр.2 от ГПК, а не е някаква друга имагинерна стойност. Въззивният жалбоподател/съделителя/ А.А. нито лично/макар че е присъствал/, нито чрез някакъв процесуален представител/какъвто не е имал и няма по делото/ не е оспорил това заключение на СТЕ, поради което няма процесуална възможност едва на въззивното съдебно производство да изразява несъгласие с приетото още в РС заключение на оценъчната експертиза по делбата. Поради което и негова въззивна жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, ведно със законните последици от това.

 

         Предвид изхода на спора пред настоящата въззивна съдебна инстанция и липсата на изрични искания от въззваемите за разноски пред настоящия ОС С., съдът не следва да се произнася относно разноски на страните по това въззивно съдебно производство.

 

         Тъй като предмет на спора са парични обезщетения в размер на по 4 800 лв. всяко- тоест с цена под 5 000 лв., това настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1, пр.1 от ГПК.

 

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.349, ал.1- 5 във вр. с чл.272 от ГПК, въззивният Окръжен съд- СТ.ЗАГОРА

 

 

  Р  Е  Ш  И  :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 197/23.02.2016г. по гр.д. № 5112/2014г. по описа на Районен съд- ГР.С..

 

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                         

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ :      1.

 

                    

                                                                               2.