Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

200                                                 28.06.2016 г.                              гр.Стара Загора

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,              І  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На първи юни                                                        две хиляди и шестнадесета година  

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТЕЛБИЗОВА

                                                                      

             РУМЯНА ТИХОЛОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                М. МАВРОДИЕВА

 

Секретар П.В.

Прокурор…………………….

Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА

въззивно гражданско дело N  1157 по описа за 2016 година.

           

Производството е образувано по въззивна жалба на „Мини Марица изток” ЕАД – гр. Раднево, представлявано от Изпълнителния директор А.А. против решение № 19 от 07.03.2016 г., постановено по гр.дело № 795/2015 г. по описа на Радневския районен съд, с което се отменя по предявения иск от Д.И.К. - Д. срещу „Мини Марица изток” ЕАД - гр. Раднево дисциплинарното наказание „Забележка”, наложено на Д.И.К.-Д., изпълняваща длъжността ръководител отдел „Секретариат и комуникации”, със заповед № ЧР-03-10/13.10.2015 г. на изпълнителния директор на „Мини Марица изток” ЕАД, като незаконосъобразно. Осъжда се „Мини Марица изток” ЕАД да заплати на Д.И.К.-Д. на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноските в производството в размер на 500 лева, както и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Раднево, държавна такса за производството в размер на 50 лв.

 

Въззивникът е останал недоволен от постановения съдебен акт в частта, в която искът по чл.357, ал.1 от КТ за отмяна на наложеното наказание „забележка” е уважен, както и в частта за присъдените разноски. Счита, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно. Излага подробни съображения. Моли съдът да отмени решението на РРС като вместо него постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от Д.И.К. – Д. срещу „Мини Марица изток” ЕАД – гр. Раднево иск за отмяна на наложеното й дисциплинарно наказание „забележка” като неоснователно, необосновано и недоказано, както и да му се присъдят направените по делото съдебни и деловодни разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. 

 

Въззиваемата страна Д.И.К. – Д. чрез пълномощника си адв. Й.М. оспорва изцяло като неоснователна подадената въззивна жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно – постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано с оглед събраните по делото доказателства. Излага подробни  съображения. Моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд като й присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на  страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „Забележка”.

 

Ищцата Д.И.К.-Д. твърди в исковата си молба, че работила на длъжност и.д. ръководител отдел „Секретариат и комуникации” при ответното дружество по трудов договор. На 14.10.2015 г. й била връчена заповед  от 13.10.2015 г., с която й било наложено дисциплинарно наказание „забележка” поради извършени дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3, предл. 1 КТ – неизпълнение на възложената работа, по чл. 187, т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя и по чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения. Твърди, че съгласно заповедта наказанието било наложено по повод постъпило в ответното дружество писмо от 29.09.2015 г. от „Медина Мед” ООД за провеждане на работна среща в периода от 05.10.2015 г. до 10.10.2015 г., като с писмо от 30.09.2015 г., изготвено от А.К. – технически сътрудник в отдел „Секретариат и комуникации”, било дадено съгласие за провеждане на среща на 07.10.2015 г. от 11.00 часа в сградата на „Мини Марица – изток” ЕАД, а организирането на срещата й било възложено като изпълняващ длъжността ръководител отдел „Секретариат и комуникации”. Сочи, че оспорената заповед била немотивирана и била нарушена процедурата, тъй като не й били поискани обяснения съгласно чл. 193 КТ. Твърди, че не било извършила вмененото й с оспорената заповед нарушение на трудовата дисциплина, а наложеното й дисциплинарно наказание не било съобразено с правилата на чл. 189, ал. 1 КТ. Моли да се постанови решение, с което да се отмени обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” като незаконосъобразна. Ответното дружество „Мини Марица-изток” ЕАД, оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен, необоснован и недоказан.

 

Безспорно е по делото, че ищцата е заемала длъжността „експерт – вътрешна информация и комуникации” в отдел „Секретариат и комуникации” въз основа на трудов договор № 36 от 16.10.2008 г., изменен с допълнително споразумение № 1187/20.08.2015 г. От 24.08.2015 г. ищцата изпълнява длъжността и.д. ръководител отдел „Секретариат и комуникации” до назначаване на титуляр. На 14.10.2015 г. й е връчена заповед № ЧР-03-10/13.10.2015 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „забележка” поради извършени дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 3, предл. 1 КТ – неизпълнение на възложената работа, по чл. 187, т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя и по чл. 187, т. 10 КТ – неизпълнение на други трудови задължения.

В обжалваната заповед е посочено, че дисциплинарното наказание на ищцата е наложено за нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в следното: с писмо вх. № 9151/29.09.2015 г. от „Медина мед” ООД е отправено предложение за работна среща с ръководството на „Мини Марица изток” ЕАД в периода от 05.10.2015 г. до 10.10.2015 г. С писмо изх. № РД-17-403/30.09.2015 г., изготвено от А.К. – технически сътрудник е дадено съгласие срещата да се проведе на 07.10.2015 г. от 11:00 часа. На 05.10.2015 г. било установено, че ищцата е възложила задачата по изготвяне на писмото на Анжелина Велчева – експерт връзки с обществеността, за провеждане на срещата на 07.10.2015 г. от 13:30 часа, след което е съгласувала писмото и го е представила за подпис на изпълнителния директор, като с тези си действия е нарушила координацията в ръководения от нея отдел и е допуснала в периода от 30.09.2015 г. до 05.10.2015 г. извеждането в деловодството на ответното дружество на две писма до „Медина мед” ООД, с посочен различен час на провеждане на срещата, като е нарушила и задълженията си по длъжностна характеристика за заеманата длъжност ръководител отдел. Заповедта е връчена на ищцата на 14.10.2015 г.

С писмо от 06.10.2015 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на ищцата са искани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1  КТ и ищцата е дала обяснения, поради което съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ.

С допълнително споразумение № 1187/20.08.2015 г. към трудов договор № 36/16.10.2008 г. ищцата Д.К. е назначена на длъжност експерт „Вътрешна информация и комуникации” в отдел „Секретариат и комуникации” в управлението на ответното дружество „Мини Марица изток” ЕАД. Със същото допълнително споразумение ищцата К. е приела, считано от 28.08.2015 г. да изпълнява длъжността ръководител отдел „Секретариат и комуникации” до назначаване на титуляр на длъжността. На 12.10.2015г. е  подписала длъжностна характеристика за длъжността експерт „Вътрешна информация и комуникации” и длъжностна характеристика за длъжността ръководител отдел „Секретариат и комуникации”. Тъй като тези длъжностни характеристики са й връчени след извършване на вменените й с оспорената заповед нарушения на трудовата дисциплина, същите са ирелевантни за преценката за извършено дисциплинарно нарушение на посочените в длъжностната характеристика задължения. В трудовото досие, представено по делото, не е налице друга връчена на ищцата длъжностна характеристика за заеманата от нея нова длъжност, след сключване на допълнителното споразумение на 20.08.2015 г. до 12.10.2015 г. включително. Тъй като в оспорената заповед се твърди за извършено от ищцата нарушение на трудовата дисциплина в периода от 30.09.2015 г. до 05.10.2015 г., т.е. преди връчването й на длъжностни характеристики на 12.10.2015 г., то съдът намира, че изложените в оспорената заповед съображения за допуснати от ищцата К. неизпълнения на задълженията й по посочената длъжността характеристика за длъжността ръководител отдел „Секретариат и комуникации” се явяват неоснователни.  

            Не се спори по делото, че с писмо вх. № 9151/29.09.2015 г. „Медина мед” ООД е направила предложение за провеждане на работна среща с ръководството на ответното дружество в периода от 05.10.2015 г. до 10.10.2015 г. На 30.09.2015 г. изпълнителният директор на ответното дружество е насочил изпълнението на задачата към зам. изпълнителния директор Д.Ч. с поставена резолюция „За организиране на срещата”. Заместник-изпълнителният директор Ч. от своя страна е насочил задачата към А.Д.– началник отдел „Механооборудване”, с резолюция „За организиране на срещата на 07.10.2015 г.”. Час за провеждане на срещата не е посочен от изпълнителния директор или неговия заместник. Видно от извлечението за движението по преписката от деловодната система на ответното дружество, двете резолюции на изпълнителния директор и на зам.изпълнителния директор са отразени: първата на 30.09.2015 г. в 15:27 часа, а втората на същата дата в 15:28 часа. От извлечението от деловодната система също е видно, че на 01.10.2015 г. в 07:54 часа служителят А.Д. е насочил задачата към Д.И.К. - ищцата, а тя от своя страна пак на 01.10.2015 г. в 15:21 часа е насочила задачата към служителя А.В. да изготви писмото.

            От показанията на св. Д., работещ в ответното дружество се установява, че датата и часът за провеждане на срещата се посочват само от изпълнителния и заместник-изпълнителния директор на ответното дружество. За тази цел сутринта на 01.10.2015 г., след като минала оперативката, на предварителни разговори свидетелят коментирал с изпълнителния и зам. изпълнителния директор час за провеждане на срещата, който да удовлетворява ръководството, като говорили за около 10.30 часа на 07.10.2015 г. След това св. Д. насочил задачата към ищцата, за да участва в изготвянето на текста на писмото, тъй като имала опит в тази сфера, като на 01.10.2015 г. й споменал срещата да се проведе на 07.10.2015 г. около 10.30 часа, като часът щял се уточнява допълнително. На проведена оперативка на 02.10.2015 г. сутринта при уточняване на часа и мястото на срещата зам.изпълнителният директор Ч. уведомил служителя Д., че вече няма ангажимент към тази задача, тъй като била възложена и свършена от А.К.. С оглед на това св. Д. веднага след оперативката на 02.10.2015 г. уведомил устно ищцата Д.К., че вече нямали ангажимент към изготвянето на писмото, тъй като било написано и изпратено от А.К..

            По делото е разпитана като свидетел А.К., изготвила първото писмо до „Медина мед” ООД. Св. А.К. работи на длъжност „технически сътрудник” на заместник-изпълнителния директор Ч., по структура в отдел „Секретариат и комуникации”, чийто изпълняващ длъжността ръководител е ищцата Д.К.. От показанията на св. К. се установява, че на 30.09.2015 г. заместник-изпълнителният директор на ответното дружество устно й възложил като спешна задачата по изготвянето на писмо до „Медина мед” ООД за даване съгласие за провеждане на работна среща, без насочване на задачата по деловодната програма Акстър. Св. К. изготвила писмото на същия ден 30.09.2015 г. и било подписано от заместник-изпълнителния директор Ч.. С изх. № РД-17-403/30.09.2015 г. от деловодството, същото било изпратено по електронната поща на „Медина мед” ООД от служителя К.. На 01.10.2015 г. св. К. била в отпуск, като на дати 30.09.2015 г. и 01.10.2015 г. не била разговаряла със св. Д. по повод на задачата с изготвянето на писмо до „Медина мед” ООД. На 02.10.2015 г. след сутрешната оперативка св. К. разговаряла устно със св. Д. като го уведомила, че изпратила писмото и същото било получено от „Медина мед” ООД, поради което въпросът вече бил приключен. Св. К. не била разговаряла с ищцата Д.К. по повод на тази задача.

            От приетото по делото писмо изх. № РД-17-404 от 05.10.2015 г. и от показанията на св. Г., се установява, че на 05.10.2015 г. ищцата Д.К. е представила на св. Г. – технически секретар на изпълнителния директор на ответното дружество, проект на писмо до „Медина мед” ООД с дата и час за провеждане на срещата - 07.10.2015 г. от 13.30 часа, изготвен от служителя А.В. и съгласуван от ищцата Д.К.. Тъй като св. Г. имала навик набързо да поглежда писмата за допуснати технически грешки забелязала, че в писмото бил записан различен час от този, който тя имала записан при нея, поради което й казала, че може би има друго подготвено писмо. Св. Г. внесла проекта на писмо, заедно с другия доклад, в кабинета на изпълнителния директор на ответното дружество, след което св. Г. нямала никакво отношение към подписването, изходирането и изпращането на писмото. По отношение на проекта на писмо св. Г. не била разговаряла с изпълнителния директор на ответното дружество и не знае какво се е случило с писмото след оставянето му в кабинета на изпълнителния директор.

            От показанията на св. Г. е видно, че същата е работила пред кабинета на изпълнителния директор като негов технически сътрудник. Свидетелката установява, че откакто съществува отдел „Секретариат и комуникации” няма практика да се осъществяват срещи в отдела и да докладват какво вършат, а ищцата Д.К. не й е поставяла задачи, тя не й се е отчитала за нищо и нямали такава практика. Причина за това е вероятното обстоятелството, че техническите сътрудници на изпълнителния и на зам.изпълнителния директор са изпълнявали предимно пряко възлагани им от тях задачи, наложено като практика от ръководството на дружеството.

 

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Дисциплинарното наказание „забележка” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя и мотивиране на заповедта. За законността на наложеното дисциплинарно наказание работодателят следва да докаже наличието на посочените предпоставки - спазване на материалните и процесуалните правила за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата, както и наличието на вменените на ищцата нарушения на трудовата дисциплина.   

            От така установената фактическа обстановка е видно, че възлагането на задачата по изготвянето на писмото от страна на заместник-изпълнителния директор Ч. на служителя А.Д. от една страна и на техническия си сътрудник А. К. от друга е причинило объркването и изпращането на две писма със сходно съдържание за дата на срещата, но с различно посочен час.  На 30.09.2015г. зам.изпълнителният директор Ч. насочва задачата за изпълнение по деловодната програма Акстър на служителя Д. в 15:28 часа, веднага след насочване на задачата към него от страна на изпълнителния директор А.. Същевременно на същата дата 30.09.2015 г., тъй като било спешно изготвянето на писмото, зам.изпълнителният директор Ч. е възложил устно на св. К., негов технически сътрудник, изготвянето и изпращането на писмото на същата дата, подписал е изготвеното от св. К. писмо, след което св. К. го е изпратила по имейл на „Медина мед” ООД.

            От показанията на св. Д. се установява също, че на следващия ден – 01.10.2015 г., на сутрешната оперативка, в разговор със заместник-изпълнителния директор Ч. и изпълнителния директор А. говорили за провеждане на срещата около 10.30 часа на 07.10.2015 г., като часът щял да се уточнява допълнително.  Към този момент -сутринта на 01.10.2015 г., първото писмо вече е било подписано от зам.изпълнителния директор Ч. и изпратено чрез електронна поща до „Медина мед” ООД с изх. № РД-17-403/30.09.2015 г.

            При тази фактическа обстановка е безспорно, че ищцата не е знаела за другия служител – техн. сътрудник на зам. изпълнителния директор Ч.,  ангажиран със същата задача.  Това е така и защото зам.изпълнителният директор е възложил задачата по два различни начини на различни лица за изпълнение – устно на технически си сътрудник и чрез деловодната програма – на съответния служител – А.Д.. Ищцата К. не е имала задължение да координира действията на своя отдел с действията на техническия секретар на зам.изпълнителния директор, относно възложените й пряко от него задачи, нито  техн. сътрудник е следвало да уведоми ищцата за възложената й пряко задача. С оглед на изложеното въззивната инстанция намира, че не може да се вмени във вина на ищцата Д.К. нарушение на координацията в ръководения от нея отдел „Секретариат и комуникации” по повод изготвените две писма до „Медина мед” ООД с посочен в тях различен час за провеждане на срещата. Макар и техническите сътрудници на изпълнителния директор и на заместника му

също да се водят на подчинение на изпълнителния директор и заместника му пряко и на подчинение на ръководител отдел „Секретариат и комуникации“, ръководен от ищцата, от показанията на св. Г. се установява, че няма практика при която техническите сътрудници да осъществяват срещи в отдела, да докладват на ръководителя  - ищцата какво вършат, нито получават задачи от нея.  

            При това положение, съдът намира, че не може да се вмени във вина на ищцата Д.К. посоченото в оспорената заповед „допускане в периода от 30.09.2015 г. до 05.10.2015 г. извеждането в деловодството на дружеството на две писма”. Съображения за това са, че първото писмо, изготвено от св. К., не е било поставено в зависимост от действията на ищцата, същата не е знаела за възлагането написването на това писмо на техн. сътрудник на зам. изпълнителния директор, нито е могла да контролирала процеса по изготвянето и изпращането му. Св. К. е на пряко подчинение на зам.изпълнителния директор Ч. и на него е отчела изпълнението на задачата, а не на ищцата Д.К., макар, че се води на подчинение и на ръководителя на този отдел. Св. К. не е разговаряла с ищцата К. по повод на тази задача, а единствено със св. Д. на 02.10.2015 г., като само го е уведомила за приключването на задачата. Не на последно място извън контрола на ищцата К. е извеждането на първото писмо от страна на служителя К., която е действала в случая на пряко подчинение на зам.изпълнителния директор и не е дължала отчет за задачата на ищцата.    

            Наистина от показанията на свидетелите е видно, че часът за срещата се определя от изпълнителния директор и зам.изпълнителния директор, поради което не става ясно кой е посочил часа на срещата във второто писмо на 13.30 ч. , но този въпрос не е от съществено значение за посоченото в обжалваната заповед нарушение на трудовата дисциплина – нарушаване на координацията в ръководения от ищцата отдел и допускане в периода 30.09.2015г. – 05.10.2015г. извеждането в деловодството на работодателя на две писма до един и същи адресат с посочване на различен час на срещата. Това е така, защото както бе посочено по – горе, ищцата не е допуснала „нарушена координация“ в ръководения от нея отдел по изготвяне и изпращане на две писма, тъй като първото писмо е изготвено и изпратено от друг служител при работодателя, който макар да е на подчинение на ищцата, не съгласува действията си с нея и последната не може да контролира и координира и неговите действия.

    

            Неоснователно е оплакването в жалбата, че районният съд неправилно интерпретирал свидетелските показания на св. А.Д., като приел, че сутринна на 01.10.2015г. след оперативка, на предварителни разговори свидетелят Д. коментирал с изпълнителния и зам. изпълнителния директори час за провеждане на срещата, който да удовлетворява ръководството и е бил коментиран час – 10.30 ч. Показанията на този свидетел установяват точно по този начин станалите събития при ответника – работодател и съдът ги е изложил в мотивите си точно и коректно, макар, че този разговор, както твърди свидетелят Д. се е случил след изпращането на първото писмо за уговорената среща.

 

            Неоснователно е оплакването за несъответстващ извод на съда на събраните доказателства, във връзка с посочените „противоречиви нареждания“ на зам. изпълнителния директор Ч. за изготвяне на писмо – отговор, на св. Д. от една страна и на техническия си сътрудник К., като било пренебрегнато обстоятелството, че св. Д. уведомил устно ищцата за изведеното първо писмо на 02.10.2015г. още преди изготвяне на второто писмо и преди повторното нареждане от ищцата на служителя В. изготвянето му. Не бил отчетен и факта, че св. Г. уведомила ищцата за вероятността да има изведено друго писмо, тъй като при нея имало записан друг час за срещата. Въззивната инстанция намира това оплакване в жалбата за неоснователно, защото, след като първоначалната задача е възложена на ищцата в деловодната програма на работодателя, по определения за това формален и официален ред, нейното изпълнение или отменяне на задачата, също е следвало да бъде отразено в тази програма по предвидения за това ред, каквото не е направено от работодателя. Още повече, че в показанията на двамата свидетели Д. и К. е налице противоречие относно обстоятелството кой е съобщил на св. Д. за отменянето на задачата по изготвянето на второто писмо. Свидетелят Д. твърди, че е узнал от зам. изпълнителния директор за изготвянето на първото писмо на 02.10.2015г., а св. К. установява, че тя лично съобщила на св. Д. за изготвянето и изпращането на първото писмо. В този смисъл въззивната инстанция намира, че безспорно е налице нарушената координация при изготвянето на двете писма, но не в отдела на ищцата – „Секретариат и комуникации“, а е налице нарушена координация между  различните структури на работодателя, поради което това не може да бъде вменено във вина на ищцата.       

             

            Тъй като ищцата не е извършила вменените й с оспорената заповед № ЧР-03-10/13.10.2015г. нарушения на трудовата дисциплина, наложеното й дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Предявеният иск, с правно основание чл. 357, ал. 1 от КТ като основателен и доказан, следва да бъде уважен.

 

             С оглед на изложените съображения, въззивната инстация намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.  

             

Оплакването за неправилно неуважаване от първоинстанционния съд на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от ищцата, съдът намира неоснователно. Заплатеното от ищцата възнаграждение в размер на 500 лв. за адвокатска защита не е прекомерно с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото.

 

            В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените разноски в размер на 200 лв. за адвокатска защита за  въззивната инстанция.  

           

            Водим от горните мотиви, Окръжният съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 19 от 07.03.2016 г., постановено по гр.дело № 795/2015 г. по описа на Радневския районен съд.

           

ОСЪЖДА „Мини Марица изток” ЕАД, с ЕИК 833017552, с адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13 да заплати на Д.И.К.-Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200 / двеста/ лева, представляващи направените  разноски за възнаграждение за един адвокат за въззивната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: