Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 182                                      09.06.2016г.                           гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ  въззивен СЪСТАВ

На тридесет и първи май две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРГАРИТА САРАНЕДЕЛЧЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ : П. ЗЛАТЕВ

                                                                   НИКОЛАЙ УРУКОВ   

Секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ

въззивно гражданско дело N 1150 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.108 и чл.109 от ЗС.

 

Делото е образувано по въззивна жалба на пълнолетния български гражданин П.С.П. *** против Решение № 516/21.10.2015г. по гр.дело № 459/2015г. по описа на Районен съд- гр.К., обл.С., с което са отхвърлени исковите му претенции против 4 бр. ответници- всички те пълнолетни български граждани също от гр.К., обл.С., с искове по чл.108 и чл.109 от ЗС по отношение част от недвижим имот- дворно място в с.Е., общ.К., обл.С. с площ от 109 кв.м. в южната страна на неговия парцел, като прави оплаквания, че неправилно първоинстанционния РС- К. е приел, че въпреки направеното през 1997г. плащане ответниците са станали собственици са процесната площ, че към момента на поставяне на оградата ответниците не са уведомили тогавашните собственици/негови дарители/, че той е станал собственик на имота през 2007г. в резултат на надаряването му от бившите му собственици, и че доказателството за собственост на ответниците е нот.акт за собственост по наследство и дарение от 26.06.2014г.- тоест до тогава ответниците не са били собственици. Прави подробни оплаквания за фактически и правни нарушения в материалния закон при постановяване на атакуваното Решение на РС. Моли същото да бъде напълно отменено, като се постанови ново, изцяло позитивно за него, както за иска му по чл.108 от ЗС, така и за иска му по чл.109 от ЗС, ведно със законните последици от това. Не е поискал събиране на нови доказателства пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендира разноските си пред двете съдебни инстанции. В този смисъла са и пледоариите на въззивника и на процесуалния му представител- адвокат пред настоящия въззивен съд.

 

Въззиваемите- 4 бр. пълнолетни български граждани П.Н.Д., С.Н.П., Н. С. Й. и Х.С.Б.-***, не са подали въззивна жалба, но са подали общ Отговор на Въззивната жалба, в който те сочат, че атакуваното първоинстанционно Решение е напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, че въззивната жалба на ищеца се явява неоснователна и недоказана, поради което молят атакуваното Решение на РС да се потвърди изцяло, ведно със законните последици от това. Никой от въззиваемите не се е явил лично или чрез процесуален представител, и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Претендират разноските си пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

 

Въззивният ОС- Ст.Загора, след като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, като обсъди становищата на всяка от страните, мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :

 

 ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :

Процесната въззивна жалбата е подадена от лице, което е страна/ищец/ по делото, има непосредствен личен правен интерес от обжалване на изцяло негативното за него първоинстанционно съдебно Решение. Тя е подадена в законна 2- седмичен срок от връчване на Решението по чл.259, ал.1 от ГПК, в изискуемата се писмена форма, със законово необходимото минимално съдържание по чл.260 от ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима и по нея настоящия въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направените в нея оплаквания.

 

ПО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА:

Относно първия ревандикационен иск по чл.108 от ЗС- предметът на спора между страните се определя пред първоинстанционния РС от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от ответниците  защита. Настоящия въззивен съд е длъжен да разреши материалноправния спор между страните по същество.

При извършения пълен, задълбочен и комплексен анализ на атакуваното съдебно Решение и на направените във въззивната жалба оплаквания, настоящия въззивен ОС- С. установи, че сочените от въззивника фактически и правни оплаквания са изцяло неоснователни, не почиват на закона и установената съдебна практика, и са недоказани. В тази връзка се явяват изцяло неоснователни възраженията му относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот- видно от събраните писмени и гласни доказателства по делото по безспорен начин е доказано, че въззиваемите- ответници са придобили по давност и регулация претендираните идеални части от процесния недвижим имот с идентификатор 27499.501.873, за които те притежават официален писмен Протокол за оценка на предаваеми се по регулация части от недвижимия имот от 26.03.1993г. съгласно правилата на тогава действалия Закона за планово изграждане на населените места/ЗПИНМ/ и Правилника за прилагането му/ППЗПИНМ/, в размер на общо 55 537 лв./петдесет и пет хиляди петстотин тридесет и седем лева/, която е определена по тогавашния  законов ред, както и писмена нотариално заверена Разписка № 63/18.08.1997г. за заплащане на цялата дължима сума от същите тези общо 55 537 лв./ петдесет и пет хиляди петстотин тридесет и седем лева/ на собствениците на имот № 873 кв. 97 по плана на с. Енина към датата на заплащане- праводателите на въззивника/ищец/- Д. Б. М.-ЕГН ********** и С. Т. П.- ЕГН **********.

В процесната въззивна жалба въззивникът П.П. претендира, че не е бил обезщетен неговия праводател- баща му С. П. М. за предаваемата част от недвижимия имот по регулация през 1997г., което не се установи и доказа и в хода на въззивното съдебно дирене по делото. Но дори и това негово твърдение да е било по принцип вярно, то за самия него се поражда правото на предявяване на отделен иск срещу получилите обезщетение съсобственици и това няма отношение към споровете в настоящото производство, тъй като пълната цена на придаваемата се по регулация част от целия недвижим имот е била изцяло заплатена от приобретателите на собствениците още през 1997г.

Наред с това се явяват изцяло неоснователни и недоказани твърденията на въззивника- ищец, че въззиваемите- ответници не
можели да придобият по давност правото на собственост върху процесната придаваема част от
целия недвижим имот, понеже липсвали основните елементи по закона за придобиване на процесната част
от имота по давност. Напротив- от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че правото на собственост върху спорната придаваема част от имота е придобита още на датата на заплащане на обезщетението на предаваемата площ- тоест още на 26.03.1997г., и от тогава въззиваемите- ответници владеят спокойно,  непрекъснато и необезпокоявано и процесния спорен терен, поради което те са го придобили по наследство и давност. Съгласно тогава действащата нормативна уредба, законният ред за заемане на придаваеми части е уреден в разпоредбите на чл.114 от ЗТСУ/отм./ и чл.279 от ППЗТСУ/отм./- тоест несъмнено и безспорно след заплащане на паричното обезщетение на собствениците за отчуждения недвижим имот/или съответната придаваема част от него/. Свидетелите Г.Т. и Н. П. с показанията си пред първоинстанционния РС доказват, че е налице явното, спокойно и необезпокоявано владение върху претендираната площ от въззиваемите- ответниците от общо 109 кв.м. повече от 10 години, както и за приблизително точния момент на поставяне на телена ограда между двата съседни имота- приблизително 2000г., като първият свидетел свързва годината с напускането на работата си в завода, където дотогава е работил, а вторият с факта, че чинка му С.Б. е била още жива, когато оградата е била сложена. Видно от писмените доказателства пред РС, съгласно Удостоверение за наследници № 96/30.05.2014г. от Община-К., лицето/чинката/ С. Б. е починала на 13.04.2000г. От момента на поставяне на оградата най- късно до средата на м.април 2000 г. според КРС до предявяване на иска в съда на 11.03.2015г. са изтекли поне 15г.- тоест повече от 10г., като претенциите на въззивника започват едва от 2013г.

Неоснователни са и възраженията на въззивника за липса на доказателства за приемствеността между лицата С. Т. В. и С. В. Д., тъй като видно от прието официално писмено доказателство по делото пред РС/представено още с Отговора на исковата молба от ответниците- въззиваеми/- Удостоверение за наследници № 96/30.05.2014г./л.44, стр.1 и 2 от делото на РС/, се касае да идентични лица с 2 варианта на имената им в различните периоди от време и в различните официални писмени документи за тях.

Изцяло неоснователни са и възраженията на въззивника, че първоинстанционния РС не се бил произнесъл
по  отношение  на   откритото  производство  по  оспорване  на  съдържанието  на
нотариален акт № . т. .рег.№ ., н.д.№ .. на нотариус Б., относно описаната в него площ на имота и граници съгласно приложена Скица/неразделна част от нотариалната преписка/, тъй като РС- К. с атакуваното му Решение е признал за неистински нотариален акт № . т. . рег.№ ., н.д.№ .. на нотариус Б., както по отношение на неговата площ, така и по отношение на притежаваното право на собственост, и съгласно разпоредбата на чл. 194 от ГПК го е изключил от писмените доказателства по делото, като много подробно КРС е изложил мотивите си в обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

В тази връзка неправилно въззивникът счита, че не са представени доказателства от ответниците- въззиваеми предвид разпределената доказателствена тежест между страните по делото, тъй като в откритото производство по оспорване на нот. акт се е доказало- видно както от показанията на разпитаните свидетели, така и от приетата СТЕ, от събраните писмени доказателства- Протокол от 26.03.1993г., нотариално заверена Разписка № 63/18.08.1997г., Проект за изменение на кадастралната карта на с.Е. относно ПИ № 27499.501.873, 27499.501.872, 27499.501.3013 и 27499.501.3016 по чл.57, т.З и т.4 от Наредба № 3 по Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/, който проект отразява действителното положение по отношение на двата съседни недвижими имота. Приетата и неоспорена  пред РС СТЕ потвърждава правилната граница между имотите, която по приложената Скица
по гр.д.№ 459/2015г. на РС- К. и координати е заключена по синята линия-
XV, т.1 -4660127.18, 9416638.88 и т.2- 4660131.68, 9416672.77. Двата съседни недвижими имоти са с площи по изработения проект за изменение на КК съответно ПИ 27499.501.873- 964 кв.м. и ПИ 27499.501.872- 787 кв.м. Още повече, че от приложената нотариална преписка по издаване на нотариален акт № 165, т. III рег. № 4795, н.д.№ 565/2013г. на нотариус Б. е видно, че представената писмена молба- декларация от С. П. М. е неподписана, както и направения опис. Също така в Протокол от 22.08.2007г. разпитаните свидетели не са положили подпис под показанията си, както и липсва подпис на нотариус след Постановлението му за признаване за собственици на имота С. П. и С. М.. Всичко това доказа липса на надлежно проведено и финализирано правно производство по констатиране на правото на собственост на въззивника- ищец.

Представеното от въззивника писмено Удостоверение за декларирани данни изх. № 3- 4622/01.08.2003 год. на ТДД- С. не доказва по несъмнен и безспорен начин действително притежавана от него площ от имот, тъй като тя се подава на базата на писмено декларирани от самия молител- въззиваем данни, които могат и да не съвпадат с вписаните по Нот.акт и Скица. Заключението на приетата и неоспорена СТЕ  пред РС потвърждава в заключението си, че съгласно приложената Скица № 1939/10.12.2013г., регулацията за УПИ II- 872 по Плана на с.Е., общ.К. е приложена, но при влизане в сила на кадастралната карта/КК/ на с.Е. през 2009г. неправилно е отразена имотната граница между двата недвижими имота, като не е отразена придадената триъгълна част от 109 кв.м. от имота на праводателите на въззивника/ищец/ към имота на праводателите на въззиваемите/ответниците/.

Нотариалната преписка по съставяне на констативен нотариален акт № . т., рег. № . н.д. № .. на нотариус Б.- гр.К., от който въззивника се опитва да черпи своето право на собственост, нот. акт за дарение № 194, т.IV, н.д.№ 4948/22.08.2007г. на нотариус Б.- гр.К. и констативен нот. акт №., т.., н.д.№ .. на нотариус Б.гр.К. установява по безспорен и категоричен начин, че площта на имота на ищеца е общо 945 кв.м., а праводателите на въззимаемия/ищеца/, от които той придобива правото на собственост върху имота са С. Т. П. и С. П. М., които са го притежавали по наследство от родителите си- С. П.М. и Т.П. М.. Видно от СТЕ за имот № 873 в кв. 97 по Плана на с.Е., общ.К., обл.С. към датата на заплащане на цялото парично обезщетение/18.08.1997г./ са вписани като собственици именно тези действителни тогава носители на правото на собственост- лицата С. П. М. и Т. П. М.. В тази връзка е повече от очевидно, че въззивникът не само се е снабдил с нотариален акт през 2013г. за по- голяма квадратура от притежаваната от праводателите му/1069 кв.м./, но и в настоящото  съдебно производство изцяло неоснователно претендира за заградени според него  части от 109 кв.м. от неговия общ имот. Поради което очевидно се явяват изцяло неоснователни и недоказани твърденията на въззивника, че не е знаел колко точно е
действителната площ на имота му, тъй като не бил правил замервания, както и че съседите му го били подвели да подпише изменение на КК под претекст, че ще строят, тъй като Проектът за изменение на КК се представя в Служба по ГКК- гр.С.и обясненията освен в обяснителната записка, която е приложена по делото, се дават от служители към СГКК- гр.С., а въззивника като заинтересована страна може сам да се запознае с обяснителната преписка към исканото изменение.

Предвид всички гореизложени мотиви, напълно мотивирано,  правилно и законосъобразно първоинстанционният РС- К. е приел, че въззивникът никога не е бил собственик на процесния имот, като е отхвърлил предявените три обективно съединени иска- за предаване на 109 кв.м. от ползваната от тях част от недвижим имот с
идентификатор 27499.501.872 по плана на с.Енина, общ.К., за прекратяване твърдените неоснователни действия, изразяващи се в поставяне на
метална мрежа между двата парцела, като се иска премахване на металната мрежа, и за заплащане на парично обезщетение в размер на общо 2600 лв., представляващо обезщетение в размер на 200 лв. месечно поради твърдяното лишаване от правото на ползване на частта от собствения според ищеца имот, изцяло като неоснователни и недоказани.

Следователно пред настоящата въззивна съдебна инстанция жалбоподателят не доказа и не обори обоснованите изводи на РС- К. в атакуваното му изцяло негативно за него Решение, че той като ищец не е упражнявал от фактическа страна собственост спрямо процесния недвижим имот, че е нямал достъп до него, за да го държи, че имотът се е ползвал от четиримата ответници, че те не са имали каквото и да било правно основание за това. С оглед това жалбоподателят не доказа пред настоящата въззивна инстанция твърдяното от него в въззивната му жалба, че по отношение на предявения и неуважен негов основен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, първоинстанционният съд не бил установил кумулативната наличност на трите материалноправни предпоставки- че ищецът е собственик на имота, чието ревандикиране се претендира, на  заявеното основание, че' имотът се намира в държане на ответниците, и че ответниците държат имота без основание. В тежест на жалбоподателя в настоящото въззивно съдебно производство бе да установи и докаже, че не са били/както той твърди/ мотивирани и доказани тези 3 бр. кумулативни законови предпоставки за уважаване на иска му по чл.108 от ЗС, и най- вече, че упражняват фактическа власт върху имота на основание, което да е противопоставимо на четиримата ответници. Поради което в тази й част въззивната жалба относно уважения първи основен ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, се явява напълно неоснователна и недоказана, и следва да се остави изцяло без уважение, ведно със законните последици от това.

           С оглед изцяло негативни резултат от обжалване на атакуваното първоинстанционно Решение по отношение на основания ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, то и оплакванията на въззиваемия по отношение на останалите 2 бр. изцяло отхвърлени му процесни искове- втория негаторен иск по чл.109 от ЗС и третия обезщетителен паричен иск по чл.73, ал.1, пр.3 от ЗС, също се явяват напълно неоснователни и недоказани. Поради което и в тези му атакувани части първоинстанционното Решение следва да бъде потвърдено, ведно със законните последици от това, като въззивната жалба като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли изцяло, ведно с всички законни последици от това.

                Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и с оглед всички гореизложени съображения настоящата въззивна инстанция намира, че предявените общо 3 бр. обективно и субективно съединени вещни искове/ревандикационния по чл.108 от ЗС, негаторния по чл.109 от ЗС и обезщетителния по чл.73, ал.1, пр.3 от ЗС/ са изцяло неоснователни и недоказани пред първата съдебна инстанция, че въззивния жалбоподател не доказа пред настоящия въззивен ОС- Ст.Загора направените оплаквания във Въззивната жалба за твърдените от него основателност, доказаност и мотивираност на жалбата му- както на основния ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, така и на 2 бр. акцесорни негаторен иск по чл.109 от ЗС и обезщетителния паричен иск по чл.73, ал.1, пр.3 от ЗС. Предвид гореизложеното настоящият въззивен съд счита, че на основание чл.272 от ГПК следва да постанови своето въззивно Решение, с което да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение на РС- гр.К., обл.С., като напълно валидно, допустимо и правилно по отношение и на трите искови претенции по чл.108, чл.109 и чл.73, ал.1, пр.3  от ЗС, и да отхвърли изцяло въззивната жалба на ищеца, като изцяло неоснователна и недоказана, ведно с всички законни последици от това.

 

В полза на въззиваемите 4 бр. собственици на основание чл.272 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК следва да се присъдят направените от тях разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция за възнаграждение на 1 бр. общ адвокат- повереник в размер на 275 лв. съгласно представения писмен Договор за правна защита и съдействие от 12.04.2016г./л.17 от настоящото в.гр.д./, като жалбоподателя бъде осъден да заплати изцяло тази суми от общо 275 лв. само на направилата тези разноски въззиваема П.Н. ***, ведно със законните последици от това.

 

Настоящото въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд с оглед естеството на споровете и цената на всеки от исковете по чл.108, чл.109 и чл.73, ал.1, пр.3  от ЗС, съгласно правилата на чл.280, ал.2, т.1, пр.1 от ГПК, освен при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

Ето защо водим от гореизложените мотиви и на основание чл.272 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК, във вр. с чл.108 и чл.109 от ЗС, въззивният ОС- Ст.Загора

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 516/21.10.2015г. по гр.дело № 459/2015г. по описа на Районен съд- гр.К., обл.С..

 

 ОСЪЖДА П.С.П.- ЕГН ********** ***  да заплати на П.Н.Д.- ЕГН ********** ***, сумата от 275 лв./двеста седемдесет и пет лева/ разноски пред въззивната инстанция.

 

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен съд.          

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :   1.

 

 

 

                               2.