Р Е Ш Е Н И Е

 

185                                     09.06.2016 г.                          гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети май                                 две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

                                                       

     РУМЯНА  ТИХОЛОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                      МАРИАНА  МАВРОДИЕВА

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело N 1124 по описа за 2016 година.

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.Д.М. чрез адв. В.С. против решение № 64 от 04.02.2016 г., постановено по гр.дело № 2061/2015 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се осъжда С.Д.М. да заплати на “М.“ ЕООД - гр. П. сумата от 14440 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди - направени разходи за изработване на инвестиционен проект останал неодобрен по вина на С.Д.М., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.08.2015 година до окончателното й изплащане, както и сумата от 5952 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди - направени разходи за събаряне на постройки и разчистване на имот с оглед предстоящото му застрояване, останало неосъществено по вина на С.Д.М., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.08.2015 година до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 2383.51 лева, представляващи получени без правно основание суми, надвишаващи дължимата съгласно договор за наем от 09.03.2006г. и анекс от 03.11.2008г. наемна цена в периода от м. септември 2010г. до м. декември 2014г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.08.2015 година до окончателното й изплащане, както и сумата 2562.49 лева представляваща съдебни и деловодни разноски по делото.

 

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо и неправилно. Недопустимо, тъй като съдът в нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса се произнесъл по предмет, с който не бил сезиран, като определил спорното право въз основа на обстоятелства, които не били наведени от ищеца в исковата му молба. Освен това в решението си по един от предявените искове – иска на ищеца за осъждане на въззивника за надплатени наеми, съдът се произнесъл в повече от исканото от ищеца.  Намира, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и събраните по делото доказателства, както и необосновано. Излага подробни съображения. Моли съдът, като се убеди в основателността на жалбата му, да постанови решение, с което да отмени изцяло, като недопустимо и неправилно, решението на КРС, като отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани всички предявени от ищеца срещу него искове, вкл. и  за законна лихва върху всяка от главниците от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да му присъди направените по делото разноски в двете инстанции.

 

Въззиваемата страна “М.“ ЕООД - гр. П., чрез пълномощника си адв. Е.П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира, че не били налице твърдените от въззивника пороци на първоинстанционното решение. Обжалваното решение било правилно, тъй като правилно бил приложен материалния закон, не били допуснати процесуални нарушения в хода на производството. Излага подробни съображения относно посочените във въззивната жалба основания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение. Моли съдът да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд, като допустимо и правилно, и да отхвърли като неоснователна подадената от С.М. въззивна жалба, както и да му присъди направените в производството съдебни и деловодни разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД. Съдът намира, че правната квалификация на първите два иска е чл.30, ал.3 от ЗС, а не както съдът е посочил чл.82 от ЗЗД, тъй като от изложените в исковата молба обстоятелства приема, че се касае за извършени разноски в съсобствения на страните недвижим имот, необходими за ползването му по предназначение, съгласно предписанието на държавните органи.

 

 

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на Договор за наем от 09.03.2006 година, М. П. К., С.Д.М. и Д. С. М. му предоставили за временно и възмездно ползване срещу заплащане на наем, своя собствен недвижим имот, находящ се в дворно място от 830 кв.м., съставляващо УПИ Ш-332 в кв. 37 по плана на гр. П., а именно: от двуетажна масивна сграда със застроена площ 170 кв.м.  реално обособените от първия етаж ресторант и от втория етаж /находящ се над ресторанта/ - шест стаи, както и по девет линейни метра от двете страни /север и юг/ по протяжение на ширините на сградата. Съгласно т. 3 от договора, същият влизал в сила от 09.03.2006г. и бил за срок от седем години. Страните се договорили, ако в 15 -месечен срок преди изтичане на срока на договора, наемодателят не уведоми писмено наемателя за прекратяването му, договорът да се счита автоматично продължен за същия срок. Твърди, че на 15.03.2006г. бил сключен договор за наем и за останалата част от имота с другия негов собственик- Д. М. Х., по силата на който му бил предоставен за временно и възмездно ползване собствения й недвижим имот, представляващ 1/2 ид.част от описаното дворно място и реално от двуетажната масивна сграда със застроена площ от 170 кв.м., обособените от първия етаж три стаи и от втория етаж /точно над стаите/ - четири стаи и масивна кухня. Договорено било, че наетия имот ще се използва от наемателя за извършване на тьрговска дейност, като всички необходими документи /разрешителни и други/ във връзка с промяната на предназначението на имота били за негова сметка. Вторият договор имал действие от датата на подписването му и бил сключен за срок от седем години. С оглед поетите договорни задължения ищецът извършил нужните действия за промяна на предназначението на наетата по силата на двата договора съществуваща сграда и част от нея била преустроена в Магазин за хранителни стоки, съгласно Удостоверение № 7/14.07.2006г., издадено от Община П., като дружеството заплатило и всички разходи във връзка с това преустройство. След въвеждането в експлоатация на магазина наемодателите М. П. К., С.Д.М. и Д. С. М. поискали да бъде променена наемната цена и да се предвиди ежегодно актуализиране с инфлационния индекс за предходната година, за което на 03.11.2008г. бил подписан Анекс № 1/03.11.2008г. към договор за наем от 09.03.2006г. Сочи, че с протокол от 11.06.2012г. Агенция за безопасност на храните извършила проверка на търговския обект и като констатирала, че не отговаря на нормативните изисквания за сграден фонд и оборудване, предписала да бъдат предприети преустройства на магазина. Тъй като инвестициите за предписаното преустройство щели да бъдат в значителен размер, ищецът потърсил съдействието на всички съсобственици. Твърди, че М. П. К., С.Д.М. и Д. С. М. се съгласили с нужното преустройство, за което подписали декларация с нотариална заверка на подписите и дали обещание, че ще съдействат напълно. Сочи, че другия съсобственик и наемодател по договора за наем от 15.03.2006г. Д. Х. междувременно починала и нейния наследник прехвърлил правата си на собственост върху имота на “М.“ ЕООД. Така, като съсобственик на половината от поземлен имот с идентификатор 55021.501.332 и на намиращите се в него сгради, и с разрешението на останалите съсобственици и тяхното обещание за пълно съдействие, ищецът предприел изпълнение на предписанията на Агенция за безопасност на храните. Междувременно, с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2013г., том V, акт 129/2013г. М.П. К. прехвърлила на С.Д.М. своите права върху поземлен имот парцел ІІІ -332 и намиращите се в него постройки. Ищецът съборил съществуващи в имота сгради- кухненски бокс и складови помещения, както и възложил извършване на проектиране на пристройка- разширение на магазин за хранителни стоки, магазин за промишлени стоки, навес, бистро за бързо хранене в УПИ ІІІ-332. При внасяне инвестиционния проект за одобрение в Община П., въпреки даденото обещание за съдействие, съсобствениците препятствали одобряването му. Отношенията между съсобствениците се влошили. Поискано било ново увеличение на наемната цена. Ищецът установил, че години наред наема бил изчисляван и заплащан при отчитане на завишени стойности на приложимите инфлационни индекси и реално плащал погрешно повече от реално дължимото. Твърди, че с нотариална покана на Нотариус Петранка Куцарова, С.М. и Д.М. били поканени да окажат съдействие, като се явят в кантората на нотариуса на 08.01.2015г. от 15.30 часа, за да подпишат изготвения инвестиционен проект и останалите документи, необходими за внасянето му в Община П. за одобряване и разрешаване на строителството. Със същата покана наемодателите – съсобствениците в имота, били поканени да заплатят на ищеца сумата от 8 470.00 лева, която била изчислена съобразно с припадащата се на техния дял част от направените разходи за разчистване в имота и проектиране на новото строителство, в която сума обаче погрешно не бил включен платения като част от цената ДДС. В нотариалната покана се съдържало и предупреждение за последиците от неизпълнението. Ищецът твърди, че С.М. и Д.М. не се явили при нотариуса, нито изпратили представител.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20352 лева, в това число: сумата от 14400 лева, представляваща стойността на платения от “М.“ЕООД инвестиционен проект и която сума при отказаното от ответниците съдействие се явява безполезно направен разход - претърпяна загуба и вреда поради невъзможност инвестиционния проект да бъде внесен и одобрен от Община П.; и сума в размер на 5952 лева, представляваща стойността на направените разходи за събаряне на кухненски блок и складова пристройка и почистване на имота, които разходи са направени по възлагане на ответниците и които без тяхното съдействие за организиране и внасяне на инвестиционен проект за съгласуване и одобряване от Община П. и за извършване на строителните работи се явяват безполезно направени - претърпяна загуба и вреда за ищеца, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда- 18.08.2015г. до окончателното й изплащане. Моли да се осъди ответника С.Д.М. лично и като наследник на Д. С. М. да заплати на ищеца сумата от 1 460.25 лева,  представляваща платени без основание /погрешно надплащани/ суми за наемна цена за периода от месец септември 2010 г. до месец декември 2014 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда- 18.08.2015г. до окончателното й изплащане. По отношение на този иск с определение в съдебно заседание на 14.12.2015г. е допуснато увеличение на 1638.67 лв.   

Ответникът С.М. не оспорва, че с ищеца били съсобственици на процесното дворно място при квоти по 1/2 ид.част за всеки. Счита, че предявените искове са недопустими, неоснователни и недоказани.  Твърди, че ищецът не представил доказателства за учредено в негова полза право на строеж в съсобствения недв.имот от страна на съсобствениците, както и за обстоятелството да е бил упълномощен от тях да действа от тяхно име и за тяхна сметка за изготвянето на инвестиционен проект за Пристройка- разширение на магазин за хранителни стоки, магазин за промишлени стоки, навес, бистро за бързо хранене в УПИ ІІІ-332, съгласно нормата на чл. 183 ал.1 от ЗУТ, а представената по делото нотариално заверена декларация била без правна стойност. Отделно от това, в тази декларация било вписано, че се дава съгласие  М. ЕООД да изпълни разширение на магазин за хранителни стоки и складове с метална конструкция. Заявява, че никога нито той, нито Д.М. били давали съгласие да се строи пристройка, която да е разположена в дела от имота, който ответниците ползвали. Сочи, че ищецът сам и без да му е било дадено съгласие извършил строителство в процесния имот и то в частта, която се ползвала от ответниците по силата на договор за доброволна делба. Твърди, че за извършените от ищеца разходи по събаряне на кухненски бокс и складова пристройка, както и за почистване на недв.имот, не може да му бъде търсена отговорност, тъй като същите се намирали изцяло в частта от терена, която се ползвала от М. ЕООД. Сочи, че никога не бил възлагал извършване на такива дейности на ищеца, а и в подкрепа на такова твърдение, към исковата молба не се представяли доказателства. Твърди, че Магрег ЕООД неоснователно и без правно основание претендирал заплащане на всички възложени на фирмата услуги, описани в договора Оспорва издадена фактура № 1000000519/13.02.2015г., в която липсвало съвпадение между описаните дейности и възложените такива в договора, сключен между дружествата. Договорът за възлагане бил сключен през 2012г., а фактурата била издадена през 2015г., като ищецът не представял годни доказателства за извършено плащане по същата. По отношение искането да бъде осъден да заплати на ищеца сумата представляваща платени без основание /погрешно надплащани/ суми за наемна цена за периода от месец септември 2010 г. до месец декември 2014 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда- 18.08.2015г. до окончателното й изплащане, счита същия за неоснователен и недоказан. Сочи, че плащането на сумата е станало на годно правно основание. Счита, че няма надплатени или погрешно платени суми от страна на М. ЕООД по договора за наем. Ищецът сам и доброволно превеждал процесните суми за наем по банков път и липсвало правно основание да си ги търси обратно. В случай, че съда приеме претенцията за основателна, прави изрично възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111 б. в от ЗЗД за вземанията за периода от м. септември 2010г. до 18.08.2012г.Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани.

 

Безспорно по делото е установено, че с Договор за доброволна делба от 29.08.1995г., сключен между съсобствениците на дворно място от 830 кв.м., УПИ III-332 в кв. 37 по плана на гр.П., съсобственият недвижим имот е поделен, като в дял на Д. М. Х. се предоставя 1/2 идеална част от дворното място, с реално обособени части от построената в дворното място сграда, а на останалите съделители Д. С. М., М.П. К. и С.Д.М.: другата ½ идеална част от дворното място и реално обособени части от сградата, обособени в два дяла съгласно приложена скица.

С договор за наем от 09.03.2006г. М. П. К., С.Д.М. и Д. С. М., като наемодатели предоставят на „ М.“ ЕООД за временно и възмездно ползване срещу заплащане на месечна наемна цена собствения си недвижим имот, находящ се в дворно място от 830 кв.м., съставляващо УПИ III-332 в кв. 37 по плана на гр. П., а именно: от двуетажна масивна сграда със застроена площ 170 кв.м. с реално обособените от първи етаж ресторант и от втория етаж /находящ се над ресторанта/ - шест стаи, както и по девет линейни метра от двете страни /север и юг/ по протежение на ширините на сградата. Съгласно т.3 от договора, същият влиза в сила от 09.03.2006г. и важи за срок от седем години, като ако в 15-месечен срок преди изтичане на срока му, наемодателят не уведоми писмено наемателя за прекратяването му, договорът се счита автоматично продължен за същия срок. Съгласно предвиденото в договора, наемателят ще използва наетия обект за осъществяване на търговска дейност, като всички необходими документи /разрешителни и други/ във връзка с промяната предназначението на имота са за негова сметка. С договор за наем от 15.03.2006г. Д. М. Х. като наемодателят предоставя на ищеца - наемател за временно възмездно ползване срещу месечна наемна цена собствения си недвижим имот, представляващ 1/2 ид.част от описаното дворно място и реално от двуетажната масивна сграда със застроена площ от 170 кв.м., обособените от първия етаж три стаи и от втория етаж /точно над стаите/ - четири стаи и масивна кухня. Договорено е, че наетия имот ще се използва от наемателя за извършване на търговска дейност, като всички необходими документи /разрешителни и други/ във връзка с промяната на предназначението на имота са за негова сметка. Според предвиденото в договора, той има действие от датата на подписването му и е сключен за срок от седем години.

Не се спори по делото, че ищецът е извършил за своя сметка промяна на предназначението на наетата по силата на договора съществуваща сграда и част от нея е преустроена в магазин за хранителни стоки, съгласно Удостоверение № 7/14.07.2006г., издадено от Община П..

На 03.11.2008г. е подписан Анекс № 1/03.11.2008г. към договор за наем от 09.03.2006г, с който се променя предмета на договора като към него се добавя 1/2 идеална част от дворното място, променя се размера на наемната цена и се предвижда ежегодно актуализиране на наемната цена със стойността на инфлационния индекс за предходната година, уговаря се удължаване на срока на договора.

При извършена на 11.06.2012г. проверка на магазина, комисия от Областна дирекция по безопасност на храните С. е установила, че обектът не отговаря на изискванията за състояние на сграден фонд и оборудване. Резултатите от проверката са отразени в протокол от същата дата.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № .г., том., рег. № ., дело № .. на Нотариус с рег. №.,  и нотариален акт за продажба № . том., рег. № ., дело № .. на нотариус с рег. № ., ищецът е получил общо 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 55021.501.332 с номерация по предходен план УПИ III-332 в кв. 37, с площ 845 кв.м., ведно с находящите се в имота  сгради, подробно описани в нотариалните актове. Съставен е констативен нотариален акт № .от .. том . рег. № ., дело № .. на Нотариус с рег. № ., с който е признато правото на собственост на ищеца върху придобитата 1/2 идеална част от имота, ведно с построените в него сгради.

С нотариално заверена декларация от 16.11.2012г. С.М., Д.М. и М.К. разрешават на фирма “М.“ ЕООД да построи разширение на магазин за хранителни стоки и складове в съсобствения им УПИ III-332 в кв. 37, поземлен имот с идентификатор 55021.501.332 по плана на П. метална конструкция с покритие и стени сандвич панел на един етаж, като застрои от север, изток до уличната регулация и от запад на юг до УПИ ІІІ-333 и да изхвърли промишлените останки /около 60-70 куб.м./ от полусрутената стена от съществуваща преди време постройка и складова постройка, с която са на общ зид.

 

От представения констативен протокол на Община П. от 03.12.2012г., е видно, че кухненския бокс и складовите помещения в имота са съборени. Събарянето на постройките е извършено по възлагане на ищеца от „Б.“ ЕООД гр. П. съгласно договор от 26.11.2012г. и фактура № 1000000519 от 13.02.2015г.  

 

Видно от представеното задание за изработване на ПУП-ПРЗ, подписано като възложители от всички съсобственици – М. К., Д.М., С.М. и “М.“ ЕООД, одобрено на 21.01.2013г. и Заповед № 216 от 21.03.2014г. на Зам. Кмет на Община П., по искане на съсобствениците е допуснато изменение на подробния устройствен план – план за регулация и застрояване на УПИ  III-332, в кв. 37, като е установено предназначение „Комплексно обществено обслужване, характер на застрояването – ниско застрояване“ с указани в заповедта параметри. Съгласно подписаното от всички съсобственици задание за изработване на ПУП, целта на разработката е изработване на ПУП – план за регулация и застрояване с цел промяна на предназначението на имота, което да стане за комплексно обществено обслужване – включващ комплекс от: магазини хранителни стоки, промишлени стоки, ресторант. Застрояването на имота с максимална плътност.

Видно от нотариален акт № 155 от 11.03.2013г. на нотариус рег. № ., М. К. е продала на С.М. притежаваната от нея идеална част от поземления имот и постройките в него.

С договор за проектиране от 21.03.2014г. ищецът възложил, а „С.“ ООД гр. С. извършило проектиране на пристройка – разширение на магазин за хранителни стоки; магазин за промишлени стоки; навес; бистро за бързо хранене. Проектът е предаден на възложителя с протокол от 27.04.2014г. и приет като доказателство по делото. За изготвянето на проекта ищецът е заплатил сумата 14400 лева съгласно фактура № 0000000140 от 01.05.2014г. и платежно нареждане от 31.04.2014г.

Видно от нотариална покана от 18.12.2014г., връчена на адресатите на 18.12.2014г. ищецът е поканил С.М. и Д.М. да се явят при нотариус, за да подпишат изготвения инвестиционен проект и заплатят припадащата им се част от разходите за проектиране на новото строителство и разчистване на терена, както и да възстановят сума, която ищецът счита, че съставлява погрешно заплащани суми за наемна цена. Видно от протокол от 08.01.2015г. на нотариус Куцарова, в определения в поканата ден и час при нотариуса ответникът и наследодателката му не са се явили. 

 

От приетото по делото заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че през периода м. септември 2010г. - м. декември 2014г., ищецът е заплатил в повече /надплатил/ суми за наем на наемодателите си М. П. К., С.Д.М. и Д. С. М. в размер на 2383.51 лева.

 

Съгласно приетото по делото допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, проектираното строителство не противоречи на одобрения ПУП за имота и на дадената от съсобствениците на ищеца нотариално заверена декларация.

 

За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато събирането на гласни доказателства. От показанията на свидетелите П. и М., участвали в събарянето на постройките и разчистване на терена се установява, че дейностите по събаряне на постройките започнали през 2012г. и продължили до 2015г.. Свидетелите сочат, че се установило, че има септична яма, чието насипване се наложило допълнително и заради слягането и пропадането на терена, последните действия били извършени през 2015г. Свидетелят М. описва действия по разчистване на терена без да установява времето на извършването им, като сочи, че тези действия са станали преди ищецът да стане собственик на ид. част от имота и преди да влезе в имота. В този смисъл не става ясно събитията за които говори този свидетел кога са се случили. От друга страна ответникът не е навел твърдения, че не ищецът, а някой друг е извършил събарянето на постройките в имота, поради което съдът намира, че показанията на този свидетел са неотносими към предмета на делото. 

 

Страните са съсобственици на УПИ  III-332 в кв. 37 по плана на гр. П., с идентификатор 55021.501.332 и построените в него сгради. Ищецът е и наемател на частта от имота, собственост на ответника съгласно договор за наем от 09.03.2006г. и анекс № 1 от 03.11.2008г.

 

Първият предявен иск – ответникът да бъде осъден да заплати сумата 14400 лева, представляваща стойността на платения от ищеца инвестиционен проект и която сума при отказаното от ответника и праводателя му съдействие се явява безполезно направен разход – претърпяна загуба и вреда, поради невъзможност инвестиционния проект да бъде внесен и одобрен от Община П. съдът намира, че е с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС. Извършените разходи за изготвяне на инвестиционен проект за допълнително застрояване на съсобствения недвижим имот, направени във връзка с използване на имота по предназначение,  съдът намира, че следва да се поемат между съсобствениците съобразно частите им. Това е така, защото, както твърдят ищците, инвестиционният проект е в изпълнение на предписание на държавни органи, във връзка с изпълнение на задължителни изисквания, които следва да са налице за използване имота по настоящото му предназначение - за търговска дейност, след преустройството му в магазин за хранителни стоки. Не са налице твърдения за прекратяване използването на имота по това му предназначение от страна на ищеца.       

Както се установи от приетата съдебно-техническа експертиза,  предвиденото в инвестиционния проект строителство изцяло съответства  на посоченото в декларацията, подписана от съсобствениците и с заверени нотариално подписи на 16.11.2012г., съответства и на одобрения ПУП. При това положение, въззивната инстанция намира, че разходите по изготвения инвестиционен проект в размер на 14400 лв. са необходими за ползване на вещта по предназначение, поради което следва да се понесат от двете страни по равно, с оглед на частите им в съсобствеността. В този смисъл, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7200 лв.

 

Вторият обективно съединен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 5952 лв., представляваща стойността на направените разходи за събаряне на кухненски бокс и складовата пристройка и почистване на имота, съдът намира за основателен и доказан в размера на 2976 лв., със същите съображения, като първия иск. Тези разходи за почистване на обекта и за привеждане на същия в съответствие с нормативни изисквания са необходими разноски за използване на недвижимия имот по неговото предназначение, поради което следва да се поемат от страните съразмерно с частите им в съсобствеността.    

 

Възражението на ответника, че даденото с декларацията съгласие за строителство и почистване на терена, се отнасяло единствено до частта от имота, която ищецът ползва съгласно договора за делба на праводателите на страните, поради което не дължи заплащане на разноските за инвестиционния проект за строителство и за събарянето на сгради и разчистване е неоснователно. Това е така, защото такова ползване или обособяване на пристройките не е предвидено в подписаната от съсобствениците декларация. От друга страна, с договора за наем, който продължава да действа по отношение на страните, ищецът има правото да ползва целия недвижим имот, а не само част от него. Извършените строителни действия в имота и изготвения инвестиционен проект за допълнително застрояване касаят целия съсобствен имот, поради което са разноски, които следва да се понесат от страните по равно.  

 

Третият иск да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 1638,67 лева за връщане на платени без основание суми за наемна цена за периода от месец септември 2010г. до м. декември 2014г. съдът намира за основателен в претендирания размер.  Установи се по делото от приетата съдебно-икономическа експертиза, че през периода от м. септември 2010г. до м. декември 2014г. ищецът е заплатил на ответника и праводателите му в повече /надплатил/ суми за наем в размер на 2383,51 лева. , поради което предявеният иск е основателен и доказан в размер на 1638.67 лв.

Неоснователно е възражението, че не се дължи връщане на сумите, тъй като те били добросъвестно платени, защото ищецът считал, че ги дължи като наемна цена и добросъвестно получени, защото ответникът смятал, че има право да ги получи. Добросъвестността или съответно липсата й не е елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване. Достатъчно е сумата да е платена без основание, за да се дължи връщането й. Сумите се претендират като недължимо платени, т.е. платени без основание. Липсата на основание за заплащане на наем в този размер се установява от събраните по делото доказателства.

 

Направеното възражение за погасяване на това вземане на осн. чл. 111 б.“в“ ЗЗД, съдът намира за неоснователно. Тъй като вземането не е за наем или друго периодично плащане, за него следва се прилагат правилата за общата петгодишна давност, съгласно чл. 110 ЗЗД. Исковата молба е подадена на 17.08.2015г., а претенцията касае суми, платени през периода м.септември 2010г. – м.декември 2014г. Давността за вземането за връщане на платено без основание тече от датата на плащане и следователно за нито една от сумите не е изтекъл предвидения в цитираната законова норма петгодишен давностен срок.

По изложените съображения съдът счита иска за връщане на недължимо платен наем в размер на  1638,67 лева за основателен и доказан.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че въззивната жалба е частично основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца е присъдена сумата над 7200 лв. по първия иск и над 2976 по втория като незаконосъобразно и неправилно, както и частта на присъдените разноски, като исковете в отменената част следва да бъдат отхвърлени. В частта му, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сума над 1638.67 лв. до присъдените 2383.51 лв. обжалваното решение следва да бъде обезсилено като постановено свръхпетитум. 

На въззиваемия - ищец следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от иска в размер на 1281.25 лв., както и разноски за въззивното производство съразмерно на отхвърлената част от жалбата – 700 лв. или общо 1981.52 лв.  

На въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 850 лв., съразмерно на уважената част от жалбата за въззивното производство и съразмерно на отхвърлената част от иска – 650 лв. за първата инстанция, или общо 1500 лв.   

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 64 от 04.02.2016 г., постановено по гр.дело № 2062/2015 г. по описа на К. районен съд, в частта му, с която се осъжда С.Д.М. да заплати на “М.“ ЕООД - гр. П. сумата от 2383.51 лева, представляващи получени без правно основание суми, надвишаващи дължимата съгласно договор за наем от 09.03.2006г. и анекс от 03.11.2008г. наемна цена в периода от м. септември 2010г. до м. декември 2014г., за размера над 1638.67 лв. до 2383.51 лв. като недопустимо в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 64 от 04.02.2016 г., постановено по гр.дело № 2062/2015 г. по описа на К. районен съд, в частта му, с която се осъжда С.Д.М. да заплати на “М.“ ЕООД - гр. П. обезщетение за причинени вреди - направени разходи за изработване на инвестиционен проект за размера над 7200 лв. , както и обезщетение за причинени вреди - направени разходи за събаряне на постройки и разчистване на имот за размера над 2976 лв., както и присъдените съдебни и деловодни разноски за първоинстанционното производство, вместо което ПОСТАНОВИ:

 

  ОТХВЪРЛЯ предявените от “М.“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. П. п.к. 6155, ул. С.№ ., представлявано от управителя П. Г. Х. против С.Д.М., ЕГН ********** *** искове за заплащане на направени разходи за изработване на инвестиционен проект за размера над 7200 / седем хиляди и двеста  / лв.  до 14400 лв. и  за заплащане на направени разходи за събаряне на постройки и разчистване на имот за размера над 2976 /две хиляди  деветстотин, седемдесет и шест/  лв. до 5952 лв. като неоснователни.

 

  ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН ********** *** да заплати на “М.“ ЕООД, ЕИК 123721829, със седалище и адрес на управление: гр. П. п.к. 6155, ул. Стара планина № 26, представлявано от управителя П. Г. Х. сумата 1981.52 лева /хиляда деветстотин осемдесет и един лв. и 52 ст./ представляващи направените съдебни и деловодни разноски пред двете инстанции, от които 1281.52 лв. за първоинстанционното производство и 700 лв. за въззивното производство.

 

ОСЪЖДА “М.“ ЕООД, ЕИК …., със седалище и адрес на управление: гр. П. п.к. ., ул. С.№ ., представлявано от управителя П. Г. Х. да заплати

С.Д.М., ЕГН ********** *** сумата 1500 / хиляда и петстотин/ лв. представляващи направените съдебни и деловодни разноски за двете инстанции от които  850 лв. за въззивното производство и 650 за първата инстанция.

 

ОСЪЖДА “М.“ ЕООД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление: гр. П. п.к. ., ул. С.№ ., представлявано от управителя П. Г. Х.да заплати допълнителна държавна такса върху допуснатото увеличение на иска в размер на 7.14 лв. по сметката на ОС – С..

 

Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

ЧЛЕНОВЕ: