Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 212                                           04.07.2016 г.                     град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД       ТРЕТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На четиринадесети юни                                                                       2016 година

в открито заседание, в следния състав:           

                                                                       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ

                                                           

Секретар: Н.К.,

като разгледа докладваното от съдията – докладчик Трифон Минчев гражданско дело № 11 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е на основание с правно основание чл. 108, 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД. 

 

Ищеца Идица" ЕООД твърди в ИМ, че е собственик на поземлен имот с идентификатор 77476.507.15 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/15.01.2007г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: ***, с площ 20084 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица. В съседния имот с идентификатор 77476.507.10, граничещ с процесния имот от изток, ответното дружество „Кремък" ЕООД притежава административна сграда, като с оглед пълноценното функциониране на тази административна сграда ответникът е изградил покрит подход към нея, като предната част от 15 кв.м. е изградена върху  ищцовия недвижим имот. Едновременно с това срещу този покрит подход, от западната страна на имота, граничещ с имот с идентификатор 77476.507.7, който към датата на изграждане също е собственост на ответното дружество, ответникът е изградил и покрит паркинг за 6 паркоместа с площ 120 кв.м., който ползва за денонощно паркиране на свои автомобили. Твърди, че тези две постройки са изградени в имота без тяхно съгласие и без правно основание. Допълнително ответникът изградил в съседство, южно от покрития паркинг и открит такъв с капацитет 5 паркоместа с площ 110 кв.м., в който постоянно се паркират автомобили, собственост на ответното дружество. С тези си действия ответното дружество ги лишава и в продължение на исковия период ги е лишавало от правото да осъществяват фактическа власт върху собствения им имот, да го ползват в неговата цялост и по предназначение, без да има право. Същевременно е извършил и строителни дейности, като в техния недвижим имот е построил и цитираните по- горе постройки без тяхно знание и съгласие. Така ответника без наличие на годно правно основание владее и ползва част от имота, възлизащ на 245 кв.м в продължение на 5 години без до момента да е заплатил някакво обезщетение за това ползване. Моли съда да постановите решение, с което да осъди ответника да предаде владението върху неправомерно завзетите части от недвижим имот с идентификатор 77476.507.15, с адрес на имота: ***, възлизаща на обща площ 245 кв.м., от които: 120 кв.м., върху които е изграден покрит паркинг с капацитет 6 паркоместа, построен в западната част на имота, граничещ с имот с идентификатор 77476.507.7; 110 кв. м., използвана за открит паркинг, находящ се също в западната част на имота и граничещ от запад с имот 77476.507.7, а от север с покрития паркинг, предмет на настоящия иск и 15 кв.м. покрит подход към административната сграда на ответното дружество, построен в източната част на имота и граничещ от изток с имот идентификатор 77476.507.10; да премахне за собствена сметка същите тези обекти, както и да заплати на „Идица" ЕООД сумата в размер на 27 000 лв., представляваща обезщетение за неправомерното ползване на частта от имота с идентификатор 77476.507.15 за периода от 19.01.2011 г. до 20.01.2016 г., ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да им се присъдят направените в настоящото производство разноски.

 

Ответника “Кремък” ЕООД Стара Загора, чрез адв. Д.П. взема  становище, че предявените искове при условията на обективно и субективно съединяване са неоснователни и недоказани, като излага аргументи за това. Сочи, че подходът към адм. сграда е изграден през седемдесетте години на миналия век от бившия собственик “Агрохим” АД. Подходът е съществуващ към 15.03.2006 г. видно от Определение от 15.03.2006 г. по гр.д. №2098/2000 г. по описа на СтОС за възлагане на обособена част от масата на несъстоятелността и не е променян от “Кремък” ЕООД нито докато е бил собственик на адм. сграда, нито след това. Ищецът е придобил ПИ с идентификатор 77476.507.15 с нот.акт за покупко-продажба № 72 том 1 рег. № 1194 н.д. № 67/2008г. на Нотариус В. Иванова с рег. № 089 на Нот. камара и за периода от 22.04.2008 г. до завеждането на исковата молба не е възразявал против местоположението на подхода, съгласен е бил с ползването му от ползвателите /включително синдиците на “Агрохим” АД в несъстоятелност/ и посетителите на адм. сграда и не е предявявал претенции за предаване владение върху неправомерно завзети части от ПИ с идентификатор 77476.507.15. Съществуващият подход по никакъв начин не ограничавал достъпа на собственика до която и да е част от ПИ с идентификатор 77476.507.15. Също така не ограничавал и достъпа на което и да е от трети лица, преминаващи през ПИ с идентификатор 77476.507.15, чийто НТП е-за второстепенна улица. Ищецът никога, още по-малко в процесния периода 19.01.2011 г. до 20.01.2016 г., не е бил лишен  от ответника от владението и от правото му да упражнява фактическа власт върху процесния имот в частта от 15 кв.м. върху която попада изградения през миналия век подход към адм. сграда с идентификатор 77476.507.10.1. Невярно е твърдението в исковата молба, че ответникът бил изградил в имота на ищеца без негово съгласие и без правно основание покрит паркинг с площ 120 кв.м. и открит паркинг с площ 110 кв.м. Ответникът от 24.06.2009 г. до днес ползва реална част от ПИ с идентификатор 77476.507.15 с площ от 350 кв.м. и граници: от изток-ПИ с идентификатор 77476.507.7, от запад-ПИ идентификатор 77476.507.10, от север и от юг - ПИ с идентификатор 77476.507.15. Ползването му е предоставено безвъзмездно от ищеца с писмено споразумение подписано на 24.06.2009 г. като в последното изрично е записано че ползвателят ще си служи с имота по следния начин - за охраняем паркинг за МПС и се задължава за своя сметка да приведе имота в състояние годно за използване за охраняем паркинг за МПС. Ответникът изпълнява точно споразумението като в предоставената му за ползване част спират МПС; монтирал е със знанието и съгласието на ищеца временна покривна конструкция за защита на МПС от атмосферните условия. Освен че се осъществява със знанието и съгласието на ищеца и на основание писмено споразумение подписано от последния, ползването за охраняем паркинг на конкретна част от ПИ с идентификатор 77476.507.15 и по никакъв начин не ограничава достъпа на собственика до нея. Също така не ограничава и достъпа на което и да е от трети лица преминаващи през ПИ с идентификатор 77476.507.15. Не е вярно твърдението в обстоятелствената част на исковата молба, че ответникът е извършил строителни дейности и е построил постройки в ПИ с идентификатор 77476.507.15 без знанието и съгласието на ищеца. Монтирането от ответника на временна покривна конструкция в ПИ е извършено със знанието и съгласието на ищеца, поради което последният от 24.06.2009 г. до завеждането на исковата молба никога не е имал претенции относно нейното местоположение и никога не е искал нейното демонтиране. В споразумението за ползване на недвижим имот, подписано на 24.06.2009 г., изрично е записано, че “собственикът предоставя безвъзмездно имота на ползвателя”. В исковата молба липсва обосновка относно определянето размера на търсеното обезщетение за неправомерно ползване. Претенцията от 27 000лв. е недоказана. Претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата 27 000лв. от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като акцесорно, също следва да бъде отхвърлено. Претендира за направените по делото разноски.

 

Съдът, като обсъди представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

          

Между страните не се спори, че ищецът е придобил ПИ с идентификатор 77476.507.15 с нот.акт за покупко-продажба № 72, том 1, рег. № 1194, н. д. № 67/2008 г. на Нотариус В. Иванова с рег. № 089 на Нот. Камара. Съгласно действащите КККР одобрени със Заповед № РД-18-1/15.01. 2007 г. на ИД на АК начина на трайно ползване на имот с идентификатор 77476.507.15 е за второстепенна улица. ПИ с идентификатор 77476.507.7 е собственост на ответника. ПИ с идентификатор 77476.507.10 също е собственост на ответника.

 

Не е спорно и обстоятелството, че страните са постигнали писмено споразумение от 24.06.2009 г. за безвъзмездно ползване на имота. Съгласно това собственикът „Идица" ЕООД гр. Стара Загора предоставя за ползване реална част от имот с идентификатор 77476.507.15 с площ 350 кв.м. - за охраняем паркинг за МПС. Съгласно чл.5 собственикът предоставя безвъзмездно имота за ползване. Съгласно чл.10 (1) споразумението се сключва за срок от 3 години. Съгласно чл.10 (2) ако след изтичането на договорения срок по ал.1 ползвателят продължи да ползва предоставения имот със знанието и без противопоставянето на собственика, договорът се счита за продължен за неопределен срок.

 

По делото са приети като писмени доказателства нотариална покана от ищеца, с която информира ответника, че дължи обезщетение за ползване на процесните имоти, и отговор на нотариална покана във връзка с нея.

 

От назначената по делото съдебно техническа експертиза се установява, че процесния ПИ с идентификатор 77476.507.15 в землището на ***, с административен адрес *** се ползва като асфалтирана улица. Пред ПИ с идентификатор 77476.507.10 улицата има изпълнен тротоар с широчина 2,40 м.. Около ПИ с идентификатор 77476.507.7 улицата няма изпълнени тротоари, с изключение на участъка с асфалтово разширение на улицата с размери 18.50 / 3.50 м или 64.75 кв.м, и участъка, където е изграден метален навес целия с размери 18.80 / 6.30 м. или 118.44 кв.м., който се ползва като покрит паркинг за леки коли с 5 паркоместа. В ПИ с идентификатор 77476.507.15 попада част от покрития паркинг за леки коли с 5 паркоместа с размери 18.80/5.70 м. или 107.16 кв.м. В ПИ с идентификатор 77476.507.15 попада част от покрит подход от метална конструкция с покритие от поликарбонат към административна сграда с идентификатор 77476.507.10.1, находяща се в ПИ с идентификатор 77476.507.10, с размери 3.80/2.00 м или 7.60 кв.м. В ПИ с идентификатор 77476.507.15 попада площ с размери 18.50/ 3.50 м или 64.75 кв.м., която би могла да служи за открит паркинг за леки коли с 3 паркоместа по дължината на улицата. Към административна сграда с идентификатор 77476.507.10.2 находяща се в ПИ с идентификатор 77476.507.10 няма изграден покрит подход. Към административна сграда с идентификатор 77476.507.10.1 находяща се в ПИ с идентификатор 77476.507.10 е изграден през 1998 г. покрит подход от метална конструкция с покритие от поликарбонат. В ПИ с идентификатор 77476.507,15 попада част от този покрит подход с размери 3.80/2.00 м или 7.60 кв.м. Размерът на обезщетението за лишаване от ползване за периода от 2101.2011 г. до 22. 01.2016 г. на база пазарна месечна цена за такива имоти е 12 480 лв.. В частта от имот с идентификатор 77476.507.15, граничеща с имот с идентификатор 77476.507.10 няма изграден строеж открит паркинг. В частта от имот с идентификатор 77476.507.15, граничеща с имот с идентификатор 77476.507.7 уличното платно е с разширение с размери - широчина 3.50 м и дължина 18.50 м или 64.75 кв.м. В съдебно заседание вещото лице отговаря, че тези 107.16 кв.м. от покрития паркинг + 7.60 кв.м. от подхода + уширението т.е. открития паркинг 64.75кв.м. - тези 3 суми събрани реално, /тъй като те са все в имот 15/, те попадат в тези 350 кв.м. – предмет на споразумението между страните.

 

По делото са събрани гласни доказателства: В.М.М. твърди, че знае за построения паркинг от “Кремък” с около 5 – 6 места. Стени няма. Покрива се държи на метални колони. Там спират изцяло коли на Кремък, които са надписани, фирмени коли. Този паркинг не съществувал, когато тази сграда била на Химкомбината. Този паркинг е построен след като Кремък е влезнала във владение на тази сграда. Паркингът е обособен така, че да може да влиза само от северната страна, докато отдолу има камъни или кашпи и с кола не е възможно да се премине. Подходът го нямало тогава.

 

П.С.С. установява, че на Кремък адм. сграда е бившата адм. сграда на Агробиохим. Отдавна има паркинги, които са пред входа на адм. сграда, коти са със стоманени арки с по лека конструкция. Има един полузакрит паркинг, с 5-6 места, а другия е открита площ. Улицата от едната страна била затворена. Твърди, че Кремък построили паркинга и затворили с кашпи от южна страна целия паркинг. От там кола не можела да мине.

 

М.К.Н. твърди, че на територията на Агробиохим работи от 80 г. Подхода пред адм. сграда е направен през 1997 г.. В този вид без никаква промяна, само с надпис “Кремък”. По-късно фирма “Кремък” направили договор с И.М. и направили навес. По улицата няма никаква промяна. Тротоара и всичко си е във вида в който са били. Никакви проблеми няма да се минава или да се спира. От южната страна нямало камъни. Не е имал проблеми със спирането на паркинга.

 

М.Н.М. сочи, че улицата сега е в същото положение, както била и тогава. От 97 г. е построен подхода на адм. сграда и сега изглежда така. Само надписа го нямало. Минавал свободно по улицата и паркирал без никакви проблеми. Последните години нямало камъни и кашпи. Преди имало кашпи от към сградата. Сега в момента има покрит паркинг. Не може да каже от кого е изграден паркинга.

 

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

 

По отношение на първия предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, съдът намира следното:

 

На първо място и с оглед разпределението на доказателствената тежест  ищецът следва да докаже придобиването на собствеността върху процесният имот напълно и по категоричен начин, с доказателствата по делото, както и че ответникът владее частта от този имот, описана в ИМ без правно основание.

 

От доказателствата по делото, а и това не се спори между страните категорично се установява, че ищецът е придобил ПИ с идентификатор 77476.507.15 с нот. акт за покупко - продажба № 72, том 1, рег. № 1194, н. д. № 67/2008 г. на Нотариус В. Иванова с рег. № 089 на Нот. камара, а ПИ с идентификатор 77476.507.7 и ПИ с идентификатор 77476.507.10 е собственост на ответника.

 

В конкретния случай ответникът ползва процесният имот на основание сключеното между страните писмено споразумение от 24.06.2009 г. за безвъзмездно ползване на имота. Съгласно това собственикът „Идица" ЕООД гр. Стара Загора предоставя на ответника “Кремък” ЕООД за ползване реална част от имот с идентификатор 77476.507.15 с площ 350 кв.м. - за охраняем паркинг за МПС.

 

Поради което съдът приема, че сключеното между страните споразумение по своето правно естество представлява безсрочен договор за заем за послужване, чиято обща регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 243 - 249 от ЗЗД. Същият е реален, безвъзмезден и законът не предвижда особена форма за този договор. В този смисъл страните са сключили валидно договора и са обвързани от уговорките по него. В съдебно заседание вещото лице отговаря, че процесните части от имот 15 – предмет на ИМ, попадат в тези 350 кв.м. – предмет на споразумението между страните.

 

На основание заема за послужване заемодателят – ищец може да поиска по всяко време връщането на вещта - процесните части от имот 15 от заемополучателя – ответник. В случая по делото няма представени доказателства това споразумение да е прекратено и ищецът да е искал връщането на този имот преди подаването на исковата молба. Представената по делото нот. покана от ищеца до ответника касае обезщетение за ползване на процесните части от имот 15, но не и връщането им. За връщането на вещта по заем за послужване може да се предяви както облигационен иск по чл. 249, ал. 2 от ЗЗД, така и вещен такъв - по чл. 108 от ЗС. С депозираната искова молба, предмет на разглеждане по настоящото производство, ищецът е предявил претенцията си за връщане владението на процесните части от имот 15. С получаването на исковата молба, която в случая може да се счита покана за предаване владението на процесните части от имот 15, ответникът дължи връщането й. При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че  предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен.

 

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС, съдът намира следното:

 

Съгласно чл. 109 от ЗС Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като в конкретния случай ищецът претендира ответникът да премахне за негова сметка изградените обекти – подход, покрит и открит паркинг. Съдът намира така предявения иск за неоснователен, поради което същия следва да бъде отхвърлен като такъв.

 

На първо място от гласните доказателства по делото – показанията на свидетелите М. и Н., които съдът кредитира като взаимно допълващи се и непротиворечиви с останалите доказателства по делото, категорично се установи, че подходът към административната сграда е построен 97 г. и е  съществувал към 15.03.2006 г. в този си вид. По отношение на открития паркинг вещото лице категорично заявява, че в частта от имот с идентификатор 77476.507.15, граничеща с имот с идентификатор 77476.507.10 няма изграден строеж открит паркинг.

 

Във връзка с покрития паркинг, съгласно писменото споразумение от 24.06.2009 г. собственикът „Идица" ЕООД гр,Стара Загора е предоставил за ползване реална част от имот с идентификатор 77476.507.15 с площ 350 кв.м. - за охраняем паркинг за МПС. Поради което ответникът е изпълнил точно споразумението между страните и изграждането на навеса върху паркинга е станало със съгласието и без противопоставянето на ищеца. Свидетелите освен това установяват, че няма никакви проблеми да се минава или да се спира и не се ограничава достъпа на трети лица, преминаващи през ПИ с идентификатор 77476.507.15.

 

По отношение на третия предявен иск съдът намира следното: В случая ищецът претендира ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 27 000 лв., представляваща обезщетение за неправомерното ползване частта от процесния имот за периода 19.01.2011 г. – 20.01.2016 г.. Ползването на частта от процесния имот, съдът счита, че не е било без основание. Както бе отбелязано по горе - страните са постигнали писмено споразумение от 24.06.2009 г., съгласно което собственикът „Идица" ЕООД гр. Стара Загора предоставя на ответника за ползване реална част от имот с идентификатор 77476.507.15 с площ 350 кв.м. - за охраняем паркинг за МПС, като в чл.5 на същото изрично е записано, че собственикът предоставя безвъзмездно имота за ползване. Вещото лице е категорично, че процесните части от имот 15 – предмет на ИМ, попадат в тези 350 кв.м. – предмет на споразумението между страните. Поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. За пълнота следва да се отбележи, че ответникът изпада в забава от момента на подаване на ИМ – 22.01.2016 г., която в случая се счита покана за предаване владението на процесната част от имота, но иск обезщетение за ползване на имота след тази дата, няма предявен от ищеца.

 

По отношение на направеното искане за присъждане на разноски съдът намира следното: в последното съдебно заседание, ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Видно от представеният по делото договор за правна защита и съдействие № 302/04.05.2016 г. и фактура към него, е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 640 лв.. Съгласно правилото на чл. 7,ал. 2, т.1 и 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение, в конкретния случай минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1940 лв. и до този размер следва да бъде намалено. Това е така, защото по всеки от първите два иска, адвокатското възнаграждение е по 300 лв.,/или 600 лв. общо/, а по третия – 1340 лв.. Ищецът е направил разноски в размер на 3 347 лв. и съобразно изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да му заплати разноски по уважения иск по чл. 108 от ЗС, в случая - 100 лв.. Ответникът е направил разноски в размер на 1490 лв. и има право на разноски върху отхвърлените искове по чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, в размер на 1445 лв.. 

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Кремък" ЕООД, ЕИК 831404223, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе" № 6, представлявано от управителя Х.С.А., че “Идица" ЕООД, ЕИК 123033103, със седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, ул. „Патриарх Евтимий" №165, представлявано от управителя И.Г.М. съдебен адрес: *** е собственик на следния недвижим имот: 245 кв.м., от които 120 кв.м. /сто и двадесет квадратни метра/, върху които е изграден покрит паркинг с капацитет 6 паркоместа, построен в западната част на имот с идентификатор 77476.507.15 в землището на ***, граничещ с имот с идентификатор 77476.507.7; 110 кв. м. /сто и десет квадратни метра/, находящ се също в западната част на имот с идентификатор 77476.507.15 в землището на *** и граничещ от запад с имот 77476.507.7, а от север с покрития паркинг, и 15 кв.м. /петнадесет квадратни метра/ покрит подход към административната сграда на ответното дружество, построен в източната част на имот с идентификатор 77476.507.15 в землището на *** и граничещ от изток с имот идентификатор 77476.507.10 и ОСЪЖДА ответника, да предаде на ищеца владението на посочения имот.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Идица" ЕООД, ЕИК 123033103, със седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, ул. „Патриарх Евтимий" №165, представлявано от управителя И.Г.М. съдебен адрес: *** против „Кремък" ЕООД, ЕИК 831404223, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе" № 6, представлявано от управителя Х.С.А., иск с правно основание чл. 109 от ЗС ответника да премахне за собствена сметка изграден покрит паркинг с капацитет 6 паркоместа, построен в западната част на имот с идентификатор 77476.507.15 в землището на ***, граничещ с имот с идентификатор 77476.507.7; 110 кв. м. /сто и десет квадратни метра/, използвана за открит паркинг, находящ се в западната част на имот с идентификатор 77476.507.15 в землището на *** и граничещ от запад с имот 77476.507.7, а от север с покрития паркинг, и 15 кв.м. /петнадесет квадратни метра/ покрит подход към административната сграда на ответното дружество, построен в източната част на имот с идентификатор 77476.507.15 в землището на с. Хрищени, Община Стара Загора и граничещ от изток с имот идентификатор 77476.507.10, като неоснователен и недоказан.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Идица" ЕООД, ЕИК 123033103, със седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, ул. „Патриарх Евтимий" №165, представлявано от управителя И.Г.М. съдебен адрес: *** против„Кремък" ЕООД, ЕИК 831404223, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе" № 6, представлявано от управителя Х.С.А., иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 27 000 лв./двадесет и седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неправомерното ползване на 245 кв.м., от имот с идентификатор 77476.507.15 в землището на ***, за периода от 19.01.2011 г. до 20.01.2016 г., ведно със законната лихва, считана от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА „Кремък" ЕООД, ЕИК 831404223, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе" № 6, представлявано от управителя Х.С.А., да заплати на “Идица" ЕООД, ЕИК 123033103, със седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, ул. „Патриарх Евтимий" №165, представлявано от управителя И.Г.М. *** направените разноски по делото в размер на 100 лв..

 

ОСЪЖДА Идица" ЕООД, ЕИК 123033103, със седалище и адрес на управление, гр. Стара Загора, ул. „Патриарх Евтимий" №165, представлявано от управителя И.Г.М. *** да заплати на „Кремък" ЕООД, ЕИК 831404223, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе" № 6, представлявано от управителя Х.С.А., направените разноски по делото в размер на 1445 лв..

 

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез Окръжен съд Стара Загора пред Апелативен съд гр. Пловдив.

 

 

           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:……………………..