Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   198                             22.06.2016 година                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

Нa 25 май                                                две хиляди и шестнадесета година

В открито заседание в следния състав

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                           ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                              МАРИАНА МАВРОДИЕВА

 

СЕКРЕТАР: П.В.

като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1118 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

                    

Производството е образувано по въззивната жалба на Н.Д.М., като законен представител на Д.Н.М., подадена от адв. Ф.Г., против решение № 17 от 07.01.2016г., постановено по гр.дело № 3013/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Н.Д.М.  в качеството му на баща и законен представител на детето Д.Н.М. против „ТОН БОНБОН” ООД гр. Пловдив, представлявано от П.С.,  иск с правно осн. чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД, за  сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие счупване на лъчева кост на дясна ръка при игра в детски център „Галерия Тон Бонбон” в МОЛ „Галерия” гр. Стара Загора на 26.11.2013г., ведно с иска с правно осн. чл. 86, ал.1, вр.чл. 84, ал.3 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до датата на изплащането, като неоснователни и недоказани. С решението са присъдени  и разноските по делото.                

         Въззивникът счита, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения. Намира, че изводите на съда не отговарят на действителното състояние на материалните отношения в настоящия правен спор, защото не следват от събраните по делото доказателства, предвид което решението не отразява обективната истина и не отговаря на събраните факти и доказателства по делото. Моли съдът да отмени първоинстанционното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на закона и да уважи  въззивната жалба на посочените в нея основания, както и да му присъди направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемият  „Тон бонбон” ООД – гр. Пловдив чрез адв. Г.Н.  и адв. Н.М. заявяват, че считат подадената въззивна жалба за принципно допустима, но по същество неоснователна, Излага подробни съображения. Намира, че мотивите на РС почиват върху всички събрани  и анализирани в първоинстанционното производство доказателства в тяхната съвкупност. Констатациите, които е извел съдът абсолютно съответствали на установената фактическа обстановка, а правните изводи, които съдът е направил, били в хармония с установените факти и приложимото материално право. Моли съдът да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение  като правилно, законосъобразно и обосновано, както и да им се присъдят направените във въззивната инстанция разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника “Дженерали Застраховане” АД гр.София изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна. Намира постановеното решение за правилно, като изцяло поддържа аргументите на съда, изложени в мотивите на същото, поради което моли да бъде потвърдено, ведно със законните последици от това. 

Дирекция „Социално подпомагане „ гр. Бургас е депозирала писмен социален доклад по делото.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск  с правно основание  чл.49 във вр. с чл. 45 ал.1, вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86 ал.1, вр. с чл. 84 ал.3 от ЗЗД.

Ищецът  Н.Д.М., като баща и законен представител на малолетното дете Д.Н.М., чрез пълномощника си адв. Г. ***, твърди в исковата си молба, че със семейството си живеят в гр. Бургас. На 26.12.2013 г., семейството, заедно със сина му Д.Н.М. и още едно тяхно приятелско семейство с дете, посетили МОЛ „Галерия" - гр. Стара Загора. Решили да оставят децата да си поиграят в Детски Център „Галерия Тон Бонбон", в МОЛ „Галерия" - гр. Стара Загора, ул. „Хан Аспарух" № 30. Половин час след като ги оставили, телефонът на ищеца позвънил и от парти центъра му съобщили, че синът му е паднал и си е контузил ръката. Ищецът, заедно със съпругата си и другото семейство, веднага отишли там и видели детето да плаче, изпитвайки силни болки в дясната си ръка, която изглеждала счупена в китката. Завели веднага детето в спешното отделение на УМБАЛ „Ст. Киркович" - гр. Стара Загора, където му направили рентгенологично изследване, от което станало ясно, че детето има счупване на дясна лъчева кост. Ръката му била с голям оток и изпитвало силна болка. Под обща анестезия му бил поставен гипс, което довело до трайно затруднение на движението на дясната ръка на детето за повече от месец. Когато дошло време за сваляне на гипса от ръката на Д., след допълнителни изследвания се установило, че е проведено лошо лечение на фрактурата и костта на ръката на детето е зараснала неправилно. Наложило се детето да постъпи в болница и отново с упойка да счупят ръката на детето Д. и да я наместят. Чрез оперативна намеса лекарите поставили 2 пирона и отново я гипсирали. Детето трябвало да стои още 20 дни с гипс, но през това време ръката му се подула. Ищецът, заедно със съпругата си и детето посетили отново болницата, където специалисти сцепили гипса и се оказало, че ръката се е възпалила от поставените пирони. Лекарят без упойка извадил единия пирон от ръката на детето. То ревяло и виело от болка до припадък. На съпругата на ищеца й прилошало. Лекарят преценил, че детето няма да издържи да му бъде изваден и другият пирон без упойка и отново се наложило детето да постъпи в болницата, за да извадят пирона от ръката му с упойка. Лекарите извадили загноясалите пирони, почистили мястото и го зашили. След това ръката на детето започнала да се оправя. Според ищеца, отговорност за децата в детския център носят  аниматорите, които се грижат за тях по време на престоя им там, както и за тяхната сигурност. По време на игра в Детски Център „Галерия Тон Бонбон" в МОЛ „Галерия" - гр. Стара Загора, синът на ищеца, бил оставен без надзор от аниматорите, което  довело до безконтролна игра на децата, в резултат на което синът му паднал и си  счупил дясната ръка. Съоръженията в детския център също не са били достатъчно добре обезопасени, което също било причина за случилото се. Молбата към съда е да постанови решение, с което да  осъди ответното дружество „ТОН БОНБОН" ООД гр. Пловдив, представлявано от Управителя П.Р.С.,  да заплати на детето Д.М., действащо чрез своя баща и законен представител Н.М., обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от момента на увреждането - 26.12.2013 г., до окончателното заплащане на обезщетението. Претендира за присъждане на направените  по делото разноски.

Ответното дружество „Тон Бонбон” ООД – Пловдив, чрез пълномощника си адв. М. ***, са депозирали  писмен отговор на исковата молба, в който навеждат доводи за  неоснователност на претенцията. Твърди, че „Тон Бонбон" ООД е специализирано търговско дружество за менажиране на детски площадки на територията на цялата страна. Поради това на много високо професионално ниво били направени и поддържани всички експлоатирани от дружеството детски съоръжения, настилки, предпазни огради и всичко онова, с което „Тон Бонбон" ООД работи.  Инцидентът станал при залитане и падане на детето Д. от собствен ръст, при което той просто бил подложил ръката си като сгънал дланта максимално и перпендикулярно на ръката, при което се е получило характерното счупване, за което говори съдебния лекар в съдебно-медицинското удостоверение № 14/2014г. на освидетелстващия лекар П.. При тази ситуация нямало виновни за причиненото увреждане на детето. Въззиваемият оспорва твърдението на ищеца за липса на осъществен надзор и контрол от страна на служителите на детския център (ответника). Твърди, че към момента на инцидента не било налице виновно бездействие от страна на служител в детския център на ответника, което да е било причина за настъпилото травматично увреждане на детето Д.Н.М..  Оспорва, категорично твърдението на ищеца, че площадката за игра и съоръженията в нея „не са достатъчно обезопасени". Оспорва причинно-следствената връзка, защото неимуществените вреди, за които се претендира обезщетение, не били причинени от дружеството - ответник. Видно от твърденията в исковата молба, значителна част от претърпените от детето на ищеца болки и страдания, са му причинени в резултат на повторна медицинска-ортопедична интервенция, която е наложена поради: „лошо лечение на фрактурата и костта на ръката е зараснала неправилно" /на стр.2 от исковата молба/. Не на последно място, оспорва исковата молба и относно размера на претендираното обезщетение, който бил неоснователно завишен и не съответствал на действително претърпените от детето на ищеца болки и страдания, за обезщетяването на които евентуално - при доказано наличие на основание за това - ответното дружество би могло да носи имуществена отговорност.

 Привлеченото като трето лице помагач на страната на ответника  застрахователно дружество „Дженерали Застраховане” АД – София е депозирало становище относно предявените искове, които намира за допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер като излага подробни аргументи.

Не се спори по делото, а и видно от  входна информационна карта от 26.12.2013г. се установява, че на посочената дата ищецът – детето Д.М. / на 6 годишна възраст/ е било оставено от родителите си в  детски център в МОЛ „Галерия” гр. Стара Загора – „Галерия Тон Бонбон”, стопанисван от ответното дружество. По време на игра детето претърпява инцидент – пада от въжен мост, на който играе, и чупи дясната си ръка. Вследствие претърпяната злополука, ръката на детето бива гипсирана. Впоследствие се установява, че ръката не зараства правилно, което налага последващи две хирургични интервенции – веднъж за донаместване на ръката и поставяне на медицински пирони и втори път за отстраняването им. 

Спорно по делото е обстоятелството дали  служителите при ответника са осъществили необходимия контрол и регулиране на поведението на децата в детския център; дали с евентуално свое действие или бездействие служителите са допринесли за случилото се, като са оставили децата в детския център без надзор; дали съоръженията в детския център са били достатъчно обезопасени. Третото лице помагач навежда доводи и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на детето, относно механизма на падане на детето.

От представените от ищеца: лист за преглед в спешно отделение от 26.12.2013г., съдебно медицинско удостоверение № 14/2014г., два броя епикризи от „Отделение по ортопедия и травматология” към МБАЛ гр. Бургас, се установява, че вследствие счупването на дясната ръка от инцидента от 26.12.2013г. детето Д. е претърпяло две оперативни интервенции  - през период от около един месец.

От изготвено от клиничен психолог в ЦПЗ гр. Стара Загора експертно становище, се установява, че с цел запазване на психическото здраве, хармонията в душата на детето и неговото благополучно емоционално и социално развитие, преодоляване на страховете, спокоен сън без кошмари, омекотяване на агресията, е целесъобразно с детето да работи специалист психолог.  

Ответникът по делото освен писмени документи, удостоверяващи правото му на ползване на процесния обект, представя също и сертификати за контрол  и протоколи за контрол на площадката за игра за периода 2010г. – 2014г.  Видно от същите, върху детската площадка е осъществяван периодичен и редовен контрол за спазване на посочените в документите показатели. Последният такъв контрол към момента на случилото се на 26.12.2013г. е бил на 27.12.2012г., като следващият такъв е на 17.01.2014г. Представен е също план за контрол и поддръжка на площадката  за детска игра, към който има приложени контролни листи, измежду които такива, удостоверяващи извършен контрол на 03.07. и 03.10.2013г. Видно от същите се установява, че при извършената проверка не са констатирани неизправности на съоръженията за игра.  

 От Дневник за постоянен контрол на площадка за детска игра, разположена на закрито, започнат на 01.12.2010г. е видно, че три пъти ежемесечно е извършвана проверка на съоръженията и базата на детския кът, като когато е било констатирано несъответствие или повреда, са предписвани корективни мерки.

От така представените писмени доказателства се установява, че са спазвани установените в План за контрол и поддържане на площадка за игра  „Галерия Тон Бонбон” в МОЛ „Галерия” гр. Стара Загора правила.

За настъпилата на 26.12.2013г. злополука с детето Д.М.  е съставен доклад за злополука, изготвен към същата дата. Като основание за злополуката е посочено, че детето е вървяло по въжения мост, в лабиринт на първия етаж, когато при повикването му от друго дете, Д.М. се обръща рязко и пада със собствената си тежест върху ръката си. Служителка на детския кът се е намирала на един метър от детето, като същата след падането  е извела детето.

По повод настъпилата злополука управителят на ответното дружество е извършил оглед на съоръжението „детски лабиринт”, в който е отразено, че няма счупени, разклатени елементи, няма дефекти по ударопоглъщащата настилка. Същият доклад не е оспорен от страните, но съдът следва да отчете обстоятелството, че в доклада са посочени различни дати на изготвянето му – 27.12.2013г. и 27.12.2015г. 

Безспорно е, че към датата на злополуката ответното дружество е имало сключена валидна застраховка „Обща гражданска отговорност” с третото лице – помагач „Дженерали застраховане” АД – по ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА № 130111000898, като няма спор, че събитието е настъпило в срока на застрахователното покритие с третото лице помагач по делото – „Дженерали Застраховане” АД гр. София.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – медицинска експертиза, която е депозирала писмени заключения – основно и допълнително. Същите са неоспорени от страните, поради което съдът ги възприема като компетентни и добросъвестно изпълнени. Видно от заключението травматичното увреждане, което е получило детето Д. при настъпилият в  детския център инцидент е типично и често срещано в детската възраст  - и по отношение на вид и по отношение на локализация. Най-честата причина за тази фрактура е енергийно- инертно падане напред и леко встрани. При счупване на лъчевата кост на ръка при този вид травма болките за дете са най-силни преди оперативната интервенция, като след нея обикновено липсва болка, а при наличие на такава се прилагат обезболяващи. Възстановителният период при този тип травми е между 45 и 60 дни. При наложена повторна репозиция, проведена след първия етап, лечението е между три и три и половина месеца. През периода на възстановяване сънят на детето е нарушен, през първите два - три дни след всяка репозиция интензитета на болките е бързо намалящ. По отношение на храненето и обслужването нарушенията се изразяват в затруднено самообслужване. По отношение на когнитивните функции и психика на детето тази травма не оставя отклонения.

 По поделото са изслушани в качеството на свидетели лицата И.Н.Й., Н.И.С., Е.Г.Г. и М.М.С., чиито показания Старозагорският районен съд правилно е кредитирал с доверие, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, и съответстват на събраните по делото доказателства. 

От показанията на свидетеля Й. се установява, че на 26.12.2013г. детето Д., заедно с детето на свидетеля, били оставени от родителите си да играят в Детски център, находящ се в МОЛ Галерия в гр.Стара Загора. Половин час след като оставили децата от Детския център се обадили по телефона, че детето Д. е пострадало. След като веднага отишли на място, видели, че костта на ръката на детето стърчи. Бащата в уплахата си се е  опитал да намести ръката, като после веднага се насочили да търсят лекарска помощ. Свидетелят твърди, че при оставянето на децата в центъра, на родителите на децата били предоставени за подписване документи. Същият свидетел, както и свидетелката С. заявяват, че вследствие от  злополуката на детето, същото е станало  по-затворено. Бабата на детето св. С. разказва за уплахата на последното, за страха и стреса, което е изживяло след инцидента.

 Свидетелите Е.Г. и М.С. са присъствали на 26.12.2013г. по време  на злополуката с детето Д., тъй като са работели  в Детския център. От показанията на същите свидетели се установява, че при игра на детето в лабиринт, близо до въжен мост същото е било повикано от друго дете по име, вследствие на което Д. при обръщането си пада с цялата си тежест върху ръката си.  По време на падането св. С. е била на около метър от мястото, като веднага е извела детето навън и е последвало обаждане на родителите.

 Свидетелите описват Детския център, а отделно и мястото където се е намирало съоръжението, на което е играело детето, като място покрито с ударопоглъщаща настилка и обезопасено. Самият „въжен мост”, от където детето е паднало, се намира непосредствено на пода / не е на по-високо ниво/ и е хванат с колани, за които да се хващат децата. Като се ходи по този мост децата всъщност ходят „по самата земя”. Присъствието на свидетелката С. на мястото на инцидента не е било случайно, а е било в изпълнение на  определения й график за разпределяне на зони за съответните служители. Посочва се, че за всеки работен ден от седмицата има изготвен график за разпределение по зони и за необходимия брой за персонал, съобразно посещаемостта на центъра. Служителите имат инструкции как да бъдат разположени, разпределени по зони откъдето да наблюдават пряко и непосредствено децата. От показанията на свидетелите е видно, че на въпросната дата около осем човека са били на работното си място. Установява се също, че периодично и редовно се осъществява проверка за годността на съоръженията и на детската  площадка. От показанията на двете свидетелки безспорно се установява грижите, които са положили за детето, след падането му. Детето за съвсем кратко време бива изведено извън площадката, като служителите се му дали да пие вода, и се опитали да го поуспокоят.

При така установените факти и обстоятелства по делото първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр.чл. 45, ал.1 вр с чл.52 от ЗЗД.

Съобразно разпоредбата на чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да намери проявление предвидената в чл.49 от ЗЗД гаранционно – обезпечителна отговорност на ответника, която е безвиновна по своя характер следва да се установи, че вредите са причинени от лица, на които последният е възложил определена работа, при или по повод нейното изпълнение.

Същевременно трябва да са налице и общите предпоставки, обуславящи ангажирането на деликтната отговорност, съгласно чл.45 от ЗЗД, а именно: действие или бездействие на съответното физическо лице, натоварено с извършването на определена работа; вреда; противоправност на извършените действия; причинна връзка между деянието и настъпилото увреждане.Съгласно Решение № 643/24.08.2009год. по гр.д. № 2005/2008год. на ВКС при защита по реда на чл.49 от ЗЗД вината на преките извършители се презюмира и в тежест на ответника е да установи,че липсва такава. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.

Въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства Старозагорският районен съд е приел, че безспорно се установява, че в детския център, където на 26.12.2013г. детето Д. е претърпяло злополука са били налице всички необходими изисквания за работа на центъра с деца. Установява се, че от 2010г. там се водят необходимите отчетни документи, осъществява се редовна проверка на съоръженията в центъра, като тази проверка се осъществява веднъж годишно от оторизирана фирма и три пъти ежемесечно от управителя на ответното дружество или упълномощено от него лице. За всички обстоятелства и констатации се води отчет в писмена форма, като в случай на необходимост се препоръчва вземането на корективни мерки. Установено е по делото, че към момента на инцидента не е имало съоръжения, които да създават опасна обстановка за децата, не е имало повредени или обезопасени  съоръжения. /липсват доказателства в обратна насока/.  Така наречения „въжен мост”, откъдето детето е паднало се намира на повърхността на земята, като по него липсват каквито и да е препятствия, които да създадат вероятност едно дете, минавайки по него да се спъне или удари. Установява се безспорно, че детето Д. политвайки / без значение дали се е обръщало назад към свой приятел или не/ е паднало върху тежестта на ръката си, като падането не е причинено от уред или съоръжение за игра.  Вследствие на падането детето е получило увреждане, което, според експерта – медик е най – често срещаното, типично за вида си – счупване на ръка. В непосредствена близост, до мястото на падането на ищеца,  се е намирал служител на центъра, който е бил там с цел наблюдаване и надзор на децата.  Веднага след падането на детето е оказано нужното съдействие – детето е изведено извън детската площадка, предприети са действия за успокояването му, като родителите му веднага са уведомени за случилото се.  Не са констатирани никакви нарушения при изградените съоръжения, уредите за игра за достатъчно обезопасени, налице е ударопоглъщаща настилка, съобразно изискванията за тази цел, като необходимата за това документация е водена изрядно, т.е. ответното дружество е осъществило действия по дължимата грижа – положени са максимални усилия, надзор и осторожност, с цел предотвратяването на подобни инциденти. Дължимата грижа е била налице и от страна на  служителите, същите са осъществявали непосредствен надзор върху децата, реагирали са максимално бързо и адекватно след случилото се с детето Д.. В тази връзка, следва да се има предвид, че към момента на събитието, ищецът е бил дете на 6 години, което  едва ли е както юридически, така и житейски оправдано, да се изисква от него да обмисля всички свои действия и да предвижда и анализира резултатите от евентуално предприети вредоносни за него такива. Именно затова ирелевантно се явява обстоятелството дали Д. при падането си се е обърнал назад, за да види кой го вика по име, или не. И затова неоснователни се явяват и доводите на третото лице помагач за съпричиняване на вредоносния резултат.

С оглед на гореизложеното правилно е прието от съда за установено, че действително детето Д. е претърпяло вреди от злополуката на 26.12.2013г., при която същото е изпитало болки и страдания, вследствие счупване на дясната лъчева кост. Възстановителният период в конкретния случай би следвало да е 45 – 60 дни. Предвид предприетото повторно донаместване периодът на възстановяване на детето е бил удвоен. През този период детето със сигурност е изживявало страдания, болки, страх – в какъвто смисъл са и показанията на св. С.. Тези настъпили вреди обаче, не са вследствие на противоправното поведение на ответника. За да се обоснове  обратния извод, следва да се установи, че вредите са пряка последица от увреждането, като това увреждане е причинено от действието или бездействието на служителите на ответното дружество. Това по делото не е установено.

 Не без значение се явява в случая и факта, че при оставяне на детето в детския център, с подписването и попълването на т.нар. „входна информационна карта", родителите са декларирали, че са надлежно информирани за съществуващите рискове от нараняване на малките деца, които остават въпреки създадените условия за максимално безопасна обстановка за игра.

С оглед на изложеното правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съдът, че предявеният иск по чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Предвид акцесорността на иска за присъждане на законната лихва, и с оглед неоснователността на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 84, ал.3 от ЗЗД за присъждане на законната лихва, считано от датата на увреждането.

В допълнение следва да се посочи, че въззивният съд намира за неоснователни възраженията, изложени във въззивната жалба.

На първо място неоснователно е оплакването, че върху детската площадка не е осъществяван периодичен и редовен контрол за спазване на посочените в  писмените документи показатели. Видно от удостоверение изх.№ ОРТ-ТБ-01/15.03.2016г. изходящо от „Мелус“ ЕООД в качеството му на орган за контрол по вид „А“ за извършване на контрол на площадки за игра извършения от този контролен орган годишен основен контрол на процесната площадка за игра в МОЛ Галерия Стара Загора има валидност 12 месеца – от дата 28.12.2012г. до 27.12.2013г. включително. Процесното събитие е станало на 26.12.2013г., т.е. в рамките на срока, в който е действал сертификата за контрол SPRAI 121228-02/28.12.2012г. Събитието не е възникнало в период, през който е липсвал валиден сертификат за годишен основен контрол.

Неоснователно е и твърдението, че е налице противоправно поведение на длъжностните лица при ответника. Такива доказателства липсват по делото. Напротив установено е, че служителите са наблюдавали играещите деца, по-конкретно на пострадалото дете – едната служителка е била на 1 метър от него, като след падането на детето са извършили всичко необходимо да изведат детето от площадката и да сигнализират възможно най-бързо родителите на детето. Твърдението на въззивника, че не са оказали първа долекарска помощ на пострадалото дете също е необосновано и неподкрепено с никакви доказателства. Оказването на долекарска помощ следва да бъде съответна с оглед причинените вреди, както е било в настоящия случай. Недоказано е и твърдението на въззивника, че детето било паднало директно върху недобре  изолирана тръба на съоръжението точно след лабиринта. Такива твърдения липсват в исковата молба, не са събрани и доказателства, които да ги подкрепят. Напротив те са в противоречие със събраните по делото доказателства- заключението на вещото лице и свидетелските показания.

По делото е установено по категоричен начин, че липсва причинно-следствена връзка между състоянието на съоръженията на детската площадка, между поведението на персонала на детската площадка, между надзора и контрола, който се осъществява над децата по време на игра на площадката от една страна и от друга страна претърпяното от пострадалото дете увреждане. Нито един от тези фактори не е довел до увреждането на детето.

Предвид гореизложените съображения липсват противоправно и виновно поведение на служители на въззиваемия, на самия въззиваем в процеса на експлоатация и контрол  на детската площадка за игра, което да е довело до вредоностния резултат.     

Пред въззивната инстанция въззиваемият е поискал да му бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция, като е представила списък с разноските. От същия е видно, че направените разноски от страната за въззивната инстанция са в размер на 2400 лв. – адвокатско възнаграждение, от които 2000 лв. за изготвяне на писмено отговор срещу въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивна инстанция и 400 лв. ДДС ставка. Другата страна е оспорила същия като счита, че възнаграждението е прекомерно завишено. Въззивният съд намира това възражение за неоснователно.  Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗА размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. По настоящото дело размерът на адвокатското възнаграждение съобразно чл.7 ал. 2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1130 лв. Параграф 2а от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. посочва, че за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. Следователно в конкретния случай следва да се присъди и ДДС към определеното адвокатско възнаграждение. В случая следва да се има предвид и обстоятелството, че делото е с фактическа и правна сложност. С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция, които са в размер на 2400 лв.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд 

 

Р Е Ш И :

 

                 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 07.01.2016г., постановено по гр.дело № 3013/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА Н.Д.М., ЕГН **********, в качеството си на баща и законен представител на детето Д.Н.М., ЕГН ********** ***, да заплати на „ТОН БОНБОН” ООД ЕИК 160063789 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Южен, ул. Даме Груев № 64, ет.5, ап.15, представлявано от П.С., сумата от 2 400 лв.

/две хиляди и четиристотин лева/, представляваща направени разноски пред въззивната инстанция. 

 

Делото е разгледано и решено с участието на трето лице – помагач на страната на ответника „Дженерали застраховане” АД ЕИК 030269049 гр. София, бул. Княз Ал.Дондуков № 68.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: