Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 178                                                06.06.2016г.                           гр.Стара Загора

 

    В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ  въззивен състав

На десети май две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИНА САРАНЕДЕЛЧЕВА                                        

                                              ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                 НИКОЛАЙ УРУКОВ

Секретар С.С.

като разгледа докладваното от съдията - докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1070 по описа за 2016 година,

за да се произнесе съобрази следното :

 

          Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК и във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД.

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 44/04.01.2015г. от ответника А.И.Й. ***, против Решение № 1009/02.11.2015г. по гр.дело № 4666/2014г. по описа на РС- С., с което е осъден да заплати на ищцата Е.Й. Ц. от гр.С. исканата сума от 1 960 лв., ведно със законните последици от това. Прави конкретни оплаквания в подкрепа на въззивната си жалба, свързани с непроизнасяне от РС по първия основен иск против него, а само по втория евентуален такъв, както и по отношение съществото на спора и мотивите на атакуваното от него първоинстанционно Решение. Счита, че атакуваното Решение на РС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, и моли същото да се отмени изцяло, като се постанови ново изцяло положително такова за него, като се отхвърлят исковите претенции по основния и по евентуалния иск, ведно със законните последици от това. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото. Не е представил писмена защита по делото въпреки дадения му от ОС- С. срок за това.

Въззиваемата Е.Й.Ц. *** е подала писмен Отговор на въззивната жалба, като е изложила подробно своите съображения относно законосъобразността, мотивираността и правилността на атакуваното първоинстанционно Решение и по отношение на оплакването за непроизнасяне на РС по първия основен иск по делото. Процесуалният й представител пледира пред настоящата въззивна съдебна инстанция, че първоинстанционното Решение е законосъобразно и правилно и моли същото да бъде изцяло потвърдено, ведно със законните последици от това. Не е поискала да й се даде възможност да представи писмена Защита по делото, и не е представила такава пред ОС- С.. Претендира за разноските си по делото и пред настоящата въззивна инстанция, като прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от въззивника пред ОС- С..

Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от страните, като провери мотивите и диспозитивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително и новоприетите пред настоящия въззивен съд, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото :

Предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от ищеца защита, като въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния спор между страните по същество. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без основание/пр.1/, или с оглед на неосъществено или отпаднало основание/пр.2/, е длъжен да го върне.      Предвид установената по безспорен начин пред РС и неоспорена от никоя от страните фактическа обстановка по процесния случай, в Исковата молба са предявени едновременно, както първи основен иск с претенция по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, така и втори евентуален иск с претенция по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

          Видно от мотивите и диспозитивите на обжалваното първоинстанционно Решение № 1009/02.11.2015г. по гр.дело № 4666/2014г. по описа на РС- С., първоинстанционният РС е коментирал в мотивите си и двете искови претенции, и се е произнесъл в диспозитива си по фактическата и правна същност на спора, като не е аргументирал достатъчно подробно и обосновано относно всеки един от двата отделни иска, с които е бил сезиран с ИМ- както по първоначалния основен иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, така и по втория евентуален иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Поради което в това отношение въззивната жалба се явява частично основателна. Но крайният постановен диспозитив на атакуваното първоинстанционно Решение е фактически и правно правилен в своята цялост. Поради което въззивният ОС- С. счита, че е налице известна непълнота в мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение по отношение на първия основен иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД, предвид на което ОС- С. не следва да върне делото обратно на първоинстанционния РС- С. с даването на задължителни указания за допълване на мотивите и диспозитивите на Решението по отношение на първия основен иск по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД съгласно процедурата по чл.250, ал.1 от ГПК/каквото е искането на жалбоподателя/, а следва да се произнесе по съществото на направените въззивни оплаквания в настоящата въззивна жалба от ответника. Видно от събраните пред РС писмени и гласни доказателства, и най- вече видно от Преводното нареждане за кредитен превод № 36000-106-033913-2014-07-24, представен на 24.07.2014г. в 09, 23 ч./л.5 от делото на РС/, въззиваемата- ищцата е изпратила по личната банкова сметка ***- ответник паричната сума от точно 1 960 лв. с изрично записано основание на превода “аванс.плащане за ауди А6, шаси …. тоест за точно конкретен вид, марка и модел лек автомобил. Липсват по делото до приключване на съдебното следствие и пред въззивната инстанция каквито и да са доказателства за връщане на тази процесна сума от получателя й- въззивника/ответник/ на изпращача й- въззиваемата/ищцата/ по какъвто и да е начин, и в каквато й да е част или изцяло. Предвид на което ОС- С. счита, че в случая не е налице предварителен устен договор за покупко- продажба на МПС/тъй като такъв устен предварителен договор е невъзможен по нашето право/ и не е налице авансово плащане на част или цялата цена по този договор по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. А е налице авансово преведена суми с оглед на неосъществено или отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.2 и 2 от ЗЗД, която получателя й- въззивника/ответник/ следва да върне изцяло на изпращача й- въззиваемата/ищцата/, ведно със законните последици от това. И тъй като не е налице предварително изискване на процесната сума  1 960 лв., законната лихва за забава върху нея следва да е от датата на завеждане на Исковата молба в съда на 07.11.2014г., до окончателното изплащане на сумите.

          Наред с това- видно от приетите от въззивния ОС- С. нови официални писмени доказателства, се установява следното :

          1.Съгласно Писмо изх.№ 7328/04.05.2016г. от мобилния оператор Т.- АД, гр.С., с вх.№ 5960/09.05.2016г./л.54 от делото на ОС/, лицето- въззивника/ответник/ А.И.Й.- ЕГН ********** е ползувал абонаментни услуги за 2 номера, като единият е бил активен в периода 22.02.2012г.- 12.11.2012г., а другия е бил активен в периода 12.12.2011г.- 22.11.2012г. Поради което в твърдения процесен период от м.06.2014г. до завеждането на делото в съда на 07.11.2014г. тези негови 2 бр. телефонни номера на мобилния оператор Т…/тогава Г../ не са били активни и с тях не е могло да се осъществи каквато и да е комуникация.

          2.Съгласно Писмо изх.№ 8410/05.05.2016г. от мобилния оператор “М.- ЕАД”- гр.С., с вх.№ 5923/09.05.2016г./л.57 от делото на ОС/, към датата 26.04.2016г. лицето въззивника/ответник/ А.И.Й.- ЕГН ********** няма активни номера по сключени потребителски договори с този оператор и регистрирани предплатени карти. Следователно към датата на справката лицето- въззивника/ответник/ А.И.Й. не имал никакви договорни или  предплатени СИМ- карти на М...

Предвид на което не се доказва по какъвто и да е начин защитната тези на въззивника/ответник/ А.И.Й. за проведени с него телефонни разговори по неговия GSM през процесния период от време. Поради което съгласно чл.272 от ГПК следва да потвърди изцяло атакуваното Решение, като частично се допълнят мотивите му с гореизложените от ОС доказателства и съображения.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на осн. чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът- ответник следва да бъде осъден и да заплати на въззиваемата- ищцата всички нейни разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция в размер на 370 лв. за един адвокат пред ОС- С.- видно от писмения Договор за правна защита и съдействие № 076819/10.02.2016г./л.18 от настоящото въззивно гр.д./.

 

Предвид крайния резултат от въззивното производство, размера на исковите парични обезщетения и предвид разпоредбите на чл.280, ал.1 и 2 от ГПК, настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред по- горен съд.

 

Ето защо мотивиран от горните съображения и на осн. чл.269- 273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД, въззивният ОС- С.

 

                                                    Р   Е   Ш   И   :

 

          ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1009/02.11.2015г. по гр.дело № 4666/2014г. по описа на РС- С..

 

          ОСЪЖДА А.И.Й.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***- кантората на адв.М.П.А. *** да заплати на Е.Й.Ц.- ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис .- кантората на адв.З.Д.Д. от АК- С., сумата 370 лв./триста и седемдесет лева/ разноски по делото пред въззивната инстанция.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно, не прегражда пътя на спора и не подлежи на обжалване пред по- горестоящ ВКС- С..

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                   2.