О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 Номер 463/ 13.05.2016 г.                                        град  С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД              ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 13.05.                                                                                 Година 2016                 

в закрито заседание, в следния състав :

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА САРАНДЕЛЧЕВА

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                         2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

секретар

като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков

частно гражданско дело номер 1154 по описа за 2016 година,

за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Производството е по чл.274, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 52 и чл.49 и вр. чл.91а. от ЗН.

 

Делото е образувано по частна жалба от адв. П.К. като пълномощник на Г.Т.Б. по ч.гр. дело № 1300/2016г. по описа на РС-С., против определение от 24.03.2016г. на РС-С.,  в което на основание чл. 57 от Закона за наследството, във вр. с чл. 52 от същия закон е отхвърлил молбата на Г.Б. за вписване на отказа й от наследството на Н. С. Н. – починал на 06.05.1966г.

 

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и като такова моли въззивния Окръжен съд-С. да го отмени изцяло и вместо това да впише отказа от наследство на молителката-жалбоподателка Г.Б., като подробни съображения са изложени в частната жалба вх. № 6120/17.03.2016г. по настоящото дело.

 

Съдът намира, че в законоустановения едноседмичен срок за писмен отговор такъв не е постъпил от другите заинтересовани страни по делото.

 

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства,  преценени в тяхната съвкупност и същевременно с това и всяко поотделно и като взе предвид становищата на страните и оплакванията изложени в частната  жалба, депозирана по делото, както и мотивите на първоинстанционния съд намери за установено следното:

 

С определението си от 24.03.2016г. на РС-С. постановено по ч.гр.дело № 1300/2016г., РС е отказал да впише отказа от наследство на жалбоподателката Г.Б. по реда на чл. 52 от ЗН от наследството на Н. С. Н..

 

Въззивният съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от активно процесуално легитимирана  страна в процеса, насочена против съдебен акт който подлежи на въззивен съдебен контрол и е подадена в преклузивния законоустановен едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК и се явява процесуално допустима.

 

Жалбоподателката Г.Б. не е доволна от така постановеното определение на РС-С., тъй като с него се прегражда по нататъшния ход на делото и се отхвърля изцяло молбата й за отказ от наследство на нейния наследодател, заведена на основание чл. 52 от ЗН, във вр. с чл. 49 от ЗН.

 

След смъртта на майката Т.Н.Р., на наследниците на Н. С. Н. е възстановена собствеността върху земеделски земи в землищата на гр. С. и с. К.. Тъй като майката на молителката е починала преди възстановяването на собствеността, призовани да наследят общия наследодател Н. С. Н. са нейните деца, едно от които е молителката. В тази насока са решение на Поземлена комисия № 50-15/28.06.1999г. и скица от 16.03.2016г., от които се установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на общия наследодател Н. Н. – б.ж на гр. С. съгласно плана за земеразделяне на гр. С., върху нива от 5.250 декара, находяща се в местността “Кимитли алан”, имот № 213027, по плана за земеразделяне на гр. С., при граници подробно описани в същото решение. Имотът е подробно изобразен в представената по делото скица № 15-119226/2016г. на Службата по геодезия и картография  - С..

 

 Съдът е възприел правилно фактите по делото, но е достигнал до неправилни правни изводи. В този смисъл наследодателят Н. С. Н. е починал на 06.05.1966г. и е оставил наследници съпругата си и трите си деца, едно от които е майката на молителката Т.Н.Р., починала на 23.05.1992г.

 

След смъртта на майката Т.Н.Р., на наследниците на Н. С. Н. е възстановена собствеността върху земеделски земи в землищата на гр. С. и с. К.. Тъй като майката на молителката е починала преди възстановяването на собствеността, призовани да наследят общия наследодател Н. С. Н. са нейните деца, едно от които е молителката.

Въззивният съд намира, че страните по делото не оспорват, че молителката се е отказала от наследството на своята майка и отказа е надлежно вписан /ч.гр.д.№ 1299/2016г./.

 

Настоящата инстанция намира, че са приложими правилата за новооткрито наследство, както и разпоредбата на чл. 57 от ЗН - „когато наследник умре преди да е приел наследството или преди да се е отказал от него, всеки от неговите наследници може да приеме това наследство, само ако приеме и наследството на своя наследодател; той може да се откаже от същото наследство, макар да е приел наследството на последния/. В тази насока ясна и категорична е разпоредбата на специалната норма на чл. 91а от ЗН (Нов - ДВ, бр. 60 от 1992 г.), който гласи, че: При наследство, в което влизат имоти, одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването, съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от закона.

 

Тази норма създава пречка за приемане на наследството от наследник, който не е приел наследството на своя наследодател. Няма пречка обаче, наследника да се откаже от наследството и ако се е отказал от наследството на своя наследодател. Решението на ПК  с което се възстановява собствеността на всички наследници на починалия наследодател Н. С. Н. е от 28.06.1999г., към която дата се счита за новооткрито наследството по отношение на възстановените с него земеделски земи и към която дата е била вече починала майката и наследодателка на молителката Т.Н.Р. починала на 23.05.1992г.

 

В случая към наследяване е призовано лице /наследник по права линия/, което заема мястото и встъпва в степента и правата на своята наследодателка за да получи или не частта, която би получила последната ако беше жива към момента на откриване на наследството на нейния баща, което по отношение на процесната земеделска земя се осъществява на 28.06.1999г., като съответно решението е влязло в сила на 09.09.1999г.

 

 В случая жалбоподателката е наследник на Н. С. Н., призована към наследяване на новооткрито наследство, каквото съставляват възстановените земеделски земи и спрямо което наследство нейната майка не е правила изявления за приемане или отказ. Жалбоподателката в случая встъпва в степента и правата, които нейната майка би имала спрямо новооткритото наследство /възстановени зем.земи/, по право на заместване, нормативно уредено в чл. 10 ЗН, поради което и има правото да се откаже от това наследство. Законодателят не визира срок за отказ от наследство, което означава, че може същото да стане безсрочно във времето.

 

В конкретният случай е приложима императивната разпоредба на чл. 52, във вр. с чл. 49 ЗН, съгласно които съдът следва да приеме и впише отказът от наследство на жалбоподателката Б., тъй като съгласно императивната разпоредба на чл. 278, ал. 2 от ГПК ако отмени обжалваното определение въззивният съд сам решава въпроса по жалбата.

 

Въззивният съд намира, че горепосочените писмени доказателства решение на Поземлена комисия № 50-15/28.06.1999г. и скица от 16.03.2016г., са представени едва пред настоящата инстанция, поради което при наличните доказателства първостепенният съд е подходил правилно, но с оглед на новопредставените доказателства пред настоящата инстанция обжалваното определение следва да се отмени.

 

Следва заключението, че с оглед на новите доказателства, първостепенния съд неправилно е отхвърлил молбата на молителката Г.Б. за вписване на отказа от наследство на нейния наследодател Н. Н..

 

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното Определение на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, ведно с всички законни последици от това.

         Настоящото определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред Апелативен съд – гр. П., тъй като със същото не се прегражда по нататъшния ход на делото и не е предвиден и специален ред за неговото обжалване.

Воден от горното, съдът

                                                                                     О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определението от 24.03.2016г., постановено по ч.гр.д. № 1300/2016г по описа на РС-С., с което е отхвърлена молбата на молителката Г.Т.Б. с ЕГН **********,***, по чл. 52 от ЗН за вписване на отказ от наследството на Н. С. Н., починал на 06.05.1966г. в гр. С., като неправилно и незаконосъобразно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 52, във вр. с чл. 49 от Закона за наследството да се впише отказа от наследство на  Г.Т.Б. с ЕГН **********,***, от наследството на Н. С. Н., починал на 06.05.1966г. в гр. С.  в особената книга за това в Районен съд – гр. С., за което да се издаде и съответното удостоверение.

 

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

 

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                       2.