Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   187/ 10.06.2016 г.                                               Град С.

 

                                       В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

С.Т ОКРЪЖЕН СЪД                               Граждански състав

На двадесет и шести април                                                           Година 2016

в публичното заседание, в следния състав:

                                                         

                                                 Председател: МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                                  Членове: 1. ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                                  2. НИКОЛАЙ УРУКОВ

 

Секретар  С.С.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията - докладчик УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1117 по описа за 2016 година.

 

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

По делото са постъпили две въззивни жалби, първата от която е подадена от адв. П.К. от АК – гр. С., в качеството й на пълномощник на въззивника Д.В.А., против Решение № 131/02.02.2016г., по гр.д. № 2767/2015, по описа на С. районен съд. Не са доволни от постановеното решение и обжалват същото в законния срок в частта му, в която е отхвърлен иска им за неимуществени вреди над сумата от 15 000 лева, до претендираните от тях 35 000 лева – частичен иск за сумата от 60 000 лева за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяната трудова злополука на 15.11.2014г.

 

Молят решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата над 15 000 лева и да бъде постановено ново решение, с което да се уважи предявения иск на въззивника до претендирания размер от 35 000 лева.

 

Считат постановеното първоинстанционно решение в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. Считат, че съдът не се е съобразил с характера и степента на увреждането на лицето и продължителността на неговото страдания, още повече, че е претърпял две операции, от които първата непосредствено след претърпяната злополука и втората – десет месеца по-късно.

 

От изготвената и приета в районния съд съдебномедицинска експертиза за въззивника Д.А. вещото лице е посочило, че пострадалия ще се възстанови след около 3 месеца и че би могъл да започне да се движи без патерици. Освен това, в периода между претърпените две операции поради настъпили усложнения вследствие на особеностите на травмата – многофрагментна фрактура, тежка контузия на кожата, голям травматичен оток и възстановителният период е протекъл забавено и с усложнения. Лицето изпитвало освен физически, така и психически и емоционални болки и страдания след инцидента.

Считат, че предявеният иск в размер на 35 000 лева е съобразен с оглед причинените неимуществени вреди от претърпените болки и страдания.

 

Молят, да бъде уважена подадената въззивна жалба, да се отмени постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения иск над 15 000 лева и да постановите ново решение, с което да уважите предявения иск в пълен размер както е предявен за сумата от 35 000 лева – частичен иск от сумата от 60 000 лева за причинените на пострадалия Д.В.А.  неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от претърпяната трудова злополука на 15.11.2014г., ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от датата на увреждането – 15.11.2014г., до тяхното окончателно изплащане.

 

Претендират за присъждане на направените по делото разноски и адвокатско хонорар,на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.

 

Не прави искане за събиране на нови доказателства.

 

По делото е подадена втора въззивна жалба “П.” АД – гр. С., представлявано от Директора С. Д. Я., чрез пълномощника си адв. Е.П., против постановеното първоинстанционно решение № 131/02.02.2016г. по гр. Дело № 2767/2015г., по описа на РС-С. и считат постановеното решение за неправилно, постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост, поради което молят да бъде отменено.  Считат, че при постановяване на решението си първоинстанционния съд е допуснал нарушение на чл. 52 от ЗЗД, който изисква определяне на обезщетение за неимуществени вреди и справедлив размер. Посочват, че в решението липсвали мотиви относно присъдения размер на обезщетението , доколко се дължат само на злополуката или на други фактори и не било обсъдено възражението, че не е налице провеждане на повторна операция в пряка причинна връзка със злополуката. Считат, че по размер присъденото обезщетение е твърде високо и несъобразено със степента на причиненото увреждане, нито с обстоятелството, че повторната оперативна интервенция не е в резултат на влошено здравословно състояние на пострадалия Д.А. и че към момента лицето вече е възстановено.  Считат, че изводите на първоинстанционния съд за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не кореспондират със събраните по делото доказателства.

 

Предвид приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза от първоинстанционния съд считат, че причината поради която не е настъпил окончателен оздравителен процес при пострадалото лице е  била нуждата от вторично зарастване на оперативната рана след изваждане на имплант. Считат, че времето след операцията на 17.09.2015г. когато лицето се е възстановявало както и болките и страданията които е изпитвал не са били в пряк резултат от полученото увреждане на 15.11.2014г., поради което считат, че не следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя за обезщетяване на неимуществени вреди и размерът на присъденото обезщетение с обжалваното решение молят да бъде намален, тъй като съдът е нарушил и чл. 200, ал. 4 от КТ.

 

Молят да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение на РС-С. № 131/02.02.2016г.  по гр. Дело  № 2767/2015г., с което “П.” АД – гр. С. е осъдено да заплати на въззивника Д.В.А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, като бъде постановено друго решение от въззивния съд, с което се определи справедливо обезщетение – в значително по-нисък размер, съобразно естеството, интензивността и продължителността на причинените пряко от трудовата злополука  болки и страдания и да бъде намалено обезщетението с полученото от Д.А. застрахователно обезщетение. Алтернативно - да бъде изменено обжалваното първоинстанционно решение и намалено присъденото обезщетение на основание чл. 200, ал. 4 от КТ, с полученото от въззивника А. застрахователно обезщетение.

 

Молят да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, присъдени на въззивника, тъй като независимо от изхода, такива не му се полагали – чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като на присъждане подлежали само заплатените от въззивника разноски, а по делото липсвали доказателства за такива направени разноски.

 

Претендират за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебни и деловодни разноски.

 

Нямат искания за събиране на доказателства.

 

Постъпил е  по делото писмен отговор на въззивна жалба от адв. П.К. като пълномощник на въззивника Д.В.А., с който молят да бъде оставена без разглеждане, а по същество без уважение подадената въззивна жалба на “П.” АД – С. – ответник по първоинстанционното дело.

 

Считат подадената жалба за неоснователна, както и че в нея се излагат неверни, противоречиви, нелогични и напълно произволни твърдения. Молят да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба от ответника.

 

Претендират за присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, с ДДС.

 

   Първият въззивник и въззиваем Д.В.А., редовно и своевременно призован, не се явява, вместо него се явява адв. Грозева, надлежно преупълномощена от адв. К., която заема становище, че поддържа изцяло депозираната от тях въззивна жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му от тях част, като искът на ищеца бъде изцяло уважен до размера на претендираните от тях 35 000 лева, който от своя страна се явява частичен иск от претендираните общо 60 000 лева.

 

Втория въззивник “П.” АД – гр. С., редовно и своевременно призовани, по делото се явява адв. П., надлежно упълномощена от по-рано, която заема становище, че поддържа изцяло депозираната от тях въззивна жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му от тях част, като бъде отхвърлена жалбата на другата страна, и като съдът определи справедлив размер на дължимото обезщетение, като вземе предвид и изложените от тях доводи.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

 

             Предявен е иск с правно основание чл.  200 КТ.

 

Съдът намира, че подадените въззивни жалби се явяват процесуално допустими, но разгледани по съществото си, са неоснователни, поради следните съображения:

 

 В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

 Не се спори по делото, че въззивникът Д.В.А. е бил назначен с Трудов договор по чл.67,ал.1, т. 1 от КТ, на длъжност „Резач на метали" във фирма „ПРОГРЕС" АД - С..

 

 С разпореждане № 160 от 24.11.2014 г., НОИ Териториално поделение – С. на основание чл. 60, ал.1 от КСО, декларираната злополука  вх. № 160 от 19.11.2014 г. от Териториално поделение – С.  от осигурителя “П.” АД станала с Д.В.А. на 15.11.2014 г. се приема за трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО. По делото е приложена и декларация под № 4 от 19.11.2014 г. за трудова злополука и протокол № 4 от 18.11.2014 г. на “П.” АД С. относно разследване и анализ на трудовата злополука, станала с Д.В.А..

 

Същите документи се явяват свидетелстващи такива и имат обвързваща материална доказателствена сила до съответната им отмяна от орган,  предвиден в КСО. Правилно съдът приема, че влошаването на общото здравословно състояние е във връзка именно с трудовата злополука възникнала на процесната дата и е налице причинна връзка между двете.

Видно от представените по делото писмени доказателства от „Застрахователна компания У. Ж.” АД гр. С., въззивникът Д.В.А. е получил застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие в размер на 2700 лв. Сумата е била изплатена по банкова сметка ***.07.2015 г.

      

         По делото е изслушано заключение на съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено от страните и което и въззивният съд възприема като компетентно и мотивирано изготвено.

 

         От заключението на същата назначената, изслушана и приета като доказателство по делото от първостепенния съд съдебно-медицинска експертиза от 15.11.2014 г. въззивникът А. е получил многофрагментно счупване на лявата подколенница в дисталната й част с охлузване и премачкване на кожата върху фрактурата. Процесът на възстановяване при такъв тип травма обичайно е до 6 месеца. При пострадалия поради многото настъпили усложнения в следствие особеностите на травмата /многофрагментност на фрактурата, тежка контузия на кожата, големия травматичен оток/ възстановителния процес е протекъл забавено и с усложнения /некротичен кожен участък, неколкократно отстраняван/. Това обяснявало по-дългия възстановителен период и налагането на повторна операция за отстраняване на металната плака на тибията. Вещото лице сочи, че след подготовка, лабораторни изследвания, рентгенови изследвания и необходимите консултации, на 15.11.20214 г. е извършено оперативно лечение на левия крак, състоящо се в открито наместване на фрагментите на фрактурата и фиксация с метални плаки. В следствие на травмите въззивникът е бил със затруднени движения, дълго продължаващи отоци и придвижването е ставало с помощта на помощни средства. Травмата е причинила временна нетрудоспособност за период от 10 месеца, продължаваща и до момента.  Пострадалият може да се счита за частично възстановен по отношение травмата на лявата подколенница. След изваждането на металната плака в зоната на първичната мекотъканна инфекция може да се прогнозира, че зарастването на повторната оперативна рана ще зараства вторично и за поне 2 месеца.При въззивника А. не е настъпил окончателен оздравителен процес, тъй като все още е в период на вторично зарастване на оперативната рана след изваждане на металния имплант. Травмата, причинена от трудовата злополука е нарушила неговата работоспособност и обичайния му начин на живот. Към датата на изготвяне на експертизата, въззивникът продължавал да изпитва болка в травмирания крак, не може да стои продължително време прав, не може да натоварва крайника и се предвижва с патерици, изпитва болки при всяка промяна на времето.

 

Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ се явява безвиновна и гаранционно-обезпечителна по правната си природа. Работодателят отговаря за увреждания, причинени на работника или служителя при или по повод изпълнение на трудовите му задължения независимо дали причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на работниците и служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни въздействия на производствения процес. По реда на чл. 201, ал. 2 КТ тази отговорност може да бъде намалена само в изключителни случаи, а именно само ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. извършил е определени действия в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, предвиждайки възможността от настъпване на вредоносен резултат, като лекомислено се е надявал да го предотврати, разчитайки на притежаваните знания и умения. В тази хипотеза вината на пострадалия не може да се предполага. По настоящото дело не се навеждат доводи от страна на работодателя в тази насока.

 Ето  защо първоинстанционният съд правилно е преценил, че в случая следва да се ангажира пълната имуществена отговорност  на дружеството-ответник на основание чл.200 КТ.

 

Основните оплаквания и възражения, които се правят пред въззивната инстанция касаят най-вече размера на присъденото обезщетение от 15000 лева. Въззивният съд счита, че обжалваното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.52 от Закона за задълженията и договорите, който изисква определяне на обезщетение за неимуществени вреди   в   справедлив   размер.   Понятието   „справедливост"   не   е   абстрактно   понятие. Неговото съдържание включва редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При постановяване на своето решение съдът следва да съобрази и обсъди мотивирано всички критерии и основания, довели до присъждане на търсеното обезщетение. В конкретния случай са налице множество аргументи на първоинетанционния съд относно присъдения размер, като на първо място е посочено представянето на „многобройни болнични листове и епикризи, видно от които ищецът е бил продължителен период от време в болничен поради злополуката"'.

 

Също така, освен че травматичното увреждане и неговото лечение е продължило няколко месеца, съдът следва да отбележи, че се наложило извършването на и на втора опреция, която от своя страна да финализира и успешния завършек на няколкомесечното продължително лечение. Именно през това време въззивникът А. е претърпял и преживиял значителни по обем и прродължителност болки и страдания, включително и постоянното извършване на медицински манипулации и подмяната на превръзки. Изцяло в тази насока са показанията на свидетелката К. С. А. – съпруга на въззивника която сочи, че й се обадили по телефона за станалата злополука. Спомня си,  че е била придружител на съпруга си в болницата 7 дни.  Въззивникът имал много болки. Твърди, че и до ден днешен въззивникът не можел напълно да се обслужва. На 17.09.2015 г. влязла с въззивника за втората операция. Сега пак бил на същото положение, не бил нормален човек, ако тя не е до него. В момента долу крайника му, където била голямата му рана, получил надуване на самия крайник. Сочи, че тя му правила превръзките и промивките. Обикновено кракът му бил на една табуретка, за да не отича. Не оспорва, че престоя в болницата и имплантите са ги платили ответното дружество. Преди този инцидент съпругът й карал колата, бил един нормален човек, имали един декар двор и той работел в двора.

   Първоинстанционният съд правилно и обосновано е кредитирал изцяло с доверие показанията на тази свидетелка, въпреки че същата е съпруга на въззивника, тъй като същите са непротиворечиви, кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, и е пряк очевидец на състоянието на въззивника след настъпилата трудова злополука и най-вече по грижите за неговото бавно и продължително възстановяване.

   В обжалваното решение първостепенния съд е изложил и мотиви, въз основа на които съдът е достигнал до крайното си заключение относно справедливостта в размера на присъденото обезщетение. От  същите става ясно какво е установил съда по отношение както на естеството, така и интензивността на болките и страданията на ищеца, доколко те се дължат само и единствено от настъпилата трудова злополука. Налице е спор между страните по делото както относно естеството и интензивността на болките и страданията на ищеца, така и по отношение на тяхната продължителност. В този смисъл по отношение възраженията на ответника, включително и възражението за наличие на причинна връзка между начина, по който  са правени превръзките от съпругата на ищеца и появилата се като усложнение некроза, довела до забавено възстановяване след първата операция /видно от заключението на вещото лице при обичаен оздравителен процес до 6 месеца, в случая той е забавен с поне два месеца заради допускането на усложнения - некроза/.

 

Определеното от първоинетанционния съд обезщетение е в съответен размер на претърпените болки и страдания от въззивника А. и е съобразено, както с вида и степента на причиненото увреждане, така и с обстоятелството, че повторната оперативна интервенция не е в резултат на влошеното здравословно състояние на пострадалия Д.А., както и че към настоящия момент последният вече се е възстановил, макар и не напълно. Направените от съда изводи във връзка с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди  кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства. В тази насока видно от изготвената и приета в районния съд съдебномедицинска експертиза за въззивника Д.А. вещото лице-травматолог е посочило, че пострадалия ще се възстанови след около 3 месеца и че би могъл да започне да се движи без патерици. Освен това, в периода между претърпените две операции поради настъпили усложнения вследствие на особеностите на травмата – многофрагментна фрактура, тежка контузия на кожата, голям травматичен оток и възстановителният период е протекъл забавено и с усложнения. Лицето изпитвало освен физическите, така и психически и емоционални болки и страдания след инцидента. Оказало се е на практика, че постарадалият е ползвал назначените му патерици много повече от 3 месеца, което също е от особено значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.

Безспорно причиненото увреждане е причинило сериозни и трайни болки и страдания на пострадалия в дните непосредствено след инцидента и тези след повторната операция, както и неудобства и дискомфорт през един продължителен период на неработоспособност, което е било установено обективно и мотивирано от първостепенния съд.

Видно от съдебно-медицинската експертиза повторната хирургична интервенция е в резултат на необходимостта да бъде премахната метална плака, което макар и да не е в пряка и непосредствена връзка с претърпяната трудова злополука, също е довело до преживяването на болки и страдания от страна на пострадалия, като първопричината за това се явява именно настъпилата трудова злополука. Причината, поради която не е настъпил окончателен оздравителен процес е нуждата от вторично зарастване на оперативната рана след изваждане на импланта - страница четвърта от съдебно­медицинската експертиза. От друга страна представеното и прието като доказателство по делото Експертно решение под № 1681-086/12.06.2015 година не съдържа посочването на никакви трайни ограничения в работоспособността на пострадалия. Времето, през което Д.А. се е възстановявал след операцията на 17.09.2015 година, както и болките и страданията, които е изпитвал не са в пряк резултат от полученото на 15.11.2014 година увреждане, поради което за този период не следва да бъде ангажирана и отговорността на работодателя за обезщетяване на неимуществени вреди, като първоинстанционният съд правилно е преценил, че размерът на присъденото с обжалваното решение обезщетение следва да бъде намален. В тази връзка въззивната инстанция следва да отбележи, че искът е бил уважен само до размера на 15000 лева, а в останалата му част до размера на претендираните 35000 лева е бил отхвърлен в тази му част. Още повече че искът от 35000 лева е предявен като частичен, като ищецът счита, че общия размер на обезщетението за претърпените от него болки и страдания следва да възлиза на 60 000 лева.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Понятието “трудова злополука” е дефинирано в чл.55 от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

  

Правилно, законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил всички законови предпоставки за уважаването на иска на въззивника А. по чл. 200 от КТ, като е взел предвид и всички обстоятелства по лечение и възстановянето му, като е уважил иска до размера на 15 000 лева, но в по-голямата си част до размера на общо претендираните 35 000 лева, този иск е бил отхвърлен от първата инстанция като неоснователен и недоказан.

 

От свидетелските показания по делото се установи, че въпреки извършеното надлежно медицинско лечение и подобряване на здравословното състояние на въззиваемия, все още последният изпитва болки и страдания от тази злополука и се затруднява значително при пренасянето на тежки предмети.

 

В настоящия случай не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че е налице трайно намалена работоспособност на въззивника, която е причинена именно от процесната трудова злополука, която се обхваща от хипотезата на чл. 200 от КТ.

 

В тази насока първоинстанционния съд в мотивите към обжалваното решение е посочил и относимата практика на ВКС на Републиката, с която да обоснове извода, че за да бъде основателен искът по чл.200 от КТ, следва да се установи по категоричен начин, че са налице подробно цитираните и изброени от районния съд предпоставки за уважаването на този иск, нормативно уредени в чл.200 от КТ.

 

Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, че решението на С. районен съд е правилно, законосъобразно и мотивирано, а въззивните жалби са неоснователни и би следвало да бъдат оставена без уважение, като решението на РС – С.  да бъде потвърдено изцяло, ведно с всички законни последици от това, като се присъдят направените пред настоящата инстанция от въззиваемата съдебни разноски.

 

Въззивният съд намира в заключение, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 1, 2 и 3 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК разноските между страните следва да бъдат оставени така както са направени, тъй като и двете въззивни жалби се явяват неоснователни и поради това се оставят на практика без уважение от въззивния съд и се потвърждава решението на първоинстанционния съд.

На основание чл.280, ал.2, т. 3 от ГПК тъй като цената на иска е над 5000 лева, а именно 35 000 лева, настоящото въззивно решение подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, при наличието на касационните основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

             Водим от горното, съдът

 

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

      ПОТВЪРЖДАВА решение № 131/02.02.2016г., постановено по гр.дело № 2767/2015г., по описа на Районен съд - гр. С., като правилно и законосъобразно.

 

      Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването на страните с касационна жалба пред ВКС на РБ, чрез Окръжен съд – С., при наличието на касационните основания по чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                  2.