Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 208                                04.07.2016 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 08 юни                                                                               2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-Я.

                                                 ЧЛЕНОВЕ:         РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                   МАРИАНА МАВРОДИЕВА          

                                                                    

СЕКРЕТАР: С.С.…………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-Я.

в.гр.д. № 1038 по описа за 2013 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по две въззивни жалби против решение № 28 от 16.01.2012 г., постановено по гр.дело № 7541/2010 г. на Старозагорския районен съд.     

Първата е подадена от ищеца в първоинстанционното производство Ж.Г.В. и е досежно частта, в която се оставя без разглеждане предявения иск за лишаване от ползване на процесния имот и заплащане на обезщетение в размер на 8700 лв. и се прекратява производството по делото в тази му част като недопустимо.

Въззивникът счита, че неправилно решаващия съд е приел, че той е обосновал претенцията си за заплащане на обезщетение поради лишаването му от ползване на имота с факти, настъпващи след предявяване на иска по чл.108 от ЗС и поради това тя е недопустима. Още в исковата си молба той бил поискал същата да се счита като нотариална покана към ответника, с която същия е уведомен, че на основание чл.31 изр.2 ЗС поради лишаване на ищеца от право на ползване върху имота ответникът следва да му заплати обезщетение в размер на 150 лв. месечно. Моли да бъде отменено атакуваното решение на Старозагорския районен съд досежно частта, с която се прекратява производството по делото в частта му относно иска за обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС като недопустимо.

По тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор от другата страна И.И.Н. и Д.Н.Н..

Втората въззивна жалба е подадена от ответниците в първоинстанционното производство И.И.Н. и Д.Н.Н.. Същите обжалват решението в частта, в която е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл.108 от ЗС. Считат, че при постановяване на решението районният съдия е допуснал съществени и груби нарушения на закона и на процесуалните правила, довели до неправилни правни изводи, респ. до изцяло порочно решение в частта му досежно предявения с правно основание чл.108 от ЗС иск. Излагат подробни съображения, докладвани в с.з. Молят да бъде отменено обжалваното решение и прекратено производството по делото като недопустимо, или евентуално  в случай, че прецени въззивният съд, че делото не подлежи на прекратяване, то да бъде върнато същото на районния съд за постановяване на ново решение.

По тази въззивна жалба не е постъпил отговор от другата страна Ж.Г.В..

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Ж.Г.В. твърди, че на 13.04.2006 г., чрез пълномощник, закупил имот представляващ дворно място, находящо се в гр.Шипка, община Казанлък, област Стара Загора, представляващо УПИ УШ-151, в кв.4 по плана на града, при граници подробно описани в исковата молба, ведно с намиращите се в него жилищна сграда и навес с оградни стени. Твърди също така, че по устна договореност с двамата ответници освобождаването на недвижимия имот следвало да стане в десетдневен срок от сключването на сделката. След изтичане на срока обаче, както и към момента на предявяване на иска ответниците не били предали владението и продължавали да държат имота като свой и да препятстват достъпа на ищеца до него. Предвид това се прави искане да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на имота, който е собствен на ищеца.

Претендира се също така, да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за това, че са го лишили от ползване на имота в размер на 8700 лв. за времето от 15.09.2006 г. до 15.07.2011 г.

Ответникът Д.Н.Н. взема становище, че искът е недопустим и неоснователен. Твърди, че ищецът не е станал собственик, тъй като неговия праводател също не е бил собственик на имота. Същевременно не оспорва факта, че имотът се владее от него и ответницата Н..

Ответницата И.И.Н. не взема становище по същество.

По делото е безспорно установено от приложените към същото граждански дела, че на 13.04.2006 г. в гр.Казанлък ищецът Ж.В., чрез пълномощник – Г.К.В. е сключил с Н.А.Н. и съпругата му М.Н. договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място с площ 430 кв.м., находящо се в гр.Шипка, община Казанлък, област Стара Загора, представляващо УПИ VIII-151, в кв.4 по плана на града, заедно с построените в него жилищна сграда и навес с оградни стени, при граници на имота: от изток - улица; запад - УПИ X-150; север - УПИ XVI-151 и IX - 152 и юг - улица. Договорът бил обективиран в нотариален акт №…, том …, рег.№…, дело №…г. на нотариус П.К., с район на действие КРС. Установява се от приложеното гражданско дело №756/2006 г. на Казанлъшки районен съд, че праводателят на ответника – Н.А.Н. е придобил правото на собственост върху процесния имот по силата на сключен на 06.12.2005г. с нотариален акт №…, том …, рег.№…, дело №…г. на нотариус И.Г., с район на действие КРС, договор за покупко-продажба, продавачи по който са двамата ответници по настоящото дело. Установява се също така, че Д.Н. и И.Н. са атакували горепосочените два договора за покупко-продажба, чрез иск, насочен срещу ищеца в настоящото производство Ж.В., неговият праводател – Н.Н. и съпругата на последния – М.Н., като са искали от съда да прогласи нищожността, респективно унищожаемостта на сделките, като исковата им молба първоначално е била образувана в дело №795/2006г. на КРС. Поради отвод на съдиите от Районен съд гр. Казанлък делото е било изпратено за разглеждане в Районен съд - Стара Загора, където било преобразувано под номер 1687/2006 г. на СтРС. С решение №7 от 26.02.2008 г. предявените от ответниците искове са били отхвърлени изцяло, като решението на Районния съд е било потвърдено от въззивната инстанция и е влязло в сила на 24.02.2010 г., когато ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение- приложеното гр.д.1921/2009 г. на ВКС.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че правилно Старозагорският районен съд е приел, че искът с правно основание чл.108 от ЗС е допустим, като е посочил, че доводите за недопустимост на иска, които ответникът Н. обосновава с воденото производство по гр.д.№ 1687/2006 г. на Старозагорския районен съд са неоснователни, тъй като не е налице идентичност на предмета по двете дела. В този смисъл не е формирана сила на пресъдено нещо по гр.д.№ 1687/2006 г. на СтРС, водено по иск за прогласяване на нищожност или унищожаване на сделките от които В. черпи права, която да препятства завеждането на настоящия иск за собственост по чл.108 от ЗС.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно  основателността на иска по чл.108 ЗС. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде основателен иска за ревандикация следва да са налице три предпоставки: ищецът да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на ответника и той да не владее или държи веща на правно основание.

По делото е установено, че с договорът за покупко-продажба, сключен на 14.03.2006 г.  ищецът В. е прехвърлил собствеността върху имота, тъй като е сключен в изискуемата от закона - чл.18 ЗЗД форма на нотариален акт, а продавачите по него са се легитимирали като притежатели на правото по силата на сключената между Неделчев и ответниците продажба / нотариален акт №…, том …, рег.№…, дело №…г. на нотариус И.Г./.

Възраженията на ответниците относно това, че този договор е нищожен, както и, че праводателите на ищеца В. не са собственици на имота са преклудирани от влязлото в сила решение по гр.д.№ 1687/2006 г. на Старозагорския районен съд, с което исковете за нищожност на двете сделки, както и тези за тяхната унищожаемост са отхвърлени. Доколкото праводателят на ищеца е придобил имота от самите ответници по валидна сделка, следва да се приеме, че В. е станал собственик на процесното дворно място и построените в него сгради. Следователно първата предпоставка за уважаване на иска за ревандикация е налице.

Налице е и втората предпоставка, тъй като по делото не е спорно, че Д.Н. и И.Н. владеят процесния недвижим имот- няма твърдения от никоя от страните в тази посока.

Ответниците не са се позовали, нито са доказали наличието на юридически факти, които да им дават право да владеят или държат имота, поради което следва да се приеме, че е налице и третата предпоставка за уважаване на иска по чл.108 ЗС.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че изводите на Старозагорския районен съд за основателност на иска по чл.108 ЗС са правилни и законосъобразни, подкрепят се от събраните по делото доказателства, поради което този иск правилно е уважен. В тази част обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.

 

По отношение на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, въззивният съд намира следното:

В мотивите на обжалваното решение Старозагорският районен съд е приел, че по отношение на претенцията по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение поради лишаване на ищеца от ползването на имота - то същата е недопустима. Посочил е, че това е така, защото В. е обосновал тази претенция с факти, настъпващи след предявяването на иска по чл.108 ЗС, като първоначално непълно е формулирал искането си като такова по чл.31, ал.2 от ЗС. Едва впоследствие ищецът бил изложил фактически твърдения относно периода, в който е бил лишен от право на ползване и размера на търсеното обезщетение, като по този начин на практика е предявил нов иск, основаващ се на нови обстоятелства, което Старозагорският районен съд намерил за недопустимо. С оглед на това е приел, че в тази своя част производството следва да се прекрати.

Въззивният съд намира, че тези изводи са неправилни и незаконосъобразни. Още в исковата си молба ищецът Ж.В. е посочил макар и не точно, че на основание чл.31изр.2 от ЗС претендира обезщетение за лишаване от правото му на ползване върху имота в размер на 150 лв. месечно, считано от получаване на настоящата искова молба до постановяване на решението. Впоследствие след като исковата молба е била оставена от съда без движение е посочил в молбата си от 18.07.2011г., че поддържа предявения иск за обезщетение в размер на 150 лв. месечно, представляващо покана до ответника, който ползва процесния недвижим имот  с което го лишава от ползването на същия, като сочи че към този момент то възлиза на 8 700 лв. и е за периода от 15.09.2006г. – 15.07.2011г. Въз основа на така изложеното от ищеца, съдът е следвало да квалифицира иска и той правилно го е квалифицирал като такъв по чл.59 от ЗЗД. Същевременно обаче е приел, че това е нов иск, различен от първоначално предявения, където ищецът бил посочил неправилно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС.   Въззивният съд намира тези изводи за неправилни. Действително в първоначалната искова молба ищецът като правно основание неправилно е посочил, че се касае до иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС. Съдът обаче  е този, който следва да определи действителната правна квалификация въз основа на изложените от страната факти и обстоятелства, които в настоящия случай са едни и същи още при първоначалното подаване на исковата молба, както и в уточняващата молба от 18.07.2011г. Ето защо въззивният съд намира, че Старозагорският районен съд неправилно е приел, че се касае до нов иск и е прекратил производството по делото по отношение на този иск,  вместо да разгледа същия и да се произнесе по съществото му.

С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че следва обжалваното решение в тази му част, а именно досежно предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД да бъде отменено и делото върнато на същия съд за произнасяне по същество с решение по този иск.

С оглед изхода на делото, а именно неоснователност на въззивната жалба на И.И.Н. и Д.Н.Н.  на същите не следва да бъдат присъждани разноски за настоящата инстанция.

С оглед основателността на въззивната жалба на Ж.Г.В. и предвид изрично направеното искане в с.з. от пълномощника му  за присъждане на разноски и за настоящата инстанция, следва И.И.Н. и Д.Н.Н. да бъдат осъдени да заплатят на Ж.Г.В. направените разноски по делото и за настоящата инстанция, които са в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно молбата на страната, депозирана в с.з. на 08.06.2016г.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28 от 16.01.2012 г., постановено по гр.дело № 7541/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта, в която се признава за установено на осн. чл.108 ЗС, по отношение на И.И.Н. и Д.Н.Н., че Ж.Г.В. е собственик по силата на договор за покупко-продажба от 13.04.2006г. обективиран в нотариален акт №…, том …, рег.№…, дело №…г. на нотариус П.К., на следния недвижим имот, находящ се в гр.Шипка, община Казанлък, област Стара Загора: дворно място представляващо УПИ УШ-151, в кв.4 по плана на града, заедно с построените в него жилищна сграда и навес с оградни стени, при граници на имота: от изток -       улица; запад - УПИ Х-150; север - УПИ ХУ1-151 и IX - 152 и юг-улица, като са осъдени  на осн. чл.108 ЗС, И.И.Н. и Д.Н.Н. да предадат на Ж.Г.В. владението върху така описания имот, както и в частта за присъдените разноски.

 

ОСЪЖДА И.И.Н., ЕГН ********** и Д.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на Ж.Г.В. ЕГН **********, със съдебен адрес:***, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направените разноски за въззивната инстанция- адвокатско възнаграждение съгласно молбата на страната, депозирана в с.з. на 08.06.2016г.

 

Решението в тази му част - по иска по чл. 108 от ЗС подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

ОТМЕНЯ  решение № 28 от 16.01.2012 г., постановено по гр.дело № 7541/2010 г. по описа на Старозагорския районен съд в частта, в която е оставен без разглеждане иска на Ж.Г.В. срещу И.И.Н. и Д.Н.Н. относно заплащане на сумата 8700 лева обезщетение за лишаване от ползването на гореописания недвижим имот за времето 15.09.2006 г. до 15.07.2011 г., като е прекратено производството по дело №7541/2010 г. в частта му относно този иск, като недопустимо, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд  за произнасяне по същество по този иск.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване в частта досежно предявения иск по чл.59 от ЗЗД.

 

 

 

 


                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

                   ЧЛЕНОВЕ: