Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 202                                28.06.2016 година                        гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 01 юни                                                                                       2016 година

В открито заседание в следния състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА ТИХОЛОВА

 

                                                                    МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                    

СЕКРЕТАР: П.В. ……………………………………………….

ПРОКУРОР:………………………………………………………………………..

Като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

в.гр.д. № 1152 по описа за 2016 г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е образувано по въззивната жалба на „Водно строителство – Стара Загора” АД – гр. Стара Загора, подадена чрез Адвокатско дружество „П., К. и С.”, против решение № 1290 от 18.01.2016 г., постановено по гр.дело № 1847/2015 г. по описа на Старозагорския районен съд.

          Въззивникът счита, че  решението на първоинстанционния съд е недопустимо, неправилно и необосновано, поради съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Излага подробни съображения.

Моли, съдът да постанови съдебно решение, с което да обезсили в недопустимата част решението на първоинстанционния съд- относно присъдените разноски от заповедното производство, а в останалата част да го отмени като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, както и да осъди ищеца да заплати разноските по делото.           

          Въззиваемият П.Б.Б., чрез процесуалния му представител С.Б.Б. взема становище, че въззивната жалба е процесуално и правно недопустима, тъй като с нея е обжалвано решение № 1290, което не е постановено от СтРС по гр.д. № 1847/2015 г., а решение № 78 от 18.01.2016 г. по цитираното дело не е обжалвано и е влязло в законна сила на 19.01.2016 г. в тази връзка счита, че производството по делото следва да бъде прекратено. Алтернативно счита, че дори да е била допустима въззивната жалба, тя е изцяло неоснователна. В случай, че не бъде върната на подателя, следва да бъде отхвърлена и оставена без уважение, като изцяло неоснователна, а обжалваното решение потвърдено. Моли да му бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.

          Третото лице помагач на страната на ответника Община- Николаево не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 258 и чл. 266 ЗЗД във вр. с чл.79 и сл. ЗЗД, чл.86 ЗЗД.  

Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. 664/2015 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 508/04.02.2015 г. за сумата от 7000 лв. за главница, мораторна лихва в размер на 1481.28 лв. за периода 01.01.2013 г. до 30.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в общ размер на 694.70 лв., срещу която ответникът е подал възражение. В законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил иск за установяване на вземането си.

По делото е представен договор за изпълнение на обществена поръчка № 56/28.12.2011 г., сключен между Община Николаево и „КАПИТОЛ СТРОЙ” ДЗЗД с предмет на договора „Изпълнение на строително-монтажни работи /СМР/ за обект „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа-с.Елхово, община Николаево”. Представен е и договор за консорциум от 20.05.2011 г., сключен между „КАПИТОЛ ГРУП” ЕООД гр. София и „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО-СТАРА ЗАГОРА” АД гр.Стара Загора и споразумение между участниците в Консорциума с наименование „КАПИТОЛ СТРОЙ” ДЗЗД , с което страните се споразумели Консорциум „КАПИТОЛ СТРОЙ” ДЗЗД , да участва в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Избор на изпълнител за извършване на   строително-монтажни работи по проект”Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа – с. Елхово, община Николаево”, финансиран по договор № 24/321/00207 с ДФ „Земеделие” по Мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” от Програма за развитие на селските райони 2007-2013г.” Представен е и протокол от 5.09.2012 г. от седмична оперативка на обект „Подмяна на амортизирана водопроводна мрежа с. Елхово, община Николаево, констативен протокол за установяване годност за приемане на строежа /част, етап от него от 4.10.2012 г., разрешение за ползване № ДК-07-СЗ-119/15.11.2012 г.

По делото е представен протокол от 21.09.2012 г. между „Водно строителство-Стара Загора” АД Стара Загора и инж. П.Б.Б. подписан от страните, за предаване и приемане на изготвения от Изпълнителя проект част „ВиК” за обект”Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа в с. Елхово, община Николаево”.

Видно от представено по делото споразумение от 2.10.2012 г., сключено между „Водно строителство-Стара Загора” АД Стара Загора и инж. П.Б.Б. за обект „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа” с. Елхово, общ. Стара Загора, фаза Технически проект, част „Водоснабдяване и Канализация”, изпълнителят се задължава да изплати на проектанта проектантски хонорар в размер на 7000 лв., след подписване на акт 15, до края на 2012 г.

За изясняване на обстоятелствата по делото първоинстанционният съд е допуснал и разпитал свидетели. Свидетелят Т.Т.А. твърди в показанията си, че е управител на НАДЗОРНА ФИРМА „ПРИМА КОНСУЛТ” и има договор с Община Николаево да осъществява надзор за изграждането на амортизирана водопроводна мрежа с. Елхово, община Николаево. По ВиК част проектант бил Б.. Разписването на акт 15 от господин Б. станало в Казанлък. Сочи, че не е виждал инж. Б. на обекта, когато е ходил, което не било в ред от проекта го оправяли там на място.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е депозирала писмено заключение. Вещото лице сочи, че се е запознало с цялата предоставена документация по делото, направило е проучване в Община Николаево относно проект в част „ВиК" за обект: „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа в с.Елхово, Община Николаево" и извършени плащания по него, като е установило следното: В Община Николаево има наличен договор № 8/27.01.2009 г., сключен между К.Х.К. - кмет на общината и фирма „Протект консултинг" ЕООД гр.София, представлявано от Р.Т.П. - управител с предмет на договора съгласно чл.1(1) : „Предоставяне на консултантски услуги по окомплектоване на документация и всички необходими за това съпътстващи документи и приложения на проект с наименование „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа - Елхово" Община Николаево с цел финансиране на проекта по ПРСР 2007 - 2013 г., Мярка 321 за „Основни услуги за население¬то и икономиката в селските райони", както и предоставяне на консултантски услуги по одобрение на проекта от страна на Разплащателна агенция. Стойността на договора съгласно чл.2(1) е: 15 000 лв. с включено ДДС. Съгласно чл.4 изпълнителят се задължава да извърши и предаде на възложителя работите спазвайки следния график на изпълнение на задачите:1.Окомплектоване на комплект от документи за кандидатстване на Община Николаево по реда на Мярка 321 за „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., проект с наименование: „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа - Елхово" Община Николаево - в срок до 29.01.2009 г.; 2.Подготовка на заявление за подпомагане, ведно с бюджет на проекта, както и ясно дефиниране на целите и задачите на проект с наименование „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа - Елхово" Община Николаево за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Община Николаево по реда на Мярка 321 за „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. - в срок до 29.01.2009 г.

В Община Николаево имало наличен анекс I от 10.11.2009 г. към договор № 8/27.01.2009 г. между К.Х.К. - кмет на общината и фирма „Протект консултинг" ЕООД гр.София, представлявано от Р.Т.П. - управител съгласно, който се променя чл.3 (2) от договора: плащането ще се извърши като едно окончателно плащане в размер на 12 500 лв. без ДДС или 15 000 лв. с ДДС, дължимо след постъпване на финансов ресурс по сметка на Община Николаево в резултат на одобрение на проект с наименование „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа - Елхово" Община Николаево от Разплащателна агенция в десетдневен срок от представяне на фактура от изпълнителя. Сочи, че Община Николаево не е предоставила на вещото лице договор за възлагане на проектиране по част „ВиК" на проект с наименование „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа в с.Елхово Община Николаево" с ищеца по делото инж.П.Б.Б. от гр.Казанлък. Твърдението е, че не извършвано такова възлагане. В общината няма наличен приемо-предавателен протокол за предадени проекти в част „ВиК" за обект : „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа в с.Елхово, Община Николаево". Автор на проекта в част „ВиК" за обект : „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа в с.Елхово, Община Николаево" е ищеца по делото инж.П.Б. от гр.Казанлък видно от приложените по делото документи - проект от м. 11.2008 г. с дата на одобряване 15.12.2008 г. (от стр.58 до стр.60 на делото).

Проектант по част „ВиК" за обект : „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа в с.Елхово, Община Николаево" е ищеца по делото инж.П.Б. от гр.Казанлък видно от приложените по делото документи - констативен акт обр.15 от 04.10.2012 г. за установяване годността за приемане на строежа (от стр.12 до стр.15 на делото).

В Община Николаево няма наличен договор за възлагане на проектиране по част „ВиК" на проект с наименование „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа в с.Елхово Община Николаево" с ищеца по делото инж.П.Б.Б. от гр.Казанлък. Общината твърди, че не извършвано такова възлагане за проектиране. От предоставените документи в Община Николаево вещото лице е установило, че са налични следните документи относно извършени плащания, както следва: проформа фактура № 0000000012 / 15.11.2012 г. на фирма „Протект консултинг" ЕООД гр.София за плащане от Община Николаево по договор № 8 / 27.01. 2009 г. на стойност 12 500 лв.; платежно нареждане от 16.11.2012 г. на Община Николаево към фирма „Протект консултинг" ЕООД гр.София за плащане на 12 500 лв. по фактура № 000000 0012/ 15.11.2012 г. и договор № 8 / 27.01.2009 г.; фактура № 0000000012 / 15.11.2012 г. на фирма „Протект консултинг" ЕООД гр.София за плащане на 12 500 лв. от Община Николаево по договор № 8/ 27.01. 2009 г.; извадка от нареждания за плащане от Община Николаево за период 03.12.2012 г. на: „Протект консултинг" ЕООД гр.София сумата от 12 500 лв. през Инвестбанк кл.Витоша,  „Капитолстрой" ДЗЗД ЕООД гр.София сумата от 1 799 038,50 лв. през Райфайзенбанк,  „Прима консулт" ООД гр.Стара Загора сумата от 40 500 лв. през банка ДСК - Извадка от ведомост на Община Николаево за периода 01.01.2012 г. до 12.11. 2015 г. по сметка 4010 задължения към доставчици в страната, касаеща ДФЗ водопровод село Елхово с доставчик „Протект консултинг" ЕООД гр.София дебит и кредит на стойност 12 500 лв.

Заключението е компетентно и добросъвестно изготвено, не е оспорено от страните по делото, поради което правилно съдът го е възприел изцяло.

При така установената фактическа обстановка, Старозагорският районен съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение, имащо характер на договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно. С договора за изработка изпълнителят се задължава да изработи дадена вещ, съгласно поръчката на другата страна, а възложителят следва да му заплати възнаграждението.

По отношение възражението на ответника, че между страните никога не е бил сключван неформален договор за изработка на технически проект – част ВиК на обект „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна мрежа” в с. Елхово, община Николаево, съдът правилно е намерил същото за неоснователно, тъй като съгласно чл. 160 ал.2 от ЗУТ взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат в писмена форма, но договорът за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД е неформален и писмената му форма не е условие за неговата действителност. Посочил е, че преценката на съда за възникването и съществуването на договорно правоотношение между страните по повод на извършената работа не е обвързана с изискване за спазване на писмената форма по  чл. 160, ал. 2 ЗУТ, както твърди ответникът. Сключването на договора може да бъде установено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Посочил е,че договора за изработка е неформален договор, за действителност на същия не е нужна писмена форма. Договора за строителство съгласно разпоредбата на  чл. 160, ал.2 от ЗУТ следва да е в писмена форма. Тази форма на договора, обаче, не е за действителност, а е за доказване. (В този смисъл Определение № 865/18.11.2013 г. по т.д.№ 1363/2013 г. на ВКС, І-во Т.О). Дори да се приеме обратното - че писмената форма по  чл. 160, ал.2 от ЗУТ е такава за действителност, в хипотеза на търговска сделка, какъвто е случая, приложение намира разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност на същата. Нищожността на сделката поради неспазване на изискването за форма в търговското право, за разлика от гражданското право, може да бъде преодоляна, ако от поведението на страната, позоваваща се на тази нищожност, може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението по сключване на сделката. В този смисъл е и трайната съдебна практика.

 Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни. Правилно съдът е приел също така, че в случаите, когато страните са оформили договора за изработка чрез съставена за целта фактура, последната съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Поради неформалния характер на изработката преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да бъде направена с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /предаването и приемането на извършената работа или плащане на възнаграждението/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка. Изплащането на сумата от 10 000 лв. само по себе си е признание за дължимост на възнаграждение по договора за изработка. Това обстоятелство не се оспорва от ответника в отговора на исковата молба. Ако действително между страните по делото не е бил сключен договор за изработка, то не би имало основание ищецът да подпише констативен протокол за установяване годността за приемане на строежа- акт обр.15, а ответникът още по-малко би имал основание да бъде „принуден” както самият той заявява в отговора на исковата молба да заплати сумата от 10 000 лв., за която е била издадена и фактура № 1 от 21.09.2012 г.

По отношение на възраженията на ответника за нищожност на сключеното споразумение с ищеца от 2.10.2012 г., поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, съдът намира същото за неоснователно. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона ( чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.  В случая се касае до свободната воля за договаряне на всяка една от страните по сделките и с това не се нарушават добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.1 и 2 във вр. с ал.1, изр.1, пр.2 и 4 от ЗЗД. Съдът намира, че в настоящият случай ответникът по никакъв начин не е установил, че ищецът с действията си по някакъв начин го е „принудил” и „задължил” да подпише споразумението от 02.10.2012 г.

Спорните по делото въпроси са свързани с наличието на твърдяното облигационно правоотношение, във връзка с което е била издадена фактура № 1 от 21.09.2012 г. и дали ищецът е извършил възложената работа.

Съдът приема, че възражението на ответника по чл. 301 ТЗ е неоснователно. Не се оспорва по делото, че въпросната фактура е била осчетоводена от ответника, което обстоятелство представлява потвърждаване по смисъла на чл. 301 ТЗ на извършените действия. Нещо повече ответното дружество е осъществило плащане на част от задължението си по фактурата.

Условие за дължимост на възнаграждението по договора за изработка,  е работата да бъде приета от поръчващия – чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Законът не съдържа формални изисквания за начина на приемането, поради което доказването на такова може да бъде извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Доколкото, както вече бе посочено, процесната фактура е била осчетоводена от ответника и по нея е било извършено плащане, то съдът приема, че тези обстоятелства са равнозначни на признаване на задълженията, включително и на факта на приемане на извършената работа.

В контекста на изложеното съдът приема, че ищецът е предоставил, а ответникът е приел услугите, за които е издадена процесната фактура, поради което дължи и заплащането на възнаграждението. Релевираната претенция се явява основателна до претендирания размер от 7000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 30.01.2015 г., до окончателното изплащане /арг. чл. 422, ал. 1 ГПК/.

При така установено правилно е прието, че предявеният иск по чл.415 от ГПК е основателен и следа  да бъде уважен, като  се признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумите 7000 лв. – главница, ведно със законна-мораторна  лихва считано от 01.01.2013 г. до 30.01.2015 г.  в размер на 1481.28 лв., за забава в плащането на договорен но неплатен проектански хонорар за изработен технически проект- част: „Водоснабдяване и канализация на обект „Подмяна на амортизирана селищна водопроводна система” с. Елхово, община Николаево, обл. Стара Загора, съгласно споразумение между изпълнителя /строителя/ „Водно строителство-Стара Загора” АД и изпълнителя-проектант – инж. П.Б.Б., подписано на 02.10.2012 г., в което е определен краен срок за плащане на проектанския хонорар от 7000 лв. до края на 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2015 г., до окончателното изплащане на вземането, както и съдебните разноски в размер на 694.70 лв. по частното гражданско дело 664/2015 г. по описа на РС Стара Загора.

Правилно е приел, че на осн.чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски в размер на 924.70 лв., представляващи платена ДТ, адв.възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, както и направените по ч.гр.д. № 664/2015 г. по описа на РС Стара Загора разноски в размер на 694.70 лв.

Неоснователно е възражението на въззивника, че следва да бъде обезсилено решението в частта, в която е присъдил направените разноски от ищеца по заповедното производство, тъй като това е в унисон с т. 12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционният съд са правилни и законосъобразни.

Установителният иск по чл.422 от ГПК е специален и предпоставя  наличие на издадена заповед за изпълнение в полза на кредитора, която е оспорена от длъжника с възражение в срока по чл.414 ГПК. Подаването на възражение поражда правния интерес за кредитора да предяви иск в преклузивния едномесечен срок, за да установи със сила на присъдено  нещо съществуването на оспореното вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение и да стабилизира изпълнителната сила на заповедта и тя да послужи за  изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу длъжника. Поради това и  заявителят в заповедното производство трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането, което индивидуализира  предмета на същото. В производството по чл.422 от ГПК предмет на доказване е  възражението на длъжника като защитно средство. С този иск кредиторът продължава защитата си по повод направеното от длъжника възражение.

Ето защо, въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.  

Неоснователно е  възражението на въззиваемия, че е посочен грешен  номер на обжалваното решение, а именно 1290 от 18.01.2916г. и с оглед на това следва да се приеме, че действително постановеното решение е влязло в законна сила като необжалвано. Видно от копието изпратено от РС-Стара Загора до въззивника в същото е посочен като номер на решението 1290 от 18.01.2016г. Видно от оригинала на решението, прикрепен в кориците на делото  там липсва посочен номер на решението, но датата на постановяването му и номера на гр.д. по което е постановено, са същите.   ..

Въззивният съд намира че следва да бъде потвърдено решение от 18.01.2016 г., постановено по гр.дело № 1847/2015г. по описа на Старозагорския  районен съд, както и решение №309 от 21.03.2016г. постановено по гр.д. № 1847/2015г. по описа на Старозагорския районен съд, което е постановено по реда на чл.247 ГПК и с което е допусната поправка на ЯФГ в основното решение от 18.06.2016г.

 

Искания за присъждане на разноски пред въззивната инстанция са направени от двете страни. Предвид неоснователността на въззивната жалба следва въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за въззивната инстанция, които са в размер на 800 лв.- адвокатско възнаграждение.

 

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд

 

 

          Р Е Ш И :     

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.01.2016 г., постановено по гр.дело № 1847/2015г. по описа на Старозагорския  районен съд, както и решение №309 от 21.03.2016г. постановено по гр.д. № 1847/2015г. по описа на Старозагорския районен съд.

 

ОСЪЖДА „ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО-СТАРА ЗАГОРА” АД, ЕИК 123105844, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. Митрополит Методи Кусев № 2, да заплати на  П.Б.Б. с ЕГН ********** *** /съдебен адрес – адв. С.Б.Б. ***, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща направените разноски пред въззивната инстанция - за адвокатско възнаграждение.

 

          Решението е постановено с участието на третото лице помагач – Община Николаево.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                      

 

ЧЛЕНОВЕ: