Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 186/09.06.2016 г.                                                  Град Стара Загора

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД             ­­             ІІ  Граждански състав

На пети април                                                                         Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                          Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                                  

                                                Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

 

                                                                2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1091 по описа за 2016 година.

 

 

Производството е на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от С.Н.С., представляван от пълномощника си адвокат Д.Г., против постановеното първоинстанционно решение № 5/06.01.2016 г. по гр.дело № 1934/2015г., по описа на К. районен съд.

 

          Във въззивната си жалба въззивникът  излага доводи за незаконосъобразност, неправилност на обжалваното решение и постановено в противоречие с трайната съдебна практика. Счита, че съдът неправилно е приел уволнението на въззивника за недоказано и неоснователно, че съкращението е фиктивно.

 

Молят на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК, да бъде задължено ответното дружество да представи копия на сключените трудови договори след 01.06.2015г., за да се види на какви длъжности са сключени. Особено искане: С оглед снабдяването на исканите от въззивника документи, съдебното заседание по делото да бъде насрочено след получаването им.

 

На основание изложеното молят,  да бъде уважена подадената въззивна жалба и отменено изцяло решението на К. районен съд, в частта, с която се отхвърлят предявените искове за отмяна на уволнението, възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност и обезщетение за оставане без работа, като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените искове по чл. 344, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 от КТ.

 

Претендират за присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, обективирани в договора за правна защита и съдействие е адвокатски пълномощни.

 

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия  Дирекция “Н. Ц.”, с адрес гр. Г., ул. “Б.” № ., представлявано от пълномощника си адв. Й.Ц. ***, с който считат подадената въззивна жалба за неоснователна, а постановеното първоинстанционно решение за правилно и излагат доводи, че решението на съда е постановено след обсъждане на всички събрани гласни и писмени доказателства.

          По отношение на доказателствените искания на въззивника считат, че същите доказателства е имал възможност да представи в срок още пред първоинстанционното разглеждане на делото.

          Молят  да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба и потвърдено постановеното първоинстанционно решение, като се присъдят на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция – 578.40 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

 

Не правят искане за събиране на нови доказателства.

 

Считат, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от въззивника във въззивната жалба нарушения на материалните и процесуалните норми и решението на РС-К. считат за правилно и законосъобразно и не противоречащо на закона и съдебната практика, поради което молят да се остави без уважение въззивната жалба и потвърди постановеното първоинстанционно решение изцяло, като бъде осъден въззивника С.С. да заплати на дружеството-въззиваем направените пред въззивната инстанция разноски и възнаграждение за един адвокат.

 

Въззивникът С.Н.С. - редовно и своевременно призован, лично се явява в съдебно заседание заедно с адв. Г., като молят съда да постанови  решение, с което да отмени първоинстанционното решение на РС-К., като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове по съображенията подробно изложени във въззивната жалба и съдебното заседание по съществото на делото. Претендират и за присъждане на направените по делото разноски в двете съдебни инстанции.

 

Въззиваемият  Дирекция “Н. Ц.”, с адрес гр. Г., по делото се явява адв. Й. Ц. и заема становище, с което моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба и да се постанови решение, с което да потвърди решението на РС-К. и да остави без уважение подадената въззивна жалба. Твърди, че е доказано по категоричен начин, че уволнението на въззивника е правилно и законосъобразно. Моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна, а решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения и доводи са излагат в депозирания отговор на въззивната жалба и в представената по делото подробна писмена защита с вх. № 5248/20.04.2016г.

 

Предявени са обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.З, във вр. чл. 225, ал.1 от КТ - за отмяна на заповед за прекратяването на трудовото правоотношение с въззивника С., за възстановяването на предишната му работа и за заплащането на обезщетение в размер на 3600 лв. по чл.225, ал.1 от КТ за оставането без работа.

 

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от въззивника С.Н.С. за признаване на незаконно уволнение и отмяна  на Заповед № 6/29.05.2016г. на И.Д. Директора на Дирекция “Н. Ц.”, с адрес гр. Г.,, възстановяване на предишната длъжност “Главен специалист в отдел контрол и охрана” и изплащане на обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението, общо в размер на 3 600 /три хиляди и шестотин/ лева, ведно с дължимата законна лихва, считано от завеждане на иска.

Поддържа, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като не са налице мотивите в процесната заповед за уволнение, а именно, съкращаване в щата и че уволнението е извършено в противоречие с разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от ГПК.

 

Видно от представеното заверено копие на трудов договор № 14/01.10.2001год. и Допълнително споразумение под №195/15.11.2012год. въззивникът С.Н.С. ***, със средно специално образование и специалност „техник лесовъд“ считано от датата 01.10.2001год. е в трудово правоотношение с въззиваемия за длъжността „гл. специалист ПУ“. Считано от 15.11.2012год. и към момента на уволнението му мястото на работа на въззивника е Дирекция „НП Ц.“, Отдел „Контрол и охрана“, парков участък с.Т., КИП „С.“. Трудовото правоотношение е за неопределен срок, пълно работно време при сумарно изчисляване на работното време /т.4 от ДС към ТД/ и ОМЗ в размер на 600лв.

 

  Видно от представената Заповед под № 6/29.05.2015 год., връчена на въззивника на 31.05.2015год. в 14,01ч.,  ответникът е прекратил съществуващото между него и въззивника трудово правоотношение за длъжността „Главен специалист“ в отдел „Контрол и охрана“, Дирекция „Б..“ с място на работа Дирекция „НП Ц.“, парков участък с. Т., Контролно-информационен пункт „С.“ на осн. чл.328, ал.1,т.2, предл. второ от КТ във връзка с Протокол за извършен подбор при съкращаване на щата вх.№82-00-38/27.05.2015год. и одобрено от Министъра на околната среда и водите длъжностно щатно разписание в сила от 01.06.2015год.

Видно от Длъжностното разписание на Дирекцията “НП Ц.“ Г.в сила от 01.05.2015год. в Дирекция “Б.“, отдел „Контрол и охрана“ има 19 длъжности по щат за длъжността „Главен специалист“. В същата дирекция съществува и отдела “Б.“, в който отдел няма длъжност „главен специалист“.

 

Видно от писмо изх.№ 04-00-189/11.05.2015год. Директорът на Дирекция “НП Ц.” е представил на Министъра на околната среда и водите предложение за ново длъжностно разписание на Дирекцията, което да влезе в сила от 01.06.2015год. Предложението е придружено и от изготвения проект за щатното разписание утвърден от Директора на дирекцията и докладна записка, поясняваща целесъобразността на исканите изменения на щатното разписание и положителния ефект върху ефективността на Дирекцията/л.184/. Иска се прехвърляне на съществуваща една бройка „Главен специалист“ в Дирекция „Б.“ отдел „Контрол и охрана“ в Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ и преобразуване на една бройка старши експерт в една бройка главен експерт в Дирекция“АФПД“. На 20.05.2015год. ответникът е получил одобреното от министър И. В. длъжностно разписание на Дирекция “НП Ц.“ в сила от 01.06.2015год. във вида, в който е било утвърдено от Директора на същата Дирекция.

 

От друга страна видно от ЕР №2394/02.10.2013год. ТЕЛК за Общи заболявания при МБАЛ „Проф. д-р С.“ АД С.е определил на С.Н.С. 64% временно неработоспособен. Срокът на този процент трайно намалена работоспособност е до 01.10.2016год., т.е. за срок от 3 години. Видът на експертизата е преосвидетелстване като датата на която е констатирана инвалидността е 03.10.2012год. Причината за намалената работоспособност са следните общи заболявания, от които С. страда:  инсулинозависим захарен диабет, артериална хипертония втора степен, исхемична болест на сърцето, стенокардия втора ФК. Изрично в констатациите на комисията е записано, че към момента на преосвидетелстването С.С. е пенсионер по болест работещ като “гл. специалист ПУ”, който може да изпълнява заеманата длъжност, спазвайки противопоказните условия на труд в т.14 от ЕР.

На 28.05.2015год. ответникът е направил искане до Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Г. за предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с лицето С.С. предоставяйки на Инспекцията всички необходими и подробно описани документи /л.54 от първоинстанционното дело/ вкл. и искане до ТЕЛК Стара Загора изпратено на 11.05.2015год. и издаденото въз основа на това искане ЕР №1226/22.05.2015год.

 

Дирекцията “Инспекция по труда“-Г. със съответното писмо изх.№173939/28.05.2015год. на основание чл.333, ал.1 от КТ във връзка с искането на въззиваемия от 28.05.2015гоад. дава предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение със С.Н.С. на длъжност „главен специалист“ на осн. чл.33, ал.1 т.2 –трудоустроен работник.

Видно от представеното с молба от 10.11.2015год. копие от трудовата книжка на въззивника, последното записване в нея е направено от въззиваемия на стр.10 след което няма други записвания. Ищецът е регистриран в Дирекция “Бюро по труда“ К. като активно търсещ работа от 02.06.2015год. и няма данни, че такава му е била предлагана до настоящия момент. Видно от справката в НАП за актуално състояние на трудовите договори на въззивника – ищецът има сключен само един тр. договор- този, чието прекратяване е предмет на настоящото производство.

 

Съгласно специалната разпоредба на Чл. 333, ал.1 от КТ (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 17.12.1999 г., бр. 25 от 2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: 1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., бр. 108 от 2008 г.) работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст; 2. трудоустроен работник или служител; 3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването; 4.работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск; 5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето, докато има такова качество; 5а. (нова – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6, за времето, докато има такова качество; 6. (нова - ДВ, бр. 57 от 2006 г.) работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си. Според ал.2 В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.

Съобразно най-новата практика на ВКС /Решение под № 118/04.06.2014 год. на ВКС по гр. дело № 6246/2013 год. на ІІІ г.о, ГК на ВКС/, постановено по реда на чл.290 от ГПК Работодателят е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията, закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание. Ако обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5 от 1987 г. Мнението на ТЕЛК трябва да има съдържанието, визирано в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987 г., само че адресат на задължението по тази норма не е работодателят, а ТЕЛК; работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и по какъв начин; той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е получил, на Инспекцията по труда, за да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение.

Според чл.4, ал.2 от същата Наредба под № 5/20.02.1987 год. в експертното решение по ал. 1 се посочват болестта, от която страда работникът, и преценка на трудоспособността му, показаните и противопоказаните условия на труд и целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд.

В тази насока видно от издаденото ЕР под №1226/22.05.2015год. /на лист 6 от първоинстанционното дело/ заболяването на въззивника попада под закрилата на Наредба № 5, т.6. Лицето е приспособено към работното място. Въззивният съд намира, че съдържанието и отразените в същото мнение на ТЕЛК обстоятелства по никакъв начин не отговарят както на императивните изисквания на чл.4, ал.2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 год. за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особената закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ, така и на константната практика на ВКС в тази насока. В същото мнение на ТЕЛК на първо място не е посочено медицинско становище относно “преценката на трудоспособността му” на въззивника С.. На второ място по никакъв начин не са посочени и констатирани “показаните и противопоказаните условия на труд” по смисъла на чл.4 ал.2 от Наредба №5/20.02.1987 год. На следващо трето място в мнението не фигурира и “целесъобразността на уволнението от гледна точка на адаптацията на организма при евентуална промяна в условията на труд”, като само е посочено, че лицето е приспособено към работното място, като по никакъв начин не е описано или поне загатнато по какъв начин е направено това.

Съобразно горецитираната практика на ВКС Мнението на ТЕЛК задължително трябва да има съдържанието, визирано в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от 1987 г., В същата практика се приема, че това е така, тъй като  мнението на ТЕЛК със задължителното си съдържание , се изпраща на Инспекцията по труда, за да може тя да прецени реално какво е здравословното състояние на въззивника и съответно връзката му с условията на труд, създадени от работодателя и едва тогава след надлежната преценка на тези обстоятелства да даде /или да откаже/ даването на разрешението за уволнение. В аналогичен смисъл се явяват и Решения под № 83/11.04.2011 год. по гр. дело № 1784/2009 год. на ІV г.о. на ВКС, като и Решение под № 84/23.04.2014 год. по гр. дело № 749/2012 год. на ІV г.о. на ВКС.

В този смисъл се налага категоричния извод, че издаденото мнение на ТЕЛК по реда на чл.333, ал.2 от КТ по никакъв начин не отговаря на задължителните изисквания относно неговото съдържание на чл.4, ал.2 от  Наредба № 5 от 20.02.1987 год. за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особената закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ. В тази насока съобразно задължителната и горецитирана практика на ВКС закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да бъде отменено само на това основание.

Първостепенният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, но въпреки това е стигнал до неправилни и незаконосъобразни правни изводи.

Въззивният съд намира, че в мотивите на решението на първостепенния съд се приема, че мнението на ТЕЛК по чл.333, ал.2 от КТ  отговаря на законовите изисквания на нормативните актове, което е неправилно и незаконосъобразно и не е съобразено с горецитираната практика на ВКС.

 

От задълбочения анализ на посочените към заповедта мотиви се установява, че процесното уволнение е извършено неправилно и незаконосъобразно, тъй като на практика и в действителност не е налице  дадено валидно и отговарящо на законовите изисквания  писмено мнение на ТЕЛК, обективирано в ЕР под №  №1226/22.05.2015год., постановено по реда на чл.333, ал.2 от КТ. В тази връзка същото по никакъв начин не отговаря на задължителните изисквания относно неговото съдържание на чл.4, ал.2 от  Наредба № 5 от 20.02.1987 год. за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особената закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ.

 

От събраните по делото доказателство съдът достигна до извода, че процесната заповед под № 6/29.05.2015г. на Директора на Дирекция “Н. Ц.”, с адрес гр. Г., с която е прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателя - ищец С. е незаконосъобразна и като такава следва да бъде изцяло отменена.

 

В тази връзка като акцесорен основателен се явява и вторият обективно-съединен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, за възстановяване на въззивника на преди заеманата от него длъжност.   

 

Настоящата инстанция намира също така, че и третия обективно-съединен иск по чл.225, ал.1 от КТ е основателен и доказан. От представените пред районния съд писмени доказателства и видно от извлечението от трудовата книжка на ищеца и въззивник С. /лист 77 от първоинстанционното дело/, се установява, че след датата на уволнението, считано от 01.06.2015г. въззивникът не е работил по трудов договор. В тази насока видно от представената Регистрационна карта на С. Неделечев от Бюрото по труда гр.К./на лист 76 от първоинстанционното дело/ същият на 02.06.2015 год. е регистриран в Бюрото по труда, която регистрация е продължила до 04.01.2016 год.

 

По делото  видно от горепосочените извлечения от трудовата книжка на ищеца и въззивник С. /листи 8 и 9 от трудовата книжка/, се установява, че за последния месец, през който въззивника е работил при работодателя си е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 600 лева. От същото извлечение се установява, че обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца е в размер на  3600.00 лева, изчислени служебно от съда за 6 месеца съобразно чл.225, ал.1 от КТ /6 месеца по 600 лева се равнява на 3600 лева/.  за периода 01.06.2015г. до 01.12.2015г.

Този обективно съединен иск се явява изцяло основателен съобразно петитума на исковата молба в тази й част, относно претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер именно на 3600 лева.

          Предвид гореизложеното решението на РС-К. следва да бъде отменено изцяло и да се постанови друго по същество на спора, с което да се уважат предявените искове, включително и иска по чл.225 ал.1 от КТ. Работодателят следва да бъде осъден да заплати на Държавата по сметка на Окръжен съд – С. държавна такса в размер на 144.00 лв. съгласно чл.1 и чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като въззивният съд уважи предявените от въззивника обективно-съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

 

  На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените от последния разноски по делото пред всички съдебни инстанции общо в размер на 2142.00 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат – адв. Д.Г., по договор за правна защита и съдействие от 20.01.2016г. /на л.8 от  настоящото дело/ и хонорара по първоинстанционното гр. дело в размер на 900 лева, по гр. дело № 1934/2015г., по описа на РС- К..

 

        Водим от горното, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 5/06.01.2016г. по гр.дело № 1934/2015г., по описа на Районен съд – К., като неправилно и незаконосъобразно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

         ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на С.Н.С. с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес:*** чрез адв. Д.Г. и отменя Заповед № 6/29.05.2015г. на Директора на Дирекция “Н. Ц.”, с адрес гр. Г., ул. “Б.” № ., представлявана от Директора Г. И. И., с която е прекратено трудовото правоотношение със С.Н.С., с посочени по-горе данни, на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ като НЕПРАВИЛНА и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

          ВЪЗСТАНОВЯВА С.Н.С., с посочени по-горе данни, на предишната му работа – “Главен специалист” в отдел “контрол и охрана” при Дирекция “Н. Ц.”, с адрес гр. Г., ул. “Б.” № ., представлявана от Директора Г.И. И..

 

ОСЪЖДА Дирекция “Н. Ц.”, с адрес гр. Г., ул. “Б.” № ., представлявана от Директора Г.И.И.да заплати на С.Н.С. с ЕГН ********** *** и със съдебен адрес:*** чрез адв. Д.Г. сумата 3 600.00 лева /три хиляди и шестотин лева/, представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, за времето през което същият е останал без работа, считано от 01.06.2015г. до 01.12.2015г.,  ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.07.2015г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2142.00 лева /две хиляди сто четиридесет и два лева/, представляваща направените от въззивника разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

 

ОСЪЖДА " Дирекция “Н. Ц.”, с адрес гр. Г., ул. “Б.” № ., представлявана от Директора Г.И.И.,  да заплати  в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд – С.държавна такса в размер на 144.00 лв. /сто четиридесет и четири лева/, съгласно чл.1 и чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд-С.при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                        2.