Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 191/15.06.2016 г.                                                    Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ­­             ІІ  Граждански състав

На десети май                                                                            Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                 2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1021 по описа за 2016 година.

 

 

            Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

 

            Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от  К.К.В. и В.Д.В., чрез пълномощника им адв. А.С. ***, против решение от 29.04.2015г., постановено по гр. Дело № 815/2014г., по описа на  РС-С.. Не са доволни от така постановеното първоинстанционно решение,  като е било обсъдило само доказателствата на другата страна и било едностранчиво. Считат, че възражението на ответниците за обявяване на нищожност на сделката поради абсолютни симулация за неоснователно и недоказано, поради липса на писмени доказателства за действителната воля на страните.

 

Молят въззивният съд да уважи подадената въззивна жалба  и след като съдът се запознае с възраженията на страната да отмени обжалваното първоинстанционно решение и съдът да се произнесе по съществото на спора, като бъде прогласена нищожността на договора за покупко-продажба на процесния имот – апартамент № . находящ се в гр. С., ул. Б. № ., вх. . ет. ., сключен с нотариален акт от .. № ., том ., рег. № ., нот. Дело №101/2010г. на Нотариус С. Ч., вписан в Слубжа по вписванията гр. С. с вх.рег.№ 3664/акт № ., том _., дело № . от .. на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като привиден, сключен при условията на абсолютна симулация, да бъдат отхвърлени и предявените искове като неоснователни.

 

 

Претендира за присъждане на направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

В законоустановеният срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба срещу Решение №407/29.04.2015 г. по гражданско дело №815 по описа за 2014 г. на Районен съд С. от В.И.Г., представлявана от пълномощника си адвокат Ж.И.Б. ***. Сочат, че с решение №407/29.04.2015 г. по гражданско дело №815 по описа за 2014 г. на Районен съд С. съдът е уважил исковете на ищцата, като е осъдил ответниците да предадат собствеността и владението върху процесния недвижим имот - апартамент №., находящ се в град С., ул. "Б." №., вх..", ет.. (заедно с прилежащите помещения и общи части, както и да заплатят сума в размер на 300 евро, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на същия имот и разноските по делото. Сочат, че решението на Старозагорски районен съд не противоречи на процесуалния и материален закон, подробно обосновано е и е правилно,а подадената въззивна жалба считат за неоснователна. Неправилно било твърдението, че дъщерята на ответниците е погасявала кредита, отпуснат от „Банка ДСК" ЕАД, с който е заплатена част от продажната цена на процесния апартамент, като е превела общо сума в размер на 7 969,87 евро. Това твърдение не се подкрепяло от събраните по делото доказателства: На първо място, представените от ответниците платежни нареждания изхождат от различни лица, които не са страни по делото, следователно са неотносими към предмета на спора. Между тях имало и такива, носещи името и подписа на ищцата (пр. операц. бележка №14 от 19.04.2010 г, с която са внесени от В.Г. 300 евро), както и такива от дъщерята на ответниците Р.К. (за около 700 евро). Дори субсумарно направените преводи от И. по отпуснатия на ищцата кредит не са в сочения от ответниците размер, а са наполовина по-малко. След закупуването на имота ищцата веднага е започнала ежемесечно да обслужва задълженията си по кредита (видно от представените в с.з от 17.09.2014 г. и приети по делото операционни бележки). Неправилно било твърдението, че липсва плащане на продажната цена от 15 000 евро в брой. В деня на изповядване на сделката продавачите са заявили пред Нотариуса, че са получили напълно и в брой сумата от 15 000 евро, като останалите 20 000 евро са получили по сметка (удостоверение изх.№253/22.01.2014 г. на БАНКА... ЕАД.

Посочват, че ищцата е предала в брой сумата лично на К.В., като било представено (по искане на ответниците) и писмени доказателства за налични средства - 3 510 евро получени от сестра й на 04 март 2010 г. (приета в с.з вносна бележка в с.з. 17.09.2014 г.) и 5 400 лева - от отпуснат кредит на името на майка й непосредствено преди сделката - на 19.04.2010 г., по който тя е поръчител (приложен по делото договор за предоставяне на потребителски кредит от 19.04.2010 г. на„ОББ"АД). Неправилни са твърденията в жалбата, че е „практически невъзможно" на 20.04.2010 г. ответниците да се получили сумата. Била посочена грешна датата на сделката, като посочи 20 април (за което процесуалния представител поиска поправка на протокола и се проведе нарочно с.з.). Правилно съдът не е кредитирал с доверие показанията на свидетеля поради заинтересованост, както и тези на допълнително допуснатия свидетел И. С.. Не може да не породи съмнение обстоятелството, че и свидетеля Стойков, твърдейки, че е музикант с множество изяви, си „спомни" точно дата на участието си в град Ямбол отпреди пет години. От показанията не стана ясно, кога е отишъл да спи в с. Еленино -на 19 или 20 април, но очевидно е, че до обяд не е можел да знае, кой от домакините си е у дома, тъй като е спял. Ноторно известно е, че разстоянието от град С. до село Еленино е 7 км. и има редовна градска автобусна линия №22, поради което няма пречка ответницата, ако е била на село, да се е върнала в града с някой от първите автобуси (интернет справка за автобусен транспорт сочи график на движение от село Еленино в 6,30 ч-, 7,50 ч. и т.н.), да е получила парите и в 11 ч. да се е върнала отново в село Еленино.

 

Относно заключение на съдебно-икономическата експертиза: Ищцата е ползвала платен годишен отпуск на 22.04.2010 г., но е безспорно, че и на 19.04.2010 г. и 20.04.2010 г. е била в град С. (за което може да е ползвала друг вид отпуск). В тази връзка по делото има множество писмени доказателства, изхождащи с дата 19 април 2010 г. - подписано пред нотариус Чавдарова пълномощно с рег.№ 1561/19.04.2010 г. (с удостоверен подпис и съдържание на документа), подписани лично от ищцата в гр. С. договори - за жилищен кредит с БАНКА... ЕАД и с ОББ АД (като поръчител).В п.З от жалбата се твърди липса на съзнание и приемане от двете страни за правната същност и последици от сделката. Ответниците не оспорват, че продължават да ползват продадения на 21.04.2010 г. имот, като след отправена нотариална покана в края на 2013 г. не се явяват пред нотариуса (прил. Констативен протокол акт №., том ., рег. №. г. на нотариус №. Р. Б. и р-н на действие РС С.), нито излагат писмени съображения или несъгласие с искането за освобождаване на имота.Твърденията, че с подписването на договора не са целели и желали последиците на сделката са защитна позиция и не кореспондират с действителното положение.

 Сделката не била привидна и това се установило и от правата, дадени в пълномощното за закупуването на процесния апартамент (пълномощно с рег.№ 1561/19.04.2010 г. на нотариус Чавдарова) - на л.2, ред 4 отгоре на упълномощената е дадено право „да бъде въвеждана във владение на новозакупения имот".

По отношение на платените от ответниците суми за погасяване на данъчни задължения: обстоятелството, че ищцата не е подала в срок декларация пред Община С. за придобития имот, отговаря на въпроса, защо съобщенията са адресирани до стария собственик. Неизпълнението на това задължение не я лишава от собственост върху имота. При положение, че ответниците са заплащали данък върху недвижимия имот (което задължение тежи върху собственика на имота), могат да ги претендират по съответния ред. Досежно таксата смет - същата се дължи за ползваната услуга на общината - като живеят в апартамента, ответниците ползват и услугата и дължат тази такса за своя сметка. Недоказано било и твърдението, че волята на страните по сделката е била друга, същото не кореспондира с действителното фактическо положение, липсват каквито и да е доказателства в тази насока, поради което иска е основателен, а постановеното решение - правилно.

Молят въззивната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, като съдът потвърди изцяло като правилно и законосъобразно Решение №407/29.04.2015 г., постановено по гражданско дело №815 по описа за 2014 г. на Старозагорски районен съд. Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

Въззивниците обосновават искането си за допускането на свидетелката Р.В. К.а с оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, с оглед на това, че твърдят че РС е допуснал процесуално нарушение като е отменил определението си, с което първоначално е допуснал до разпит същата свидетелка.

 

Въззивният съд намира, че с определението си от 09.05.2014г. районният съд е допуснал до разпит тази свидетелка, но с последващо определение от з.з. на 16.06.2014г. е отменил определението си за допускане на същата свидетелка с оглед разп. на чл. 165, ал. 2 ГПК.

     Въззиваемата претендира с писмения отговор за присъждане на направените разноски и във въззивната инстанция.

 

     Въззивниците К.К.В. и  В.Д.В. - редовно и своевременно призовани, явява се първата въззивница заедно с процесуалният представител на двамата въззивници - адв. С.П., редовно упълномощена по делото, които молят съда да постанови  решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение на РС-С. като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски пред всички съдебни инстанции, като подробни съображения за това са изложени от пълномощника адв. П. в съдебното заседание по съществото на делото и в депозираната по делото писмена защита с вх. № 6392/17.05.2016г.  Въззивниците пред първата инстанция с писмен отговор са направили възражение за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот на основание чл.26 ал.1 предложение 2 от ЗЗД – заобикаляне на закона и алтернативно на основание чл.26 ал.2 предложение 5 от ЗЗД – абсолютна симулация .

 

    Въззиваемата В.И.Г. редовно и своевременно призована, не се явява по делото, вместо нея се явява адв. Ж. Б., която взема становище, че въззивната жалба на въззивниците следва да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на РС-С., като правилно и законосъобразно, по съображения подробно изложение в съдебно заседание по съществото на делото на 10.05.2016г. и в депозираната по делото писмена защита.

 

Въззивният съд след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл. 108 от ЗС, във вр. с чл. 59 от ЗЗД и във връзка чл.26, ал.1, предложение 2 и 5 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от въззиваемата В.И.Г., против двамата въззивници, с която моли да бъде признато за установено че същата е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. “Б.” № . и да им предадат владението на собствения й недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. “Б.” № ., вх. ., ет. ., ап. ., със застроена площ от 75.92 кв. м., описан подробно в петитума на ИМ, както и двамата да й заплатят солидарно сумата от 300 евро представляваща обезщетение за ползите, от които била лишена, считано от 27.11.2013г. – датата на получаване на нот. покана от въззивниците, до 21.02.2014г. – дата на предявяване на ИМ в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Също така въззивниците да бъдат солидарно осъдени да изпълнят повтарящи се задължения в размера на месечните платежи от 200 евро на месец с падеж 28 число на месеца, на който се дължат ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

По делото не е спорно, а и видно от представените и приети като доказателства по делото : нотариален акт за покупко- – продажба на недвижим имот №., том ., per.№. дело №.г. на Нотариус С. Ч. с № . в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд С., вписан в Служба по вписванията (вх.рег. №., акт  №., том . дело №. от 21.04.2010 г.), въззивниците К.К.В. и В.Д.В. са продали на В.И.Г. недвижим имот –ап. №. (съгласно документ за собственост - жилище №Е), находящ се в град С., улица „Б.” №., вход .”, на трети етаж, построен върху държавна земя, парцел I-ви, квартал 38 (тридесет и осем) по плана на града, към момента на продажбата общински УПИ I - КОО - първи за КОО, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня, клозет, антрета и два балкона, със застроена площ от 75,92 кв.м. (седемдесет и пет цяло и деветдесет и две стотни квадратни метра), заедно с принадлежащото му избено помещение №., с площ 4.00 кв.м., заедно с 1,322% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, при граници на апартамента (съгласно нотариален акт): север - двор, изток - апартамент на М.а В.С., юг - улица „Б.", запад - апартамент на И.Г. К. и стълбище; на избеното помещение: север - двор, изток - стълбище, юг - тоалетна с умивалня, запад – коридор, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68850.518.553.4.33, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК (схема №15-3070 от 13.01.2014г., издадена от АГКК - СГКК С.) при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.518.553.4.32, 68850.518.553.4.55, под обекта: 68850.518.553.4.30, над обекта: 68850.518.553.4.36 (стар идентификатор 68850.518.60.9.33).

 

Съгласно разпоредбата на чл.108 от Закона за собствеността, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважен ревандикационния иск по чл.108 от ЗС е нужно да са налице и трите кумулативно дадени  предпоставки, а именно : 1.ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска, 2.същата да се намира във владение на ответника и 3. той да я владее без основание/ в този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС/.

 

          Страните не спорят по отношение на обстоятелството, че процесния имот се ползва изцяло от ответниците.

 

           Въззивниците с писмения си отговор пред първата инстанция са направили възражение за нищожност на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот на основание чл.26, ал.1, предложение 2 от ЗЗД – заобикаляне на закона и алтернативно на основание чл.26 ал.2 предложение 5 от ЗЗД – абсолютна симулация.

 

По отношение направеното от въззивниците възражение за нищожност на сделката на основание чл.26, ал.2, предложение 5 от ЗЗД поради абсолютна симулация въззивният съд намира за установено следното: По смисъла на тази норма заобикаляне на закона има, когато нормативен акт забранява постигането на даден правен резултат (цел) с определена сделка, като страните постигат този резултат (макар и не идентичен, а близък до него) чрез сключването на друга сделка, която не е изрично забранена. В този случай страните искат да настъпят не преките, непосредствени и присъщи правни последици на сключената от тях сделка, а по-далечните последици на забранена от закона такава. Поради това заобикалянето на закона е субективно основание за нищожност на сделките - за наличието му е необходимо страните по тях да имат намерение (цел) за постигането на забранения резултат. За наличността му е необходимо още забранената и незабранената сделка да са близки по своята правна същност.

 

При привидния договор липсва съгласие да се породят правните му последици. Той се сключва, за да се създаде привидност за трети лица, като страните реално не желаят възникването на правните последици на договора и не желаят да са обвързани от него. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, дали прикрива някаква друга сделка или не. Има ли зад нищожния симулативен договор прикрита сделка и каква е тя, следва да се установи с нарочен иск по  чл. 17, ал. 1 от ЗЗД или с иницидентен установителен иск. Успешното доказване на привидността, абсолютна или относителна симулация на договора се извършва успешно с писмен документ - обратно писмо, в който е посочено, че съгласието за сключване на договора не е истинско, а е привидно. В случаите, когато обратния документ е нарочен, а не случаен, когато е съставен да служи като доказателство, когато разкрива съдържанието на един прикрит договор и когато съдържа волеизявленията на всички страни по прикрития договор и разкрива действителната им воля по сделката, то тогава обратното писмо служи за пълно разкриване на симулацията. По делото не се е представило обратно писмо, нито друг писмен документ, който да бъде изследван както в насока на пряко доказателство за привидност - ако в този смисъл има нарочно волеизявление на страната, на която симулацията се противопоставя, или като документ, материализиращ обуславяща вероятност по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, с оглед допускане на гласни доказателства.

 

Тъй като ответниците и жалбоподатели се домогват да установят привидност на процесната сделка като страна по договора, доказването на привидността може да стане или с обратен документ /контра летр/, или с помощта на свидетелски показания, които обаче са допустими само при т.нар. начало на писмено доказателство съгласно чл.165, ал.2 от ГПК. В случая ответниците и въззивници въпреки, че са имали подобни уговорки с купувача, същите не разполагат с обратен документ или с документи по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, които да правят вероятно твърдението за симулация. Освен това въззивният съд намира, че е налице именно изключението по чл. 165, ал. 2, изр. последно ГПК, именно ограничението не се отнася до третите лица, както и до наследниците когато сделката е насочена срещу тях. В конкретният случай е налице  това предвидено изключение от закона, поради което свидетелските показания поискани с въззивната жалба на жалбоподателите се явяват процесуално допустими, поради което съдът е приел, че следва да се уважи искането на въззивниците за допускането до разпит на свидетелката Р.В.К..

 

  В тази връзка в конкретния случай началото на писмено доказателство бе нарочното изявление на страните за съществуваща симулация, приета в Решение под №434 от 06.11.2015г. на Окръжен съд С. по гр.дело №1419/2015г. На това основание в съдебно заседание на 22.03.2016г. бяха изслушани показанията на свидетелката Р.В.   К.. 

На основание чл.266 от ГПК бе прието като писмено доказателство от въззивната инстанция Решение №434 от 06.11.2015г. на Окръжен съд С. по гр.дело №1419/2015г. В посоченото въззивно гражданско дело №1419/2015г. по безспорен начин е доказано и прието, че сумите представляващи такси и погасителни вноски по кредит, съгласно договор от 19.04.2010 г. сключен между банка ДСК и В.И.Г., сумите представляващи разноски за посредническо комисионно възнаграждение, нотариалните такси, държавна такса за вписване на НА и вписване на законна ипотека, местен данък, застраховка и други такси са изплащани почти изцяло от Р.В. К.. Сумата по посоченият договор за кредит от 19.04.2010 г. с банка ДСК е същата, за която се твърди че е представлявала „плащане" по банков път за сделката с процесният имот. В посоченото съдебно решение е прието, че всички изброени по горе разноски, както по самият кредит, така и по извършване на симулативната сделка са изплатени от Р.В.К.. Това съдебно решение, представлява началото на писменно доказателство, представляващо изявление пред държавен орган - Окръжен съд С., което прави вероятно твърдението на въззивниците, че съгласието за покупко-продажбата на недвижим имот, изразено в нотариален акт №170, том.II, рег.номер 1597, дело №2010г. на нотариус СтефкаЧавдарова е привидно /симулативно/ Възоснова на приетото по настоящето дело Решение №434 от 06.11.2015г. на Окръжен съд С. по гр.дело №1419/2015г бе допуснат разпита на свидетелката Р.К., която даде подробни обяснения на съда за извършената сделка.

 

Видно от показанията на същата свидетелка К. - дъщеря на въззивниците и разпитана в съдебно заседание от въззивния съд на 22 март 2016г. се установи, че тя е плащала повечето от месечните вноски по процесния кредит за жилищния заем. Тя е платила също така всички разноски, касаещи сделката за покупко-продажбата. В тази връзка подробно обяснява на съда защо се е стигнало до тази покупко-продажба. Твърди, че от 2000г. живеели със сестрата на Г. Г., като тя живеела в нейния дом в И.и решили да направят собствен бизнес – да купят ресторант и за тяхна сметка да работят. В течение на покупката на ресторанта разходите им се оказали повече от наличните им средства. Г.участвала с малко средства, защото тя и родителите й нямали възможност и затова опитали с кредит. Те били в И., а там било трудно с кредитите и затова те се върнали в Б.. Опитали да вземат оттук кредит но отново не успели. Опитали да заложат и нейн собствен имот. Тогава се събрали двете фамилии – нейната и тази на В., за да разрешат проблемите. Тя разбрала, че може да се направи фиктивна покупко-продажба, за да се изтегли жилищен кредит. Нямали възможност да се заложи имот на родителите на Г., а и нейните жилища в с. Е. не било възможно да се заложат. Тогава така станало, понеже единствено от двете семейства работеща и с доходи била сестрата на Г. – В. и двете семейства се уговорили да закупят ресторант в И. за да работят за тяхна сметка и да бъдат добре. Именно за това била направена тази фиктивна продажба и получили заем от 20 000 евро от ДСК. Всички разходи по тази сделка, тъй като Г.и семейството й нямали възможност тя платила всичко. Те изтеглили кредита, купили ресторанта и до четвъртата година погасили разноските. Уговорката им била след като получат нот. Акт от покупко-продажбата да си оформят документите и след това В. да прехвърли обратно апартамента на родителите й тъй като им помогнала да осъществи една нейна мечта. Но след четири години след като тя плащала кредита по 160 евро в И. се оказало, че В. е сменила становището си. Тя не удържала на думата си и казала на нейните родителите, да й освободят жилището, защото то било нейно. Тогава говорила и със сестра й Г. като й казала каква е истината и че знае за това, което е станало. Тя казала също, че иска по нормален начин да се уредят нещата, но не можела да командва сестра си. Свидетелката обяснява, че били прекалено близки със сестрата Г., с която 7 години живели заедно в И..

 

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза назначена и приета като доказателство по делото пред въззивния съд на 19.04.2010г. между банка ДСК и въззиваемата В.И.Г. е сключен жилищен кредит от 20 000 евро за покупка на апартамент находящ се в гр. С., ул. “Б.“ № ., вх. ., ет. ., със застроена площ от 75.92 кв.м., подробно описан в същото заключение, заедно с избено помещение № 13 и 1.322% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж. Кредитът се погасява чрез разплащателна сметка в банка... ЕАД с титуляр В.И.Г.. Общата сума внесена като погасителни вноски и такси по разплащателната сметка на кредита от сключване на договора и откриването на сметката на 19.04.2010г. до 29.03.2016г. е 12 045.78 евро, което се равнява на 23 559.50 лева. Има извършени преводни плащания от Р.К. с дата на първия превод 03.08.2010г., като общият размер е 900 евро, равняващи се на 1 760.25 лева. Видно от същото заключение за периода от 03.08.2010г. до 05.04.2011г. постъпилите от В.И.Г.  суми възлизат на 421.26 евро, съответно 902.15 лв.

 

По първоначалното заключение е имало непълноти, което е наложило да бъде назначено и допълнително заключение към СИЕ, изпълнена от вещото лице В.Е.Н.. Видно от това допълнително заключение с вх. № 5647/28.04.2016г. прието като доказателство от въззивния съд . Преводи по разплащателната сметка като погасителни вноски и такси към процесния кредит са правили следните носители:

1.                                         Р.К.  е правила погасителни вноски по процесния кредит в размер на 900 евро или 1 760.25 лева, описани по дати и размери в заключението на вещото лице.

2.                                         И. И. А.  е правил погасителни вноски по процесния кредит в размер на 3 120 евро или 6 102.19 лева, описани по дати и размери в заключението на вещото лице.

3.                                         Н. И. А.  е правил погасителни вноски по процесния кредит в размер на 472 евро или 923.15 лева, описани по дати и размери в заключението на вещото лице.

4.                                         К.К.  е правила погасителни вноски по процесния кредит в размер на 960 евро или 1 877.60 лева, описани по дати и размери в заключението на вещото лице.

5.                                         Г.И.Г.  е правила погасителни вноски по процесния кредит в размер на 750 евро или 1 075.71 лева, описани по дати и размери в заключението на вещото лице.

6.                                         В.И.Г. е правила погасителни вноски по процесния кредит в размер на 5 833.42 евро или 11 409.18 лева, описани по дати и размери в заключението на вещото лице.

С оглед изводите на съдебно-икономическата експертиза, съдът е допуснал до разпит свидетеля И. А. И., разпитан в съдебно заседание по делото на 10.05.2016г. от въззивния съд. Видно от показанията на свидетеля, той живее на семейни начала със дъщерята на въззивниците Р.В. от 2009г. С нея се запознали в И. същата година на Великден и досега живеели заедно, с нейните и неговите деца. Знае, че на времето на теглили заем, защото Р. по италианските закони не можела да плаща кредит и й били блокирани сметките. Свидетелят разяснява, че синът му Н., той, К. и баба К. внасяли сумите, защото Р. нямало как да внася всичките. Това на практика били средства на Р.К., която правила преводите като внасяла сумите по техните сметки. Свидетелят обяснява, че нейните сметки били блокирани, защото тя била президент на фирмата заедно със сестра си, а той бил само съдружник. Според него Р. притежавала 60 % , сестрата на въззиваемата Г. 30 %, а той 10%. Свидетелят твърди, че в И. Р. работела на черно, но същевременно с това и той работил и й пращал пари. Заявява, че тя правила вноски от нейните пари, но те не достигали като се наложило и той да дава и изпраща средства, а същевременно с това издържал и семейството, защото се грижели за четири деца, които също учели.

 

Баба К. също пращала пари на дъщеря си Р., но сумата не може да си спомни каква е била, но парите й трябвали на Р. за ресторанта в И.. Когато дошли говорили в Б., че заемът ще се тегли за ресторанта и баба К. и дядо В. искали да помогнат на Р., като на практика те теглили заема и било уговорено, че десет дни след продажбата на апартамента ще прехвърлят имота. На брокерката платили 1 200 евро за прехвърляне на имота на баба К. и дядо В. с обещание да им бъде върнат от В., но това нещо не станало. Свидетелят си спомня, че след четири години дошло писмо, че се продава жилището и те присъствали при подписването на договора. Разговаряли с лицето бай И.и се разбрали, че ако тръгне бизнеса ще дойде и дъщеря й там и ще се занимават със семеен бизнес.

Същите свидетелски показания установяват   по   безспорен   начин привидността на извършената сделка, както и действителните уговорки между страните, а именно извършването на привидната сделка по покупко-продажбата на процесния имот с цел да се получи банковия заем за започване на малък бизнес в Република И.. Посоченото от свидетелката не бе оспорено от въззиваемата страна, както и не бяха наведени доводи, които да потвърждават обратното на изразеното от свидетелката наличие на безспорната симулация. Съгласно трайната практика на ВКС симулация може да се разкрие и на база косвени доказателства, ако разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава. Няма пречка симулацията да се установи от трети лица, неучастващи в нея, стига те да имат правен интерес от това, т.е. ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици те биха могли да черпят права, каквато в случая се явява свидетелката Р.В.К..

Следователно голяма част от сумата по кредита е внасяна от Р.К. - дъщеря на К. и В. В.. Липсва всякаква житейска и правна логика семейството на „продавачите" по сделка за покупко-продажба на имот да изплащат кредит, отпуснат на „купувачите" за имота, предмет на сделката, ако тя действително представлява покупко-продажба на имот със всички последствия от това. Самият факт на плащане на голяма чат от средствата доказват абсолютната симулацията и привидност на извършената сделка по покупко-продажба на процесния имот.

Във връзка с представеното заключение на СИЕ, съдът кредитира с доверие и дава вяра на свидетелските показания на И. И. А., който посочи че живее от дълги години във фактическо съжителство с Р.К. и е баща на Н. И. А., за който факт беше представено пред въззивния съд и заверено копие на акт за раждане. Свидетелят И. И. А. посочи, че сумите които са превеждани по сметката на В.И.Г. за обслужване на банков заем са средства на Р.Г.К. и поради факта, че сметките й в И. са били блокирани средствата са изпращани от него, от синът му (Н. И. А.) и от дъщерята на Р.К. (К. К.).

 

В потвърждение на привидността на извършената сделка следва да изведе и факта, че няма извършено плащане на средства в размер на 15000 евро, както е посочено в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №., том ., рег. № . дело № .. на нотариус С. Ч.-. Сумата от 15 000 евро е посочена в Нотариалният акт, като платена в брой преди изповядване на сделката, поради което това обстоятелство се ползва с обвързваща удостоверителна сила на официален документ, какъвто е нотариалният акт, и подлежи на доказване по общия ред. Безспорно още от представените и приети писмени и гласни доказателства в хода на съдебното следствие в първа инстанция е било установено по делото, че В.И. не е извършила подобно плащане. Този извод следва от отговора на В.И.Г. на поставения въпрос по реда на чл.176 от ГПК в първоинстанционното производство, където същата посочва, че „е изплатила лично сумата   от   15000   евро  на   К.  В. в   процесния апартамент в гр.С., е деня преди сделката - на 20.04.2010г". Същевременно, от приетото в първа инстанция заключението на СИЕ и приложените към него фиш за работна заплата и молба за платен отпуск, както и от показанията на св.М. и св.С. се установява по безспорен начин, че това не е било възможно да се осъществи, поради две обстоятелства: първо - на 20.04.2010г. В.И. е била в гр.С. на работното си място; и второ - поради обстоятелството, че на същия ден /20.04.2010г./ К. ***.

 

В подкрепа на тези обстоятелства вещото лице от проведената и приета СИЕ на първата инстанция, установява, че през м.Април 2010г. В.И.Г. е работила като „Администратор ГА"Св.Г." в ЗАД „Б." гр.С., както и че по данните на работодателя за м.Април 2010г. В.И. е била в отпуск само един ден, който е 22.04.2010г. Това обстоятелство се потвърждава и от факта, че В.И. е внесла молба за ползване на платен отпуск. Процесната молба е съставена, подписна, датирана и внесена лично от В.И. на 20.04.2010г. в гр.С. , което безсъмнено доказва, че на този ден В.И.Г. е бил на работното си място в гр.София, респективно не би могла да бъде в гр.С..

 

По отношение на показанията в тази насока, дадени първоинстанционното производство от св. П-- втора братовчедка на В.И.Г., съдът счита същите за противоречиви, нелогични, подвеждащи и недостоверни. Установено е, че В.И. *** на 19.04.2010г, когато е подписала пълномощно на сестра си в кантората на нотариус С.Ч.в гр. С.. Установено е още, че на 20.04.2010г. В.И. е била на работното си място в гр.С. и е подала молба за един ден платен отпуск. Поради разстоянието между гр.С. и гр.София в един и същи ден св.Петрова да е срещнала В.И. и да разговаря с нея, освен ако това се е случило рано сутринта, поне 3 часа преди започване на работния ден или около 21 часа, поне 3 часа след края на работния ден. И в двата случая времето на разговора е в необичайно време, което не бе отчетено от свидетелката. Следователно дори и да е имало такава среща, то вероятно тя се е състояла на предходния ден - 19.04.2010г, когато В.И. е подписала пълномощни пред нотариус, като объркването на датите в съзнанието на свидетелката може да се дължи и на дългия период от време изминал между събитието и датата на показанията (около четири години).

Не на последно място тук следва да се коментират и фактите посочени многократно по делото от ответната страна, в частност последно и в отговора на въззивната жалба, където е изброен произхода на средствата за които се твърди че съставляват посочената сума от 15000евро, платена в брой, а именно: "3150 евро получени от сестрата на В.И.Г. - Г. И.Г. и 5400 лева - от отпуснатия кредит, по който ответната страна е поръчител. Сумарно посочените средства не правят общо сумата от 15000 евро. Следователно така подържаната теза от въззиваемата страна за извършено плащане остава абсолютно недоказана, нещо повече не се ангажираха нито гласни, нито писмени доказателства, с които страна да докаже че посочените средства са използвани именно за „извършване на плащане по сделка за покупко-продажба на процесния имот".

Посочените два аргумента, за физическата и финансова невъзможност за плащане на посочената в нотариалният акт сума по никакъв начин не са обсъдени в Решение № 407 от 27.04.2015г, постановено по гр.дело № 815/2014г. по описа на Районен съд С.. В този аспект не следва да се приема за извършено плащане на продажна цена (както е в случая частично плащане на 15000 евро) преди подписване на нотариалният акт. Тъй като Нотариалният акт представлява официален документ, то неговата обвързваща документална сила се простира само върху фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса: датата и мястото на съставяне на акта, самоличността на лицата и изявленията им за сделката, както и за други действия извършени пред и от нотариуса - прочитане, одобряване и подписване на акта. Т.е. законната доказателствена сила на тези документи се отнася или до личните действия на нотариуса или до неговите преки възприятия.  Доказателствената   сила   на   нотариалният   акт   не обхваща верността на изявленията на лицата в частта, в която нотариалният акт има характер на частен документ. Следователно въпросът за верността на изявленията на страните по отношение на извършеното плащане следва да се решава от събраните в хода на делото доказателства, които по безспорен начин доказват липса на извършено плащане. Имайки предвид всичко това, следа да се направи единствения възможен извод, а имено че действително цената по извършената сделка не е платена реално.

Съгласно трайната практика на ВКС няма пречка да се разкрие симулация и на база косвени доказателства, ако те разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствения и несъмнен извод за наличие на такава, както считам че успяхме да докажем и ние в конкретната ситуация. Решения в този смисъл са: Решение №163 от 15.06.2011г. по гр.дело №1536/2009г, IV ГО на ВКС, Решение №205 от 25.11.2013г. по гр.дело №3243/2012г, II ГО на ВКС, Решение №403 от 05.08.2010г. по гр.дело №684/2009г, III ГО на ВКС.

 

Според установената съдебна практика,  привидният договор е нищожен независимо от това дали симулацията е абсолютна (няма никакво прикрито съглашение и страните не желаят да възникнат последиците на договора), или симулацията е относителна (има прикрито съглашение и страните желаят неговите последици, а не тези на привидното). Когато е предявен иск за нищожност, съдът не може служебно да прогласи действителността на прикритото съглашение, но няма пречка съдът да стори това, когато ищецът сам признае прикритото съглашение или прогласяването на неговата действителност бъде поискана от ответника чрез насрещен иск или възражение. (Искът за прогласяване на действителността на прикритото съглашение може да бъде предявен и в отделно производство, а възражението за наличие на прикрито съглашение се преклудира само по предявен иск за връщане на даденото по нищожния договор.) В хода на производството ищецът не е направил изрични признания, че продажбата прикрива задължение по договор за кредит, а по ревандикационния иск същият поддържа становището, че е придобил валидно собствеността върху имота. Не е представено обратно писмо /конра летър/, доказващо пълно прикрито съглашение, така и друг писмен документ, представляващ начало на писмено доказателство, доказващо вероятността да съществува прикрито съглашение.  При направено възражение за нищожност поради абсолютна симулация следва да се установи, че волята на страните не е такава, каквато е отразена в договора, но и да се установи каква е била действителната воля на страните и дали са налице изискванията за сключване на прикритото съглашение. Това може да стане,  както с писмени доказателства, така и с гласни - при спазване на ограничението по чл. 165, ал. 2 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, когато страната се домогва да докаже, че изразеното съгласие е привидно, тя може да направи това със свидетелски показания, когато в делото има писмени доказателства, изхождащи от другата страна или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Няма пречка симулацията да бъде разкрита и на базата на косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност водят до единствен и несъмнен извод за наличие на такава. Няма пречка привидността на сделката да бъде установена от трето, неучастващо в нея лице, стига то да има правен интерес от това, т. е. - ако от привидността на сделката и от следващите се от това последици - то би могло да черпи права. /В този смисъл е константната практика на ВКС: Решение № 403 от 05.08.2010г. на ВКС по гр. д. № 684/2009г., IІІ г.о., ГК, Определение № 1077/15.10.2010г. по гр.д. № 577/2010г., ІV г.о. на ВКС,  Решение № 464 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., I г. о., ГК Решение № 91 от 13.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 2969/2008 г., IV г. о., ГК Решение № 544 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2010 г., II г. о., ГК Решение № 775 от 22.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 929/2009 г., I г. о., ГК/.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че възражението на ответниците за обявяване на нищожността на сделката поради наличието на абсолютна симулация се явява основателно и доказано и като такова следва да бъде изцяло уважено. В тази насока не е налице първата и основана предпоставка за уважаването на иска по чл.108 от ЗС, а именно въззиваемата В.Г. не е собственик на процесния имот, тъй като нотариалният акт, с който тя се легитимира като собственик е нищожен като привиден и изповядан при условията на абсолютна симулация.

 

В тази връзка въззивният съд следва да отмени изцяло обжалваното Решение на първостепенния съд и да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви за нищожен процесния договор за покупко-продажба от 21.04.2010 год. като привиден и сключен при условията на абсолютна симулация и да отхвърли изцяло исковете на въззиваемата против въззивниците като неоснователни и недоказани.

 

         На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивниците направените от тях разноски по делото, пред всички съдебни инстанции, съразмерно уважената част на иска в размер на 1280.40 лева. Общият размер на разноските  направени от въззивниците пред всички съдебни инстанции възлиза на 1280.40 лева, от които сумата от 1130.40 лева, представляваща направените от въззивниците разноски пред настоящата инстанция, представляващи държавна такса за въззивно обжалване и възнаграждение за един адвокат-адв. П. от АК-С.. Съдът намира, че са направени разноски по делото пред първата инстанция от въззивниците общо в размер на 150 лева, като пред същата са представени  пълномощно и договор за правна помощ от 08.04.2014 в писмен вид на адв.  Д. Х., /на лист 38 от първоинстанционното дело/, от които е видно, че адвокатския хонорар е заплатен в размер на 150 лева за тази инстанция.

          Настоящото въззивно решение на основани чл. 280, ал. 1 ГПК  подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е над 5 000 лева, а именно 46 079.70 лева.

                    Водим от горното, съдът

 

                                                                                Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ изцяло решение № 407/29.04.2015г., постановено по гр.дело № 815/2014г., по описа на Районен съд - С., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН договора за покупко-продажба от 21.04.2010 год., материализиран в Нотариален акт нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №., том ., per.№. дело №.г. на Нотариус С. Ч. с № . в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд С., вписан в Служба по вписванията (вх.рег. №3664, акт  №28, том IX, дело №1738 от 21.04.2010 г.), въззивниците К.К.В. и В.Д.В. са продали на В.И.Г. недвижим имот:  АПАРТАМЕНТ №33 (съгласно документ за собственост - жилище №Е), находящ се в град С., улица „Б.” №., вход .”, на трети етаж, построен върху държавна земя, парцел I-ви, квартал 38 (тридесет и осем) по плана на града, към момента на продажбата общински УПИ I - КОО - първи за КОО, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня, клозет, антрета и два балкона, със застроена площ от 75,92 кв.м. (седемдесет и пет цяло и деветдесет и две стотни квадратни метра), заедно с принадлежащото му избено помещение №., с площ 4.00 кв.м., заедно с 1,322% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, при граници на апартамента (съгласно нотариален акт): север - двор, изток - апартамент на М. В.С., юг - улица „Б.", з. - апартамент на И. Г. К. и стълбище; на избеното помещение: север - двор, изток - стълбище, юг - тоалетна с умивалня, запад – коридор, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68850.518.553.4.33, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК (схема №15-3070 от 13.01.2014г., издадена от АГКК - СГКК С.) при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.518.553.4.32, 68850.518.553.4.55, под обекта: 68850.518.553.4.30, над обекта: 68850.518.553.4.36 (стар идентификатор 68850.518.60.9.33), като привиден и сключен при условията на абсолютна симулация.

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на В.И.Г. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** И.” № ., ет., офис ., тел. …….. чрез адв. Ж.Б. ***  , с които се иска да бъдат ОСЪДЕНИ К.К.В. с ЕГН ********** и В.Д.В. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.С., ул.Б.., вх.., ет.. ап.. на основание чл.108 от ЗС ДА ПРЕДАДАТ НА В.И.Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес:*** И.. ет.., офис ., чрез адвокат Ж.Б. ***   СОБСТВЕНОСТТА И ВЛАДЕНИЕТО  върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №. (съгласно документ за собственост - жилище №. находящ се в град С., улица „Б.” №., вход .”, на трети етаж, построен върху държавна земя, парцел I-ви, квартал 38 (тридесет и осем) по плана на града, към момента на продажбата общински УПИ I - КОО - първи за КОО, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня, клозет, антрета и два балкона, със застроена площ от 75,92 кв.м. (седемдесет и пет цяло и деветдесет и две стотни квадратни метра), заедно с принадлежащото избено помещение №., с площ 4.00 кв.м., заедно с 1,322% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, при граници на апартамента (съгласно нотариален акт): север - двор, изток - апартамент на М. В. С., юг - улица „Б.", запад - апартамент на И. Г. К. и стълбище; на избеното помещение: север - двор, изток - стълбище, юг - тоалетна с умивалня, запад – коридор, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68850.518.553.4.33, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК (схема №15-3070 от 13.01.2014г., издадена от АГКК - СГКК С.) при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.518.553.4.32, 68850.518.553.4.55, под обекта: 68850.518.553.4.30, над обекта: 68850.518.553.4.36 (стар идентификатор 68850.518.60.9.33), както и иска, с който се иска да бъдат ОСЪДЕНИ К.К.В. с ЕГН ********** и В.Д.В. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.С., ул.Б.№., вх.., ет.., ап.. ДА ЗАПЛАТЯТ НА В.И.Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес:*** И. № ., ет., . чрез адвокат Ж.Б. *** сумата в размер на 300 евро, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №.(съгласно документ за собственост - жилище №Е), находящ се в град С., улица „Б.” №., вход .”, на трети етаж, построен върху държавна земя, парцел I-ви, квартал 38 (тридесет и осем) по плана на града, към момента на продажбата общински УПИ I - КОО - първи за КОО, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня, клозет, антрета и два балкона, със застроена площ от 75,92 кв.м. (седемдесет и пет цяло и деветдесет и две стотни квадратни метра), заедно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №., с площ 4.00 кв.м., заедно с 1,322% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, при граници на апартамента (съгласно нотариален акт): север - двор, изток - апартамент на М.В. С., юг - улица „Б.", запад - апартамент на И. Г. К. и стълбище; на избеното помещение: север - двор, изток - стълбище, юг - тоалетна с умивалня, запад – коридор, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №68850.518.553.4.33, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед №РД-18-65/30.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК (схема №15-3070 от 13.01.2014г., издадена от АГКК - СГКК С.) при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.518.553.4.32, 68850.518.553.4.55, под обекта: 68850.518.553.4.30, над обекта: 68850.518.553.4.36 (стар идентификатор 68850.518.60.9.33), ЗА ПЕРИОДА от 27.12.2013г. до датата на предявяване на иска – 21.02.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 21.02.2014г. до окончателното заплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА В.И.Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес:*** И. № . ет.., офис ., чрез адвокат Ж.Б. *** ДА ЗАПЛАТЯТ НА К.К.В. с ЕГН ********** и В.Д.В. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.С., ул.Б. №., вх.. ет.., ап.. сумата в размер на 1 280,40 лева /хиляда двеста и осемдесет лева и 40 ст./, представляващи направените от въззивниците разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на РБ при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                                                                        2.