Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

 Номер 180 ………………09.06.2016 година………………..Град Стара Загора

 

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД………………Първи граждански състав

На единадесети май…………..……………………………………..….Година 2016              

В публичното заседание в следния състав:                                            

                                              

                                             

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:           РУМЯНА ТИХОЛОВА   

 

                                                                             МАРИАНА МАВРОДИЕВА                                                                                       

                        

 

Секретар П.В..………………………….…………………………

Прокурор……………………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от……………………………съдията Р.ТИХОЛОВА      

въззивно гражданско дело номер 1107……по описа за 2016…………….година.

        

        Обжалвани са решения № 627 от 14.12.2015 г. и № 121 от 05.03.2015 г., двете постановени по гр.дело № 1742/2013 г. на К. районен съд, с които са отхвърлени като неоснователни предявените от КПТУ “С.” с.К. против “Б.” ЕООД гр.К.      искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД – за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на процесния недвижим имот за периода 09.11.2011 г. до 09.07.2013 г.

 

        Въззивникът КПТУ “С.” с.К., чрез пълномощника си адв. Р.Р., счита, че решенията са неправилни и незаконосъобразни. Моли съдът да ги отмени и да постанови ново такова, с което да уважи предявения иск за собственост, както и иска за присъждане на обезщетение за неоснователно ползване на недвижимия имот.

 

        Въззиваемият “Б.” ЕООД гр.К., в отговора си по чл.263, ал.1 ГПК, чрез пълномощника си адв.Е.Д., взема становище, че жалбата е неоснователна, а  обжалваните решения- правилни и обосновани. Моли съдът да остави без уважение жалбата и в сила обжалваните решения на първоинстанционния съд, както и да му присъди разноските за въззивното производство.

 

        Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и възраженията на въззиваемия, намери за установено следното:

 

        Пред първоинстанционния съд са предявени два обективно съединени иска- за собственост по чл.108 ЗС и за присъждане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за ползване на чужд имот. Ищецът КПТУ “С.” с.К. твърди, че е собственик на стопанска сграда – метален навес, със застроена площ от 731.20 кв.м, построена върху държавна земя в УПИ- І - за производствени и складови дейности, с площ на УПИ- 13725 кв.м в кв.1 по плана на с.K., при граници и съседи на УПИ: от север, изток и запад - край на регулацията; от юг - улица и УПИ- зa производствени и складови дейности. Твърди, че собствеността върху имота е придобил на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от правоимащи член-кооператори на основание чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ и на основание нот.акт № ., том. peг.№ ., н.д. №.. г. и нот.акт №., том .,  н.д. № . г., двата на нотариус II. П. с рег.№ .. На 09.12.2011 г. с нотариален акт № 193 ищецът продал на ответника стопанската сграда - метален навес /пункт 5 от н.а./, заедно с още пет недвижими имота, а именно: стопанска сграда - склад за зърно-навес със застроена площ от 717.70 кв.м; стопанска сграда-паянтови навеси, със застроена площ от 815.70 кв.м; стопанска сграда-склад за груб фураж, със застроена площ от 221.80 кв.м; стопанска сграда-склад за домакина със застроена площ от 338.70 кв.м и стопанска сграда за гориво-смазочни материали със застроена площ от 32 кв.м. Общата стойност на извършената покупко-продажба на всички 6 недвижими имота била 68860 лв. В последствие с нот.акт № ., том.., нот.дело № . г. била извършена поправка на нотариалния акт в следния смисъл: да не се чете и отпада продажбата на сграда № 5- метален навес с площ от 731.20 кв.м. Направена била корекция и в цената, като вместо общата цена от 68860 лв., продавачът да заплати сумата от 54149 лв. или с 14711 лв. в по-малко. Според основанието на нот. акт за поправката, тя се налагала, защото стопанската сграда – метален навес, не сьществувал. Ищецът твърди, че тази констатацията не била вярна. Нотариалният акт за поправка № . по нот.дело №. г. бил подписан, защото страните имали волята и съгласието процесният имот  да се върне обратно в собственост на кооперацията, а другите обстоятелства били без значение. Твърди, че процесният недвижим имот съществувал фактически и се намирал построен върху УПИ-І, в кв.1-ви по плана на с.K., община К.. Многократно правил искания пред ответника да му предаде собствеността и ползването върху имота, но без резултат. Ответникът владеел и ползвал процесния недвижим имот без законно основание от 09.11.2011 г. до подаване на исковата молба, поради което дължал обезщетение в размер на  2000 лв. за периода от 09.11.2011 г. до 09.07.2013 г. Уточнено е, че процесният обект е разположен в западната част на УПИ-І. Моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му предаде собствеността и владението на металния навес, както и да му заплати сумата от 2000 лв. - обезщетение за ползване на имота, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане.

 

        Ответникът “Б.” ЕООД гр.К. в отговора си по чл.131 ГПК оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че след сключване на 09.12.2011 г. на договора за продажба с нотариален акт № 193/2011 г. констатирали различия между описаните в него закупени сгради и фактическото положение в УПИ. Провели среща и извършили съвместна проверка с председателя и членовете на УС и КС на КПТУ, при която установили, че на територията на УПИ- I се намирали и съществували само 4 от описаните в нотариалния акт № 193/2011 г. общо 6 стопански сгради: склад за зърно - навес в западния край на УПИ; паянтови навеси /Г-образна сграда/ в северния край на УПИ; склад за груб фураж в централната част на УПИ и склад на домакина в североизточния край на УПИ. На територията на УПИ- І не съществувала описаната под № 5 в нотариалния акт стопанска сграда –метален навес. На срещата им с председателя и членовете на УС и КС на КПТУ се изяснило, че металният навес  със ЗП от 731.20 кв.м се намирал в имот № 000235 с площ 6.084 дка - извън регулация, като преди време бил демонтиран, нарязан и продаден като скрап, а описаната под № 6 в нотариалния акт стопанска сграда „ГСМ” със ЗП 32 кв.м с данъчна оценка на сградата 1121.60 лв., се намирала на територията на съседния УПИ- III. Идентификацията на сградите се извършила съвместно от страните въз основа на проект за частично изменение на плана за регулация на кв.1, УПИ- І, на който съществуващите сгради и обекти били номерирани според поредните номера на недвижимите имоти, закупени от кооперацията със сключения на 03.11.1997 г. договор за покупко-продажба по чл.27 ЗСПЗЗ. Предвид установеното на 27.12.2011 г. подписали нотариалния акт № .. г. за поправка на нотариален акт № … г. на нотариус П. П.. Счита, че предявеният иск по чл.108 ЗС за неоснователен, както и искът за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД.

 

        Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба от 03.11.1997 г. правоимащи член-кооператори продали на ищцовата кооперация недвижими имоти, посочени по вид, площ и стойност. На 05.12.2011 г. страните сключили предварителен договор, а на 09.12.2011 г. сключили окончателен договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №. том . рег.№ ., д.№ .. на нотариус П. П., съгласно който кооперацията продала на ответника недвижими имоти - сгради, построени върху държавна земя - УПИ І - за производствени и складови дейности с площ 13725 кв.м, в кв.1 по плана на селото, а именно: 1. склад за зърно - навес със застроена площ от 717.70 кв.м; 2. паянтови навеси със застроена площ 815.70 кв.м; 3. склад за груб фураж със застроена площ 221.80 кв.м; 4. склад на домакина със застроена площ 338.70 кв.м; 5. метален навес със застроена площ 731.20 кв.м и 6. склад за гориво смазочни материали със застроена площ 32 кв.м за сумата 68860 лв. На 27.12.2011 г. е бил съставен  нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижими имоти № ., том . рег.№ . д.№ .г. на нотариус П. П., с който от продажбата отпада сграда № 5 – метален навес с площ 731.20 кв.м, тъй като не съществува. Искът по чл.108 ЗС е отхвърлен, тъй като съдът е приел, че ответникът е придобил навеса за зърно от 717.70 кв.м, находящ се в западната част на УПИ- І, а по отношение на металния навес от 731.20 кв.м е приел, че същият не съществува като материален обект. Искът по чл.59 ЗЗД също е отхвърлен.

 

        По делото не е спорно, че с договор за покупко-продажба от 03.11.1997 г. правоимащи член-кооператори продали на ищцовата кооперация недвижими имоти, посочени по вид, площ и стойност, в т.ч. и склад за зърно - навес със застроена площ от 717.70 кв.м; паянтови навеси със застроена площ 815.70 кв.м; склад за груб фураж със застроена площ 221.80 кв.м; склад на домакина със застроена площ 338.70 кв.м; метален навес със застроена площ 731.20 кв.м и склад за гориво смазочни материали със застроена площ 32 кв.м. На 05.12.2011 г. страните по делото  сключили предварителен договор за покупко-продажба на тези сгради, а на 09.12.2011 г. - окончателен договор, обективиран в нотариален акт №. том . рег.№ . д.№ . г. на нотариус П. П.. На 27.12.2011 г. бил съставен  нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижими имоти № ., том ., рег.№ ., д.№ .г. на нотариус П. П., с който от продажбата отпада сграда № 5 – метален навес с площ 731.20 кв.м, тъй като страните са заявили, че не съществува.

 

        По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетелите С. О.Ч. и В. С. Р. се установява, че в стопанския двор е имало два метални навеса. Този, който се намирал на северозапад впоследствие станал склад за зърно. Първоначално бил ограден с метална конструкция, но после трите му страни били иззидани. В кооперацията имало и друг навес, който бил премахнат и предаден за скрап. Този навес бил извън стопанския двор и бил премахнат от председателката на кооперацията 2005/2006 г. /свид. Ч./. И двамата свидетели твърдят, че навесът, превърнат в склад за зърно, съществувал в западната част на стопанския двор. За премахването на навеса извън стопанския двор свидетелства и К. М. И.в, който е член на контролния съвет на кооперацията. Той твърди, че навесът се е използвал за слама и е бил открит от всички страни. Друг навес, който е бил в западната част на стопанския двор, е бил използван за зърно. Този навес е бил с желязна конструкция. Трите му стени са били изградени с тухли, а  предната му част иззидана на 2 м. от земята.

 

        По делото е разпитана като свидетел и М. А. Х., която към 2004/2005 г. е била председател на ищцовата кооперация. Тя твърди, че складът за зърно, описан под № 1 в договора от 1997 г., е зидан с метален покрив и се намира на площадката на кооперацията. Този склад съществувал и в момента. Другият метален навес се намирал извън района на стопанския двор. Той нямал зидове, а само метална конструкция и бил демонтирал по времето, когато свидетелката била председател на кооперацията. Свидетелката М. Н. К. твърди, че, когато свид. Х. била председател на кооперацията, тя била в контролния съвет и знае, че навесът, който е бил извън стопанския двор, е бил демонтиран и не съществува. Освен това свидетелката твърди, че е участвала в разговори, на които председателят на кооперацията ги е запознал с извършването на сделката с „Б.” ЕООД и с това, че се е получила грешка с металния навес, който е бил извън регулацията; че трябвало да се върнат пари, защото този навес не съществувал.

 

        По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че металният навес със застроена площ 731.20 кв.м съществува на терена в УПИ І, кв.1 и се намира в северозападния край на парцела. Стопанската сграда с височина 4.50 м е масивна постройка, с метална конструкция  от 11 бр.метални греди и пълнеж от тухли между тях. Основата е бетонна, а покривът - двускатен и ламаринен. Друг подобен обект не е показан върху кадастралния и регулационен план и не съществува.

 

        По делото са назначени и две тройни съдебно-технически експертизи. Според заключенията, в УПИ І има само една сграда, която отговаря по площ на описаната в нотариален акт № 193/2011 г. стопанска сграда. Тя се намира в западната част на УПИ и се ползва като склад за зърно. Тази сграда не е навес, а е затворена от всички страни със стени. Тя представлява едноетажна постройка, със стоманени колони, стени от тухлена зидария и покрив от метална конструкция с ламарина. Площта на тази сграда по основите й размери е 718.20 кв.м, а по външни размери 736.24 кв.м. Единствената сграда, отразена в кадастъра като навес и фундаментите й отговарят на сглобяем навес, е демонтираният навес в източната част поземлен имот № 000235, който е бил сглобяема метална конструкция. След демонтажа на терена са останали само фундаментите с анкерните болтове.

 

        При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:

        Съгласно чл.108 ЗС всеки собственик може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. В случая ищецът се легитимира като собственик с договор за покупко-продажба на недвижим имот от правоимащи член-кооператори на основание чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, нот.акт № ., том ., peг. № . н.д. № . г. за покупко-продажба и нот.акт № ., том V,  н.д. № . г. за поправка, двата на нотариус II. П. с рег. № ., като твърди, че посоченото основание за поправката на нотариалния акт не било вярно. Нотариалният акт за поправка № . по нот.дело №. г. бил подписан, защото страните имали волята и съгласието процесният имот да се върне обратно в собственост на кооперацията. Следователно, ищецът не спори за това, че с договора за покупко-продажба, обективиран в н.а. № ., том ., peг. № . н.д. № . г., се е разпоредил с придобитото по договора по чл.27 ЗСПЗЗ право на собственост върху процесния имот – склад за зърно, намиращ се в западната част на УПИ, със стоманени колони, стени от тухлена зидария и покрив от метална конструкция с ламарина и площ по основите размери 718.20 кв.м, а по външни размери 736.24 кв.м според заключението на вещите лица. По силата на продажбената сделка собствеността е била придобита от ответника „Б.” ЕООД - чл.99 ЗС.

 

        Ищецът не може да черпи права от нотариалния акт за покупко- продажба. Той не може да черпи права и от нотариалния акт за поправка. Първо, предмет на тази поправка е металният навес с площ от 731.20 кв.м, който се е намирал извън стопанския двор и през 2006 г. е бил демонтиран. В нотариалния акт за поправка изрично е отразено волеизявлението на страните относно основанието за поправката- поради това, че този метален навес не съществува. Напълно необосновано се твърди от страна на ищеца, включително и във въззивната жалба, че предмет на договора за поправка е навесът с оградни стени в западната част на стопанския двор. По делото категорично е установено, че сред закупените от ищеца през 1997 г. сгради, находящи се в стопанския двор, е имало два навеса със сходни размери. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че не размерът на даден имот е негов идентификационен признак, а границите и местоположението му. След като нито в нотариалния акт за покупко-продажба, нито в нотариалния акт за поправка не са посочени граници, то местоположението му не е достатъчно за идентификацията. В този случай допустимите и необходими доказателствени средства при спор относно идентичността на продадения имот и този, във връзка с който нотариалният акт е поправен, са свидетелските показания. Съдът категорично приема при извършена съвкупна преценка на свидетелските показания и заключенията на вещите лица, че сградата – метален навес, който се е намирал извън стопанския двор /сега в имот № 000235/ и който е почти идентичен по размери с процесния навес с оградни стени,  не съществува, тъй като е бил премахнат 2005/2006 г., т.е. преди сделката. Това обстоятелство доказва, че страните действително са имали воля да поправят нотариалния акт именно поради тази причина- че е продаден имот, който не е съществувал.

 

        Всъщност с твърдението си в исковата молба, че нотариалният акт за поправка № 55/27.12.2011 г. бил подписан, защото страните имали волята и съгласието процесният имот да се върне обратно в собственост на кооперацията, ищецът твърди симулация - страните правят изявление, което по съдържание и форма отговаря на съответния вид сделка /в случая сделка за поправка на нотариалния акт/, но не желаят правните последици от нея /от поправката/. От друга страна те прикриват действителна сделка /в исковата молба е посочена като „връщане” на имота в собственост на кооперацията/. Страната, която твърди, че изразеното в договора съгласие е привидно, следва да докаже това с писмени доказателства. В случая ищецът не представя такива, поради което няма как да се приеме, че действителната воля на страните по сделката за поправка на нотариалния акт не е била свързана с типичните правни последици. Така, че дори и да счита, че предмет на нотариалния акт за поправка е металният навес с оградни стени, находящ се в западната част на УПИ- І, няма доказателства относно твърдяната симулация.  

                     

        Предявеният иск за заплащане на обезщетение правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е неоснователен. По реда на чл.59, ал.1 ЗЗД всяко лице, което ползва недвижим имот без да е налице основание за ползването в отношенията му със собственика на имота, дължи обезщетение на последния за ползите, от които е бил лишен по причини на осъщественото без основание ползване. Такова обезщетение се присъжда по причина, че е налице неоснователно обогатяване на ползващото вещта лице за сметка на нейния собственик, който би могъл, ако вещта се намираше в негово държане, да извлича ползи от нея лично или като я отдава под наем. Както бе посочено по-горе, ответникът е придобил собствеността върху стопанските сгради, находящи се в УПИ-І, в кв.1, в т.ч. и върху процесния навес, поради което владее и ползва сградата на правно основание.

 

        Предвид изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваните решения са правилни, поради което следва да бъдат потвърдени изцяло. С оглед на изхода на делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените по делото разноски в настоящата инстанция в размер на 3665 лв., от които 3500 лв. за адвокатски хонорар по настоящото въззивно дело и в.гр.дело № 1311/2015 г. на С. окръжен съд и 165 лв.- разноски за производството. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззиваемия възнаграждение, тъй като адвокатското възнаграждение е съобразено с разпоредбите на чл.7, ал.2, т.2 и 4 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, както и с действителната правна и фактическа сложност на делото. В процесуалния закон изрично е уредено, че разноски за производството са разходите, необходими за извършването на поисканите от страните и по инициатива на съда процесуални действия. Поради това, неоснователно е и възражението на въззивника, че сумата от 160 лв., платена за представените по делото преписи, представлява “непреки разходи” по делото, поради което не следва да бъде присъждана.

        

        Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

                                         Р    Е    Ш    И: 

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 627 от 14.12.2015 г. и решение № 121 от 05.03.2015 г., двете постановени по гр.дело № 1742/2013 г. по описа на К. районен съд.

        

        ОСЪЖДА КПТУ “С.” с.К., община К., ул.”Х.” № - ЕИК ---- да заплати на “Б-” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.К-, ул.”К-” № -, ет.-, ЕИК --, направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер общо на 3665 лв. /три хиляди шестстотин шестдесет и пет лева/.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: